РЕШЕНИЕ
№ 2728
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110108274
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от .............. ЕИК:
............., седалище и адрес на управление: ............. срещу В. С. Д., ЕГН:
**********, адрес: ..............., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 и сл. от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
526,99 лв. – главница по сключен между страните договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ............... г., ведно със законната
лихва от 16.03.2021 г. до изплащане на вземането;
95,65 лв. – договорна възнаградителна лихва по сключен между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние № ............... г. за
периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 206/2021 г. на РС-Костинброд.
В исковата молба се твърди, че на 18.05.2020 г. .............. е сключило с
ответника В. С. Д. договор за предоставяне на кредит от разстояние № ..........,
по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит с главница в
размер на 527,00 лв., с уговорка за погасяване на 10 вноски, всяка една от
които в размер на 52,70 лв., за периода от 17.06.2020 г. до 14.03.2021 г.
Уговорена била фиксирана договорна лихва в размер на 40,15% годишно.
Сключването на договора се извършило въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: www.............. при спазване на общите условия за
1
предоставяне на кредит от разстояние, предвиждащи процедура за
кандидатстване чрез онлайн платформа, вкл. и двукратно потвърждаване от
кредитополучателя сключването на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. И по-конкретно сключването на договора се извършило
по следния начин – на интернет адрес www.............. на който, след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „съгласен съм с общите условия“ (достъпни на сайта), с което
кандидатът за заем приема ОУ, последният получава имейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и
парола за достъп до личен акаунт на сайта. Твърди се, че ако кандидатът е
одобрен, получава на личен имейл договор и общи условия за писмено
потвърждение – клиентът получава чрез съобщение на предоставения от него
телефонен номер четирицифрен уникален код, а след това получава втори
имейл, в който се съдържа специален линк, след отварянето на който следва
да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод
клиентът получавал обаждане на посочения от него телефонен номер, като
разговорът се записвал и по този начин същият отново потвърждавал
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В конкретния случай при кандидатстване ответникът посочил телефонен
номер и имейл, както следва: ********** и .......... активационният код бил
6207. С оглед изложеното, твърди се, че между страните е бил сключен
договор за паричен заем при главница от 527,00 лв. за погасяване на
задължения на ответника към ищеца по предходен договор за паричен заем,
сключен между страните, а именно договор № ....... г. Със сумата от 527,00 лв.
били погасени задълженията по рефинансирания договор, като по този начин
ищецът бил изпълнил задълженията си по процесния договор. От дължимата
главница била погасена сумата в размер на 0,01 лв., като останал непогасен
остатък в размер на 526,99 лв. За периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г.
била дължима договорна лихва в размер на 95,65 лв., която също не била
погасена. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г.
по ч. гр. д. № 206/2021 г. на РС-Костинброд. Ответникът възразил в срока по
чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника е
подал отговор на исковата за неоснователност на исковете, като е оспорвал
наличието на валидна облигационна връзка между страните, с твърдения за
липсата на обективирана от ответника воля за сключване на процесния
договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП.
Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е изразил съгласие за
сключване на процесния договор и е получил екземпляр от същия, както и
твърдението за водена между страните кореспонденция.
2
Във депозираното от ответника възражение по чл. 414 ГПК са направени
възражения, че сумите за които е издадена заповедта за изпълнение, са
незаконни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на исковете:
Със заявлението по чл.410 ГПК заявителят е поискал издаването на
заповед за изпълнение срещу длъжника за суми, произтичащи от сключен
между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № ...............
г., както следва: сумата от 527,00 лв. – главница по договора, ведно със
законната лихва от 16.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 95,65
лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 18.05.2020 г. до
14.03.2021 г.; сумата от 131,76 лв. – неустойка по чл. 3 от договора.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 206/2021 г. на РС-
Костинброд за посочените суми, срещу които ответникът възразил в срока по
чл. 414 ГПК.
