№ 1725
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110163152 по описа за 2021 година
Ищцата М. АЛ. П. е предявила срещу ответника „С.А.“ ЕАД кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението й,
извършено със Заповед № 25/31.08.2021 г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на
автобус“ и на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ обезщетение за времето за което е
останала без работа за периода от 14.08.2021г. за максимален период от 6 месеца.
Претендира разноски. Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе
длъжност, като с посочената по горе заповед трудовото й правоотношение било прекратено
на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е
незаконосъобразна, тъй като не са налице предвидените в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10
КТ основания, тъй като не е придобила изискуемите за пенсиониране стаж и възраст.
Ответникът е представил отговор в законоустановения срок, дава становище за
неоснователност на така предявения иск. Релевирано е възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като се твърди, че иска е предявен след изтичане на двумесечния срок,
предвиден в чл. 358, ал. 1 от КТ . Посочено е, че в случай, че съда не приеме възражението
за изтекла погасителна давност, ответника твърди, че ищцата се намира в пенсионна възраст
и е налице изискуемия за пенсионирането й стаж. При така изложените фактически
твърдения съдът приема, че упражненото потестативно право от ищеца за отмяна на
процесното уволнение и възстановяването му на предишната работа преди уволнението се
основава на обстоятелството, че процесното уволнение е незаконно по изложените в
исковата молба доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК на обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение не непълно работно време, по силата на което ищецът е заемала
длъжността „шофьор на автобус“ при ответника, както и е прекратено поради настъпване на
пенсионна възраст считано от 14.08.2021г.
Не се оспорва обстоятелството, че Акт № РД-15-62/09.08.2021г. относно
прекратяване на трудов договор № 70/18.03.1998г. е връчен лично на ищцата на
13.08.2021г., която е подписала същия с възражение без дата, но се установява от Протокол
1
с вх. №1160/13.08.2021г. , че на 13.08.2021г. ищцата се е явила в служба „Персонал и
администрация“, на поделение „Земляне“ в С.А., като е подписала процесния акт с
възражение, без да посочи дата на връчването му“. Цитираното обстоятелство не е оспорено
от ищцовата страна.
По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на
наведените от ищеца основания за незаконност.
Правото да оспори законността на уволнението и да поиска неговата отмяна
работникът или служителят може да упражни в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ-два месеца от
деня на прекратяването.
Искът за отмяна на уволнението може да бъде предявен в двумесечен срок, който
започва да тече от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на
договора, когато трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие /чл. 358, ал. 1, т.
2 вр. ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/. В същия срок може да бъде предявен и искът
за възстановяване на длъжността, от която работникът е уволнен, доколкото съставлява иск,
свързан с прекратяване на трудовото правоотношение /в този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени в ТР № 1/2014 г. от 12.5.2015 г. на ОСГК на ВКС/. Срокът е
давностен и съдът следва да съобрази спазването му само при възражение, каквото в
настоящия случай е направено в рамките на преклузивния срок за отговор. Процесното
трудово правоотношение е прекратено поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Ищцовата страна изрично е заявила, че трудовото
правоотношение е прекратено на 14.08.2021г., от която дата започва да тече двумесечния
срок за предяваване на исковете по чл.344 КТ. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,т.2 и т.3вр.
чл.225 КТ са предявени на 04.11.2021г. – след изтичане на давностния срок. Това
предпоставя отхвърляне на исковата претенция без съдът да разглежда по същество
наведените възражения за незаконност на уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ.
Предпоставка за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа е незаконност на уволнението. С оглед достигнатите изводи по иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ иска за заплащане на обезщетение за оставане без
работа също неоснователен без да е необходимо да се изследват другите елементи от
фактическия състав на правото на обезщетение.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват своевременно поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира сумата от 1212 лв.
адвокатско възнаграждение. От страна на ищеца е релевирано възражение за прекомерност,
което е неоснователно с оглед броя на предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. АЛ. П., с ЕГН ********** срещу „С.А.“ ЕАД, ЕИК ***,
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено съгласно Акт №
РД-15-62/09.08.2021г., на основание чл.344,ал.1т. КТ за за възстановяване на длъжността
„шофьор на автобус“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225 КТ за заплащане на сумата от
4827лв.лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразност на уволнението
за периода от 14.08.2021г. до 14.02.2022г.
ОСЪЖДА М. АЛ. П., с ЕГН ********** да заплати на „С.А.“ ЕАД, ЕИК ***, на
2
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1212лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд на основание
чл.315,ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от 07.03.2022г. с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3