Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 06.07.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети граждански състав
на шести юни две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1207 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.И.Б.-Н.
с ЕГН ********** *** твърди, че на 29.09.2013 г. в землището на гр. К., община К.,
област П., проход „С.“, на главен път І-6 гр. С. - гр. Б., при км 270+700м, в
пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а
именно - 0.71 на хиляда, установено с Протокол за химическа експертиза №
875/30.09.2013 г., при управляване на МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел
206 СС с рег. № ***, ответникът нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 5, ал. 1 и ал. 3, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като причинил средна телесна повреда на лицето Н.Д.Ц. от гр. С.. С
определение № 15/13.02.2014 г. по НОХД № 11/2014 г. по описа на К. районен съд,
II наказателен състав, било одобрено споразумение, по силата на което
ответникът се признал за виновен за извършеното от него престъпление,
квалифицирано по чл. 343, ал. 3, пр. І -во, б. „а“, пр. ІІ-ро във връзка с ал.
1, б. „б“, пр. ІІ-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Управляваното от
ответника МПС, било собственост на ищцата, видно от декларация, заместваща
официален акт от 21.04.2011 г. - на италиански език с превод на български, и
удостоверение с peг. № ***/*** г. на МВР, Сектор Пътна полиция - П., което
закупила за сумата от 4000 евро. Същото представлявало лек автомобил марка
„Пежо“, модел 206 СС с рег. № ***, рама № ***, двигателя № ***, оборудван с
газова уредба, поставена на 05.08.2011 г. Средствата за закупуването му
получила по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.05.2011 г. с
Банка *** ЕАД - клон К.. По молба на ответника му предоставила за ползване
лекия автомобил на 29.09.2013 г. От настъпилото ПТП върху автомобила били
нанесени непоправими вреди - тотална щета, поради което се наложило да го
бракува. Видно от договор за покупко-продажба на бракувано МПС от 15.11.2013 г.
продажната му цена, която получила от купувача, била в размер на 300 лева. Тъй
като лекият автомобил преди ПТП бил в отлично състояние, технически изправен, с
монтирана нова газова уредба и с всички задължителни принадлежности, неговата
стойност възлизала на 5500 лева. С деянието си ответникът й причинил материални
вреди в размер на 5200 лева, представляващи стойността на лекия автомобил към
датата на причиняване на ПТП - 29.09.2013 г., като от общата му стойност била
приспадната сумата от 300 лева, която получила от продажбата на автомобила след
бракуването му. Настъпилите материални вреди били пряка и непосредствена
последица от противоправното виновно деяние на ответника - причиненото от него
ПТП на 29.09.2013 г. вследствие на шофиране с несъобразена скорост и след
употреба на алкохол, в резултат на което лекият автомобил бил напълно унищожен
като такъв. Тъй като към датата на осъществяване на ПТП нямала сключен договор
за застраховка „Автокаско“, ищцата не получила обезщетение за нанесените върху
лекия автомобил щети. Многократно отправяла покани към ответника да й заплати
стойността на колата, но и до момента това не било направено.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отсъди ответника П.В.К. да й заплати сумата от
5700 (пет хиляди и седемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди представляващи стойността на собствения на ищцата лек
автомобил марка „Пежо“, модел 206 СС с рег. № ***, рама № ***, двигателя № ***,
оборудван с газова уредба, като стойността е изчислена към 29.09.2013 г. -
датата на причинява не от ответника на ПТП в землището на гр. К., община К.,
област П., проход „С.“, на главен път І-6 гр. С. - гр. Б., при км 270+700м, в
пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно
- 0.71 на хиляда, при което на лекия автомобил е нанесена тотална щета, от
която стойност е приспадната сумата от 300 лева - продажната му цена, получена
след бракуването му, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2013 г. до
окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът П.В.К.
с ЕГН ********** *** в първото по делото заседание оспорва иска по размер.