С исковата молба са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на следните суми: 526,99 лв. – главница по
договора, ведно със законната лихва от 16.03.2021 г. до изплащане на
вземането и 95,65 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
18.05.2020 г. до 14.03.2021 г. Т.е. предявеният иск за установяване на
дължимостта на главницата е за сума в по-малък размер от сумата по
заповедта, а иск за установяване на дължимостта на сумата по заповедта,
представляваща неустойка по договора, не е предявен изобщо.
Следователно, заповедта за изпълнение следва да се обезсили за сумата от
0,01 лв. – главница по договора и за сумата от 131,76 лв. – неустойка по чл. 3
от договора, тъй като ищецът не е предявил иск за установяване на вземане
за посочените суми.
По основателността на исковете:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 и сл. от
ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, доколкото вземанията, чиято дължимост
се иска да бъде установена произтичат от договор за предоставяне на кредит
от разстояние. Безспорно процесния договор за кредит е сключен от
разстояние, при което по отношение на него намират приложение и
разпоредбите на ЗПФУР.
По предявените искове в тежест на ищеца да установи в условията на
пълно и главно доказване съществуването на договорна връзка с ответника, в
изпълнение на която ищцовото дружество е предоставило на ответника
паричен кредит в уговорения размер срещу задължение на последния да
върне получената сума заедно с договорна лихва в определен размер.
3
Процесуалният представител на ответника оспорва твърдението, че между
страните е сключен договор за кредит (заем) от разстояние, тъй като според
него от ангажираните по делото доказателства не се установява с
категоричност ответникът да е изразил съгласие за сключване на подобен
договор. Следователно спорът се концентрира върху обстоятелството дали
съществува облигационна връзка между страните въз основа на сключен
между тях договор за заем от разстояние по правилата на ЗПФУР и налице ли
е неизпълнение по договора за връщане на сумата.
В случая процесният договор за кредит № .......... от 18.05.2020 г. при ОУ
има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
(кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – интернет платформа
www.minizaem.bg .
По делото са представени на хартиен носител договор за предоставяне на
кредит № .......... от 18.05.2020 г. и договор за предоставяне на кредит №
.......от 12.10.2019 г.
От представения по делото договор за предоставяне на кредит № .......... от
18.05.2020 г., сключен между .............. като кредитор, и ответника В. С. Д.,
като кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит в размер 527,00 лв. (чл. 2, ал. 1), с
която страните са уговорили да бъдат погасени задълженията по предходен
сключен между тях договор, а именно договор № ....... от 12.10.2019 г. (чл. 2,
ал. 2) чрез вътрешен превод в деня на сключване на договора (чл. 2, ал. 2, т.
3). С договора кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в
срок от 300 дни, на месечни вноски съгласно погасителен план, посочен в чл.
4, ал. 3 от договора. Падежната дата на последната вноска по кредита била
уговорена на 14.03.2021 г. Между страните е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер 40,15 % и годишен процент на разходите 48,30 %;
така общо дължимата по договора сума е в размер 713,18 лв. при
предоставяне на обезпечение по чл. 3 от договора, и 844,94 лв. – при
непредоставяне на обезпечение по чл. 3 от договора. В чл. 3 от договора е
предвидено, че за обезпечаване на задълженията си по договора
кредитополучателя се задължава в срок до пет дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на кредитора едно от посочените
обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за общо дължимата по
договора сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията или 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за
размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в
размер над 1000,00 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да
не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен
4
с ..............; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В чл. 4а, ал.
3 от договора страните са уговорили, че признават електронния подпис,
положен по реда на договора, със стойността на саморъчен подпис в
отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП (сега ЗЕДЕУУ).
Представени са също и Общи условия към договор за предоставяне на
кредит от разстояние, сключвани от ....... В ОУ са уговорени начинът за
кандидатстване, одобрение и сключване на договори за кредит, тяхното
подписване и правата и задълженията на двете страни. В раздел II
„Кандидатстване за кредит“, т. 1.1. от представените по настоящето дело ОУ
е предвидено, че сключването на договора за потребителски кредит става по
инициатива на кредитополучателя, като за да получи желаната заемна сума
подава заявление с искане за потребителски кредит до дружеството, по
образец, на сайта на дружеството....... или .....Чрез предварително създаден
профил. Кандидатът посещава един от посочените уебсайтове и избира типа
кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща.
Изборът става от главната страница на сайта с натискането на бутон „Вземи
сега“. В този момент кандидатът получава предварителна информация за
сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който
кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит,
същият попълва въпросник, публикуван на сайта. Всеки, който кандидатства
за първи път през сайта, натиска бутон „Напред“, а кандидатите, които имат
предишна регистрация в сайта, натискат бутон „Вход “. Автоматично, след
натискането на бутон „Напред“ се генерира въпросник със задължителни
полета, отбелязани със знака звезда („*“) и незадължителни полета.
Въпросникът е разделен на стъпки, като потвърждаването на всяка става с
натискането на бутон ,Напред “. Кандидатът следва да попълни всички
задължителни полета, отбелязани със знака звезда („*“), като носи
отговорност за верността на предоставената лична информация. Преди
въвеждане на личните си данни кредитополучателят следва да удостовери, че
е уведомен и дава своето съгласие за обработка и съхранение на личните
данни, след което въвежда личните си данни. С попълването на въпросника и
натискане на бутона „Напред“ кандидатът изпраща своето изрично,
предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и
молбата за кредит, която ще бъде разгледана. Съгласно раздел II, т. 1.2. от
ОУ, потребители, които имат действащ договор за кредит „Бърз до заплата“
или „Бърз на вноски”, могат да кандидатстват за кредит „Рефинанс”. С
главницата по новия кредит кредиторът погасява текущия кредит на
потребителя. В случай, че размерът на новия кредит е по-голям, разликата се
превежда на потребителя. С натискане на бутон „Молба за рефинансиране“,
потребителят изпраща своето изрично, предварително искане за предоставяне
на кредит „Рефинансиране ” и избира сумата, и срока.
5
В раздел III „Подписване на договора за предоставяне на кредит и на
общите условия – неразделна част от него“, т. 1.1. от ОУ е предвидено, че до
30 (тридесет) минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник,
съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за
предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът
получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива
уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако
кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на
посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във
формата на Стандартен европейски формуляр, действащите Общи условия -
неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му
отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на
договор за предоставяне на кредит. Кандидатът разполага със 7-дневен срок, в
който на специално обозначено място в профила си на сайта потвърждава
изрично сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние,
заедно с ОУ и СЕФ, като при това следва правилно да попълни цифровия код,
изпратен му от .............. под формата на кратко текстово съобщение (SMS) на
телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването си за кредит.
След като кандидатът потвърди, че е запознат и приема договора за
предоставяне на кредит, заедно с ОУ и СЕФ, в сила към момента на
сключване на договора, договорът за предоставяне на кредит между
потребителя и .............. се счита сключен. Правилното въвеждане на цифровия
код, което се извършва при потвърждаване сключването на договора за
предоставяне на кредит, заедно с ОУ и СЕФ, трябва да стане в рамките на 7
дни от изпращането му като кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния
номер, предоставен от кандидата. След изтичането на този срок, кредиторът
има право да се откаже от сключването на договора, като уведоми за това
кандидата на предоставената електронна поща. Ако цифровият код, който
следва да се въведе при потвърждаване сключването на договора за
предоставяне на кредит, заедно с ОУ и СЕФ не е въведен или не е въведен
правилно, счита се, че няма сключен договор за предоставяне на кредит
между кандидата за кредит и .............. В този случай кандидатът губи правото
си да получи кредита, за който е одобрен. Договарянето се осъществява чрез
средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и
телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата
на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД,
ЗПУПС. Със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, потребителят се съгласява изпълнението на финансовата услуга
да започне веднага. До 30 (тридесет) минути от сключване на договора,
кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява,
че паричните средства са преведени или по посочената от него банкова
сметка, или на каса в офис на ......, както и предоставя следната информация:
относно платеца, стойността на платежната операция в лева и датата на
плащането. В раздел III „Подписване на договора за предоставяне на кредит и
6
на общите условия – неразделна част от него“, т. 1.2. от ОУ е предвидено, че
в случай, че кредиторът одобри искането за нов кредит, кандидатът трябва да
сключи договора за кредит „........“ в срок до 24 часа от получаване на
договора и ОУ, като за сключването му от разстояние се прилагат правилата
по т. 1.1 на този раздел. До 30 (тридесет) минути от сключване на договора за
кредит „.......“, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което
го уведомява, че погасява текущото задължение на потребителя, а разликата
между двата кредита се изплаща по посочения от потребителя начин: по
банкова сметка или на каса в офис на .........
