РЕШЕНИЕ
№ 10172
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело №
20241110128749 по описа за 2024 година
К. С. Д. е предявила против „Кредит Гаранция”ЕООД искове с правно
основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за
поръчителство №........от 18.10.2019 и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 408.85 лева, представляваща недължимо
платена сума.При условията на евентуалност са предявения искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Ищцата поддържа, че през м.10.2019 е сключила договор за паричен
заем№............с „Кеш Кредит Мобайл”ЕАД, по силата на който той е
предоставил на ищцата в качеството й на кредитополучател заемна сума в
размер на 1200 лева, при ГЛП-36% и ГПР-50%.Излага, че в чл.1, ал.2 от
договора е уговорено задължение на кредитополучателя да обезпечи
изпълнението си с поръчители или банкова гаранция, които условия ищцата
посочва като неизпълними.Допълва, че така ответникът насочвал
кредитополучателя към сключване на последващ договор с ответника-
„Кредит гаранция”ЕООД като по този начин заобикаля нормата на чл.19, ал.4
от ЗПК.Допълва, че договорът за заем нарушава и нормата на чл.22 от ЗПК
във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в посочения ГПР не са включени
1
разходите по договора за заем.В процесния договор за заем е посочен ГПР от
50%, в който ищецът сочи, че не са включени разходите по договора с
„Кредит гаранция”ЕООД. Допълва, че възнаграждението по него имало
характер на сигурен доход и следвало да бъде отразено в ГПР.Твърди, че
вноската и по двата договора се плащала по една банкова сметка, а именно:по
тази посочена в договора за заем.По изложените съображения счита договора
за паричен заем за ниожен.Счита, че договорът за поръчителство за нищожен,
тъй като е изначално лишен от основание.Твърди, че по силата на посоченото
правоотношение не се предоставя услуга. Твърди, че договорът за
поръчителство е нищожен и поради заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредит Гаранция”ЕООД оспорва
предявените искове.Твърди, че не е надлежна страна по предявените
искове.Сочи, че с договор от 18.10.2019 , сключен с ищцата станал поръчител
по договора за паричен заем.Оспорва твърденията за свързаност между него и
„Кеш Кредит Мобайл”ЕАД.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит от 14.10.2019 „Кеш
Кредит Мобайл”ЕАД е предоставил на К. С. Д. сумата от 200 лева при
кредитен лимит от 2000 лева при лихвен процент-36% и ГПР от 50%.Към
договора са предоставени и погасителен план, общи условия и СЕФ.
Съгласно заключението на ССЕ се установява, че с постъпилите суми в
размер от 408.85 лева са погасени задълженията по договор за възлагане на
поръчителство.След като не е предоставена информация за размера на
отпуснатия кредит, общо за изплатената сума по договора за паричен заем
№********* вещото лице не може да отговори какъв би бил ГПР ако при
изчисляването се включи и възнаграждението за поръчителство.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит от 14.10.2019 „Кеш
Кредит Мобайл”ЕАД е предоставил на К. С. Д. сумата от 200 лева при
кредитен лимит от 2000 лева при лихвен процент-36% и ГПР от 50%.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора за кредит кредитополучателят се
2
съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по
кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодател дружество -поръчител
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит
Мобайл”ЕАД банка.
Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са сключили договор за
възлагане на поръчителство от 18.10.2019.Не е спорно по делото, че
ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря пред „Кеш Кредит
Мобайл”ЕАД солидарно за всички задължения по договора за потребителски
кредит срещу възнаграждение.Ответникът сочи в отговора на исковата молба,
че след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по
друг начин, на 18.10.2019 е сключен договора за поръчителство.С оглед на
което съдът приема, че кредиторът е съдействал за сключване на договора за
поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 14.10.2019, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.10.2019 е 0%, заедно с 10 путкта надбавка възлиза на 10 %.Петкратният
размер на законната лихва, който не следва да бъде надвишаван като ГПР е в
размер от 50%.В случая по договора ГПР е в размер от 50% .
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
по договора за поръчителство.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът
приема,че с постъпилите суми в размер от 408.85 лева са погасени
задълженията по договор за възлагане на поръчителство.В този смисъл
възнаграждението за поръчителство е в размер от 408.85 лева.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
3
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението по договора за поръчителство представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.
Съдът приема, че ако при изчисляване на ГПР се включи и
възнаграждението за поръчителство , то ще бъде надвишен петкратния размер
на законната лихва.Доколкото ГПР по договора за кредит е 50% ,
съответстващ на петкратния размер на законната лихва, то всеки разход като
възнаграждение за поръчителство ще доведе до превишаване размера на
законната лихва по чл.19, ал.3 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство по договора за
гаранция води до оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
заем е недействителен.
Договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит.Поради
това след като основният договор е недействителен, недействителен е и
акцесорният договор.В случая отпада основанието, на което е сключен
договора за поръчителство, като обезпечаващ задълженията по договора за
кредит.Поради това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на
основание.
Отделно от това договорът за поръчителство следва да бъде сключен
между поръчителя и кредитора, а не между длъжника и поръчителя.В този
смисъл договорът за поръчителство е нищожен и поради противоречие със
закона- чл.138 от ЗЗД.По делото не са ангажирани доказателства „Кредит
Гаранция”ЕООД да е сключил договор за поръчителство с „Кеш Кредит
4
Мобайл”ЕАД.
Доколкото основният договор за заем е недействителен, недействителен
се явява и договора за поръчителство поради липса на основание.
Освен това договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
основание поради противоречие със закона.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предоставеното по нищожен договор е дадено без основание.
Съгласно заключението на ССЕ се установява, че с постъпилите суми в
размер от 408.85 лева са погасени задълженията по договор за възлагане на
поръчителство.
Доколкото договорът за поръчителство е нищожен, сумата от 408.85
лева е платена без основание.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички препоставки
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 420 лева, от които 100 лева за държавна такса и 320 лева – депозит
за ССЕ.
Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение
по всеки от двата иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща
възнаграждение по всеки от двата иска.Но заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ води до
злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и
иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а
именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от
ЗЗД. С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния представител
5
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
480 лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на поръчителство
№.....от 18.10.2019 по предявения от К. С. Д., ЕГН**********, със съдебен
адрес: г против „Кредит Гаранция”ЕООД, ЕИК иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция”ЕООД, ЕИК, да заплати на К. С. Д.,
ЕГН**********, със съдебен адрес: гр., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
сумата от 408.85 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожния
договор за предоставяне на поръчителство №............. от 18.10.2019.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция”ЕООД, ЕИК, да заплати на К. С. Д.,
ЕГН**********, със съдебен адрес: гр., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 420 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция”ЕООД, ЕИК, да заплати на ЕАД „Д. М.”,
процесуален представител на К. С. Д., със съдебен адрес: гр., на основание
чл.38 от ЗА сумата от 480 лева –адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6