Решение по дело №496/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 353
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20237170700496
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

353

гр.Плевен, 10.07.2023 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                              

            Председател: Даниела Дилова

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Габриела Христова-Декова

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 496 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63в  от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 201 от 24.04.2023г., постановено по НАХД № 20224430202233 по описа за 2022г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление №22-0938-000654/02.03.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на С.Д. ***, на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50лева, за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт А., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на районния съд, че „липсата на спомен“ у свидетелите е достатъчно основание да се приеме, че нарушението не е доказано по убедителен начин. В тази връзка посочва, че съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП актовете имат доказателствена сила до доказване на противното. Твърди се, че дадените в хода на съдебното следствие показания на полицейските служители не противоречат на изложената в АУАН фактическа обстановка. Посочва се, че съдът не е съобразил със спецификата на извършваната от контролните органи дейност и възможността да не си спомнят с точност всеки детайл от конкретния случай. Посочва се още, че нарушението е извършено на 17.02.2022г., а контролните органи са разпитани от съда една година по-късно. В заключение се моли за отмяна на съдебния акт и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От ответника не е подаден отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд следва да бъде отменено, тъй като изводът за издадено в нарушение на материалния закон наказателно постановление е неправилен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на С.Д. за това, че на 17.02.2022г. в 11:30часа в гр.Плевен, на ул.“Българска авиация“ до №7 с посока на движение към ул.“Иван Миндиликов“, като водач на л.а. ******с рег.№******управлява МПС използвайки мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. Нарушението е квалифицирано по чл.104А от ЗДвП.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е, че не е нарушена нормата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, доколкото размерът на санкцията е абсолютно определен в закона. За незначителен технически пропуск е възприето посочването в уводната част на актовете, че лицето е управлявало автобус, а при изложението на фактите и обстоятелствата е посочено, че е водач на лек автомобил, тъй като МПС е индивидуализирано с вида, марката и рег.№. За да отмени, обаче НП районният съд е приел, че свидетелските показания се явяват напълно безсъдържателни и не способстват по никакъв начин за разкриване на обективната истина. Приел е, че е без значение на какво се дължи твърде ниското качество на свидетелските показания на контролните органи. Извел е извод, че техните показания са неубедителни, поради което изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се явява недоказана до степен на пълното й опровержение. Счел е, че отговорността на Д. е ангажирана за нарушение, което не е доказано, че е извършил.

Решението несъответства на материалния закон и доказателствата по делото. Споделят се изводи на районния съд за липса на допуснати съществени нарушение в хода на административонаказателното производство. Не се споделят обаче, изводите за недоказаност на вмененото на Д. нарушение по чл.104А от ЗДвП. Вярно е, че дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания на полицейските органи не дават сведения за фактическата обстановка по извършване на нарушението, но следва да се отчете факта, че  свидетелите са разпитани една година по-късно от датата на извършване на нарушението. Следва да се отчете и факта, че в жалбата до районния съд С.Д. не е оспорил фактическата обстановка в деня на проверката – 17.02.2022г. Изрично е заявил, че му се е наложило по време на управление на МПС да проведен телефонен разговор с работодателя си, което представлява именно вмененото му нарушение на чл.104А от ЗДвП. Единствено е направил искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Т.е. при неоспорена фактическа обстановка по извършване на нарушението и доказателствената сила на редовно съставените актове по чл.189 ал.2 от ЗДвП се налага извода, че нарушението по чл.104А от ЗДвП се явява безспорно доказано. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства и не са наведени твърдения в насока, различна от описаната в акта и НП. Ето защо решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се потвърди издаденото НП.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на ОД на МВР-Плевен /юридическото лице, към което е сектор ПП/ да се присъдят разноски в размер на 80лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 201 от 24.04.2023г., постановено по НАХД № 20224430202233 по описа за 2022г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0938-000654/02.03.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на С.Д. ***, на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50лева, за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП.

ОСЪЖДА С.Д. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен направените за настоящата инстанция разноски в размер на 80лева /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                          2. /п/