РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20245001000287 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
Д. Д. Й. и К. Н. М., чрез процесуалния им представител адвокат П. К., срещу
постановеното решение №260064 от 28.12.2023 г. по т.д. №197/2021 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителните му части.
С постановеното решение съдът е осъдил ЗД Е. АД, ЕИК *********, да
заплати на Д. Д. Й., ЕГН **********, сумата от 80 000 лв., частичен иск от 180
000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.07.2020 г. на
път *** – ****, км. **, Б. - П., причинено виновно при управление на лек
автомобил марка С., модел **, рег. № ** **** **, застрахован при ответното
дружество, както и сумата от 2 676,44 лв. - обезщетение за претърпените
имуществени вреди от същото ПТП, представляваща стойност на закупени
медиК.ти, санитарни принадлежности и медицински изделия, ведно със
1
законната лихва върху тези суми, считано от 05.11.2020 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до предявения размер от 160
000 лв., като частичен от 180 000 лв., иска за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди за разликата над 2 676,44 лв. до пълния
предявен размер от 2 744,66 лв., както и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава плащането на главниците за периода от 17.07.2020 г. до
05.11.2020 г.
Също така съдът е осъдил ЗД Е. АД, ЕИК *********, да заплати на К. Н.
М., ЕГН **********, сумата от 65 000 лв., частичен иск от 120 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.07.2020 г. на път *** - ****,
км. **, Б. - П., причинено виновно при управление на лек автомобил марка С.,
модел **, рег. № ** **** **, застрахован при ответното дружество, както и
сумата от 1 719,91 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от
същото ПТП, представляваща стойност на закупени медиК.ти, санитарни
принадлежности и медицински изделия, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за разликата над 65 000 лв. до предявения размер от 90 000 лв., като
частичен от 120 000 лв., иска за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди за разликата над 1 719,91 лв. до пълния предявен размер
от 1 830,63 лв., както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава
плащането на главниците за периода от 17.07.2020 г. до 05.11.2020 г.
С решението са присъдени и разноските, които следва да бъдат
заплатени, както следва: ЗД Е. АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на
адвокат П. К. сумата от 11 013,30 лв. с ДДС - възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на двамата ищци по делото на Д. Д.
Й. и на К. Н. М., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и в полза на бюджета на
съдебната власт 8 509,85 лв., а ищците на застрахователното дружество –
922,20 лв. разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на Г. ф., ЕИК *********.
Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателите са останали
недоволни от така постановеното решение в отхвърлителните му части, като
2
молят да се отмени и им се присъдят сумите за обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди в пълния им размер, както са претендирани. Считат, че
размерите на определените обезщетения са силно занижени, поради
допуснати процесуални нарушения от страна на съда, несъобразени в
достатъчна степен с конкретните, обективно съществуващи факти,
постановени при липса на задълбочен анализ на всички доказателства по
делото, при неотчитане на лимита, като критерий, в противоречие със
съдебната практика. Изложили са подробни аргументи. Претендира са и
присъждане на адвокатскто възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба са постъпили отговори от застрахователното
дружество и третото лице – помагач.
Ответникът ЗД Е. АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Б. Г., счита въззивната жалба за неоснователна по подробно изложени
аргументи срещу оплакванията в нея. Моли да се потвърди обжалваното
решение в отхвърлителните му части и присъдят разноските за въззивното
производство.
В срока за отговор е подал насрещна въззивна жалба срещу
постановеното решение в осъдителните му части, както следва:
-по отношение на Д. Д. Й. – за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 56 000 до присъдените 80 000 лв., за
обезщетението за неимуществени вреди – за сумата над 1 873,51 лв. до
присъдените 2 676,44 лв.,
-по отношение на К. Н. М. - за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 45 500 до присъдените 65 000 лв., за
обезщетението за неимуществени вреди – за сумата над 1 203,94 лв. до
присъдените 1 719,91 лв.
Посочва, че споделя съображенията на съда за определените размери на
обезщетения, но оплакванията му са свързани с изводите на съда за
съпричиняване на вредоносния резултат. Излага подробни аргументи, като
счита, че е налице съпричиняване в размер на 30 % от всеки един от двамата
ищци. Моли да се отмени решението в обжалваните части и след като
установи съпричиняване на вредоносния резултат от всеки един от ищците, да
се намалят присъдените обезщетения. Претендира разноските.