Признава факта, че на 29.09.2013г. е бил участник в ПТП в резултата на което
върху управлявания от него автомобил са били причинени повреди, като твърди, че
са били отстраними. Твърди, че между ответника и ищцата е била постигната
уговорка вредите върху автомобила да бъдат поправени, или ответн5икът да закупи
друг, подобен на увредения автомобил. В изпълнение на уговорките, ответникът
заплатил на ищцата общо 640 лева на четири вноски, всяка в размер на по 160
лева. Уговорката била постигната след приключване на наказателното
производство, а сумите били предадени на съпруга на ищцата – Христо.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в
сила Определение № 15/13.02.2014 г. по НОХД № 11/2014г. по описа на К. районен
съд, II наказателен състав, е одобрено споразумение, по силата на което
ответникът се е признал за виновен в това, че на 29.09.2013г. в землището на
гр.К., обл.П., проход С.на Главен път I-6 гр.С. – гр.Б. при км.270+700м в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно –
0,71 на хиляда, установено по надлежен ред с Протокол за Химическа експертиза
№875/30.09.2013г., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Пежо“ модел „206 СС“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно – чл. 5 ал. 1 от ЗДвП- Всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.; Чл. 5 ал. 3 от ЗДвП На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; Чл. 20. ал. 1 от ЗДвП-
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП- Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч:
при категория „В” извън населено място 90км/ч.; чл. 21 ал. 2 от ЗДвП- Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, а именно с пътен знак за
въвеждане на забрана В 26 „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената, с който се забранява движение със скорост по-висока от 40 км/ч. и
по непредпазливост е причинил на Н.Д.Ц., ЕГН -
********** от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата ключица с разместване, което е довело до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, б.”А”, пр.2-ро, във вр. с ал.1, б.”Б”, пр. 2-ро,
във вр. с чл.342, ал.1 НК, във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено съответното наказание.
Не се спори и
се установява от приетото като доказателство НОХД 11/2014г. по описа на КрлРС,
че при пътнотранспортното произшествие управляваният от ответника лек автомобил марка „Пежо“ модел „206 СС“ с рег.
№ *** е бил увреден. Установява се от представената декларация, заместваща
официален акт, че ищцата е била собственик на процесния автомобил. Същият е бил
регистриран по надлежния ред с рег. № *** и бракуван, като собствеността е
прекратен на 03.01.2014г., установено с представеното удостоверение от МВР,
Сектор „Пътна Полиция“ П.. Установява се от представения договор, че
автомобилът е бил бракуван и продаден на 15.11.2013г. Представен е договор за
кредит от 10.05.2011г. по силата на който ищцата, като кредитополучател е
получила сумата от 5000 евро със срок на изплащане 96 месеца.
Във връзка
предявения иск, съдът е изслушал заключение на вещо лице по назначена съдебна
автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я възприема,
като обективна, компетентна и безпристрастна. Съгласно заключението на вещото
лице Инж. С.М., се установява, че процесният автомобил е регистриран в България
на 11.05.2011г. и бракуван на 03.01.2014г. Стойността на щетите към датата на
ПТП е в размер на 5719 лева, щетите са причинени вследствие настъпило ПТП на
29.09.2013г. Средната пазарна стойност на автомобила към 29.09.2013г. е била
6345 лена, а към датата на бракуване – 635 лева. Средната цена на газовата
уредба за автомобил е 550 лева. С оглед продажната цена на МПС към датата на
закупуването му от ищцата – 21.04.2011г. (4000 евро въз основа на
амортизацията/овехтяването му), цената му към 29.09.2013г. е била 5 774
лева. Възстановяването на МПС е технически възможно, но икономически
нецелесъобразно, тъй като стойността на работна, включващ новите части, труд и
консумативи надхвърля стойността на МПС преди повреждането му, т.е. касае се за
икономически тотална щета.
Във връзка с
твърдените обстоятелства от ищеца, е разпитана свидетелката А., която в показанията
си сочи, че с ищцата се познават, съученички са и поддържат отношения. През
2011г. ищцата изтеглила банков заем на стойност 10 000 лева във със
закупуването на автомобил и тогава купила лек автомобил Пежо 206. Ищцата
поддържала автомобила си през цялото време до пътнотранспортното произшествие.
