Определение по дело №17/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                               гр.Кюстендил, 20.01.2021год.

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на двадесети януари  през  две  хиляди  двадесет  и първа година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                         АСЯ  СТОИМЕНОВА

като  разгледа  докладваното  от  съдия  Стойчева   частно КАД  № 17 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК и е образувано по частна жалба на  Р.Г.Й., към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Б. Д., предявена чрез пълномощника му  адв. С.Г. от САК,  против определение № 823/23.11.2020г. на Административен съд – К. по адм. дело № 492/2020г.  Релевира  касационните основания  по чл.209,    т.3 от АПК.  Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдения за  наличие  на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса и разноски по делото.  Претендира се отмяна на оспореното определение и произнасяне по същество по предявеното искане с уважаване на същото.

Ответникът – главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – С.,  не е изразил становище по частната жалба.

            Административният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,  приема следното:

            Производството по адм. дело № 492/2020г.  по описа на Административен съд – К. е образувано по жалба на Р.Г.Й., към момента изтърпяващ  наказание  „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Б. Д., предявена чрез пълномощника му  адв. С.Г. от САК, срещу мълчалив отказ на главния директор на ГДИН за преместване на оспорващия в затвора – гр. С. С разпореждане от 30.10.2020г. съдът е оставил без движение жалбата като е указал на жалбоподателя, че следва да внесе държавна такса по оспорването в размер на 10,00лв. Следва молба от Й. с искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото поради това, че е лишен от свобода, не притежава парични средства и имущество, не получава наеми и рента и е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса.  Към молбата е приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК от Р.Г.Й., с която декларира, че не получава месечни доходи; че живее на семейни начала със С. А. К., която осигурява издръжката на 4 души при месечен доход от 800,00лв.; че не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове; че не страда от заболяване, което налага постоянни грижи. Във връзка с искането на оспорващия, съдът е събрал от органа данни за неговото правно положение, имущественото състояние и трудовата заетост, от които се установява, че Й. не получава трудово възнаграждение, но периодично получава приходи от трансфери с ПКО и от заплата, които възлизат на сумата общо в размер на  1040лв.  за времето от м.12.2019г. до м.11.2020г., като на 02.11.2020г. е получил сумата 75,00 с ПКО.    

При изложените обстоятелства, съдът е приел искането на жалбоподателя за освобождаване  от заплащане на държавна такса и разноски по делото за неоснователно поради недоказаност на законовите предпоставки. Сочи се, че събраните доказателства установяват системни парични приходи на оспорващия, който може да разчита и на материална помощ  от лицето, с което живее на съпружески начала.  Предвид горното  и  констатирайки, че размерът на дължимата такса е нисък, а разноски по делото не се предвиждат, съдът е отхвърлил предявеното искане и повторно е оставил жалбата без движение за внасяне на държавна такса по оспорването.

            Определението на съда е съобщено на жалбоподателя на 27.11.2020год., а частната касационна жалба е подадена  на 04.12.2020год.  Същата е изпратена до ВАС, който с разпореждане от 06.01.2021г. е върнал делото за произнасяне по жалбата от тричленен състав на Административен съд – К. на осн. §1-§12 от ЗИДЗИНЗС    / обн. ДВ бр.105/11.12.2020г./ .

Съобразно изложеното, частната касационната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в преклузивния срок по чл.230, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.231 вр. с чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се приема за неоснователна.

Оспореното определение на съда е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи за неоснователност на искането на оспорващия за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото,  са обосновани от  събраните доказателства и законосъобразни с оглед приложимия закон.  Както  правилно е прието в съдебния акт, относими във връзка с искането са обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Съдът освобождава лицето от заплащане на държавна такса и разноски по делото когато признае, че то няма достатъчно средства да ги заплати.  По молбата за освобождаване се вземат предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

В случая, с оглед събраните данни, не се доказва, че  оспорващият  е лице, което няма достатъчно доходи да  заплати държавната такса и разноските в производството, а изложените  мотиви в оспореното определение в този смисъл са законосъобразни.  Съгласно чл.2 б, б.“а“ от Тарифа №1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП /обн. ДВ, бр.71/01.09.1992г., изм. и доп./ дължимата държавна такса е в размер на 10,00лв., а разноски в производството по делото не се предвиждат,  като такива  не  са  присъщи  с оглед предмета на доказване и доказателствената тежест в процеса.  От анализа на  събраните доказателства е видно, че жалбоподателят е здрав и в млада възраст, както и че независимо, че не работи, за едногодишен период  е получил  сумата от  1040лв.,  т.е. има приходи, достатъчни да покрият  изискването за внасяне на държавна такса, която е в размер, определен от законодателя така, че да се осигури  правото на достъп до съд на правните субекти, включително на жалбоподателя  при неговите парични доходи.  Неоснователно същият възразява, че източник на последните са преводи от лицето, с което живее на съпружески начала и което е задължено за издръжка спрямо две деца. Освен, че  източникът на приходите на жалбоподателя не е безспорно установен, но и периодичността на постъпленията сочи на  финансова възможност за извършването им.  От друга страна, всеки правен субект следва да  прецени кои задължения и нужди са му приоритетни  и да разпредели притежаваните средства за тяхното изпълнение и задоволяване.  Не без значение е и обстоятелството, че  изхранването на жалбоподателя, медицинското обслужване и всички останали основни жизнени потребности са гарантирани от бюджета на държавата по време на пребиваването му в затвора.  Горните констатации, относими към обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, обосновават изводи за отсъствие на предпоставките за освобождаване на оспорващия от заплащане на държавна такса и разноски в производството. 

Правните съображения на съда в изложения смисъл са законосъобразни,  а оспореното определение е правилно. Същото следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.229 от АПК, съдът

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОСТАВЯ  В  СИЛА  определение  № 823 от 23.11.2020г.  на  Административен съд – К.  по  адм.  дело  №  492/2020год.

Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                 Членове: 1.                       2.