Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260842 09.06.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУР|ГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ти граждански състав
На десети март две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело №4125 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ………………..,със седалище и
адрес на управление: …………………… ЧРЕЗ
АДВ. З.Й.Ц. - САК Със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения:…………………, пълномощник СРЕЩУ И.Д.Д. ЕГН:
**********, С адрес: ***, ……………………...
В исковата молба се твърди, че между И.Д.Д.
и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД)
са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № …………..
от 18.06.2018г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер ………………...
2.Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ………….. от 30.07.2018г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ………….. влиза в сила нов
абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на
17.99 лв. с вкл. ДДС или 14.99 лв. без вкл. ДДС.
Към периода на издаване на
процесните фактури спрямо ползваните от И.Д.Д. мобилен номер се прилагат
следните условия:
- За мобилен номер …………… -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ……………. от 18.06.2018г.,
изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ………….
от 30.07.2018г.
Ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
декември 2018г. - м. април 2019г. Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Фактура №
**********/25.11.2018г., с падеж 10.12.2018г., е издадена за отчетния период
25/10/2018-24/11/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер …………… месечна абонаментна такса 14.99 лв., както и
ползвани услуги в размер на 265.04 лв. /разговори към „Грижа за клиента “ 0.04
лв., услуги с добавена стойност (SMS) 265.00 лв./, които са в общ размер на
280.03 лв. без вкл. ДДС / 336.04 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата е 336.04 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 6.38 лв., претендираната
сума по фактурата е 329.66 лв.
Фактура №
**********/25.12.2018г., с падеж 09.01.2019г., е издадена за отчетния период
25/11/2018-24/12/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ………….. - месечна абонаментна такса 14.99 лв. без вкл.
ДДС /17.99лв. е вкл. ДДС. Общата сума начислена във Фактурата е 17.99 лв.
Фактура № **********/25.01.2019г.,
с падеж на 09.02.2019г ., е издадена за отчетния период 25/12/2018-24/01/2019г.
и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер …………..
- месечна абонаментна такса 14.99 лв. без вкл. ДДС /17.99лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата е 17.99 лв.
След предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и И.Д.Д., при
условията на който е ползван процесния номер …………….., по вина на потребителя
поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура №
**********/25.03.2019г ., включваща задължение за заплащане на неустойка за
предсрочното му прекратяване в размер на 44.97 лв.
Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги за номер ………….. (преди 30.07.2020г.) са уредени от страните в
р.3, т.3 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
……….. от 30.07.2018г.
Съгласно посочените клаузи, които
имат идентично съдържание в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
Размерът на неустойката за номер ……………
е 44.97 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (по 14.99 лв. всяка), а именно 44.97 лв.
Предвид гореизложеното,
претендираната сума, начислена във фактурата, е 44.97 лв.
Изискуемостта на вземанията на
„Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №
1437/2020 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В месечния срок е постъпил писмен отговор
от особения представител на ответната страна .
В отговора се твърди, че липсва основание
за заплащане на претендираните от ищцовото дружество суми.
След цялостна, поотделна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Наличието на
валидни облигационни правоотношения между И.Д.Д. и „Теленор България“ ЕАД се
доказва от приетите като писмени доказателства по делото .
В настоящото
производство са претендирани суми за неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни .
Съдът намира за
доказано, че първоначалният договор е
валидно сключен между страните.
В хода на
производството е прието заключение по счетоводна експертиза, чието заключение е
за доказаност и основателност на претенциите.
С оглед на горното
съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен така както
е предявен.
С оглед уважаването
на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 645 лева направените от него
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 385 лв.,
представляващи разноски в заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Д.Д. ЕГН: **********, С адрес: ***, …………….., дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ……………,със седалище и адрес на управление: …………….., сумата
от сумата от 410.61лева/четиристотин и десет лева и шестдесет и една стотинки/,
законна лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 26.02.2020год. до
окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед
№ 567 от 27.02.2020г. по частно гражданско дело № 1437/2020 г. и.
ОСЪЖДА И.Д.Д. ЕГН:
**********, С адрес: ***, …………….., да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ……………,
със седалище и адрес на управление …………….., сумата от 645 лева направените от
него съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 385
лв., представляващи разноски в заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.