3
Ответникът Г. ф., чрез процесуалния си представител адвокат С. М.,
счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението в
обжалваните му части по подробни съображения. Претендира разноските.
Срещу насрещната въззивна жалба са постъпили отговори.
Ищците Д. Й. и К. Н. М., чрез процесуалния им представител адвокат
П. К., я считат за неоснователна, като молят да се остави без уважение.
Третото лице помагач Г. ф., чрез процесуалния си пълномощник адвокат
С. М., я счита за основателна и моли да се уважи.
Съдът, след като се запозна със съдебния акт, предмет на обжалване,
наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на
жалбоподателите на 11.01.2024 г.,
а въззивната жалба е подадена по пощата на 25.01.2024 г., съгласно
поставеното пощенско клеймо върху плика, което е в двуседмичен срок от
връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок, съгласно чл.275 от
ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт. Подлежи на разглеждане по същество.
Въззивната жалба е връчена на застрахователното дружество на
12.02.2024 г., а насрещната въззивна жалба е подадена на 20.02.2024 г., което е
в двуседмичния срок от връчването на въззивната жалба. Ето защо, тя също не
е просрочена, съгласно чл.263, ал.1 и ал.2 от ГПК, и подлежи на разглеждане
по същество.
Основният спор във въззивното производство се отнася до приноса на
ищците за настъпването на вредоносния резултат в съответствие с
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и до приложението на чл.52 от същия закон
при определяне размера на обезщетението им, дали е занижен спрямо
претърпените болки и страдания в резултат на процесното произшествие.
Видно от исковата молба, ищците са посочили, че са претърпяли
пътнотранспортно произшествие на 10.07.2020 г., около 20,45 часа, на пътя Б.
- П., като пътници в лек автомобил С. – **, рег. № ** **** **, застрахован при
ответното дружество, когато водачът му Е. С. Х. е ударил лек автомобил Ф. П.,
peг. № ** **** ** в нарушение на правилата за движение по пътищата. За
4
случая било образувано досъдебно производство №217/2020 по описа на РУ –
С., пр.пр. №****/****. Посочват, че в резултат от ПТП са получили
увреждания, които подробно описват.
Ищецът Д. Й. твърди, че след произшествието е постъпил по спешност в
УМБАЛ Св.Г. ЕАД П. в клиника по урология. Описва съС.ието си и
направените изследвания, като на следващия ден бил подложен на операция.
След изписването му на 20.07.2020 г. бил прехвърлен в клиниката по
ортопедия, поради комбинирана фрактура на таза и ацетабулата в дясно. При
преместването му била поставена диагноза – травма на пикочния мехур, без
открита рана в корема с придружаващи заболявания – закрито счупване на
ацетабулума, закрито счупване на пубиса /срамна кост/. След изследвания е
подложен на операция на 23.07.2020 г. за открито наместване на фрактура с
вътрешна виксация, като е изписан на 31.07.2020 г. с диагноза – счупване на
ацетабулума, закрито, фрактура на ацетабули ет пелвис и с придружаващи
заболявания - руптура на пикочния мехур.
Описва болезнеността от травмите, физическите и моралните си
страдания. Посочва, че не можел да се движи дълго време и за задоволяване
на елементарните му нужди разчитал на близките си. При раздвиждавено
използвал щадяща подохка и на моменти помощни средства. Не можел да
ходи по нужда нормално, което се отразило на психическото му съС.ие. Дълго
време бил лишен от обичайния си живот и от възможността да работи.
На тази база претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 160 000 лв., частично от 180 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от
17.07.2020 г. до окончателното изплащане, и за имуществени вреди в размер
на 2 744,66 лв. за закупени медиК.ти, медицински изделия и заплатени такси
за болничен престой.
Ищецът К. М. твърди, че след произшествието е постъпил по спешност в
УМБАЛ Св.Г. ЕАД П. в клиника по ортопедия и травматология, където след
образни и параклинични изследвания, консултации, на 16.07.2020 г. му е
направена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна виксация.
