Решение по дело №528/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2510/07.08.2024 г. на И. А. Р., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора [населено място] срещу Решение № 1460 от 26.07.2024 година, постановено по адм. дело № 18 по описа за 2024 година на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Охрана“ за сумата в размер на 5 000,00 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.12.2023г. до подаване на исковата молба. В жалбата са изложени доводи за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в разрез с материалноправните разпоредби на закона . Поискано е да бъде отменено първоинстанционното Решение да се уважи изцяло предявения иск. Посочва се, че първоинстанционният съд не е взел предвид основни положения, отразени в практиката на ВС, ВКС и ВАС, относно решаването на такъв род дела, а също така не взел предвид и приложимите Европейски стандарти.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата. Позовава се и на Решение № 8243 от 11.06.2024г. на Административен съд-София град, за което твърди, че е по аналогичен случай.

В съдебно заседание касаторът Главна дирекция „Охрана“(ГДО), редовно призован – не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Ловеч, първи тричленен състав приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу решение на Административен съд - Ловеч, което според чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС подлежи на касационен контрол по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на същия съд, поради което е процесуално допустима.

От касационната жалба се извежда основания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост -касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.

Производството пред Административен съд Ловеч се е развило по искова молба на л.св. И. А. Р. против ГДО, с която е предявил иск по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 5 000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в умишлено поставяне във неблагоприятни условия в движение при извършен конвой, породили страх, болки, унижение и др., за периода от 19.12.2023 г. до момента на завеждане на исковата молба (15.01.2024 г.).

Според Р. вредите са пряка и непосредствена последица при конвой от [населено място] до Затвора [населено място] за времето от 10:40 часа до 13:40 часа на 19.12.2023г. от служители на ГДо, когато е бил поставен с белезници на ръцете и краката с колан в автомобил на ГДО в клетка с размери 50/50см., без поставена ръкохватка, без проветряване, мръсна, с малка седалка, вследствие на което е бил поставен в неблагоприятни условия, които са му причинили силни физически болки и страдания в продължение на три часа по време на конвоирането му. Съдът е приел за установено, че дори да се приеме, че ищецът е имал в продължение на няколко дни физическо неразположение и болки в гърба и краката, както се установило от показанията на свидетеля И. В. З., то не може да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, респ. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като не са се доказали незаконосъобразни действия или бездействия на ответника или на негови служители, поради което не се налице предпоставките за обезвреда.

Изложеното по-горе се потвърждава както от писмените доказателства, събрани по делото, така и от свидетелските показания на разпитаният свидетел, които първоинстанционният състав е обсъдил.

Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият състав обосновано е приел от правна страна, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Съдът е посочил, че за да бъде приет иска за вреди за основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях. След обстоен анализ на приложимата нормативна регламентация и на доказателствата по делото, съдът е приел, че в случая не са доказани, съответно не са налице твърдените от Р. незаконосъобразни действия на ответника или негови служителя, поради което е отхвърлил изцяло предявения иск. Изводите си е мотивирал не само с издадените Протокол №15210001-06 от 04.06.2015г. на изпитвателна лаборатория „Технотест“ и Удостоверение № [рег. номер]/08.06.2005г. на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ за изменение на конструкцията на ППС, а и с въведените разпоредби на Инструкция № И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, издадена от Министъра на правосъдието, относно начина на конвоиране на лишените от свобода, като е отчел, че не са било налице медицинско предписание, което да налага конвоиране на жалбоподателя при специални условия.

При извършената проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка. За да постанови акта си, решаващият състав след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи.

При тази фактическа обстановка, съдът обосновано е приел от правна страна, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Решаващият съд е посочил, че за да бъде уважен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях и обосновано с доказателствата е приел, че в случая не са налице и не са доказани посочените предпоставки.

В Разпоредбата на чл. 17 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от ГДО, издадена от Министъра на правосъдието се сочи, че при конвоиране разчетът на силите и средствата, както и мерките за изолация и охрана се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай. Съгласно нормата на чл. 17, ал. 7 от инструкцията задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака при конвоиране на особено опасни за бягство лица от следните категории: 1. осъдените на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. И. Р. изтърпява наказание доживотен затвор, поради което същият попада в хипотезата на чл. 17, ал. 7, т. 1 от Инструкцията и се конвоира с повишено внимание и при засилени мерки за сигурност, като конвоирането на Р. отделно от останалите конвоирани лица в индивидуална клетка е в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от инструкцията, съгласно която лицата, посочени в ал. 7, се конвоират самостоятелно, в индивидуална клетка в специален автомобил. В Приложение № 5 към чл. 13, ал. 3 на същата инструкция са посочени общите изисквания за оборудване на специалните автомобили, с които се извършва конвойната дейност.

В конкретният случай тези общи изисквания са били налице. Специалният автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № [рег. номер], с който е бил осъществен конвоя на Р. е бил оборудван с инсталация, която осигурява въздухообмен в помещението и допълнително инсталирана отоплителна система от вида „сух дизелов“, които са работили изправно. Индивидуалната клетка, в която е конвоиран Р. е отговаряла на размерите, които са приети за обществения транспорт. Следователно правилно и обосновано първоинстанционият съд е приел, че специалният автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № [рег. номер], с който е бил осъществен конвоя на ищеца отговаря на всички нормативни изисквания и е регистриран като такъв специален автомобил в КАТ след извършено преустройство, за което са издадени Протокол № 15210001-06 от 04.06.2015г. на Изпитвателна лаборатория „Технотест“ и Удостоверение № [рег. номер]/08.06.2015г., издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за изменение в конструкцията на пътното превозно средство.

Правилно в оспореното решение е прието, че по делото не е установено настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца от проявено виновно и незаконосъобразно действие от страна на служители на ГДО, чрез подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и поставянето му в неблагоприятни условия при извършено конвоиране на 19.12.2023г. от [населено място] до [населено място]. Не е доказано накърняване на правото на Р., като излежаващ присъда „лишаване от свобода“, на нарушаване на хуманното отношение към него и уважението на присъщото на човешката личност достойнство.

Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства е извода на съда, че ищецът не е доказал незаконосъобразни действия на ответника или негови служители, които да са довели до твърдените от него неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на незаконосъобразно действие на служители от ГДО, с което жалбоподателя да е бил поставен в неблагоприятни условия при извършено конвоиране на 19.12.2023г. от [населено място] до [населено място].

При отсъствието на поддържаните касационни основания, решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, първи тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1460 от 26.07.2024 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело № 18/ 2024 г.

Решението е окончателно.