Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гр. дело № 9663 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение №
560374 от 12.12.2018 г. по гр.д. № 63452/2015 г. на СРС, ГО, 68 състав /с
отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 57282 от 06.03.2019 г./ е
допусната съдебна делба между Г.Д.Д. и Е.Д.Д. на следните обекти:
етаж от къща /северен близнак/ с идентификатор №
68134.1386.708.4.2, находящ се в
гр.София, район „Надежда“, ул. „******, застроен на площ от 78 кв.м., състоящ
се от: две стаи, дневна, кухня, входно
антре, ведно с бетонова площадка и ведно с 60% ид.ч. от общите части на сграда
№ 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.708, заедно с 60% ид.ч.
от поземления имот с идентификатор 68134.1386.708 (по предходен план № 1 от
квартал 10), находящ се в гр. София, ул. „******, целият с площ от 305 кв.м.,
при съседи с идентификатори:
68134.1386.709, 68134.1386.710 и 68134.1386.2066, и
втори етаж от масивна вилна сграда, застроен на площ от 71,10 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, баня и други сервизни помещения, както и гаража и
избеното помещение под цялата сграда,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в дворно място, представляващо парцел VІІІ-36 в квартал 8 по плана на с.
Мало Малово – Софийска област , с площ от 1 287 кв.м. , при съседи на парцела:
улица и парцели под № ІХ-37, № ХІІІ-34, № ХІV-34, № ХV-34 и № VІІ-35,
при квоти:
за Г.Д.Д. – 2/3 ид.ч. от правото на
собственост върху всеки от посочените два имота, и за Е.Д.Д. – 1/3 ид.ч. от
правото на собственост върху всеки от посочените два имота.
Отхвърлен е
искът за делба за 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място,
представляващо парцел VІІІ-36 в квартал
8 по плана на с. Мало Малово– Софийска област, с площ от 1 287 кв.м., при
съседи на парцела: улица и парцели под № ІХ-37, № ХІІІ-34, № ХІV-34, № ХV-34 и
№ VІІ-35.
Отхвърлен е предявеният
от Е.Д.Д. против Г.Д.Д. иск за делба на
движима вещ – лек автомобил „Санг Йонг
Корандо 661ЛА“ с рег. № С ****КА.
Отхвърлена е
като неоснователна предявената от Е.Д.Д.
против Г.Д.Д. претенция по
чл.344,ал.2 ГПК за присъждане на
месечно обезщетение за лишаването й от ползването на автомобил „Санг Йонг
Корандо 661ЛА“ с рег. № С ****КА в размер на 100 лв.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Е.Д.Д.. Счита,
че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че въпреки че не е
оспорила иска за делба, първоинстанционният съд не е съобразил, че процесната
къща в гр. София е еднофамилна сграда, като т.нар. „първи етаж“ е мазе,
представляващо прилежаща част към първия и единствен етаж, което се ползва с
това предназначение, а т.нар. „втори етаж“ е единствен етаж от къщата. Сочи, че
изложеното е валидно и по отношение на вилата в с. Мало Малово. Сочи, че
решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на лекия
автомобил, без да излага конкретни доводи в тази връзка.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г.Д.Д., с
който излага съображения за неоснователност на същата. Сочи, че с исковата
молба е поискана делба на втори жилищен етаж от процесната къща в гр. София и
ид.ч. от къщата в с. Мало Малово. С отговора на исковата молба ответницата е
заявила, че не оспорва иска, като едва в първото по делото заседание пред СРС е
възразила, че сградата е еднофамилна, с оглед на което счита възражението за
преклудирано, като наред с това сочи, че ответницата не е поискала включване в
делбената маса на цялата сграда. Сочи, че по делото няма доказателства в
подкрепа на твърдението, че сградата е еднофамилна. По отношение на лекия
автомобил счита, че искът правилно е бил отхвърлен. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Решението в
частта, с която е отхвърлен искът за делба на 1/2 ид.ч. от дворното място, е
влязло в сила като необжалвано.
От страна на
ответницата е депозирана и частна жалба срещу решението в частта, имаща
характер на определение, с която е отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за
присъждане на месечно обезщетение за лишаването й от ползването на автомобил
„Санг Йонг Корандо 661ЛА“ с рег. № С ****КА в размер на 100 лв. Счита
определението за неправилно по съображения, че наследодателят им е бил
единствен собственик на автомобила и че от настъпване на смъртта му автомобилът
се ползва единствено от ищеца Г.Д.Д.. Моли съда да отмени обжалваното
определение. Претендира разноски.
В срока по
чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ищеца Г.Д.Д., в който
се излагат съображения за неоснователност на същата. Отправя се искане за
оставянето й без уважение. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същата е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск за делба по чл.34 ЗС.
С исковата
молба ищецът Г.Д.Д. е поискал да се допуснат до делба:
1)
етаж от къща
/северен близнак/ с идентификатор № 68134.1386.708.4.2, находящ се в гр.София, район „Надежда“, ул. „******,
застроен на площ от 78 кв.м., състоящ се от:
две стаи, дневна, кухня, входно антре, ведно с бетонова площадка и ведно
с 60% ид.ч. от общите части на сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1386.708, заедно с 60% ид.ч. от поземления имот с
идентификатор 68134.1386.708 (по предходен план № 1 от квартал 10), находящ се
в гр. София, ул. „******, целият с площ от 305 кв.м., при съседи с
идентификатори: 68134.1386.709, 68134.1386.710
и 68134.1386.2066;
2)
втори етаж
от масивна вилна сграда, застроен на площ от 71,10 кв.м., състоящ се от: две
стаи, баня и други сервизни помещения, както и гаража и избеното помещение под цялата сграда, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата,
построена в дворно място, представляващо
парцел VІІІ-36 в квартал 8 по плана на с. Мало Малово– Софийска област ,
с площ от 1 287 кв.м. , при съседи на парцела: улица и парцели под № ІХ-37, №
ХІІІ-34, № ХІV-34, № ХV-34 и № VІІ-35.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба ответницата Е.Д.Д. е заявила, че не оспорва иска за
делба, като е поискала включване в делбата и на лек автомобил „Санг Йонг Корандо 661ЛА“ с рег. № С ****КА.
В първото по делото открито съдебно
заседание пред СРС ответницата е изразила становище, че първият недвижим имот
представлява една къща на един етаж.
С договор за доброволна делба от
28.12.2002 г. Д.Х.Д. е придобил собствеността на етаж от къща /северен близнак/, находяща се в гр.София, район „Надежда“, ул.
„******, застроен на площ от 78 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня, входно антре, ведно
с бетонова площадка и ведно с 60% ид.ч. от общите части на сградата – север
близна и толкова ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот № 1, кв.
1, стар 253 по плана на гр. София, местност „Надежда I част“, с площ 302 кв.м., при
граници: улица, имот № 2 и имот № 21.
Видно от удостоверение за наследници
от 25.06.2013 г., Д.Х.Д. е починал на
18.05.2013 г., като е оставил наследници по закон: Г.Д.Д. – син, Ц.Д.И.– дъщеря
и Е.Д.Д. – дъщеря.
С договор за продажба на наследство
от 20.07.2014 г. Ц.Д.И.е прехвърлила на Г.Д.Д. наследството, останало от Д.Х.Д..
По делото е представена схема №
15-299709/15.07.2015 г., изд. от СГКК – гр. София на самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1386.708.4.2 с адрес: гр.София, район „Надежда“, ул. „******
с предназначение: жилище, апартамент с площ от 78 кв.м., при съседи: на същия
етаж – няма; под обекта – 68134.1386.708.4.1, над обекта – няма.
Пред въззивната инстанция по реда на
чл.266, ал.3 ГПК е допуснатата поисканата от жалбоподателката СТЕ по отношение
на имота в гр.София, район „Надежда“, ул. „******, от заключението на която се
установява, че сградата представлява североизточна част от изградена сграда –
близнак, с разделителна стена между двете части. Към деня на огледа сградата се
състои от един надземен етаж и от сутеренен етаж, разположен под целия етаж,
който частично е вкопан в прилежащия терен, като към деня на огледа етажът е
сутеренът са със самостоятелни входове от двора. Вещото лице е посочило, че
достъпът до етажа се осъществява посредством 9 бр. външни стъпала и вход,
разположен от североизточната фасада на сградата и че същият се състои от едно
жилище с разпределение: входно антре, дневна, кухня, две стаи и баня с
тоалетна. Достъпът до сутерена се осъществява по 3 бр. външни стъпала пред
входа, разположен по югозападната фасада на сградата, като вещото лице е
посочило, че видно от разположението на прозорците на помещенията в сутерена,
сутеренът е почти с аналогично разпределение като на етажа и към деня на огледа
в него е изградено едно жилище, състоящо се от: антре, дневна, кухня, две стаи,
баня с тоалетна и мазе. Вещото лице е посочило, че процесната сграда е
двуетажна, като в двата й етажа е изградено по едно тристайно жилище.
Не могат да бъдат споделени доводите
на въззиваемия, че е преклудирано възражението на ответницата, че къщата в гр.София,
район „Надежда“, ул. „****** представлява еднофамилна такава, разположена на
един етаж с прилежаща част – мазе. Такова е заявено в първото по делото открито
съдебно заседание пред СРС и се поддържа с въззивната жалба. По същество,
възражението обаче е неоснователно. Установи се от заключението на СТЕ, допусната
по реда на чл.266, ал.3 ГПК, че се касае за двуетажна сграда, етаж от която
ищецът е поискал да бъде допуснат до делба, в какъвто смисъл е и решението на
първоинстанционния съд.