На 22.07.2020 г. е изписан с диагноза травматично скъсване на симфизата на
пубиса, симфизиолис фрактура пелвис.
Посочва, че е претърпял силни болки и много страдания, не се е
чувствал добре физически и емоционално, не можел да се движи за дълъг
5
период от време и следвало да спазва режим на покой, за задоволяване на
елементарните си нужди от ежедневието разчитал единствено на помощта на
своите близки. Увредената отделителна система го поставила в невъзможност
да ходи нормално по нужда, което се отразило крайно негативно на
психологическото му съС.ие, чувствал се безпомощен и непълноценен. Дълго
време бил лишен от обичайния си живот и от възможността да работи и
изкарва прехрана. Продължава да изпитва болки в контузионните области.
Случаят ще остане в съзнанието му за цял живот.
На тази база претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 90 000 лв., частично от 120 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от
17.07.2020 г. до окончателното изплащане и за имуществени вреди в размер на
1 830,67 лв. за закупени медицински консумативи, лекарства, превързочни
материали, потребителски такси за болничен престой.
Ищците заявяват, че са предявили претенции за обезщетяване пред
ответника с писмо с обратна разписка от 03.11.2020 г., по които той образувал
на 05.11.2020 г. щети № ********** и №**********, като не са им изплатени
следващите им се обезщетения.
Ответникът е подал отговор срещу исковата молба, с който я оспорва по
подробни съображения, свързани с механизма на ПТП и поведението на
водача на С.а, което според него не е противоправно и виновно. В условие на
евентуалност оспорва размерите на обезщетенията. Прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, които са били
без поставени предпазни колани, което в значителна степен е увеличило броя
и степента на уврежданията им.
Третото лице помагач – Г. ф. е представил становище, че не следва да
участва в производството, но по основателността на предявените искове ги
счита за основателни, тъй като вина за ПТП има единствено водачът на лекия
автомобил С.. В условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищците, които са били без поставени
обезопасителни колани.
Окръжният съд, след разглеждане на исковата молба, възраженията
срещу нея и събраните доказателства, е достигнал до извод, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, както и е определил
обезщетения, като е уважил частично предявените претенции.
6
С оглед посоченото в жалбите, предмет на въззивно обжалване са
размерите на присъдените обезщетения, както следва:
- по отношение на Д. Д. Й. – за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 56 000 до претендираните 160 000 лв.,
частично от 180 000 лв., за обезщетението за неимуществени вреди – за сумата
над 1 873,51 лв. до претенриданите 2 744,66 лв.,
- по отношение на К. Н. М. - за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 45 500 до претендираните 90 000
лв.,частично от 120 000 лв., за присъденото обезщетението за имуществени
вреди – за сумата над 1 203,94 лв. до претендираните 1 830,67 лв.,
както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради липса на поставени обезопасителни колани от страна на ищците.
По делото са приложени констативния протокол за ПТП с пострадали
лица, посочен в исковата молба, данни от воденото досъдебно производство,
както и медицинската документация за ищците, фактури за закупени
лекарства и медицински изделия. Събрани са гласни доказателства и приети
съдебни експертизи.
От съдебно-медицинското заключение, изготвено от д-р М., се установяват
настъпилите травматични увреждания в резултат на произшествието,
проведените лечения, оздравителен и възстановителен период.
Д. е получил следните травматични увреждания: счупване в областта на
таза - предна и задна колона на дъното на дясна тазобедрена става, фрактура
на предната колона на дъното на лява тазобедрена става, счупвания на горните
и долните рамене двустранно на срамната кост, счупване на дясната външна
част на седалищната кост и разкъсване на пикочния мехур без открита рана, с
наличие на кръв и урина в коремната кухина, травма на оментума с
кръвонасядане и травма на пениса. Проведено му е било следното лечение -
ревизия, шев на мехура, промивка на коремната кухина, катетаризация,
антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. След
стабилизиране е изписан на 20.07.2020 г. и на същия ден е хоспитализиран в
друго отделение на болницата, където е опериран на 23.07.2020 г. Извършено
му е открито наместване и метална остеосинтеза с плака и винтове на таза.
Проведена е антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия.
