МОТИВИ по НОХД №242/’18г. на НРС :
Обвинението против подсъдимия подсъдимият С.М.С., ЕГН**********З*** е за това, че
на 06.09.2016г. в с.БРЕСТ, област Плевен, на улица „България“ при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
регистрационен №ЕН46-46ВХ, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
-чл.5, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и ............“
-чл.5, ал.2, т.1 от Закона за
движение по пътищата „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и ........“
-чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“
-чл.20, ал.2, изречение второ от
Закона за движение по пътищата – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат пред всяко предвидимо препятствие, когато
възникне опасност за движението“.
-чл.116 от Закона за движение по
пътищата „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към .....“.
-чл.117 от Закона за движение по
пътищата „При приближаване на място където на пътя или в близост до него се
намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,
а при необходимост и да спре“ и по непредпазливост причинил на М.Г.М. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на таза със счупване без
разместване на лявата срамна кост от тазовия пръст довело до трайно, повече от
месец, възможно 2-3 месеца затруднено движение на снагата на левите крайници и контузия
на главата и мозъка, довела до пълна загуба на съзнание довело до разстройство
на здравето временно опасно за живота на детето – престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, предложение второ, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.
Делото е насрочено и приключило
по реда на чл.370 и сл. от НПК.
По делото М.М. е била
конституирана като частен обвинител, като същата е упълномощила да я
представлява адв.С.Б. от САК. Не са
предявявани граждански искове.
След приключване на съдебното
следствие представителят на НРП поддържа обвинението като сочи, че от събраните
доказателства се установява по категоричен начин извършеното от подсъдимия
престъпно деяние. Акцентира, че изпълнителното деяние е налице, тъй като
подсъдимият е управлявал МПС, нарушил е правилата за движение по ЗДвП и по този
начин се е стигнало до извършване на престъплението по непредпазливост, като
подсъдимия не е предвиждал настъпването на опасните последици. За смекчаващи
отговорността обстоятелство прокурорът е посочил чистото съдебно минало на
подсъдимия. Сочи още, че за деянието, за което е повдигнато обвинение се
предвижда наказание ЛОС до 3 години или пробация. Изтъква, че са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като
момента на извършване на деянието подсъдимия е бил пълнолетен, деянието е
извършено по непредпазливост, подсъдимия не е бил осъждан за престъпление от
общ характер и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Допълва,
че извършеното от подсъдимия деяние не попада в хипотезата на ал.7 на чл.78а от НК. Предлага на съда подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност и
му бъде наложена глоба в размер към средата. Прокурорът считам, че такова
наказание съответства на личността на подсъдимия. С оглед извършеното деяние и
разпоредбата чл.343г от НК предлага съда да лиши подсъдимия от право по чл.37,
ал.1, т.7 от НК за срок от 4 месеца, считано от датата на фактическото
отнемане, тъй като СУМПС не е отнет. По отношение на МН предлага същата да бъде
отменена, а разноските да се възложат на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия в
пледоарията си пред съда изтъква, че неговият подзащитен признава вината си. Взема
становище относно размера на санкцията, като моли съда да е в размер на
минимума от 1000лв., тъй като подсъдимият е женен с две деца и всяка една
наложена санкция повече от 1000лв. би нарушила баланса по издръжката на
семейството. С оглед санкцията по чл.343г от НК, защитата моли съда да бъде в
размер на 3 месеца, тъй като подсъдимия работи в община Плевен като горски
стражар, на който е зачислено служебно моторно превозно средство и изпълнява с
това служебните си ангажименти. По
отношение на МН моли съда да бъда отменена, тъй като тя е изпълнила своето предназначение,
а разноските да не бъдат присъждани, тъй като ще затруднят заплащането им от
подсъдимния.
В съдебно заседание подсъдимият С. заявява, че се признава за
виновен, признава
изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С.М.С. е роден на ***г***, ***, български гражданин, със
средно-специално образование, работи,
женен, неосъждан, ЕГН**********.
