РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Разград, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
в присъствието на прокурора Т. К. Т.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20243300200241 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение рег. №TA/561230120554
на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Тамсвег (Bezirkshauptmannschaft
Tamsweg), постановено на 13.07.2023 г., влязло в сила на 12.08.2023 г., с което на българския
гражданин Ш. М., роден на *** г., с постоянен адрес с.***, ул. ****, е наложена финансова
санкция – глоба в размер на 70 евро за това, че като водач на лек автомобил с
регистрационен номер ****, движейки се в населено място: Taxenbach, B311 Str.km 29, 788
Richtung Lend на 25.04.2023г. в 10:56 часа, е превишил максимално допустимата скорост с 17
км/ч. разрешена максимална скорост: 50 км/ч., административно нарушение, което се
санкционира по австрийски правилник за движение по пътищата (StVO): §20 Abs.2 StVO
§99 Abs 3 lit.a Strabenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 BGBl. Nr. 159/1960 zuletzt geandert
durch BGBl. I Nr. 39/2013
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
1
решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност, ЕГН и адрес са установени след
направена в НБД справка – Ш. М. М. роден на ***г. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес с.***, обл.****нередовно призован, не се явява. Изпратената до него
призовка се е завърнала в цялост с отбелязване на връчителя, че лицето е извън страната.
Назначеният на засегнатото лице защитник изразява становище за липса на пречки за
признаване на решението и предлага на съда да постанови решение в този смисъл.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган – Областна
администрация Тамсвег (Bezirkshauptmannschaft Tamsweg) е постановено на 13.07.2023 г.,
влязло в сила на 12.08.2023г., въз основа на констатирано административно нарушение,
което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по
българското законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и налична, двойната
наказуемост не е изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава( б. ”з”, т. 1 б. ”б” от Удостоверението), не е налице
условието за отказ по чл. 35, т. 2 от Закона.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
2
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на Ш. М. М., същият е пълнолетен -
роден е на *** г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на
решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 70 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от
70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на
28.07.2023г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата
държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е
имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл
гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно
не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 70
евро е 136,91 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
3
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция №TA/561230120554
постановено на 13.07.2023 г., влязло в сила на 12.08.2023 г., постановено от несъдебен орган
в Австрия – Областна администрация Тамсвег (Bezirkshauptmannschaft Tamsweg), с което по
отношение на българския гражданин Ш. М. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес с.***, общ.***, ул. **** е наложена финансова санкция - глоба в размер на 70 евро с
равностойност 136,91лв. /сто тридесет и шест лева и деветдесети една стотинки/ за това, че
с превозно средство рег. №РР4934 ВС на 25.04.2023г., 10:56, населено място: Taxenbach
B311 Str km 29 788 Richtung Lend (Австрия) е превишил разрешената максимална скорост:
50 км/ч., измерено превишаване на скоростта (след изваждате на допустимата погрешност
на измерването): 17 км/ч., административно нарушение, което се санкционира по австрийски
правилник за движение по пътищата (StVO): §20 Abs.2 StVO §99 Abs 3 lit.a
Strabenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 BGBl. Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr.
39/2013
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен
съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5