Оздравителният и възстановителният периоди са били в рамките на 12 месеца.
7
К. Н. М. е получил следните травматични увреждания: травматично
скъсване на симфизата, между двете срамни кости, счупване на левия
напречен израстък на първи опашен прешлен. Проведено му е открито
наместване и метална остеосинтеза с плака и винтове на таза, антибиотична,
антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Оздравителният и
възстановителният периоди са били в рамките на 5-6 месеца.
Установява се от експертното заключение, че и за двамата ищци
описаните травматични увреждания са настъпили по начина, описан от тях в
исковата молба - при ПТП, като пътници на задната седалка на автомобила,
налице е причинно - следствена връзка между извършените действия и
установените травматични увреждания и наличните оплаквания в момента се
намират във връзка с причинените травми.
Към момента двамата ищци са напълно възстановени, със самостоятелна
походка без накуцване, ищецът Д. Й. е с оплакване единствено от болка в
двете тазобедренни стави и кръста при по продължително натоварване, стоене
прав и промяна на времето, а ищецът К. М. с оплакване единствено от болка в
слабините и при по продължително натоварване, стоене прав и слабост при
вдигане на тежести.
Направените разноски за импланти, лекарства, медицински консумативи
и медицински такси са били напълно необходими по вид, количество и
качество и са били предписани и препоръчани от лекуващите лекари, за което
са представени фактури и касови бележки. Те са в причинно-следствена
връзка с травматичните увреждания на ищците.
В открито съдебно заседание в присъствието на страните вещото лице е
разяснило, че с оглед младата им възраст ищците не е възможно да се получат
рани от залежаване, така наречените декубитални рани.
За механизма на произшествието е разпитан свидетелят Е. С. Х., водачът
на лекия автомобил с марка С., в който са пътували ищците, на страната на
ответника. От показанията му се установява, че той, заедно с още четири
човека, се прибирали от работа, когато станало произшествието. След
изкачването от Б. за П. видял, че срещу него криволичал автомобил с голяма
скорост, който влизал и излизал от пътната си лента за движение. За да избегне
дерето от дясно, предприел навлизане в насрещното платно, за да не се удари
евентуално с насрещния автомобил, който се движил със скорост не повече от
8
30 км/ч. Тогава станал ударът в дясна задна врата. Нямал спомен дали
пътуващите отзад, включително двамата ищци, са имали поставени
обезопасителни колани.
От изготвената комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза от вещите лица инж. Т. П. и д-р М. Б., се установява механизма на
произшествието, настъпило на хоризонтален, равен и прав асфалтов участък.
Водачът Е. С. е управлявал лек автомобил с марка С. по платното за движение
от североизток за югозапад. В същото време водачът С. С. П. е управлявал лек
автомобил с марка Ф. П. в срещуположната посока. В един момент водачът на
С.а е предприел маневра – завой на ляво и след около 1,9 сек. настъпил
неизбежен удар в дясната страна на С.а и в предната дясна част на
фолксвагена. Техническа причина за настъпването на произшествието е
навлизането на С.а в срещуположната лента за движение на място, по начин и
в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там се е движил
фолксвагена. Водачът на С.а е имал техническата възможност за избегне
произшествието, ако се е движил в дясната /северозападната/ лента за
движение и не я е напускал или, ако е спрял преди да предприеме маневрата
завой на ляво и така да изчака преминаващия фолксваген.
Установено е къде в лекия автомобил с марка С. са се намирали ищците
– Д. е заемал средната задна седалка, а К. - задна дясна седалка. Посочено е,
че в медицинската документация не се съдържат описани и специфични
увреждания по телата на двамата, които да са оставени от ползването на
предпазен колан. Според вещите лица, ако те са ползвали обезопасителни
колани, то травматичните увреждания в значителна степен биха били по-леки.
Посочени са травматичните увреждания в резултат от произшествието.
На Д. е причинено разкъсване на пикочния мехур, счупване на двете рамена на
двете срамни кости, счупване на задната част на дъното на дясната
тазобедрена става, счупване на предната част на лявата тазобедрена става,
счупване на дясната външна част на кръстеца. Разкъсването на пикочния
мехур е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а
счупванията – до трайно затрудняване на движенията на долните крайници.
На К. е причинено травматично разкъсване на лонното съчленение, довело до
трайно затруднение на движенията на долните крайници.
В устните си обяснения в съдебното заседание и в присъствието на
9
страните вещите лица поддържат и разясняват констатациите си. Ударът е бил
динамичен, като е започнал от предна и е завършил в дясна задна врата.
Движенията са били надясно и напред или обратно - напред и наляво. Ако е
имало поставени колани, най-много е следвало да се ударят коленете. В случая
тазът е счупен от удар отпред, в областта под пъпа, в гърба на предната
седалка, а не от странични удари. Там са ударите, счупването на таза и
разкъсването – в задния ляв ръб на предната дясна седалка.
Поради оспорване на заключението е назначена повторна комплексна
експертиза, изготвена от вещите лица инж.В. С. и д-р Е. Б.. Констатациите на
експертизата потвърждават вече установения от първоначалната експертиза
механизъм на произшествието, техническата причина за настъпването му и
възможността да не се допусне. Установява се, че ударът е страничен,
приплъзващ с посока отдясно - наляво и малко отпред – назад в зоната на
средна колонка между десните врати и най-голямата концентрация в дясна
задна врата, която е силно деформирана навътре. При този удар и при липса
на поставени колани, пътникът отзад, вдясно, при първия удар чрез коленете
си и гръдният кош е контактувал с детайли от облегалката на предна дясна
седалка, а с гръдния кош и таза – директно със задна дясна врата, а при
ротацията – с пътника вляво от него и с облегалката на задната страна.
Уврежданията се очакват в глава, шия, гръден кош, десен долен крайник и таз.
Пътникът в средата е можел да контактува чрез колене и гръден кош с
облегалките на предните седалки, пътника влаво от него, в задна лява врата и
облегалка на заадна седалка. Увреждания се очакват в глава, шия, гръден кош,
долни крайници и таз. Изготвен е вариант при този удар и с правилно
поставени предпазни колани, като са описани движенията и позициите, след
което е констатирано, че за пътниците на задна средна и дясна седалка е бил
възможен контакт с тазовите им области по директен механизъм. Изготвен е и
вариант при неправилно поставени колани. Според вещите лица от
медицинска гледна точка е невъзможно да се посочи дали ищците са били с
поставени предпазни колани, но уврежданията им в таза са възможни
независимо дали са били или не с колани.
Описани са получените увреждания. Д. е получил: счупване на срамната
кост двустранно в областта на горни и долни рамене, счупване на кръстцовата
кост вдясно, счупване на дясната ставна ямка на таза в областта на преден и
заден ръб, счупване на лявата ставна ямка на таза в областта на предния ръб,
10
разкъсване на пикочният мехур с излив на кръв и урина в коремната кухина,
кръвонасядане на булото, травма на пениса. Счупванията, както по отделно,
така и по съвкупност са причинили трайно затрудняване на движенията на
долните крайници. Разкъсването на пикочния мехур е причинило разстройство
на здравето временно опасно за живота. Кръвонасядането на булото и
травмата на пениса са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК.
К. е получил: травматично разкъсване на лонното съчленение, счупване
на левия напречен израстък на първи опашен прешлен. Разкъсването на
лонното съчленение е причинило трайно затрудняване на движенията на
долните крайници. Счупването на напречен израстък на опашната кост е
причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Вещите лица също са разяснили констатациите си в открито съдебно
заседание в присъствието на страните, имайки предвид положението на
пътниците, разположението на седалките, както и обективните материали по
делото. Допуска се възможността ударът да е атипичен, като от значение е
разположението на телата на всички пътници в автомобила. Описва се
деформацията на задната дясна врата – деформирана навътре, което създава
условия на травматични увреждания.
