Р Е
Ш Е Н
И Е №
02.07.2020г, гр.П.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
При участието на секретаря Наталия Димитрова като сложи
на разглеждане гр.д. №4334 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
В исковата
си молба срещу Д.Х. Т. с ЕГН ********** *** ищецът „Н. С.“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление град С., бул. „Ц. Б. ІІІ“№136, представлявано от изпълнителния
директор С. Д. Д., чрез клон Т.-П. със
седалище и адрес на управление град П., ул. „П.“№3, с ЕИК на клона ...0108, твърди, че през 2015г ответницата стопанисва в
землището на село Бошуля 35 декара земеделски култури , от които 30 дка картофи,
3 дка праз и 2 дка зеле. За нормалното отглеждане на засетите площи е била
необходима вода за напояване, поради което страните подписали на 21.07.2015г.
договор №000318 с предмет: доставка на
вода за напояване на обща стойност 374.40лв. Договорени са 1800 куб.м. водни маси за поливане на 30 дка
картофи, 360 куб.м. водни маси за поливане на 3 дка праз и 240 куб.м.водни маси
за поливане на 2 дка зеле или общо количество 2 400 куб.м. вода при
единична цена на 1 куб.м. 0.156 лв. с ДДС. В периода 27.07.2015г. до
29.07.2015г. в дневника за напояване са отразени общо подадени водни маси в
размер на 2 100 куб.м. на 31.07.2015г. въз основа на данните от дневника
за напояване е издаден акт № 318-13В за 2 100куб.м. вода, подписан и
връчен на водоползвателя – ответника по делото. На същата дата е издадена
фактура №********** на стойност 327.40лв. с ДДС, която също е подписана и
връчена на ответника.Между договорените водни маси и актуваните има разлика от
300куб.м., която представлява втората поливка на късно зеле 2 дка и праз 3 дка
на обща стойност 46.80лв. с ДДС. Тази разлика се дължи на факта, че
водоползвателят е заявил това количество, но впоследствие не е извършил втора
поливка, тоест не е доставена вода за напояване за сумата от 46.80лв. Твърди
се, че през изминалите години ответницата многократно е търсена от служители на
ищцовото дружество на адрес в село Виноградец , за да бъде уведомена за
неизплатеното задължение, като по данни на близки роднини към оня момент същата
се е преместила на квартира в град П. и по-късно е напуснала пределите на
страната. Твърди се, че за посоченото вземане ищцовото дружество е подало
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д.№2031/2019г. по описа на ПРС. Издадена е заповед за изпълнение, която е
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Това е обусловило правния
интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за
главница в размер на 327.60лв. и мораторна лихва в размер на 115.39лв. до датата на подаване на заявлението.Претендират
се сторените в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, не е подаден писмен
отговор.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развит в хода
на устните състезания.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от особен представител, който оспорва
иска като се твърди, че не ставало ясно
за коя година е поето задължение за доставката на вода за напояване. Прави се възражение за настъпила погасителна давност.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба твърдения, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно, при съблюдаване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
като доказателство по делото ч.гр.д.№2031/2019г по описа на РС-П. е видно, че
на 22.05.2019г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №1131 от 27.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК ,с която е разпоредено Д.Х. Т. / ответник
по настоящото дело/ да заплати на „Н. С.“ЕАД / ищец по настоящото дело/
главница в размер на 327.60лв. и мораторна лихва в размер на 115.39 лв. за
периода от 30.11.2015г до 22.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.05.2019г до
окончателното изплащане на сумата. В т.12 от заявлението е посочено, че
вземането произтича от неизпълнение на задължение по сключен договор №318 от
21.07.2015г за доставка на вода за напояване за поливен сезон 2015г
обективирано във фактура № ********** от 21.07.2015г.Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №13107 от
01.10.2019г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск да
установяване на вземането си .Това разпореждане е връчено на заявителя на
02.10.2019г и на 31.10.2019г в едномесечния преклузивен срок заявителят е
предявил настоящия иск.
При
това положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.Предявен е от
легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, при връчване на заповедта за изпълнение по
правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с
предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Като
допустим искът подлежи на разглеждане по
същество.
По същество съдът
намира следното:
От представените
от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че страните
са сключили на 21.07.2015г договор №000318, по силата на който ищцовото
дружество в качеството на доставчик се е задължило срещу възнаграждение да доставя вода за напояване на земеделски култури , а именно 30 дка картофи
, 3 дка праз и 2 дка зеле като
договорените водни маси са както следва за 30 дка картофи съответно
1 800куб.м. водни маси при единична
цена 0.156 лв. или общо 280.80лв.
с ДДС. За 3 дка праз съответно 360
куб.м. водни маси при единична цена 0.156 лв. или общо 56.16лв. За 2 дка зеле
съответно 240 куб.метра водни маси при единична цена 0.156лв. или общо 374.40
лв. По силата на този договор ответницата се е задължила да заплати сумата от
374.40 лв. с ДДС, съставляваща
стойността на доставената вода за
напояване. Съгласно Раздел IV, т.2 от
договора за подадените водни маси се подписва двустранно „дневник за напояване“
лично или от упълномощени представители на двете страни. До 25- то число на
месеца се подписва акт за подадените
водни маси. За реализираните водни маси по акта се издава фактура. Съгласно
Раздел V, т.1 от
договора водоползвателят се задължава да заплати авансово не по-малко от 30 %
от стойността на договора, а останалата част
съгласно актуваните водни маси по IV, т.2 в срок до 30.11.2015г.
От представените
по делото писмени доказателства – дневник за напояване/ лист 8 / и акт
0318-1-ЗВ за водни маси за напояване от 31.07.2015г./ лист 11 от делото/, неоспорени
от ответната страна и подписани лично от ответницата/ факт, който не бе спорен, а се установява и от
самите документи/ е видно , че ищцовото дружество е доставило 2100куб.м.водни
маси.
Установява се от
приложената по делото фактура №**********/31.07.2015г., че стойността на
доставеното количество вода за напояване възлиза на сумата от 327.60лв. с ДДС.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото се ангажираха и гласни доказателствени
средства. От разпита на свидетеля Петър Виранев се установи, че същият е
служител на ищцовото дружество. Заяви, че е отговарял за доставката на вода за
напояване на земеделски площи, в обсега на които попадали и тези по договора,
сключен с ответницата.Свидетелят допълни, че е изготвил т.нар. дневник за напояване.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр. чл.327 във вр.с чл.318
от ТЗ във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Безспорно се
установи, че през исковия период
страните са били във валидно учредена договорна връзка по доставка на вода от страна на ищеца за нуждите на ответника като водоползвател
във връзка осъществяваната от него
дейност по отглеждане на земеделски
култури. По силата на визираното облигационно правоотношение основното задължение на ищеца е да достави
договореното количество вода. Установи
се от съвкупния анализ на доказателствените материали, а и този релевантен факт
не бе спорен между страните, че ищецът е изправна страна по процесното
правоотношение, тъй като е изпълнил точно поетото основно задължение. Уговорената насрещна
престация на ответника е да заплати стойността на доставеното количество вода. Съконтрахентите стриктно са уговорили в коментираните по горе договорни клаузи начина на формиране и плащане на цената.
Уговорена е стойността на един кубичен метър доставена вода. Количествата
доставена вода са удостоверени чрез двустранно подписани актове, обсъдени по-горе.
Плащането на стойността на общото доставено количество вода е следвало да става
в срок до 30.11.2015г.
Ищцовото
дружество е фактурирало цената на доставената вода в процесната
фактура, обсъдена по –горе, която цена е
327.60 с ДДС/ която сума е в рамките на заявената искова претенция/.
Ответникът,
носещ доказателствената тежест, не установи да е извършил плащане, а и липсват
възражения в тази насока. Единственото възражение, което ответникът инвокира е
за настъпила погасителна давност, но същото не следва да се обсъжда, тъй като е
преклудирано като въведено в първото по делото заседание, вместо в срока за отговор.
Ето защо съдът
приема, че искът за заплащане на сумата
от 327.60лв., представляваща стойността на доставената вода по договор №318 от
21.07.2015г за доставка на вода за напояване е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска за
заплащане на лихва за забава съдът намира следното:
Основателността
на главния иск влече основателност и на акцесорната претенция. Касае се за
парично задължение, което е следвало да бъде изпълнено до 30.11.2015г., от
който момент ответникът е изпаднал в забава. Доколкото плащане на е последвало
на падежа, то за ответника е възникнало задължение за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава. Периодът за който се
претендира лихва за забава е от 30.11.2015г. до 22.05.2019г.По отношение на
размера на иска следва да се съобрази разпоредбата на чл.162 от ГПК като съдът
го определи. Дължимото обезщетение за забава възлиза на 115.39лв./изчислен
посредством калкулатор за законна лихва/.Ищецът претендира сумата от 115.39лв.,
поради което искът следва да се уважи изцяло.
Предвид
изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 327.60лв. и
мораторна лихва в размер на 115.39лв. за периода от 30.11.2015г до 22.05.2019г,
за които суми е издадена заповед №1131/27.05.2019г. по ч.гр.д.№2031/2019г по
описа на РС-П..
Не следва да се присъжда
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
22.05.2019г до изплащане на вземането, тъй като липсва такова искане в исковата
молба и ако съдът се произнесе то ще е
налице произнасяне свръх петитум.
По разноските:
Предвид изхода
на делото ищецът има право на разноски както
за исковото така и за заповедното производство. С исковата молба е
направено искане за присъждане на разноски за исковото производство, но не и за
заповедното. В хода на устните
състезания ищецът не е направил искане
за присъждане на разноски за заповедното производство. При това положение дължими
са само разноските за исковото производство, които възлизат общо на 325 лв./ от
които 75 лв. ДТ, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. за особен
представител/. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 325лв. разноски за исковото производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на Д.Х. Т. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Н. С.“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление град С., бул. „Ц. Б. ІІІ“№136, представлявано от изпълнителния
директор С. Д. Д., чрез клон Т.-П. със
седалище и адрес на управление град П., ул. „П.“№3, с ЕИК на клона ...0108 за следните суми: главница в размер на 327.60лв. и мораторна лихва в размер на 115.39лв.
за периода от 30.11.2015г до 22.05.2019г, за които суми е издадена заповед
№1131/27.05.2019г. по ч.гр.д.№2031/2019г по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Д.Х. Т. с ЕГН **********
*** да заплати на „Н. С.“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление град С., бул. „Ц. Б. ІІІ“№136, представлявано от изпълнителния
директор С. Д. Д., чрез клон Т.-П. със
седалище и адрес на управление град П., ул. „П.“№3, с ЕИК на клона ...0108 сумата от 325 лв.
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване
копие от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