№ 426
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500194 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 3167/2018г. по описа на СГС, І-19
състав, срещу решението от 20.10.2020г., с което са уважени частично предявените от Д. М.
Д. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ искове по чл. 432 КЗ, като му е присъдено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП от 12.09.2017г. в размери
съответно от 1043 лева и 49 000 лева и са отхвърлени исковете за разликите до пълните
предявени размери от 1490 лева и 120 000 лева.
Ищецът Д. обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за нарушение на чл. 52
ЗЗД и за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Иска отмяна на решението в
обжалваните части и уважаване изцяло на исковите претенции.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг : Живот и здраве“ обжалва решението в частите, с които е
уважен иска за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до 49 000 лева, този за
имуществени вреди – за разликата над 521,50 лева до 1043, 00 лева и е присъдена законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 08.12.2017г.-13.02.2018г., а
върху обезщетението за имуществени вреди – за периода 17.11.2017г.-13.02.2018г. Твърди,
че обезщетението за неимуществени вреди е завишено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, а
приносът на пострадалия за настъпване на произшествието е по – висок от определения от
СГС. Сочи, че началният момент на законната лихва е определен в нарушение на чл.496,
ал.1 КЗ. Иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковите
претенции за тях.
1
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са
следните:
По делото е безспорно установена материално правната легитимация на страните – на
ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
и на ищеца – в качеството му на пострадал от ПТП от 12.09.2017г.
Пред настоящата инстанция между страните няма спор относно деликтната отговорност
на застрахования при ответника водач на л.а. „Ланчия“ за настъпване на процесното ПТП.
От изслушаните от първата инстанция единична и тричленна автотехнически експертизи
категорично е установен следният механизъм на ПТП: управлявания от ищеца лек
автомобил „Фолксваген“ се е движил по път ІІІ-906, посока от с. Лъка към гр.Бургас и на
кръстовището, образувано с отклонението на пътя към кв.Черно море (в района на
бензиностанция ШЕЛ), се е сблъскал с управлявания от делинквента лек автомобил „
Ланчия“, който в този момент е предприел маневра „завой наляво“ от лентата за движение
на път ІІІ-906, посока с.Лъка, към кв.Черно море. При преминаването си през кръстовището
л.а.“Ланчия“ е навлязъл в платно за движение на л.а. „Фолксваген“ и са се сблъскали челно,
косо и ексцентрично наляво.
Първопричина за катастрофата е противоправното поведение на застрахования при
ответника водач на л.а. „Ланчия“, който е отнел предимството на ищеца, като не е изчакал
преминаването му като насрещно движещ се автомобил, каквато възможност обективно е
имал и каквото задължение има съгласно ЗДвП.
Пострадалият Д. има принос за настъпване на удара, който се явява вредоносен за него.
Възражението за съпричиняване е надлежно релевирано ( с отговора на исковата молба) и се
основава на няколко твърдения, като спорното пред въззивната инстанция е това, че ищецът
се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Защитното възражение
следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела т.е. по несъмнен начин да се установи конкретно заявеното действие / бездействие
на пострадалия и съществуването на каузална връзка между него и противоправния
резултат. В случая такова доказване е проведено чрез изслушаната тричленна
автотехническа експертиза, чието заключение, като обективно и без противоречие с
останалите доказателства по делото, въззивният съд изцяло кредитира. Експертите
установяват, че скоростта на л.а „Фолксваген“ преди удара е 94,9 км/ч ( така т. 4 от
заключението), а максимално разрешената скорост в района на произшествието е 50 км/ч.
Напълно произволни са съжденията на ищеца, че скоростта му на движение била различна
от така установената от вещите лица. Изводите на последните са направени на база данните
от протокола за оглед на местопроизшествието при спазване на утвърдени научни методи и
не са били оспорени от страните. Вещото лице Другански по единичната експертиза
определя скоростта на л.а „Фолксваген“ преди удара на „около 60км/ч“ (така т.1 от
заключението, към която препраща т.8 от него), без да сочи какви данни използва, за да
достигне до този извод и заключението му е оспорено. Въззивният съд не кредитира
отговорите му по този въпрос, доколкото същите се явяват необосновани. Следва обаче да се
има предвид, че независимо дали ищецът се е движил с 60км/ч или с 94км/ч, скоростта му е
била над разрешената и съобразена с конкретните пътни условия, която е 50 км/ч. Ако
ищецът се е движил с разрешената скорост от 50км/ч, удар не би настъпил, тъй като двата
автомобила биха се разминали – така заключението по т. 5 от тричленната експертиза. Този
извод не е в противоречие на извода на в.л. Другански за предотвратимост на удара от
страна на ищеца, тъй като експертът е изследвал възможността за избягване на удара чрез
аварийно спиране, а не чрез разминаване.
2
В обобщение, въззивният съд приема да е доказано противоправно поведение на
пострадалия, което е в каузална връзка с вредоносния резултат. Въззивният съд определя
степента на приноса на 30%. Няма основание за завишаването му, както твърди ответника,
тъй като поведението на делинквента е не само първопричина, но и основна причина за
удара - същият е могъл да възприеме от далеч лекия автомобил на ищеца и не само е отнел
предимството му, но не се е съобразил и със скоростта му на движение.