Установи се следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.С. притежава СУМПС с категории В, С и А,
№*********, издадено на 10.11.2008г. и
валидно до 31.10.2018г.
На 06.09.2016г. С. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“
с регистрационен номер ЕН46-46ВХ,
негова собственост, като пътувал от с.Брест,
област Плевен за град Плевен. В автомобила управляван от него пътувала и съпругата му - свидетелката Милена
Стефанова Стефанова, която се возела на предна, дясна седалка до водача.
Около 17.30 часа на същата дата подс. С.С. навлязъл с управлявания от него лек автомобил по улица
„България“ в с.Брест, област Плевен,
която преминавала през населеното място – централна улица. Посочената улица
представлява пътно платно за двупосочно движение с непрекъсната средна линия.
По същото време видимостта била добра, а времето сухо, пътното платно било
сухо. Този пътен участък е прав и хоризонтален, с неограничена видимост и е
сигнализиран като път с предимство, за което има поставен пътен знак Б3 „Път с
предимство“. Преминавайки през населеното място, С. се движел със скорост 45 км/ч
при разрешена максимална скорост от 50 км/ч.
По
същото време в село Брест, област Плевен, също на улица „България“, пред дом
№56, на пътното платно, с предната си част по посока към гр.Гулянци, област Плевен бил паркиран лек автомобил
марка „Санг Йонг Рекстън“ с регистрационен №ЕН30-16ВН,
собственост на свидетеля Георги Йорданов Монов от с.Брест, област Плевен /баща на пострадалата М.М./.
Лекият автомобил на свидетеля Георги Монов бил
паркиран в платното на придвижване на лекия автомобил управляван от подс.С.. Същия ден свидетеля Монов, съпругата му - свидетелката М. Любенова М. и дъщеря им –
свидетелката М.М. /пострадала, към онзи момент на шест навършени години/ били
на гости в домът на родителите на М.М. /майката/, който се намирал на
горепосочената улица, на №56. Дворното място на имота на родителите на
свидетелката М.М. /майка/ било оградено и имало излаз – порта към
ул.“България“. От портата на имота до пътното платно имало оформена пътека от
плочки. Автомобилът на свидетеля Монов бил паркиран
така, че задната му част се падала след описаната пътека, по посока към град
Гулянци, област Плевен. От другата страна на улица „България“, срещуположно на
къщата на родителите на свидетелката М.М. имало отбивка за автобусна спирка,
обозначена като такава. От портата на дворното място на имота разположен на №56
на улица „България“ в село Брест, област Плевен към автоспирката на отсрещната
страна имало пряка видимост. Паркираният
автомобил на свидетеля Георги Монов по никакъв начин не възпрепятствал тази видимост.
Около
17.30 часа на горепосочената дата свидетеля Монов заедно с дъщеря си М.М.
/пострадала/ тръгнали да излизат от имота на №56 на улицата. Вървейки към
портата на имота бащата видял на отсрещната страна на пътя свой познат –
свидетеля Жоро Дерешки и пресякъл пътното платно сам, за да разговаря с него. Детето
– М.М. останало до портата на имота. Двамата – Монов и Дерешки започнали да
разговарят, като се намирали на автобусната спирка, като по време на разговора
свидетеля Монов бил с гръб към мястото, на което оставил дъщеря си. Когато
пресякъл пътното платно, за да отиде при свидетеля Дерешки, свидетеля Монов
оставил дъщеря си на портата на имота разположен на №56. В следващия момент
обаче свидетелката М.М. решила да отиде при баща си на отсрещния тротоар и
предприела пресичане на пътното платно зад паркирания автомобил на баща и
източно от пътеката. В този момент лек автомобил „***“, модел „***“ се движел
по улицата по посока град Гулянци, област Плевен и при маневра от страна на
водача подс.С. - заобикаляне на паркирания джип
„Рекстън“ и в областта на линията от надлъжната пътна маркировка настъпил удар
между управлявания от него автомобил и пресичащата пътното платно пешеходка -
свидетелката М.М..
