Разпореждане по дело №216/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по подадена частна жалба от А. С. Д. от с. Б., О. С. чрез А. Ж.Ч. – представител по пълномощие срещу определение № 106/18.07.2014г., постановено по гр.д. № 32/2014г. по описа на Районен съд-А., с което е постановено връщане на исковата й молба, поради неотстраняване на нередовности и е прекратено производството по делото.

Определението се обжалва като незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбодателят моли въззивния съд да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопризводствените действия чрез спиране на производството и изпращане на материалите до прокуратурата с оглед наличие на престъпни обстоятелства - издаване на официални документи - че въпросният инцидент не е трудов, а битов при разглеждане на настоящето гражданско дело, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор /чл.229, ал.1, т.5 от ГПК/. Жалбодателят твърди, че първоинстанционният съд при наличието на такива достÓтъчно данни и обстоятелства, вместо да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и изпрати материалите на прокуратурата по компетентност да провери тези престъпни обстоятелства - че инцидентът е трудов, станал по време на работно място при изпълнените на служебните задължения на ищцата, не като битов, което на практика бил документ с невярно съдържание - издаден от официални длъжностни лица, както и от ползване от ответника на тези документи. На практика първоинстанционният съд, при направено искане за спиране, нямал произнасяне уважава или отказва. При тези обстоятелства в нарушение на процесуалните правила съда не е спрял производството по чл.229,ал.1 т.5 от ГПК и изпратил материалите на прокуратурата за извършване на разследване има ли наличие на престъпни обстоятелства, от които зависи гражданскоправния спор.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен от А. С. Д. от с.Б., О. С. срещу ответника „Р.” О., с. Б. И., О. А. иск с правно основание чл.200 КТ. В исковата молба се твърди, че на 09.10.2011г. в Холандия, при изпълнение на трудовите си задължения по трудово правоотношение с ответното дружество, ищцата, вследствие на трудова злополука претърпяла неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., чието заплащане претендира от ответника.

С протоколно определение, постановено в проведеното на 13.05.2014г. открито съдебно заседание по делото, исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че претърпяната злополука има характер на трудова – акт за трудова злополука или заместващ такъв документ. В посочения срок, от пълномощника на ищцата е подадена молба вх. № 758/15.07.2014г., с която заявил, че поддържа твърдението, че злополуката е трудова, а не битова, като във връзка с това твърди, че относно характера на злополуката е издаден фалшив документ. Поискал е спиране на производството и изпращането му на прокуратурата за установяване на това престъпно обстоятелство.

За да постанови обжалваното определение, с което е постановил връщане на исковата молба и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, тъй като не е представен акт за установяване на трудова злополука. Представянето на такъв било предпоставка за допустимостта на иска с правно основание чл. 200 КТ, тъй като наличието на трудова злополука се установявало в хода на особено производство, уредено в КСО и завършвало с издаване на административен акт. Такъв акт не бил представен, което означавало, че такова производство изобщо не е проведено. На следващо място в мотивите на определението, съдът е счел направеното искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК за неоснователно, като е приел, че на етапа, на който се намира производството, не са разкрити престъпни обстоятелства, от чието установяване да зависи изхода на делото.

С оглед на тези обстоятелства по делото, въззивният съд намира, че частната жалба е основателна по следните съображения: принципът е, че определението, с което се оставя без движение като нередовна исковата молбата и на ищеца се дават указания за отстраняване на нередовността, не попада в категорията съдебни актове, посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК. Това определение по своя характер не е преграждащо. От друга страна, разпоредбата на чл. 129 от ГПК, която регламентира реда за отстраняване на нередовност на исковата молба, не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който молбата се оставя без движение и се дават указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. По аргумент от чл. 129, ал. 3 от ГПК на самостоятелно обжалване подлежи единствено определението за връщане на исковата молба, в случай че такова бъде постановено, по повод на което горестоящият съд по необходимост проверява и правилността на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК указания. / Определение № 368 от 23.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 95/2010 г., I г. о., ГК/. Предвид това, непосочването, респ. непредставянето на доказателства с исковата молба не е нередовност на същата по смисъла на чл. 129 ГПК, а има отношение само към доказването на иска /Решение № 337/02.04.83г., ІІ ГО/, т.е. към неговата основателност, но не и към допустимостта му. Ето защо, непосочването на доказателствата и непредставянето на писмените доказателства с исковата молба не е основание за обездвижването й, респ. за нейното връщане. Аргумент за това се съдържа и в разпоредбата на чл. 146, ал.3 ГПК, с оглед процесуалното време на настъпване на окончателна преклузия за ангажиране на доказателства. Т.е., като е оставил без движение исковата молба за представяне на доказателства, респ., е прекратил производството поради непредставянето им с оглед преценка допустимостта на иска, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. На следващо място, следва да се посочи, че наличието на трудова злополука е един от елементите на фактическия състав на чл. 200 КТ, като установяването й става по надлежния административен ред съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и КСО. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред именно заради специалния административен ред, но доказването на надлежно проведено производство по установяване на трудова злополука с издаване на съответния административен акт, представлява част от доказване на иска по чл. 200 КТ, и е въпрос по неговата основателност, а не допустимост. / Решение 319/22.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 204/2009г., ІІІ г.о., Решение № 273/19.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 652/2010г., ІV г.о./.

На последно място следва да се посочи, че определенията, с които се оставя без уважение молба за спиране на производството по делото на някое от основанията по чл. 229, ал.1, т. 1- 7 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в обхвата на чл. 274 ГПК – не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, както и не е предвидено изричното му обжалване, като в тази връзка следва да се посочи, че в обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд единствено в мотивите си е приел, че искането за спиране е неоснователно, като не се е произнесъл с нарочен диспозитив, поради което и искането с частната жалба за даване на задължителни указания на съда да спре производството на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, е неоснователно.

Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 106/18.07.2014 година, с което е постановено връщане на исковата молба, подадена от А. С. Д. от с.Сабрутин, О. С. срещу „Р.” О., с. Б. И., О. А., ЕИК и е прекратено производството по гр. дело № 32/2014г. по описа на Ардинския районен съд и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.