При катастрофата ищецът е получил счупване на лявата бедрена кост, счупване на лявата
лопатка, счупване на 1-ва и 2-ра предходилни кости на дясното ходило, счупване на 3-то, 4-
то и 5-то ребро в лява гръдна половина, двустранни плеврални изливи, неголеми, пареза на
подмишничния нерв вляво, рагада на лява вежда, охлузвания. Травмата е комплексна и
тежка, наложила е болничен престой от 18 дни, първите седем в реанимация. Ищецът е бил
опериран – открито е наместено счупването на лявата бедрена кост, като фрагментите й са
фиксирани с интрамедуларен бедрен пирон. Счупената лопатка е обездвижена с ортеза за 30
дни; раната под лопатката е била зашита, а на веждата - залепена; парезата на нерва е
лекувана медикаментозно. Общият възстановителен период е около година, като парезата е
отшумяла още по време на болничния престой. За около два месеца след изписването му от
болница ищецът е бил неподвижен, изцяло зависим от чужда помощ. След това е започнал
да се придвижва с патерици, като до 6-7 месец не му е било позволено да стъпва на счупения
крак. Остатъчните явления се изчерпват с трайни белези от оперативните намеси и болки в
областта на счупванията при промяна на времето. Двигателен и функционален дефицит на
лява ръка и ляв крак няма. Показанията на свидетеля Т., че ищецът продължава да куца, са в
противоречие с заключението на вещите лица медици, които са извършили личен преглед на
Д. и съдът не ги кредитира в тази част.
При отчитане на изложеното, младата възраст на пострадалия –32 години към датата на
ПТП и като взе предвид, че инцидентът е наложил дълготрайна, но обратима промяна в
живота му, настоящият състав намира за справедлив размер на обезщетението такъв от 85
000 лева. Този размер подлежи на редуциране поради съпричиняване с 30% или следващото
се на ищеца обезщетение е 59 500 лева (85000 лева минус 25 500 лева).
По иска за имуществени вреди.
Страните нямат спор за вида и размера на разходваното от ищеца. Че то е наложено от
процесното ПТП е категорично установено от заключението на вещите лица по
комплексната съдебно медицинска – т. 6 от заключението. Напълно голословно е
оплакването на ответника, че не е доказана причинно следствената връзка между разхода от
1490 лева и процесното ПТП. С тази сума е закупена металната остеосинтеза, необходима за
операцията на бедрената кост на ищеца. Следователно обезщетението за имуществените
вреди възлиза на 1490 лева и при редуцирането му с приетия и от въззивния съд принос на
пострадалия от 30%, се дължат 1043 лева.
По оплакването на ответника относно началния момент на лихвата:
Върху обезщетенията се дължи лихва за забава, считано от уведомяване на ответника. В
този смисъл е даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение с решение на ВКС, І ТО от
04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г., в което е прието, че при действието на КЗ от 01.03.2016г.
в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Приложено за случая, цитираното означава, че лихвата се дължи от 17.11.2017г., когато
ищецът е уведомил застрахователя на делинквента. Ето защо оплакването на ответника, че
не дължи лихва преди 13.02.2018г. е неоснователно.
С оглед гореизложеното, като достига до частично различни крайни изводи с
първоинстанционния съд, въззивният следва да отмени решението в частта, с която искът за
3
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 49 000 лева до 59500 лева и присъди
тази разлика на ищеца, ведно със законната лихва от 08.12.2017г.( както е поискано с
исковата молба) и потвърди решението в останалата обжалвана част.
При този изход на спора, присъдените на страните от СГС разноски подлежат на
коригиране, като на адв. В. бъде присъдено допълнително възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА
от 368,55 лева, а присъдените на ответника разноски бъдат намалени до 835, 27 лева.
На ищеца се следват разноски за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от
жалбата му или в полза на АД „В. и Б.“, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, следва да се присъди
сумата 471,47 лева. с вкл.ДДС.
Ответникът дължи на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на САС сумата 630 лева ( 6%
(4% плюс 2%) от 10500 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 20.10.2020г. на СГС, І-19 състав по гр.д.№ 3167/2018г. в
частите, с които :
е отхвърлен иска по чл.432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 49 000 лева до 59 500 лева;
са присъдени, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски на ответника над 835, 27 лева до
979,17 лева
И ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, гр.София, съдебен адрес адв. Т. Х.,
гр.София, бул. Г.М.Д. № 1, да плати на Д. М. Д. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Ц.В.
гр.София, ул. Банат № 11-13, офис 5, на основание чл. 432 КЗ, разликата над 49 000 лева до
59 500 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 12.09.2017г., ведно със
законната лихва върху тази разлика от 08.12.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.10.2020г. на СГС, І-19 състав по гр.д.№ 3167/2018г. в
останалите обжалвани части, с които искът по чл. 432 КЗ за неимуществени вреди е уважен
за разликата над 20 000 лева до 49 000 лева и е отхвърлен за разликата над 59 500 лева до
120 000 лева, а искът по чл. 432 КЗ за имуществени вреди е уважен за разликата над 521, 50
лева до 1043 лева и е отхвърлен за разликата над 1043 лева до 1490 лева; както и в частите,
с които върху обезщетенията е присъдена законна лихва от 17.11.2017г. ( за имуществените
вреди) и от 08.12.2017г.( за неимуществените вреди).
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, гр.София, съдебен адрес адв. Т. Х.,
гр.София, бул. Г.М.Д. № 1, да плати на АД „В. и Б.“, на основание чл.38, ал.2 ЗА, още
368,55 лева над присъдените от СГС за представителство пред първата инстанция и 471,47
лева – адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, гр.София, съдебен адрес адв. Т. Х.,
гр.София, бул. Г.М.Д. № 1, да плати по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
сумата 630 лева – държавна такса върху уважената от въззивния съд част от иска.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5