ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 530
гр. Перник, 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Диана Мл. Матеева
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Л. М., В. АНТ. М. и ИВ. АНТ. М., чрез адвокат
Г., против Решение № 260132 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 337 по описа на
Районен съд Брезник за 2019 г.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло
претенцията на ищеца и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху процесните
имоти.
Твърди се, че при разглеждане на фактическата страна на спора съдът не е отчел, че
от нот. акт № 190 т. I н.д. 320/75г. и удостоверение за наследници на A.M. се установявало,
че жалбоподателите са собственици по наследство и по давностно владение от май 1975
година на дворно урегулирано и застроено място с площ от 640 /шестстотин и четиридесет/
кв. метра, представляващо УПИ Х-310 /десети за имот с пл. № 310 /триста и десет/, в квартал
24 / двадесет и четвърти/ по плана на с. K., заедно с построените в мястото: къща -
наследствена -паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгъната площ от 160 кв.м., заедно
с хамбар -наследствен -паянтов - застроен на 12 кв.м. на два етажа. Правото на собственост
на жалбоподателите върху хамбара се установявало от представеното по делото
удостоверение № 1-16-188 от 24.06.1970 година, издадено от селски общински народен
съвет при с. K., Пернишка област. Жалбоподателите заплащали и дължимия данък за
хамбара, видно от представената по делото данъчна оценка изх. № **********/13.11.2019г.,
издадена от Община Брезник.
Според посоченото в жалбата, правото на собственост въз основа на давностно
владение върху УПИ VIIIA-315 по плана на с. K. на И.М. и Й.М., било признато с н.акт № 6
т. V д. № 2732 от 27.11.1996г., издаден от И.И.- нотариус при ПРС. Посоченият в
нотариалния акт имот с площ от 550 кв.м. бил с неуредени регулационни сметки за 68 кв.м.,
заедно със застроена в мястото паянтова жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м.,
като с нотариалния акт не се признавало право на собственост върху хамбар- второстепенна
постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра. По-малко от месец след издаване на
1
констативния акт за собственост И.М. и Й.М. продали на сина си К.М. и съпругата му- И.М.
с нотариален акт № 74 т. X д. № 2835 от 06.12.1996г. при нотариус Н.З. УПИ VIIIA-315, като
в нотариалния акт нямало данни за уреждане на сметки по регулация за 68 кв.м., както и
прехвърляне на право на собственост върху хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с
площ от 24 кв.метра. На 11.11.2011г. с нот.акт за покупко-продажба № 198 т. I per. № 3801 д.
191/2011 година К.М. и И.М. прехвърлили собствеността върху УПИ VIIIA- 315 по плана
на с. K. на Б.С., като в нотариалния акт отново нямало данни за уреждане на сметки по
регулация за 68 кв.м., както и прехвърляне на право на собственост върху хамбар-
второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра.
Жалбоподателите смятат, че съдът не е обсъдил в решението си писмо вх. № 260111
от 30.09.2020г. от Кмета на Община Брезник. Според тях регулацията от 1968 година не
била влязла в сила. Това установил и нотариусът при издаване на нотариалния акт на И. М..
Към 1996 година било безспорно, че нямало уреждане на сметки по регулация. Такова
уреждане нямало и по-късно, който факт се потвърждавал и от Решение № 330 от
01.07.2010г. на Общинския съвет Брезник, с което бил изменен регулационният план на с.
K., като се образувал УПИ Х-310 в кв. 24 за собствениците на имот пл. № 310 и се придавала
площ от 12 кв.м. заедно със сграда хамбар от имот 310 към съседния УПИ VIIIA -315 в кв.
24, като отново нямало данни за уреждане на сметки по регулация. Посочват, че без никакви
мотиви в решението си съдът е игнорирал приетото заключение на вещото лице, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Именно въз основа на приетото
заключение, сочат, че е допуснато уточнение на иска, а именно: „ответникът Б.С. да бъде
осъден да предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м. разположени на скица № 1 в
заключението на вещото лице между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена
площ от 12 кв.м., разположен между точки AKNXA.“
В жалбата е посочено още, че решението било постановено при грубо нарушаване на
материалния закон, тъй като със Заповед № III-584 от 1968 година била одобрена улична и
дворищна регулация на село K., въз основа на която през 1975 година бил издаден
нотариалният акт № 190 т. I д. 320 от 29.01.1975 година, с който наследодателят на
жалбоподателите A.M..М. бил признат за собственик по наследство и давностно владение на
имот с пл. № 310 с площ от 640 км. м., заедно с построената в него паянтова сграда. През
1996 година И.М. и Й.М. се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно
владение на имот VIIIa-315 в кв.24 с площ от 550 кв.м. със записване в нотариалният акт за
неуредени сметки по регулация за 68 кв.м. На 06.12.1996г. И.М. и Й.М. продали имота на
К.М. и И.М. в чийто нотариален акт нотариусът не обсъждал регулация.
Според жалбоподателите от така изложената фактическа обстановка, основана на
събраните доказателства по делото, безспорно се установявало, че в периода от 27.11.1996г.
