№ 62
гр. Силистра, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20233400500013 по описа за 2023 година
Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК ********* – цесионер, против Разпореждане № 953/08.12.2022г. по
ч.гр.д. 557/2022г. по описа на PC - Тутракан, с което съдът е отхвърлил изцяло
заявлението с вх.№ 5043/29.11.2022 на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК ********* - цесионер, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. Й. А. с ЕГН ********** за
главница 591,43 лева, договорна лихва 28,03 лева за периода 01.04.2021-
01.08.2021, обезщетение за забава 91,84 лева за периода от 02.04.2021 до
датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от 28.11.2022 до
изплащане на задължението, дължими по договор за кредит
CREX17994747/23.07.2020, сключен с „Бнп париба пърсънъл файненс С.А.,
клон България“ КЧТ с ЕИК *********- цедент.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел обоснована
вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в
потребителския договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, което следва от
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т.к. разходът за застрахователна
премия следва да се отчита като общ разход по заема, в който случай
реалният ГПР на кредита е в размер на 56,77%, а не посоченият в договора
ГПР 32,46 % Разликата е драстична с посочения размер на ГПР в договора и
съгласно чл.22 ЗПК в този случай кредитът е недействителен. Счел, че след
като заявителят не представя изисканата от съда в процедура по чл.101 ГПК
справка за извършените погасителни плащания, то съдът не би могъл да
приложи чл. 23 ЗПК и да присъди остатъкът от чистия кредит след
приспадане на направените плащания, тъй като не е ясно колко точно са те.
Според жалбоподателя застрахователната премия не следва да бъде
включена в ГПР, тъй като сключването на застрахователния договор не е
предпоставка за отпускане на кредита. Представителят на „Агенция за
1
събиране на вземания” ЕАД намира, че посочените от съда обстоятелства са
въпрос по същество и биха били обсъдени при евентуален исков процес по
предявен иск по чл.422 ГПК.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна,
споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към тях по реда на
чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:
Застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – така и
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.
– относимо и за процесния случай, доводите в което е излишно да се
преповтарят. Определеният в процесния договор ГПР е 32,46%, но без да са
включени разходите за застрахователна премия, и при положение, че
включването им в ГПР води до превишаване на общия размер на ГПР над
допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК - както показва направената от съда и
неоспорена в жалбата проверка с препоръчания на интернет страницата на
Министерството на икономиката
https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-godishen-procent-
narazhodite-258.html калкулатор за ГПР, то е налице и прекрачване на крайна
граница за годишния процент разходи по потребителски кредит. Посоченото
обуславя последицата на чл. 23 ЗПК и съответно заявителят има право да
получи само чистата стойност на кредита. В конкретния случай обаче
процесуалното поведение на заявителя е препятствало съда да уважи
заявлението поне за чистата стойност на заема, от който се е възползвал
длъжника.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 953/08.12.2022г. по ч.гр.д. 557/2022г.
по описа на PC – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3