№ 21005
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110131107 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
19.12.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №31107 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директор, срещу Д. С.
К. и В. Л. К., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да
се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответниците при
условията на разделност на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6389/2023 г. на СРС, 165 състав, както следва:
- за Д. С. К., при квоти ¼, а именно: сума от 193,15 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр......, ап.... аб. №
......., за отчетен период: 01.11.2019г.- 30.04.2022г., сума от 25,32 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 24.01.2023г., сума от 7,92 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.01.2020 г.- 30.04.2022 г., сума
от 1,43 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.03.2020 г.- 24.01.2023 г., и
- за В. Л. К., при квоти ¾, а именно: сума от общо 579,45 лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена ТЕ, за горния обект и период, сума от 75,96 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020 г.- 24.01.2023г., сума от 23,76
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.01.2020 г.- 30.04.2022 г.,
сума от 4,28 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.03.2020 г.-
24.01.2023г. Претендира се присъждане на разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника Д. С. К.,
който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа се, че ответникът е направил отказ от
наследството на починалия С.Д.К.. с молба, депозирана пред СРС на 18.02.2022 г., като
същата е била вписана в особената книга на съда. В тази връзка оспорва да притежава
качеството собственик на процесния имот. Оспорва да има качеството клиент, тъй като не е
нито собственик, нито е ползвател на имота. Претендира се присъждане на разноски.
Ответницата не депозира отговор на исковата молба.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение .....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Видно от удостоверение за наследници С.Д.К.. е починал на 13.07.2022г. и е оставил за
свои наследници майка си В. К. и баща си Д. К..
Приложена към отговора на искова молба е молба- декларация за отказ от
наследството, оставено от С.Д.К.. от страна на Д. К., като от служебно извършена справка
се установява надлежно вписване на искането в особената книга по чл.49 от ЗН към СРС.
Приложени към исковата молба са преписи на Договор за продажба на недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 31.07.1991г. в полза на ...., починал на
30.04.2008г. и В. Л. К..
Представено от ищеца е писмо до ответната В. К. с искане за промяна на партидата,
нередовно връчено, като непотърсена пощенска пратка.
Прието е заключение по СТЕ, съгласно което в имота липсват радиатори, както и не се
доставя в сградата ТЕ за БГВ. Начислявана е ТЕ за отопление от щранг- лира в банята, при
наказателен отчет, като уред без възможност за монтаж на разпределител и за сградна
инсталация по пълен отопляем обем от 187 куб.м., при отдадена ТЕ в размер от 26- 28 % за
трите отоплителни сезона, като задълженията са изчислени с програмния продукт на ФДР.
Изготвено е и заключение по ССч.Е, съгласно което липсват данни за извършени
плащания по партидата, посочени са стойностите на изравнителните сметки и тези на
дължимите суми за ТЕ.
2
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди. Наследственото правопримество представлява преминаване на имуществото на
наследодателя към наследниците му по закон или по завещание. Отношенията по доставка
на централно отопление са договорни и при смъртта на потребителя топлопреносното
предприятие следва да установи договорни отношения с наследниците, като отрие партида
на името на съотв. наследник или търси дължимото при разделна отговорност от
наследниците на своя абонат, съобразно наследствените им квоти. Встъпване в договорни
правоотношения на основание наследствено правоприемство след датата на откриване на
наследството не е възможно и не е допустимо. Отказът от наследство се изразява в
заличаване на наследственото правоприемство, считано от момента на откриването му, като
отказалият се наследник се лишава от включените в наследството права и задължения.
Последният престава да бъде наследник, като се счита, че никога не е бил такъв. Отказалият
се наследник се счита за трето лице спрямо откритото наследство. В настоящия случай е
налице редовно извършен от ответния Д. К. отказ от наследство и ответникът не е имал
качеството на задължено лице за доставяната ТЕ до имота за процесния период, поради
което така предявените искове срещу него подлежат на цялостно отхвърляне. Ответната В.
К. се явява потребител на ТЕ за горния имот с оглед на представените писмени
доказателства. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 521,63 лв., представляваща
¾ от дълга за ТЕ по съотв. партида, съобразно заключението на ССч.Е, като за разликата до
пълния размер на главницата искът е неоснователен.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В процесния случай в тежест на ищеца следва да се
възложат сторените от ответника Д. К. разноски по делото за сумата от 400 лв.- адвокатски
хонорар, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на
спора следва да се присъдят разноски в тежест на отв. В. К. в размер общо за двете
производства на 319,60 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ....- Изп. директори, срещу Д. С. К., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 193,15 /сто деветдесет и
три лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена топлинна
енергия, за обект, находящ се в гр......, ап.... аб. №......., за отчетен период: 01.11.2019г.-
30.04.2022г., сума от 25,32 /двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 24.01.2023г., сума от 7,92
/седем лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение,
за периода: 01.01.2020г.- 30.04.2022г. и сума от 1,43 /един лев и четиридесет и три стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.03.2020г.- 24.01.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6389/2023г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Л. К., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ....- Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума от 521,63
/петстотин двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр......, ап.... аб. №......., за
отчетен период: 01.11.2019г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда– 03.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №6389/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния му предявен размер от 579,45 /петстотин седемдесет и девет лева и
четиридесет и пет стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ....- Изп. директори, срещу В. Л. К., ЕГН: **********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 75,96 /седемдесет и пет лева и
деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2020г.- 24.01.2023г., сума от 23,76 /двадесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.01.2020г.- 30.04.2022г. и
сума от 4,28 /четири лева и двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 05.03.2020г.- 24.01.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6389/2023г. по описа на СРС, 165 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
....- Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Д. С. К.,
ЕГН:**********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В. Л. К., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ....- Изп.
директори, сума в размер общо на 319,60 /триста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/
лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5