По делото са представени електронни писма, изпратени от ищеца до
електронен адрес......., като видно от първи – от 18.05.2020 г., 11:27 часа,
ответникът е уведомен, че е одобрен за заем от 527,00 лв., със срок за
връщане 12.03.2021 г., обща сума за връщане 622,65 лв. Посочено е, че
ответникът следва да прочете договора, който ще намери в личния си профил,
като има седем дни да го изтегли и да го запази на траен носител. Посочено е
и, че ответникът следва да потвърди сключването на договора като: отвори
изпратения по-долу линк; въведе кода в празното поле от SMS-a, който му е
изпратен; натисне бутон „Потвърди“. В имейла се съдържа линк (препратка
за връзка) към системата на ............... Прикачени са 2 файла – преддоговорна
информация и общи условия. С втория имейл – от 18.05.2020 г., 11:46 часа,
ответникът е уведомен, че успешно е потвърдил договор за заем № .......... за
сумата от 527,00 лв. С имейл от 13.04.2021 г. ответникът е поискал да му бъде
изпратен договорът за кредит, който е погасен с настоящия му кредит, както и
информация за извършените по него плащания.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно
и компетентно, от което се установява, че ищцовото дружество е отпуснало
на ответника заем в размер 527,00 лв., с който са погасени стари задължения
на ответника по предходен договор за кредит № ........от 12.10.2019 г. с
............... Вещото лице е констатирало, че със сумата от 527,00 лв. са погасени
изцяло задълженията по рефинансирания договор (400 лв. – главница; 36,85
лв. – лихва; 80,15 лв. – такси), както и че погасяването е отразено счетоводно.
Вещото лице е установило, че по договора за кредит има отразено плащане за
сумата от 0,01 лв. по погасителна вноска с падеж 17.06.2020 г., като
остатъчната сума е в размер 526,99 лв. – главница. Размерът на договорната
лихва за периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г., според заключението, е
95,65 лв.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно. Съгласно заключението на вещото лице, в централизираната
информационна система на .............. с платформа....... е бил създаден профил
на името на ответника В. С. Д., в който са били предоставени лични данни на
ответника, а именно: имена, ЕГН, номер на лична карта, кога и как е издадена
последната, постоянен адрес, телефонен номер **********, електронна поща
7
......и банкова сметка. От заключението се установява, че чрез създаден на
ответника В. С. Д. профил в платформа .......... кандидатствано за отпускане на
кредити, отпуснати от разстояние по договори № .......... от 18.05.2020 г. и №
.......от 12.10.2019 г. Вещото лице е установило, че са налице данни за
попълване на въпросник и отбелязване на поле „Съгласен съм с общите
условия“ от профил (акаунт) на ответника и изпращане по имейл....... на
договор и общи условия за писмено потвърждение. Вещото лице е
установило, че са съхранени данни за успешна процедура по одобрение за
отпускане на искания кредит и изпращане на потвърждаващи кодове, а
именно: изпращане на имейл с линк (препратка за връзка) към системата на
..............; въвеждане на код „........“ за договор № ............... г. и код „......“ за
договор № .... г. и натискане на 07.02.2020 г. на бутон „потвърди“.
Посочените кодовете за сключване (верификация) на договора са били
изпратени предварително с кратко текстовото съобщение на телефонен номер
********** в заредения линк. В хода на процедурата по сключване на
договорите за кредит са били изпратени имейли на ответника, както следва: за
договор № ............... г. – на 18.05.2020 г. в 11:27 ч. със съдържание „Вие сте
одобрен за заем от .....“ и на 18.05.2020 г. в 11:48 ч. със заглавие „Вие
получихте заем от ....; за договор № ..... г. – на 19.10.2019 г. в 14:03 ч. със
заглавие „Вие сте одобрен за заем от .......“ и на 19.10.2019 г. в 14:26 ч. „Вие
получихте заем от .....
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), договорът за потребителски кредит е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и
„кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Несъмнено ищецът е кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответникът е потребител по смисъла на чл.9,
ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем
по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал.1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Законът за потребителския кредит допуска сключването на договор за
потребителски кредит от разстояние – по правилата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. по чл. 5, ал.
9, ал. 13 ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението
за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – ЗПФУР – това е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
8
Легалната дефиниция на договор за кредит от разстояние при условията на
ЗПФУР се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, съгласно която
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора, страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече.
Съгласно дадената дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информацията
на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване
на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства
се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на
електронни изявления – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за
потребителски кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва
да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за
кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на пар. 1, т.
10 ДР на ЗПФУР, както и че това съгласие е дадено от тях чрез средства за
комуникация от разстояние, т. е. посредством електронни изявления.
За доказване на предоставянето на преддоговорна информация, както и
на електронни изявления, каквито са твърденията на ищеца по делото, се
прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ). Електронното изявление съгласно чл. 2 ЗЕДЕУУ е
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията, словесно изявление, което може
да съдържа и несловесна информация. А съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ електронен
документ означава електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
9
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 910/2014", а именно: всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕУУ, съгласно който електронен подпис е електронен подпис по
смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва.
Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис,
но и допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат
на обикновения и на усъвършенствания електронен подпис стойността на
саморъчен – чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕУУ. При установяване на тези
предпоставки, следва да се обоснове извод, че е създаден и подписан
електронен документ. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1,
изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този
смисъл решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.
о.).
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ
носител с възможност да бъде възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен
електронен формуляр за подаване на заявка за отпускане на кредит, както и
генерираният впоследствие договор, представляват електронен документ.
Настоящият съдебен състав, с оглед изявлението на потребителя в чл. 4а, ал. 3
от договора, че признава електронния подпис, по предвидения в него ред, да
има стойността на саморъчен подпис в отношенията му с кредитора по
смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП (сега ЗЕДЕУУ), то процесният договор за
кредит е подписан от ответника с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.
1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Правната сила на
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това
е уговорено между страните, какъвто е настоящият случай.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
старият дълг на ответника по договор за кредит с .............. е бил погасен чрез
рефинансиране с новия заем по процесия договор за кредит, а от
10
заключението на съдебно-техническа експертиза е установено, че ответникът
има регистриран профил в системата на ищцовото дружество и е предоставил
личните си данни – имена, ЕГН, лична карта, адрес, телефон и имейл, както и
че е потвърдил сключването на процесния договор чрез въвеждане в
системата на ищцовото дружетво на уникален код, получен на предоставения
от него телефонен номер. От заключението на СТЕ се установява, че
специалните изисквания на чл. 8 ЗПФУР за предоставяне на преддоговорната
информация на потребителя във връзка с договора са изпълнени.
От всичко изложено по-горе, настоящия съдебен състав намира, че може
да бъде направен обоснован извод за възникване на облигационно
правоотношение между страните въз основа на сключен помежду им договор
за кредит, поради което наведените от ответната страна възражения, с които
се оспорва постигнатото съгласие и изразена от потребителя воля да бъде
обвързан от договора за потребителски кредит, са неоснователни. Дори да се
сподели тезата в отговора на исковата молба, че представените доказателства
не са достатъчни за установяване постигнато съгласие, следва да се има
предвид, че договорът за заем по принцип е неформален. Писмената форма е
само такава за доказване. Понеже по своята правна природа договорът за
потребителски кредит е договор за заем, по смисъла на чл. 240 ЗЗД, той е
реален договор – за сключването му е необходимо установяване, че заемната
сума е предадена а с оглед спецификата на конкретния случай – че с нея са
погасени стари задължения на ответника към същия кредитор.
На следващо място, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно е процесният. В настоящия случай, съдът намира, че клаузата на
чл. 3 от договора, предвиждаща задължение за плащане на неустойка в размер
на 243,00 лв. при непредоставяне на едно от посочените в ал. 1 обезпечения,
отговарящо на посочените в нея изисквания, е нищожна като неравноправна.
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1. е
неиндивидуално уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за
добросъвестност и 3. води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца, и тези на потребителя. Цитираната клауза,
въпреки че е включена в договора, е типизирана, следователно не може да се
приеме, че е била индивидуално уговорена с ответника. Клаузата не отговаря
и на изискванията за добросъвестност, като разпоредбата противоречат на
добрите нрави. ВКС е разгледал въпроса за наличието на противоречие с
добрите нрави при сключване на договор, като постановките са приложими и
при разглеждането на отделните разпоредби на един двустранен договор. Така
например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г.
о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на
морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да
11
се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така
при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно
това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД го задължава
при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им
връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност
продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на
действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на
допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността
е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от
закона интерес“. Клаузата не отговаря и на изискванията за добросъвестност,
тъй като е налице нееквивалентност на престациите. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Процесната клауза за неустойка от договора въвежда възникването на
неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер на почти 50% от
отпуснатия заем. С оглед на това, неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори
главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не
зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва. Нищожността на клаузата по чл. 3 от
договора обаче не води до нищожност на цялата сделка. Тази клауза е
самостоятелна и може да бъде отделена от останалата част на уговореното
както юридически, така и икономически. Настоящият съдебен състав намира,
че процесният договор за заем може да се прилага и без неравноправната
(нищожната) клауза, по силата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като
нищожността на отделни клаузи не влияе върху валидността на целия
12
договор.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът. В производството по ч.гр.д. № 206/2021 г.
на РС-Костинброд ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
25,00 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП определи в
размер на 50,00 лв., или общо 75,00 лв. Съдът констатира, че искът е
предявен за установяване на вземане за главницата и за възнаградителната
лихва, а с настоящото решение, заповедта в частта за вземането за неустойка
се обезсилва. Поради изложеното, за заповедното производство на ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно на предявения иск, въз основа на
цялото вземане по заповедта. Съобразно изложеното, от сторените в
заповедното производство разноски, на ищеца се следва сумата от 61,90 лв.
В производството по настоящото дело ищецът е сторил разноски, както
следва: 75,00 лв. – държавна такса; 400,00 лв. – депозит за ССчЕ; 400,00 лв. –
депозит за СТЕ; 400,00 лв. – депозит за особен представител и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100,00 лв., или общо 1375,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за настоящото дело в общ размер на 1375,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .............. ЕИК:
............., седалище и адрес на управление: ............. срещу В. С. Д., ЕГН:
**********, адрес: ..............., обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 и сл.
от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че В. С. Д. дължи на ..............
следните суми:
526,99 лв. – главница по сключен между страните договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ............... г., ведно със законната
лихва от 16.03.2021 г. до изплащане на вземането;
95,65 лв. – договорна възнаградителна лихва по сключен между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние № ............... г. за
периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г.,
13
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № ........ г. на РС-......
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № ..... г. на РС-.......в частта за следните суми:
0,01 лв. – главница по сключен между страните договор за предоставяне
на кредит от разстояние № ............... г.;
131,76 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл.
3 от договор за предоставяне на кредит от разстояние № ............... г.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН: **********, адрес: ..............., да заплати на
.............. ЕИК: ............., седалище и адрес на управление: ............. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми:
61,90 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. №......... г. на РС-.....;
1375,00 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14