Подсъдимият С.С. не възприел пресичащата пътя
свидетелка М.М. и не предприел действия да намали скоростта или да спре
управлявания от него лек автомобил в момента на възникване на опасността, а
продължил да се движи със същата скорост. В резултат на пресичане на траекториите на движение на
лек автомобил „***“, модел „***“, управляван от С. и пешеходката – свидетелката
М.М. последвал удар в зоната на предната, дясна част на автомобила, в областта
на десния фар, като детето попаднало на предния капак на автомобила. След като
възприел удара, водачът на
лекия автомобил – подс. С., задействал спирачната
система. Автомобилът намалил скоростта и спрял на пътното платно. В този
момент под действието на инерционни сили, действащи на пострадалата М.М., която
се намирала върху предния капак на автомобила, тя паднала на пътното платно, от
дясната страна на автомобила. С установяване на автомобила и пострадалата на
пътното платно произшествието приключило.
Намиращия
се в близост до местопроизшествието, но с гръб към него свидетел Георги Монов
възприел шума от настъпилия удар, обърнал се по посока на удара и видял дъщеря
си на предния капак на автомобила управляван от С., а когато автомобилът преустановил движението си, видял как тя пада на пътното платно от дясната страна
на автомобила. Виждайки всичко това, свидетеля Георги Монов изтичал към мястото, където се намирало детето му и предприел действия, за
да и окаже помощ,
като я взел на ръце, бръкнал с
пръст в устата й, за да провери дали не си е глътнала
езика, качил я в джипа си и заедно със съпругата си
– свидетелката М.М. /майка/, която при шума от удара също била излязла на пътя
я закарал във ФСМП-Гулянци. Веднага след това детето било откарано с линейка в
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“, където й била
оказана необходимата медицинска помощ и проведено необходимото лечение. Подс.С.С. междувременно
съобщил за настъпилото пътнотранспортното произшествие на ЕЕН 112.
По повод горното било образувано и проведено
досъдебно производство №183/‘16г. по описа на НРП.
Установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
самопризнанието на подсъдимия, както и от изготвените експертизи.
На първо място за изясняване на
фактическата обстановка спомагат подробните свидетелски показания дадени от
свидетелите М.Г.М. (стр.89,
стр.90, стр.93-94 – том 1), Георги Йорданов Монов (стр.96-97 – том 1), М.
Любенова М. (стр.98-99 – том 1), Жоро Маринов Дерешки (стр.102-103 и стр.104 –
том 1), Милена Стефанова Стефанова (стр.109-110 – том 1), Тинка Петрова
Кръстева (стр.111-112 – том 1), Маргарита Тодорова Петрова (стр.113 – том 1),
Теодора Валериева Г. (стр.114 – том 1), Красимира Антонова Димитрова (стр.115 -том 1), Цветомир Илиев Манов (стр.390 – том
3), Йордан Борисов Георгиев (стр.391 – том 3), Николай Димитров Великов (стр.392
– том 3). Показанията
на свидетелите взаимно се допълват, логични и последователни са, възпроизвеждат
възприетите от тях факти и обстоятелства относно случилото се, според
интелектуалното развитие на всеки един от тях и способстват за разкриване на
обективната истина по делото, като се подкрепят както от събраните писмени
доказателства, а именно протокол
за оглед на местопроизшествие (стр.5-15 – том 1),
проведен следствен експеримент (стр.116-119 + 1 бр. диск
– стр.120 – том 1).
От
заключението на назначената тройна съдебно-автотехническа експертиза (с постановление
от 22.03.2018г.) се установява, че преди произшествието на се съществували технически
неизправности по лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен номер ***,
нито са възникнали такива, които да са предпоставка за възникване на
пътно-транспортното произшествие или да са причина за непредотвратяването му.
От друга страна разстоянието,
на което водача е имал техническа възможност да възприеме пешеходката при
движението и в зоната на видимост е било
шестдесет и един метра, като подс. С. е
имал техническа възможност да спре преди удара на пешеходката при придвижването
и към пътното платно с намерение да го премине. Процесният автомобил се е
намирал на разстояние от мястото на удара, което е било достатъчно за осъществяване на спиране от страна на автомобила с реалната скорост на движение.
От появаване на свидетелката М.М. в зоната на видимост, до удара й, процесния лек автомобил е изминал разстояние от
шестдесет и един метра, като в тази връзка от ВЛ-ца се сочи, че подс. С. е имал техническа възможност да предотврати произшествието ако е реагирал на
опасността към началния момент на установяване на видимост към детето. Посочено е, че причината за настъпилото пътно-транспортно
произшествие е не наблюдаване на пътното платно и тротоарите от водача за
пешеходците участници в движението, като от техническа гледна точка водачът е следвало да
контролира автомобила и спре при необходимост.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза по делото, назначена с
постановление от 26.07.2018г. се установява, че в резултат на удара на свидетелката М.Г.М. е
причинена контузия на таза със счупване без разместване на лявата срамна кост
от тазовия пръст довело до трайно, повече от месец, възможно 2-3 месеца
затруднено движение на снагата на левите крайници и контузия на главата и
мозъка, довела до пълна загуба на съзнание довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота на детето. Така причинените увреждания на
свидетелката М.Г.М. съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК. Уврежданията са настъпили при удара на
детето М.М. от процесния лек автомобил и падането й в следствие на удара на пътното платно.
Установената фактическа
обстановка се подкрепя и от съдебна
психолого-психиатрична експертиза по отношение на М.М.-пострадала на стр.121-137 – том 2 във връзка със свидетелските й показания.
По
отношение на подсъдимия е представена и справка за осъжданията му.
С оглед събраните безспорни и
непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимия С.М.С., ЕГН********** ***
е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, предложение второ, във вр. с чл.342, ал.1, предложение
трето от НК, поради което следва да носи наказателна отговорност.
Следва да се посочи, че с действията
си подсъдимият С. е нарушил разпоредбите на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2,
изр.2-ро от ЗДвП, чл.116 и чл.117 от ЗДвП.
От събраните доказателства
относно правоспособността на подсъдимия да управлява МПС е видно, че той е
водач, който има опит в управлението на МПС, като в тази връзка съдът достига
до извода, че от субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при
непредпазливост като форма на вина.
От обективна страна чрез действията си на 06.09.2016г. в
с.Брест, общ.Гулянци на улица „България“ при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен №ЕН46-46ВХ, нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на М.Г.М. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в контузия на таза със счупване без разместване на лявата срамна кост от
тазовия пръст довело до трайно, повече от месец, възможно 2-3 месеца затруднено
движение на снагата на левите крайници и контузия на главата и мозъка, довела
до пълна загуба на съзнание довело до разстройство на здравето временно опасно
за живота на детето, което по своя характер
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Между съставомерния
резултат и нарушаване на конкретни правила от Закона за движението по пътищата
е налице пряка причинна връзка. Този факт е във връзка с тълкувателно решение
№2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС, с хода на настоящето дело, вида и размера на
наказанието, които следва да се наложат на подсъдимия. Видно от точка три на
тълкувателното решение е, че на обезщетяване подлежат всички съставомерните
имуществени вреди от престъплението по чл.343 от НК. От страна на пострадалата
своевременно не е предявен в наказателното производство граждански иск за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, а са представени
само писмени доказателства относно причинените й увреждания и направените от
нея разходи по възстановяване на здравословното й състояние. В тази връзка,
настоящият състав намира, че по отношение на подсъдимия са налице
предпоставките за прилагане на чл.78а от НК и същият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1000лв. в полза
на държавата.
Следва на основание чл.343г от НК
във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият С.М.С., ЕГН********** да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от датата влизане на
присъдата в сила.
Следва на основание чл.189, ал.1
от НПК подсъдимия С.М.С., ЕГН********** да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен
направените по делото разноски в размер на 3248.75лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: