РЕШЕНИЕ
№ 174 27.11.2015
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд граждански състав
на двадесет и седми октомври през
две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
секретар Д.Г.
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 546 по описа за 2015 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Е.б.К.К.” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от П.П.Х., с посочен съдебен адрес ***,
против „С.Е.П.С.Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Г.С.. Твърди се, че ищецът предоставил на ответника консултантски
и посреднически услуги във връзка със събирането на просрочени вземания на
негови клиенти- длъжници, изразяващи се в изпращане и връчване на извънсъдебни
покани и уведомителни писма, за което била издадена фактура №
**********/18.09.2013 г. Ищецът изпълнил задълженията си като извършил
действията по уговореното възложение. За предоставените услуги била издадена
посочената фактура, по която ответникът следвало в едноседмичен, но не по-
късно от едномесечен, срок от издаването ѝ да заплати сумата от 350 лв.,
което не било сторено. По повод подадено от страна на ищецът заявление било
образувано ч.гр.д. № 217/2015 г. по описа на РС- Несебър, по което била
издадена заповед против ответното дружество за сумата от 350 лева, както и сумата от 25 лв., представляваща
направените по делото разноски за платена държавна такса. По повод подадено
възражение от страна на длъжника възниквал правния интерес от предявяване на
иска за приемане за установено съществуването на вземането на ищеца. С нарочна
молба се уточнява, че между тях и ответника е налице договорно отношение,
сключено в устна форма, както и електронна кореспонденция по ел.поща с предмет-
установяване местоположението на два леки автомобила „Рено Меган” и връчването
на уведомително писмо за изплащане на парични задължения към „ДСК Лизинг” ЕАД,
касаещ друг автомобил- Опел Астра. Ищецът сочи, че дружеството им е действало,
като подизпълнител на ответника, за което са имали уговорка през месец август
2013г. Договореността между страните по делото е била постигната през месец
септември 2013г., като се договорили за сумата в размер на 350 лева, за която е
издадена фактура на 18.09.2013г. и същата е връчена на ответника по ел.поща на
19.09.2013г. Плащането е следвало да се извърши в 7-дневен срок от получаването
на фактурата. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си да установи
местоположенията на двете МПС-та и да връчи на просрочилата плащане Д.-
уведомление на 18.09.2013г. Ответникът от своя страна бил поел задължение да
заплати по банков път сумата в размер на 350 лева от получаване на фактурата. В
съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Прави се
искане за постановяване на неприсъствено решение. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, не изпраща представител в
съдебно заседание, не представя доказателства, не навежда доказателствени
искания.
Съдът, като взе предвид
становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.79 от ЗЗД.
В
законоустановеният срок ответникът „С.Е.П.С.Г.” ЕООД не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие
/чл.238, ал.1 от ГПК/, като с определение от 19.08.2015г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239,
ал.1, т.2, предл първо от ГПК. От представените по делото писмени доказателства-
фактура № **********/18.09.2013г. и два броя извадки от електронна
кореспонденция на ищеца с ответника, може да се направи извод за вероятна
основателност на ищцовата претенция. Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение относно претендираната главница.
По
отношение претенцията за законна лихва върху главницата от 350 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за да се произнесе,
съдът съобрази следното:
В производството по
ч.гр.д.№ 217/2015г. по описа на
РС-Несебър, наред с горепосочените претенции, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е било и искането на заявителя-ищец в
настоящото производство, за присъждане на законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането. С издадената по ч.гр.д.№ 217/2015г. по описа на РС- Несебър Заповед № 129 от 09.03.2015г., законна лихва върху главницата обаче
не е присъждана. Видно от материалите по делото, заявителят- ищец не е поискал
допълване на заповедта и същата е влязла в сила. Целта на предявяването на установителен иск при подадено възражение от длъжника е
да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение. В
настоящият случай обаче липсва издадена заповед относно претенцията на ищеца за
законна лихва, поради което иска в тази му
част се явява лишен от правен интерес, съответно следва да бъде оставен без
разглеждане, като недопустим, а производството по делото- прекратено. Това е
така, тъй като уважаването на претенцията за присъждане на законна лихва, не би
породило никакви права за ищеца за събиране на претендираната сума от длъжника,
именно поради липса на издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с
която съдът да е разпоредил в полза на заявителя /ищец по
иска по чл.422 от ГПК/ да бъде заплатена претендираната сума.
С оглед
на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска, общо в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, включващи държавна такса в размер на по 25 лева за заповедното и
установителното производство, както и 300 лева- адвокатско възнаграждение. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящето дело.
Воден
от изложените мотиви, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Е.П.С.Г.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Г.С., съществуването на вземането на „Е.Б.К.К.” ЕООД, ЕИК ******, представлявано
от П.П.Х., с посочен съдебен адрес ***, в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/ за предоставени
консултантски услуги във връзка със събиране на просрочени вземания от клиенти,
по Заповед № 129 от 09.03.2015г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по
ч.гр.д. № 217/2015г. по описа на РС-Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, в частта, досежно претендираната от „Е.Б.К.К.” ЕООД, ЕИК ******, законна лихва върху главницата от 350 /триста и
петдесет/ лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането,
като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА „С.Е.П.С.Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С.Г.С., да
заплати на „Е.Б.К.К.” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от П.П.Х.,
с посочен съдебен адрес ***, сумата общо в
размер на 350 лева /триста и
петдесет лева/, включващи държавна такса в размер на по 25 лева за заповедното
и установителното производство, както и 300 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в прекратителната му
част в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
В останалата му част решението не подлежи на обжалване
на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: