Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.04.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ
състав, в закрито заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Анна Ненова
Членове: Александър Ангелов
Райна Стефанова
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. №
4921 по описа за 2018г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
Производството
е по реда чл. 435 , ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу отказа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, да
отмени приетите разноски за адвокат и начислените такси по изпълнително дело №
20188510400344, образувано по молба на „Б.Б.“ ЕООД,
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 19850/2014г. на Софийски
градски съд, ІІ“Е“ въззивен състав“ и ч.гр.д. №
5545/2015г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, срещу жалбоподателя.
Основните оплаквания на
жалбоподателя са, че по ч.гр.д. № 19850/2014г. на Софийски градски съд, ІІ“Е“ въззивен състав“, съответно
ч.гр.д. № 5545/2015г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, са били
издадени 58 изпълнителни листа в полза на свързани дружества; че въз основа на
изпълнителния лист по делото вече е било образувано изпълнително дело
20168510400336 на ЧСИ Л.М.и когато начислените там разноски са били отменени по
ч.гр.д. № 795/2017г. на Софийски градски съд, с възприемане, че образуването на
изпълнителното дело е злоупотреба с право, е било образувано настоящото
изпълнително производство; определените разноски за адвокат от 350 лева и
таксите по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 115. 66 лева са сума
тридесет пъти по-голяма от дълга – 13. 80 лева, както и разноските са прекомерни.
Жалбоподателят иска
присъждане на направените разноски за платена държавна такса по жалбата от 25
лева и 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят „Б.Б.“
ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че изпълнителното дело е образувано въз основа
на издаден изпълнителен лист в полза на взискателя за
цялата сума по него, която не е била платена.
Претендираното адвокатско възнаграждение е
било реално изплатено и е минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От дружеството също се
претендират разноски по делото – за адвокат по споразумение за адвокатско
възнаграждение от 26.03.2018г., в размер на 200 лева.
В мотивите си частният
съдебен изпълнител е изложил съображения, че разноските за адвокат са
минималните и не могат да бъдат намалявани, а начислените такси по т. 1, 5 9 от
ТТРЗЧСИ са съответни на поисканите от взискателя
действия, като са авансово заплатени. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
пропорционална на търсеното вземане. Начислена е допълнително такса по т. 3 за
справка, която частният съдебен изпълнител прави по всяко новообразувано
изпълнително дело относно наличието (липсата) на публични задължения на
длъжника. Всички разноски са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство е било образувано въз основа на молба вх. № 13411/13.02.2018г. на „Б.Б.“ ЕООД,
чрез адвокат Н.И.И, като пълномощник, за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.10.2016г.
от Софийски градски съд, ІІ“Е“ въззивен състав, по ч.гр.д.
№ 19850/2014г. С молба е било претендирано заплащането и на направените разноски за
изпълнителното дело, както и адвокатско възнаграждение от 350 лева, съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съобразно
диспозитива на изпълнителния лист от 06.10.2016г., „Ч.Е.Б.“ АД е било осъдено да заплати на „Б.Б.“ ЕООД сума от
общо 13. 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение
на две инстанции – пред Софийски градски съд по делото и пред Софийски
апелативен съд по ч.гр.д. № 5545/2015г.
Със
сметка № ********** от 13.02.2018г. ЧСИ М.П. е начислил разноски по т. 1, т. 5
и т. 9 от ТТРЗЧСИ, общо 66 лева с ДДС, платени от взискателя.
На
14.02.2018г. до длъжника е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, съгласно която той е бил поканен да
плати сумата от 13. 80 лева по изпълнителния лист, 350 лева разноски за адвокат, както и такси
изпълнението, посочени в общ размер на 115. 66 лева с ДДС с добавяне и на такса
по т. 3 и т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Поканата
е била получена от „Ч.Е.Б.“ АД на
15.02.2018г. и на 22.02.2018г. с възражение длъжникът – жалбоподателя е
възразил по повторното образуване на изпълнителното дело и начисляването на
разноски по съображения, сходни с тези по жалбата по делото.
По
възражението е било отговорено
с разпореждане от 22.02.2018г. на частния съдебен изпълнител за липса на
основание да се намалят разноските.
По
делото не е спорно, че въз основа на изпълнителния лист от 06.10.2016г.,
издаден от Софийски градски съд по ч.гр.д.
№ 19850/2014г., преди това е било образувано изпълнително дело 20168510400336
на ЧСИ Л.М., по което сумата по листа не е била събрана, но начислените
разноски по изпълнението са били
отменени с решение от 16.03.2017г. по ч.гр.д. № 795/2017г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение. С решението е
било прието, че претендирането на такива
разноски представлява злоупотреба с право по чл. 3 от ГПК, поради начина, по
който е бил издаден изпълнителният лист и претендирани
разноските за принудително събиране (чрез цесия).
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. След определяне на
подлежащите за плащане от длъжника в изпълнителното производство разноски, длъжникът
е поискал разноските да бъдат отменени от
частния съдебен изпълнител като недължими. По искането е бил постановен отказ и
отказът следва да бъде приет подлежащ на обжалване като акт по разноските.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на „Ч.Е.Б.“
АД основателна по оплакването, че е недопустимо претендирането отново на
разноски по изпълнението, с образуването на ново изпълнително дело, след като
по предходно такова, с влязло в сила решение по чл. 435, ал. 2 от ГПК, е било
отхвърлено искането на взискателя за присъждане на
разноски.
Повторното претендиране на
разноските при повторно образувано
изпълнително производство въз основа на
издадения на 06.10.2016г. от Софийски градски съд по ч.гр.д. №
19850/2014г. изпълнителен лист противоречи на вече възприетото от съда, с
влязло в сила решение, че разноски при принудително изпълнение за събиране на вземанията по листа
на взискателя не се следват, съответно, че длъжникът
не дължи заплащането на такива разноски. С искането и образуването на ново
изпълнително производство, взискателят цели да заобиколи решението на съда.
При изложеното оспорваният
отказ на частния съдебен изпълнител да отмени постановлението (акта си) по
разноските е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При изхода на делото
разноски следва да бъдат присъдени на „Ч.Е.Б.“ АД – за платена държавна такса
по жалбата от 25 лева и 50 лева разноски за юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а,
ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ).
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК **********и със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, отказа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, да
отмени приетите разноски за адвокат и начислените такси по изп.
дело № 20188510400344, образувано по молба на „Б.Б.“
ЕООД, с ЕИК **********и със седалище и
адрес на управление ***, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 19850/2014г. на Софийски градски съд,
ІІ“Е“ въззивен състав“ и ч.гр.д. № 5545/2015г. на
Софийски апелативен съд, 12 състав, срещу „Ч.Е.Б.“ АД.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********и
със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК **********и със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, сумата
от 75 лева (седемдесет и пет лева) разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.