С въззивната жалба се поддържа, че
тези доводи се отнасят и за втория допуснат до делба имот – вилата в с. Мало
Малово. Такова оплакване обаче е заявено за пръв път с въззивната жалба,
доколкото пред първата инстанция се изложени съображения единствено относно
къщата в гр.София, район „Надежда“, ул. „******. По изложените съображения
същото не подлежи на изследване от въззивния съд като несвоевременно заявено по
арг. от чл.266, ал.1 ГПК. Единствено за пълнота следва да се посочи и че то не
се и подкрепя от ангажираните по делото доказателства, като от страна на
жалбоподателката не са заявени доказателствени искания в тази връзка.
Поисканата и допусната от въззивния съд СТЕ касае единствено имота в гр.София,
район „Надежда“, ул. „******.
С въззивната жалба се поддържа и че
решението е неправилно в частта му, с която е отхвърлен искът за делба на лекия
автомобил. От страна на жалбоподателката не са изложени конкретни оплаквания
във връзка с правилността на решението в посочената част. По отношение на
правилността на решението съдът е ограничен от посочените във въззивната жалба
доводи, каквито в случая не се навеждат от страна на жалбоподателката.
По изложените съображения решението
в обжалваната част следва да се потвърди.
По частната
жалба:
Частната жалба е депозирана в срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, с оглед на
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е решението на
съда в частта му, имаща характер на определение, с която е отхвърлено искането
на ответницата за привременни мерки – присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на лек автомобил „Санг Йонг
Корандо 661ЛА“ с рег. № С ****КА.
Изводите на въззивния съд, че
първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен
искът за делба на лекия автомобил, обуславят извод за неоснователност на
частната жалба.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателката няма право на разноски по делото.
На ответника по жалбата следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед неоснователността на
частната жалба, на жалбоподателката не се дължат разноски.
Ответникът по частната жалба е
направил искане за присъждане на разноски, но не е ангажирал доказателства да е
сторил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 560374 от 12.12.2018 г.
по гр.д. № 63452/2015 г. на СРС, ГО, 68 състав /с отстранена очевидна
фактическа грешка с решение № 57282 от 06.03.2019 г./
в ЧАСТТА, с която е допусната съдебна делба между Г.Д.Д. и Е.Д.Д. на
следните обекти:
етаж от къща /северен близнак/ с идентификатор №
68134.1386.708.4.2, находящ се в
гр.София, район „Надежда“, ул. „******, застроен на площ от 78 кв.м., състоящ
се от: две стаи, дневна, кухня, входно
антре, ведно с бетонова площадка и ведно с 60% ид.ч. от общите части на сграда
№ 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1386.708, заедно с 60% ид.ч.
от поземления имот с идентификатор 68134.1386.708 (по предходен план № 1 от
квартал 10), находящ се в гр. София, ул. „******, целият с площ от 305 кв.м.,
при съседи с идентификатори:
68134.1386.709, 68134.1386.710 и 68134.1386.2066, и
втори етаж от масивна вилна сграда, застроен на площ от 71,10 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, баня и други сервизни помещения, както и гаража и
избеното помещение под цялата сграда,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в дворно място, представляващо парцел VІІІ-36 в квартал 8 по плана на с.
Мало Малово– Софийска област , с площ от 1 287 кв.м. , при съседи на парцела:
улица и парцели под № ІХ-37, № ХІІІ-34, № ХІV-34, № ХV-34 и № VІІ-35,
при квоти:
за Г.Д.Д. – 2/3 ид.ч. от правото на
собственост върху всеки от посочените два имота, и за Е.Д.Д. – 1/3 ид.ч. от
правото на собственост върху всеки от посочените два имота, както и
в ЧАСТТА, с която отхвърлен предявеният
от Е.Д.Д. против Г.Д.Д. иск за делба на движима вещ – лек
автомобил „Санг Йонг Корандо 661ЛА“ с рег.
№ С ****КА.
Решението в
частта, с която е отхвърлен искът за делба на 1/2 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ дворно място, представляващо
парцел VІІІ-36 в квартал 8 по плана на с. Мало Малово – Софийска област,
с площ от 1 287 кв.м., при съседи на парцела: улица и парцели под № ІХ-37, №
ХІІІ-34, № ХІV-34, № ХV-34 и № VІІ-35, е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Е.Д.Д. срещу
решение № 560374 от 12.12.2018 г. по гр.д. № 63452/2015 г. на СРС, ГО, 68
състав в частта му, имаща характер на определение, с която е отхвърлен като
неоснователна предявената от Е.Д.Д. против Г.Д.Д. претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за
присъждане на месечно обезщетение за лишаването й от ползването на автомобил
„Санг Йонг Корандо 661ЛА“ с рег. № С ****КА в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН ********** да заплати
на Г.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.