След него автомобилът бил негоден за употреба. Друга тяхна приятелка видяла ПТП
и със свидетелката изпитали притеснение за ищцата, защото предницата на
автомобила била много смачкана. След това колата била бракувана. Доколкото
знаела, ищцата и ответникът имали уговорка последният да изплати автомобила,
дори на части, но това не се случило.
Изслушана по
реда на чл. 176 от ГПК ищцата заявява, че не е получавала посочената сума от
640 лева чрез съпруга си.
Други
обстоятелства от значение по делото не са установени и други доказателства не
са ангажирани.
Горната
фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства –
гласни, писмени и неоспореното в производството заключение по автотехническата
експертиза. Съдът ползва всички писмени доказателства, като неоспорени
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаната свидетелка като кореспондиращи си, взаимно допълващи
се и съответстващи на заключението на вещото лице и писмените доказателства. Не
са налице оспорени или противоречиви доказателствени източници, които да
налагат нарочен коментар и изключване от доказателствата по делото.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно член
45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или
бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е
извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата.
Влязлото в
сила Определение № 15/13.02.2014 г. по НОХД № 11/2014г. по описа на К. районен
съд, II наказателен състав е задължително за настоящия състав. В него е
призната вината на ответника за извършеното от него деяние – пътнотранспортно произшествие
при нарушаване на правилата за движение, както и противоправността на същото,
за което е наложено и наказание. Ето защо, настоящият състав не изследва налице
ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е ответника, извършено
ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има
влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото
е противоправно и е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост.
Настоящият състав в случая изследва единствено причинени ли са вреди и
причинната връзка между деянието и вредата. По делото не се ангажираха доказателства,
обосноваващи обратния извод, с оглед оборването на презумпцията за вина.
Обосноваващите отговорността факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ
въпроса за наказателната отговорност на ответника. Видът и размерът на
причинените вреди е установен от неоспореното заключение на вещото лице, а
причинната връзка между вредата и деянието е установена посредством обсъдените
по –горе доказателства.
Безспорно,
ищецът е претърпял имуществени вреди представляващи стойността на повредения
автомобил, който е бил увреден до степен да не е целесъобразно да бъде
ремонтиран. Размерът им е установен до сумата общо 6 345 лева, за която е
прието и неоспорено заключението на вещото лице, по т.4, сочещо следна пазарна
стойност на автомобила към 29.09.2013г. не се спори, че при бракуването ищцата
е получила сума в размер на 300 лева, т.е. щетата за нея възлиза на сумата от
6 034 лева, включваща и стойността на газовата уредба, с която МПС е било
бракувано. Ищцата претендира обезщетение за непозволено увреждане в размер на
5700 лева и до този размер искът следва да бъде уважен.
Ищецът
претендира разноски, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му направените разноски в размер на 760.00 лева.
С оглед
обстоятелството, че искът е уважен, а при образуване на производството държавна
такса не се е дължала от ищеца, то следва да бъде осъден ответника да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. дължимата
държавна такса в размер на 4% върху уважената част от иска или 228 лева, както
и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00
лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД П.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Б.-Н.
с ЕГН ********** *** сумата от 5 700.00 (пет
хиляди и седемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените и нерепарирани имуществени вреди в
размер на стойността на собствения на В.И.Б.-Н.
лек автомобил марка „Пежо“, модел 206 СС с рег. № ***, рама № ***, двигателя № ***,
оборудван с газова уредба, увреден при пътнотранспортно произшествие, допуснато
от ответника на 29.09.2013г. в землището на гр. К., община К., област П.,
проход „С.“, на главен път І-6 гр. С. - гр. Б., при км 270+700м, в пияно
състояние - с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно -
0.71 на хиляда, при което на лекия автомобил е нанесена тотална щета, ВЕДНО със
законната лихва, считано от 29.09.2013 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК П.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Б.-Н.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 760
(седемстотин и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК П.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К. държавна
такса в размер на 228 (двеста двадесет и осем) лева, както и направените по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 (сто и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.