Определение по дело №429/2023 на Административен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     №

гр.Русе, 05.02.2024 г.

         Административен съд-Ловеч, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                            СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-522/21.12.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 429 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.135, ал.6 вр. ал.5 от АПК.

         С определение № 10106/20.11.2023 г., постановено по адм.д. № 10725/2023 г. по описа на АССГ производството по това дело е прекратено като същото е изпратено по местна подсъдност – чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, на Административен съд – Ловеч. Делото било образувано по искова молба на Г.В.В., понастоящем в Затвора ***, против ГД „Изпълнение на наказанията“ и Министерството на правосъдието за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 1 000 000 (един милион) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него в периода от 24.08.2023 г. до 09.11.2023 г. неимуществени вреди. Според изложеното в исковата молба тези вреди се изразяват в психически страдания и унижение на достойнството му поради невъзможност през процесния период да ползва полагащите му се, на основание чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, парични средства поради наложени запори върху постъпващите суми по личната му партида.

         С молба-уточнение вх.№ 40982/16.11.2023 г. по описа на АССГ ищецът е пояснил, че исковият период, през който претендира, че са търпени вредите, е от 15.07.2019 г. до 26.06.2020 г., през който изтърпявал наложеното му наказание в Затвора гр.Плевен.

         След изпращане на делото по подсъдност на Административен съд – Ловеч всички съдии от този съд са се отвели от неговото разглеждане на основание чл.22, ал.1, т.6 вр. ал.2 от АПК вр. чл.144 от АПК. Подобно процедиране първоначално се явява законосъобразно и в унисон с практиката на ЕСПЧ (вж. по-конкретно § 47 и § 48 от решението на ЕСПЧ от 10.04.2008 г. по делото М. срещу България (жалба № 67719/01) [1]. Така, още при постъпването му в този съд, с разпореждане от 22.11.2023 г. е изискано и приложено по делото копие на искова молба с вх.№ 218/19.01.2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, депозирана от ищеца против този съд. В определенията, с които съдиите от Административен съд – Ловеч са се отвели от разглеждане на делото, е изрично посочено, че след извършена служебна справка било установено, че образуваното исково производство по исковата молба на Г.В. срещу Административен съд – Ловеч към момента на отводите не било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Настоящият съдебен състав също извърши служебна справка, от която беше установено, че посоченото в определенията за отвод обстоятелство обективно не е вярно, а исковото производство, образувано по искова молба  с вх.№ 218/19.01.2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, станало повод за отвеждане на съдиите от същия съд, е прекратено с определение, влязло в сила още на 26.07.2023 г.

При извършената проверка беше установено, че искова молба с вх.№ 218/19.01.2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с посочен в нея ответник Административен съд – Ловеч, с разпореждане от 19.01.2022 г. е изпратена по подсъдност на Районен съд – Ловеч. В последния съд по нея е образувано гр.д. № 89/2022 г. по описа на Районен съд – Ловеч, което е прекратено и с писмо изх.№ 789/10.03.2022 г. е изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен. След постъпването му в последния съд по исковата молба било образувано адм.д. № 227/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен. Същото е прекратено на 30.03.2022 г. като е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен административен съд, който да разгледа делото. С определение № 3681/ 18.04.2022 г., постановено по адм.д. № 3163/2022 г. по описа на ВАС, Трето отделение, исковата молба на Г.  В. против Административен съд-Ловеч, с правно основание чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, е изпратена за разглеждане на Административен съд – Враца. След постъпването на делото в този съд по исковата молба на В. е образувано адм.д. № 239/2022 г. по описа на Административен съд – Враца. С определение № 402/27.07.2022 г., постановено по адм.д. № 239/2022 г. по описа на този съд исковата молба на Г.В. против Административен съд – Ловеч е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. С определение № 433/26.07.2023 г., постановено по ЧКАД № 632/2022 г. тричленен състав на Административен съд – Враца оставя в сила обжалваното определение - № 402/27.07.2022 г., постановено по адм.д. № 239/2022 г. по описа на същия съд.

С това исковото производство, заведено от Г.В. против Административен съд – Ловеч, станало повод за отвод на всички съдии от този съд и командироване на настоящия съдия – докладчик, противно на посоченото в отводите на съдиите от Административен съд – Ловеч, е окончателно приключено с влязло в сила определение. Цялото производство по адм.д. № 239/2022 г. по описа на Административен съд – Враца е изпратено за прилагане и приложено по гр.д. № 630/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч, насрочено за 01.03.2024 г.

Именно поради отвеждане на всички съдии от Административен съд – Ловеч от разглеждане на делото, със заповед № РД-08-522/21.12.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за неговото разглеждане в Административен съд – Ловеч е командирован настоящият съдия – докладчик, който е заместник-председател на Административен съд – Русе.

При извършената служебна проверка съдът намира, че изпратеното му от АССГ по местна подсъдност дело всъщност не му е родово подсъдно като същото е подсъдно на гражданските съдилища, което обстоятелство съставлява основание по чл.135, ал.6 вр. ал.5 от АПК за изпращане на делото за разрешаване на възникналия спор за подсъдност от състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС.

Както се приема и в Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за родова подсъдност, a не за подведомственост. Макар делото да му е изпратено по местна подсъдност – чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, от друг административен съд, Административен съд – Ловеч не разполага с правомощието да го изпрати по родова подсъдност на компетентния граждански съд, а следва да изпрати делото за определяне на подсъдност по указания ред.

Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, неимуществените вреди се извеждат от изпълнението от страна на затворническата администрация на наложени запори върху средствата по личната партида на ищеца В..

Според чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Начинът за определяне на полагащото се на лишените от свобода възнаграждение е уреден в предходните две алинеи на същата разпоредба. Същевременно чл.57, ал.1 от ППЗИНС гласи, че удръжките по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Текстът на чл.57, ал.2 от ППЗИНС също сочи, че ограничението по ал. 1 не се отнася за удръжките по задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло. Според чл.57, ал.3 от същия правилник удръжки без наложен по съответния ред запор могат да се правят само за надвзети суми вследствие счетоводно-технически грешки и въз основа на заповед по чл. 124 ЗИНЗС. При преместване от един затвор в друг тези удръжки продължават да се правят и на новото място въз основа на документ, издаден от затвора, на който се дължат сумите, или въз основа на препис от заповедта за имуществена отговорност по чл. 124 ЗИНЗС.

С определение от 15.01.2024 г. съдът е изискал от началника на Затвора гр.Плевен писмена справка дали от изплащаните на ищеца – л. св. Г.В.В. парични суми за задоволяване на лични нужди са били извършвани удръжки в периода от 15.07.2019 г. до 26.06.2020 г., респ. била ли е блокирана личната му партида № **********, както и основанието за това; ако такива действия са били извършени на основание наложен запор съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, респ. чл.57 от ППЗИНЗС, то в справката да се посочи кой е органът, наложил запора и за събиране на какви по вид и основание вземания е наложен той като бъде изпратен и заверен препис от запорното съобщение.

В изпълнение на определението началникът на Затвора гр.Ловеч е изпратил справка, от чието съдържание е видно, че картата на ищеца, видно от извършените по нея трансфери, не е била блокирана, а удръжките на суми по нея са извършени от затворническата администрация в изпълнение на изпратени от съдебни изпълнители запорни съобщения – от ЧСИ И. Ц., с район на действие Окръжен съд – ***, от ДСИ Т. М. при Районен съд – *** и ДСИ С. Ста. при РС – ***.

Според задължителните разяснения, дадени с т.5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители са подсъдни на гражданските съдилища. Това следва пряко и от нормата на чл.441, ал.1 от ГПК, според която частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от ЗЗД. В същия смисъл е и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, според който текст частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Макар това да е въпрос по същество, следва да се отбележи, че затворническата администрация не носи отговорност за предприетите действия в изпълнение на наложените запори от съдебните изпълнители, тъй като при тяхното изпълнение тя действа в условията на обвързана компетентност (арг. от т.10 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК). Началникът на Затвора гр.Плевен няма право на преценка дали да изпълни наложения запор и до какъв размер – арг. от чл.508 от ГПК, тъй като евентуалната несеквестируемост на част от възнаграждението на ищеца, върху което се налагат запорите, следва да бъде съобразена от съдебния изпълнител, който носи и горепосочената отговорност в случай, че посоченото изпълнително действие се окаже незаконосъобразно. Дали обаче посочените в исковата молба ответници – ГД „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието, които са правосубектни като юридически лица – чл.12, ал.2 от ЗИНЗС и чл.42, ал.2 от ЗА, отговарят за вредите от наложените запори, е въпрос по същество, на който, с оглед обстоятелството, че не се касае за вреди от административна дейност (вж. цитираната по-горе т.5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС), отговор следва да даде родово компетентния съд.

Както беше посочено, исковете за вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия на съдебните изпълнители са родово подсъдни на гражданските съдилища. Съдът намира, че конкретния граждански съд, който следва да разгледа делото, трябва да бъде определен по правилата на родовата и местната подсъдност – чл.104, т.4 от ГПК и чл.108, ал.2 от ГПК, доколкото ответниците са държавни учреждения. Това е именно Окръжен съд – Плевен, в чийто съдебен район се намира мястото за лишаване от свобода, където през процесния период ищецът е изтърпявал наложеното му наказание и където е възникнало правоотношението, дало основание за спора по делото, респ. е извършено деянието (твърдените незаконосъобразни удръжки от възнаграждението на ищеца) – арг. и от чл.115, ал.1 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл.135, ал.6 вр. ал.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 429/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ПОВДИГА спор за родова подсъдност между Административен съд – Ловеч и Окръжен съд - Плевен.

ИЗПРАЩА делото за определяне на подсъдността на състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                           СЪДИЯ :