№ 40
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110211170 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. С. К., чрез адв. С. М.,
срещу заповед за задържане на лице рег. № 225зз-735/26.07.2023 г., издадена
от полицейски орган на 01-РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя К..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. Поддържа се, че не са били налице фактически
основания за издаването на заповедта, както и че същата е нецелесъобразна.
Сочи се, че в заповедта липсва посочване на фактическите основания за
задържането на К.. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се явява и
процесуалният му представител.
Ответникът по жалбата – полицейски служител при 01 РУ - СДВР В. Ц.,
също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
На 26.07.2023 г. в 20:40 часа жалбоподателят А. С. К. е задържан в
помещение за временно задържане на 01 РУ - СДВР. Жалбоподателят К. е
освободен на 27.07.2023 г. в 18:20 часа. За задържането на К. е издадена
заповед за задържане на лице № 225зз-735/26.07.2023 от В. К. Ц. – полицай
към 01 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
1
постановено задържането за срок до 24 часа на А. С. К.. В заповедта е
посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето – „чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР“ и „във връзка с проверка за извършено престъпление по
чл. 129 от НК нанасяне на средна телесна повреда“.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество същата е основателна.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да извърши
преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност.
Въпреки предоставената му възможност, ответникът не е представил
заповед за компетентността си за издаване на заповедта за задържане.
Предвид изложеното и тъй като тежестта на доказване на изпълнението на
законовите изисквания при издаването на обжалвания административен акт е
върху ответника, съдът намира че не се доказва компетентността на издателя
на оспорената заповед, поради което същата е нищожна.
Въпреки това, съдът ще обсъди и основанията за незаконосъобразност
на заповедта за задържане, изтъкнати в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена
изискуемата от закона писмена форма, същата е връчена на адресата й, видно
от разписката, съдържаща се в самата заповед. В оспорвания акт са посочени
името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, датата и часът на задържането.
В обжалваната заповед за задържане е посочено, че жалбоподателят се
задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чиято разпоредба
предвижда, че „полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление“, а като фактическо основание е
посочено „проверка за извършено престъпление по чл. 129 от НК“.
При обсъждане на изискванията относно реквизитите на заповедта,
съдът намира, че липсва достатъчно пълно описание на фактическите
основания за задържането. С оглед лаконичния текст на фактическото
описание на основанието за задържането „проверка за извършено
престъпление по чл. 129 от НК нанасяне на средна телесна повреда“, съдът
счита, че същото не е достатъчно, за да бъдат спазени изискванията,
произтичащи от чл. 6, § 2 от Директива 2012/13 Европейския парламент и на
Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в
наказателното производство, чиято цел е да бъде предоставена възможност на
задържаното лице да оспори ефективно законосъобразността на тази заповед.
Това описание не съдържа конкретни обстоятелства относно предмета на
2
престъпление и условията, при които е притежаван. Въпросната информация
е била извън достъпа на задържаното лице, тъй като съгласно правната уредба
на НПК, достъпът на материалите по делото, предвидени в чл. 7, § 1 от
Директива 2012/13, е предоставен единствено на лицата, които имат статут на
обвиняеми. Затова и излагането на подробни мотиви за задържането в
различен процесуален документ, до които задържаното лице няма достъп към
момента на задържането му, не е относимо към правото му на защита. Както
посочва в свое решение СЕС от 25.05.2023г. по дело С608/21, дължимата
информация, която следва да бъде предоставена на задържаното лице или
защитника му, следва да съдържа описание на релевантните факти, известни
на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия
случай административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този
смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяна на издадения административен акт.
Същевременно, съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не
съществува пречка обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения
акт, включително и фактическите основания, да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на
други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта на
изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи
на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е
издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се
извърши съдебен контрол върху тези съображения.
Поради изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя е нарушено правото му на защита с непосочването на
фактическите основания за задържането му, представляващо нарушение на
процесуалните правила което се явява основание за отмяна на оспорената
заповед за задържане.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани
разноски. По делото са налице доказателства за сторени от жалбоподателя
разноски в общ размер на 1000 лева заплатени за адвокатско възнаграждение
за настоящото производство /представен е договор за правна защита и
съдействие/.
В разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, в случая за дело по Закона за
3
Министерството на вътрешните работи, възнаграждението е 750 лева /към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/. При тези
данни и с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
работата, извършена от адвоката на жалбоподателя, ограничаващ се с
изготвянето и подаването на жалбата, който не се е явил в съдебно заседание,
съдът намира за основателно да присъди на жалбоподателя по-нисък размер
на претендираните разноски за адвокат, а именно сума в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Софийският районен съд, 16-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № рег. № 225зз-735/26.07.2023
г., издадена от В. К. Ц., полицейски служител при 01 РУ - СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на А. С. К..
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А.
С. К., с ЕГН ********** сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4