От така събраните доказателства безпротиворечиво се установяват
механизмът на произшествието и причината за настъпването му, както и
уврежданията на ищците, като негов резултат. Обаче са дадени различни
становища относно ползването и значението на предпазните колани по
отношение на нанесените увреждания. Според първоначалната експертиза
няма медицинска документация, в която да са описани специфични
увреждания по телата, които да са оставени от ползването на предпазни
колани, като се счита, че ако са ползвани, травматичните увреждания биха
били по-леки. Според повторната експертиза е възможно уврежданията да са
се получили с или без поставени предпазни колани, т.е. коланът не би имал
значение за уврежданията, като в същото време белези от предпазните колани
не са задължителна находка. При съпоставяне на експертизите, съдът намира
че следва да вземе предвид констатациите на повторната експертиза, на първо
място, като неоспорени от страните, вкл. и от ответника, който носи
доказателствената тежест за доказване на направеното възражение от негова
11
страна, а на следващо място, като по – обосновани, тъй като се основават на
направена компютърна симулация по случая.
Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може
да се намали, съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 от ГПК. Това изисква на
първо място да бъде надлежно релевирано защитното възражение от страна на
застрахователното дружество пред първоинстанционния съд, а след това - да
бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни
действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за
настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното
възражение е отправено с отговора срещу исковата молба надлежно, но е
неоснователно на база кредитираната експертиза. При тези данни не се
установява ищците да са допринесли за настъпването на вредоносния резултат
при условията на пълно и главно доказване, вкл. причинно следствена връзка
между поведението им и настъпилите вреди, поради което възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде отхвърлено.
Правно релевантна норма при определяне на размера на дължимото
обезщетение е чл.52 от ЗЗД, която урежда възмездяването на
неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането,
интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за
възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, възрастта и
работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите и обществени
условия в страната, както и изискваща да се обсъдят всички обстоятелства,
имащи значение в конкретния случай.
При определяне на размера са от значение и изводите на съдебно
медицинската експертиза, и събраните свидетелски показания за съС.ието на
ищците и търпените болки и страдания. От констатациите на експертизата се
установяват уврежданията в резултат на произшествието. Разпитани са и
свидетели - свидетеля М. П., съпруга на ищеца Д. Й., и свидетеля Н. М., син
на ищеца К. М..
От показанията на свидетеля П. се установява, че съпругът и Д. бил
приет в болница, като първо се наложило да му оперират пикочния мехур,
12
поради което престоял в урология 10 дни, след това оперирали таза му, като
стоял в болницата още 10 дни. След изписването бил с катетър у дома си 2
месеца, а на легло 6 месеца. Тя била денонощно при него, като го хранила
легнал и му давала вода със сламка. След Нова година станал да се раздвижва
с проходилка, така ходел 3-4 месеца, а след това три месеца с патерици. Имал
много силни болки през нощта и по предписание на лекаря приемал течен
аулин. Имал възпаление от предната рана на корема, като джипито му изписал
мехлем и му минало. Имал и декубитални рани. Все още не можел да вдига
тежко и не можел да работи. Страхувал се при качване в автомобил.
Свидетелят М. посочва, че баща му бил в много тежко съС.ие след ПТП,
не можел да се движи, дори не бил в съзнание. В болницата едва говорил,
изпитвал болки в слабините, в таза. Две седмици бил в болницата, направили
му операция, за да му съберат таза, като майка му го придружавала, за да се
грижи за него. Три месеца бил на легло. Имал потресаващи рани от
залежаване. Изпитвал силни болки, за които приемал обезболяващо лекарство
дексофен, като все още изпитвал болки в слабините. Проходил сам след около
година. Все още не се е възстановил напълно и бил психически сринат. Не
можел да работи и да се грижи за семейството си, нощно време не можел да
спи, сънувал кошмари, викал на сън, пиел успокоителни, за да може да спи,
около 6-8 месеца, предписани от лекар. Изпивал страх, когато пътувал в
автомобил с по-висока скорост.
Така събраните свидетелски показания са дадени са от очевидци за
съС.ието на ищците. Следва да се вземат предвид при изграждане на изводите
на съда, но следва да бъдат оценени в съответствие с констатациите на
съдебно-медицинската експертиза, имайки предвид специалните знания на
вещото лице. При преценката за наличието на декубитални рани, следва да се
зачете извода на вещото лице, според който е невъзможно получаването им, с
оглед възрастта на ищците, времето, през което са били на леглови режим и
характера на травмите. Относно посттравматична церебрастения, което
заболяване е констатирано от невролог през 2023 г., съгласно консултативен
преглед на К. М., посоченото увреждане не е описано в исковата молба
измежду уврежданията на ищеца.