до 06.12.1996г. нямало проведени процедури по уреждане на сметки по регулация, каквито
действащият тогава ЗТСУ изисквал. Съдът не бил отчел, че липсват заповед на общината за
назначаване на комисия по реда на чл. 265 от ППЗТСУ, дейност на комисията по чл.265
ППЗСТУ, оценка на придаваемо място по регулация, протокол за уведомяване на
собствениците, заплащане на суми с надлежен документ установяващ уреждане на сметки
по регулация, нотариален акт, с който собственика на имот VIIIA-315 да е признат за
собственик по регулация на 68 кв.м., който се придава от имот пл. № 310. Липсвало
основание съдът да приеме разсъжденията на общината, че с молба вх. № V-122/02.08.2000г.
И.М. бил установил извършено плащане на придаваеми части към имота му през 1973
година, защото през тази година М.не бил собственик на имот VIIIA-315, а същият
придобил право на собственост по давносно владение през 1996 година, като в неговия
нотариален акт нотариусът бил отбелязал, че имало неуредени сметки по регулация за 68
кв.м., т.е. безспорно било, че към 27.11.1996 година по отношение на имот VIIIA -315 имало
неуредени сметки по регулация за 68 кв.м., че в периода от 27.11.1996 година до 06.12.1996г.
нямало проведена процедура по заплащане на 68 кв.м. и че нямало назначена комисия по чл.
2
265 от ППЗТСУ, нямало оценителен протокол и нямало извършено плащане, както и нямало
издаден нотариален акт за придобиване право на собственост по регулация след заплащане
на 68 кв.м. Със Заповед 290 от 06.11.2000г. на Кмета на община Б., паятновата сграда хамбар
останала в имот 310, което било поредното писмено доказателство, че към 2000 година
нямало влязъл в сила административен акт или приключени облигационни отношения
между жалбоподателите и тогавашните собственици на имот VIIIA -315. С цитираната
заповед се правел опит от имот пл. № 310 да бъдат придадени по регулация към VIIIA -315
— 56 кв.м., а 12 кв.м., върху които бил хамбарът били със знак „зет”, т.е. и към 2000 година
за общината било безспорно, че 68 кв.м. били собственост на жалбоподателите. Това
безспорно се установявало, както от представената по делото заповед, така и от приетото по
делото заключение на вещото лице, както и се потвърждавало от представената от общината
кореспонденцията с филиал „Просветни заведения” от която било видно, че част от имота на
жалбоподателите към онзи момент бил предназначен за училище, като не бил отчуждаван и
не бил заплащан, както и че имотът се владеел от жалбоподателите.
Жалбоподателите твърдят, че съгласно действащият към 2000 година ЗТСУ,
дворищнорегулационият план имал непосредствено отчуждително действие относно
местата, които се придават от един имот към съседен парцел, като собствеността се
придобивала под условие, а между страните възниквали облигационни отношения за
уреждане на сметките по регулация. С приемането на ЗУТ отпаднало отчуждителното
действие на регулацията, като законодателят предоставил възможност в случай на
неприложена дворищна регулация, в 6 месечен срок от приемане на закона да бъде
приложена. Съгласно пар. 8 от ПР на ЗУТ след този срок, отчуждителното действие на
регулацията отпадало автоматично, в резултат на което придадените части се връщали в
патримониума на собственика на имота, от когото били отчуждени. Неприлагането в срок
на параграф 8 ал.2 т.1 от ПР на ЗУТ в нотариална форма водело автоматично до отпадане на
дворищната регулация. В посоченият смисъл жалбоподателите посочват и ТР № 3/2011г. на
ОСГК на ВКС.
