Решение по дело №767/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7003
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20191100500767
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София,16.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „A” въззивен състав, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

           МЛ.СЪДИЯ:БОРЯНА ПЕТРОВА 

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова гр. дело № 767 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 26.07.2018 г., постановено по гр. дело № 5902/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Е.К. и А.Е.Г., като е признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата от по 660, 26 лв. всяка от тях, представляваща стойността на топлинна енергия за периода м. 08.2014 г. до м.04.2016 г., доставена до топлоснабден имот – апартмент 21, находящ се в гр. София, ул. “********, ведно със законната лихва от 09.08.2017 г. до изплащане на задължението, за които е изададена заповед за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д. №54750/2017 г. по описа на СРС, 51 с-в., като са отхвърлени исковете за главница за разликата над 660,26 лв. до претендираните 1905, 06 срещу всяка от ответниците за периода от м. 05.2013 г. до м.07.2014 г. Със същото решение са изцяло отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД срещу ответниците с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 845,24 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 01.08.2017 г., 64,38 лв. – възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г., както и от 14,45 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 64, 38 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 01.08.2017 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците за главница и лихва, както и за главницата за дялово разпределение и лихвата върху нея. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, както и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия на дружеството от 2014 г. Поддържа се, че задължението, съгласно общите условия, става изискуемо след издаване на общата фактура, поради което към датата на подаване на заявлението задълженията не са били погасени по давност. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете до пълния предявен размер.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците.

Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД не взима становище по жалбата.

Ответниците Д.Е.К. и А.Е.Г. са подали в законоустановения срок насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта, с която СРС е уважил предявените установителни искове, като навежда доводи за неправилност на крайния съдебен акт. Поддържа се, че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните , като представените в тази насока доказателства не са легитимни установяващи правото на собственост. Излагат се съображения, че ФДР не е била в договорни отношения за отчитане на потребената ТЕ,а договорът с ЕС е изтекъл на 13.09.2005 г.. Поддържа се, че извлеченията от сметки, които са били оспорени не установяват потребено количество топлинна енергия.. Иска се отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения срок не е постъпил отоговор на въззивната жалба от “Т.С.” ЕАД.

Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД не взима становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат правен интерес да обжалват решението, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

СРС, 51 състав е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно пасивно субективно съединени установителни искове с правно чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД  

 

 

 

 

 

 

 

ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

По делото е представен Разпределителен протокол по чл. 28, т. 5 от ЗЖСК от 06.02.1985 на ОС на ЖСК “Сатурн”, от който се установява, че наследодателката на ответниците – Е.С.К. е получила в собственост процесния недвижим имот.

Не е спорно, а и е видно от представеното по делото удостоверение за наследници, че наследодателката Е.С.К., починала на 26.09.1999 г. е оставила за свои наследници С.К.В., съпруг, починал на 15.05.2005 г., Е.С.И.– дъщеря, И.С.В.– син , А.Е.Г. – дъщеря и Д.Е.К. – дъщеря.

По конкретно наведеното във въззивната жалба на ответника оплакване относно липсата на доказателства, че са потребители на топлинна енергия следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба, както е приел и СРС, ответниците изрично са признали, че са собственици на по 5/18 идеални части от процесния имот, като е посочено, че ответниците са пасивно легитимирани съобразно основанието на предявените искове за по 5/18 идеални части от претендираните суми.

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото, както и изявлението на ответниците, СРС правилно е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която императивно установява страните по него.

По делото е представен протокол от общото събрание на етажната собственост за топлинно счетоводство от 26.10.2001 г., с който собствениците в сграда-етажна собственост на адрес ул. “Калина Малина” 24 са избрали фирма “Т.С.” ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение, както и представен протокол от 08.10.2001 г. на Общото събрание на етжаната собственост, от който е видно, че са упълномощени  три лица, да представлява интересите на етажната собственост пред фирмата за дялово разпределение. Представения протокол на страница 2 е подписан от потребителите в СЕС. Съгласно чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал.2 - дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Законът, с разпоредбата на чл.139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът на лицето извършващо услугата дялово разпределение в сгради – етажна собственост, се извършва от потребителите, с писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. За резултатите от избора, потребителите уведомяват писмено топлопреносното предприятие, което сключва писмен договор при общи условия с избраната фирма за дялово разпределение. Съобразно горното, следва да се приеме, че в случая случая е налице законосъобразен избор на топлинен счетоводител.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба на ответниците, че договорът с топлинния счетоводител е изтекъл. Видно от представения по делото договор в раздел 2, т.2.5 е посочено че договорът се сключва за три годни. Посочено е още, че договорът продължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му. Ето, защо след като по делото липсват доказателства, договорът между ЕС и ФДР да е бил прекратен по предвидения за това в него ред, следва да се приеме, че същият автоматично е подновил действието си съобразно цитираната разпоредба.

При установеното наличие на облигационно правоотношение за процесния период, както и наличие на правоотношение с третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, което обвързва ответника, следва да бъде установено наличието или липсата на доставяна до имота топлинна енергия и нейната стойност.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение, настоящият съдебен състав кредитира като пълно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице общо дължимата сума за процесния период е 3810, 13 лв. Приетата СТЕ установява реално потребеното количество топлинна енергия и нейната стойност, а първоинстанционният е основал изводите си именно на заключението на вещото лице по СТЕ, поради което неоснователни са доводите за годността на фактурите и извлеченията от сметки издавани от ищцовото дружество относно реално потребеното количество топлинна енергия.

Във въззивната жалба на въззивника-ответник не са изложени други конкретни доводи за неправилност на решението на СРС, поради което дейността на въззивната инстанция е изчерпана по отношение правилността на решението в уважителната му част.

По въззивната жалба на ищеца:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и въззивната жалба на въззивника – ищец “Т.С.” ЕАД, поради следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/, който факт не се променя от последващото издаване на фактура.

Както е посочил СРС, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на "Т.С. " ЕАД към потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. "в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

С оглед на изложените съображения, законосъобразно съдът е приел, че погасените суми по давност са за периода от м. 05.2013 г. до 07.2014 г., тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 09.08.2017 г.

По отношение акцесорния иск за лихва:

Както е посочил СРС, за периода м. 08.2014 г. до м. 04.2016 г., за който претенцията не е била погасена по давност, са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от последните, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването на сметките в интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По делото са представени от ищцовото дружество констативни протоколи за удостоверяване на публикуването на сметките в интернет. Съдът намира, че последните не са доказателство за изпълнение на задължението на ищцовото дружество съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ. Това е така, поради следното: Съгласно чл. 593 ГПК, при удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. Законодателят ясно е очертал този вид нотариално удостоверяване, изразяващо се в удостоверяване на факти - явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол на тяхно становище /съгласие или несъгласие/ по отношение на съответните действия. Законодателят изрично е предвидил видовете нотариални удостоверявания, като е недопустимо разширително тълкуване на процесуални норми, респ. включване и на други, непредвидени в закон, видове свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. В случая не се касае и за непълнота на закона, която би могла да се преодолее по пътя на тълкуването, нито е допустимо да се прилага по аналогия чл. 593 ГПК относно информация в интернет. В този смисъл е Определение № 439 от 26.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2071/2013 г., II т. о.

Съобразно изложеното, неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба относно дължимостта на сумите за законната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед обстоятелството, че СРС е достигнал до същите фактически и правни изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед неоснователността на двете въззивни жалба, разноските следва да останат за страните, така както са сторени.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.07.2018 г., постановено по гр. дело № 5902/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач “Т.С.” ЕООД на страна на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.