При преценката на установените увреждания от съдебно-медицинската
експертиза, потвърдени и от двете комплексни експертизи, вид и интензитет,
13
лечебният процес, начин на провеждането му, подробно описани от вещото
лице, времето на оздравяване, изпитаните болки през това време, дългият
възстановителен период, възраст, работоспособността, момент на ПТП,
начина на настъпване на произшествието, нормативно определените лимити
на застрахователните компании, социално икономическите и обществени
условия в страната към този момент, съдът намира, че подходящото
обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай е сумата от 80 000
лв. за Д. и 65 000 лв. за К.. Първият е получил многостепенно счупване на
таза, съчетано с увреждане на пикочния мехур, което е застрашило живота
му, като възстановителният проецс е приключил в рамките на една година.
Вторият е получил тежко увреждане, което причинило трайно затрудняване на
движението на долните крайници, като възстановителният период е
приключил за около половин година. Понастоящем са се възстановили, като са
останали болки от травмите при натоварване, умора и промяна на времето.
По отношение на претенциите за имуществени вреди от значение са
представените фактури и основанието, посочено в тях. При преценяването им,
за Д. следва да се изключат фактурите, в които не са индивидуализирани
закупените медиК.ти и санитарни материали, и за К. – фактурите, в които е
посочено закупуване на капки на уши и сироп за кашлица, тъй като не се
установява връзката им с понесените травми. При изчисляване на
претендираните суми се получава сумата от 2 676,44 лв. имуществени
разходи за първия и 1 719,91 лв. имуществени разходи за втория, които са
понесли, като резултат от нанесените травми.
До тези изводи и размери на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
неговото решение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските - направено е искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. в полза на адвокат П. К.,
което е основателно с оглед отхвърлената насрещна въззивна жалба и
обжалваемия и интерес – по 1700 лв.за всеки един ищец, а с ДДС – 2040 лв.,
общо 4080 лв. за въззивната инстанция.
Ответникът е направил разноски съобразно приложен списък, като му се
дължи юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлянето на въззивната
жалба - по 300 лв. за всеки ищец, общо 600 лв. за въззивната инстанция.
14
Няма данни за направени разноски за третото лице помагач, поради
което не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260064 от 28.12.2023 г. по
т.д. №197/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която
ЗД Е. АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Д. Д. Й., ЕГН **********,
сумата над 56 000 лв. до 80 000 лв., частичен иск от 180 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.07.2020 г. на път *** – ****, км. **, Б. - П.,
причинено виновно при управление на лек автомобил марка С., модел **, рег.
№ ** **** **, застрахован при ответното дружество, както и сумата над 1
873,51 лв. до 2 676,44 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди
от същото ПТП, представляваща стойност на закупени медиК.ти, санитарни
принадлежности и медицински изделия, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата над 80 000 лв. до предявения размер от 160 000 лв., като частичен от
180 000 лв., иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди за разликата над 2 676,44 лв. до пълния предявен размер от 2 744,66 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260064 от 28.12.2023 г. по
т.д. №197/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която
ЗД Е. АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на К. Н. М., ЕГН **********,
сумата над 45 000 лв. до 65 000 лв., частичен иск от 120 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.07.2020 г. на път *** - ****, км. **, Б. - П.,
причинено виновно при управление на лек автомобил марка С., модел **, рег.
№ ** **** **, застрахован при ответното дружество, както и сумата над
1 203,94 до 1 719,91 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от
същото ПТП, представляваща стойност на закупени медиК.ти, санитарни
принадлежности и медицински изделия, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
15
разликата над 65 000 лв. до предявения размер от 90 000 лв., като частичен от
120 000 лв., иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди за разликата над 1 719,91 лв. до пълния предявен размер от 1 830,63 лв.
В останалата му част, решението е влязло в сила, като необжалвано.
Осъжда ЗД Е. АД да заплати на адвокат П. К. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 4080 лв. за
въззивната инстанция.
Осъжда Д. Д. Й. и К. Н. М., да заплатят на ЗД Е. АД, всеки един от тях
сумата от по 300 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – Г. ф..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16