Считат, че по настоящото дело следвало да се приеме по безспорен начин, че част от
имот 310 се връща в патримониума на жалбоподателите, тъй като регулацията не е била
приложена в законния срок, нито продадената част е изкупена по реда на параграф 8 ал.2 т.1
от ПР на ЗУТ. С Решение № 330 от 01.07.2010г. на Общинския съвет на град Брезник бил
одобрен проект за ПУП, като се образувал нов УПИ Х-310 в кв. 24 за собствениците на имот
№ 310 и се изменяла регулационната граница със съседния УПИ VIIIa-315 в кв. 24 по зелени
линии, щрихи и цифри, като с това изменение на регулацията общината се опитала да
придаде към съседния УПИ VIIIa-315 в кв. 24 площ от 12 кв.м., заедно със сграда хамбар от
имот пл. 310. Сочат, че съгласно действащият през 2010 година ЗУТ, следвало да бъде
извършена цялостната процедура по изменение на регулацията, включваща и уреждане на
облигационни отношения между собствениците на парцелите, каквато не била извършена. С
нотариален акт № 198 т. I peг. № 3801 н.д. 191 от 2011 година праводателите на ответника
не му прехвърлили право на собственост върху 68 кв.м., придадени по регулация, както и
върху хамбар с площ от 12 кв.м., тъй като не са били собственици на същите. Нотариусът
бил съставил нотариалния акт за прехвърляне на собственост без да отчете, че
регулационните изменения не били породили правно действие, а сделка касаеща чужда
собственост не пораждала прехвърлително действие, поради което и ответникът в
настоящото производство не бил станал собственик на 68 кв.м., тъй като праводателят му не
е бил собственик на същите. Липсвало каквото и да било правно основание въз основа на
което да се приеме, че ответникът е станал собственик на хамбара по приращение, тъй като
такъв можел да стане единствено собственикът на дворното място, каквито претендират, че
са жалбоподателите.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
3
Поддържа, че във връзка с предявения петитум и основание на исковата претенция на
ищците, първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест върху
страните и е постановил диспозитива на обжалваното решение, поради което счита за
напълно неоснователни оплакванията в жалбата, че съдът е следвало да постанови
диспозитив, с който да осъди ответника да предаде на ищците владението „върху имот с
площ от 68 кв.м. съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице между
точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между
точки AKNXA“. Според въззиваемия тези 68 кв.м. били част от неговия имот, като изобщо
не са били включени в исковата претенция, поради което и разсъжденията на
жалбоподателите относно регулационни планове, наличие или липса на отчуждителни
мероприятия и др.под., били напълно неотносими към спора, тъй като такива твърдения не
били въведени като основания и петитум нито в исковата молба, нито на по-късен етап при
условията на чл. 214 ГПК. По делото не било поискано и допускано надлежно изменение на
иска чрез въвеждане на ново придобивно основание и петитум, касаещи спор за граници.
Ищците поискали от първоинстанционния съд да бъде установено, че на конкретно
посочени от тях основания са собственици на един конкретно посочен имот, с конкретно
посочени от тях площ и граници, поради което въззиваемият счита за недопустимо съдът да
се произнася по твърдения, че жалбоподателите са собственици на друго основание и на
части от друг имот, без да е налице надлежно изменение на първоначално заявения иск. С
исковата молба не било заявено оспорване на собствеността му върху придобития чрез
покупка имот VIIIa-315, не били оспорени границите и площта му, не бил оспорен и
съставеният в тази връзка нотариален акт № 198 т. I peг. № 3801 н.д. 191 от 2011 година. В
исковата претенция единствено било заявено твърдение, че ответникът „преди около шест
месеца“ бил навлязъл около 100 кв.м. в дворното място на ищците, което твърдение било
останало голословно и недоказано, тъй като по делото се установило, че същият владеел и
ползвал имота си при границите и в състоянието, при които го е закупил, така както са
описани в нотариалния акт за собственост и както е отразено в представените по делото
скици, както и че оградата между двата процесни имота била същата, която съществувала
при закупуването на имота от ответника и той нито бил предприемал действия по
преместването й, нито нарушавал по какъвто и да било начин имотните граници на
съседите.
На следващо място поддържа, че е неоснователно оплакването на жалбоподателите за
неправилно отхвърляне на искането им да бъдат признати за собственици на хамбар -
наследствен -паянтов - застроен на 12 кв.м. на два етажа, описан в удостоверение № 1-16-188
от 24.06.1970 година, издадено от селски общински народен съвет при с. K., Пернишка
област. Посочва, че от съдържанието на този документ изобщо не ставало ясно нито къде се
намират (с точно местонахождение по землище, парцел, граници и др.под.) упоменатите
къща и хамбар, нито каква е връзката на тези обекти с процесните УПИ Х-310 и УПИ VIIIa-
315 от землището на с. K.. Допълва, че ако този документ бил относим към правата на
собственост на жалбоподателите, то същият щял да послужи при вписване на тези
обстоятелства в представения с исковата молба нотариален акт от 29.01.1975г., с който
наследодателят им се легитимирал като собственик на УПИ Х-310. Въззиваемият посочва,
че от скици № 169/17.05.2011г. и №322/13.09.2017г., издадени от отдел ТСУС – О. Б., било
видно, че към момента на придобиване на собствеността върху посочения имот от него,
както и към настоящия момент, в имота се намират паянтови постройки, които макар и
неописани в посочения нотариален акт, са негова собственост по приращение. Твърди, че
със закупуването на УПИ VIIIa-315, въззиваемият е станал собственик и на всички
постройки и насаждения в имота, които са били налични към момента на покупката,
обективирана в нотариалния акт от 11.11.2011г., като при това, към тази дата всички
налични в имота постройки били надлежно отразени в представената по сделката и отразена
в нотариалния акт скица № 169/17.05.2011г., издадена от Община Брезник. Разпитаните по
4
делото свидетели също заявили, че този хамбар принадлежал и се ползвал от праводателите
на въззиваемия, а след покупката на имота, същият го ремонтирал и използвал.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващи се в непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и
недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. С въззивната жалба и отговора страните
не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които
са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по
смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно с акта по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото Разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото Разпореждане има характер
на окончателен доклад по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.10.2022г. от 10.30 часа,
за когато да се призоват страните на посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от
настоящото Разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5