Решение по дело №569/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20212230100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260177

гр. Сливен, 09.03.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 569 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Д.Д.Г., ЕГН: ********** за срок от три години.

В молбата се излага, че лицето страда от Параноидна шизофрения и е поставено под пълно запрещение през 2020 г. като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на Д.Г. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.

В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Настойникът на лицето Г.Г. се явява лично и изразява становището си Д. да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица.

Социалният работник и заместник на директора на ДПЛПР - Твърдица също изразява становище за основателност на молбата.

Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява нежелание да продължи да живее в Дома.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Д.Д.Г. е настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 06.01.2021 г.

Д.Г. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 03.02.2020 г. със заболявания със 100 % трайна неработоспособност, с диагнози Дегенерация на макулата и задния полюс. Сложен миопатичен астигматизъм на двете очи. Макулнидегенерации на двете очи. Параноидна шизофрения - непрекъснато протичане, парафренен синдром. ЕВПЛ.

Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Д.Г. е на 54 години, неженен, няма деца. Заболял душевно през 1991 г., когато започнал да изпитва страх, че го преследват. През есента на 2002 г. е бил в неизвестност, издирван е от полицията и е открит в пещера край гр. Твърдица. На 02.01.2010 г. умъртвил баща си. Лекуван е в ДПБ - Раднево през годините като многократно бил настаняван за лечение принудително.

Д. е поставен под пълно запрещение с Решение на Окръжен съд - Сливен от 21.05.2020 г. С удостоверение от 10.07.2020 г. на Органа по настойничество и попечителство към Община Твърдица за негов настойник е определен брат му - Г.Д.Г..

Г.Г. е заявил, че не може да полага грижи за брат си в семейна среда, поради което в качеството си на настойник е изразил писмено становище лицето да продължи да ползва социалната услуга.

Видно от изготвените предварителна оценка и индивидуална оценка на потребностите на лицето, към момента Д.Г. не е в състояние да се грижи сам за себе си, не е в състояние сам да поддържа лична и битова хигиена, да си приготвя храна, има нарушения в зрението. Същият е некритичен към заболяването си и е склонен към агресия.

В съдебно заседание Д.Г. заявява, че не желае да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица, но не може да назове конкретни причини за това.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).

В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Д.Д.Г. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставени диагнози „Дегенерация на макулата и задния полюс. Сложен миопатичен астигматизъм на двете очи. Макулнидегенерации на двете очи. Параноидна шизофрения - непрекъснато протичане, парафренен синдром. ЕВПЛ“, за което е определена 100 % трайна неработоспособност.

В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето. Макар и лицето да изразява нежелание да продължи да живее в Дома, съдът намира, че настаняването в посочената специализирана институция е в най-добър интерес на лицето, което не може да води самостоятелен начин на живот.

Ето защо, съдът намира, че по отношение на Д.Г. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица“, където Д. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.

На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Д.Д.Г., ЕГН: **********, представляван от настойника Г.Д.Г., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв. Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

 

ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.

 

Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: