№ 1146
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106428 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Профи Кредит България“ ЕООД, срещу Е. Т. С., с
която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните по реда на чл.
422 ГПК, че ответникът в качеството си на наследник по закон на Т. Т. Т. дължи на
ищцовото дружество сумите: 1056,40 лева, – представляваща ½ от неплатена главница в
общ размер 2112,80 лв. по Договор за револвиращ заем № ****/16.04.2014 г., 1989,44 лева, -
представляваща ½ от неплатено договорно възнаграждение в общ размер 3978,88 лв. за
периода от 12.01.2014 г. до 12.08.2017 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 16.04.2014 г. между него и Т. Т. Т. бил сключен договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който на кредитополучателя била отпусната в
заем и реално предадена (641,09 лв. платени на кредитополучателя, а 1508,91 лв. – отнесени
за рефинансиране на други негови задължения) сумата от 2150 лв., със срок на погасяване 48
месеца, при месечна вноска 136 лв., ГПР 92,69%, ГЛП 71,23%, лихвен процент на ден 0,20%,
като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 6632,51 лв. Уговорено било
и договорно възнаграждение в размер на 3183 лева за периода от 12.01.2014 г. до датата на
падежа на последната погасителна вноска.
Твърди се, че погасителният план е бил променен по молба на кредитополучателя от
22.08.2013, за което бил сключен допълнителен Анекс към договора, с което било отложено
плащането на вноски № 3 и 4, броят вноски бил променен общо от 48 на 51, с краен падеж
12.08.2017 г. Твърди се, че кредитополучателят е извършвал частични плащания, а падежът
на цялото вземане е настъпил на 12.08.2017 г.
1
Твърди се, че след смъртта на кредитополучателя на 31.01.2014 г. дружеството
предприело действия за събиране на вземането си срещу наследниците – Т. Т. Т. и
ответницата Е. Т. С., срещу които се снабдило със заповед за изпълнение при условията на
разделна отговорност, всеки – за по 1/2 ид.ч. от задължението. Срещу заповедта е постъпило
възражение от ответницата, което обуславя и правния интерес на ищеца от настоящия исков
процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор и не изразява становище в с.з.
Във възражението по чл. 414 ГПК се позовава на погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
РС-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Исковата претенция е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което същата е допустима.
Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да
върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правна-та си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради ко-
ето се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и заб-раната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на опредЕ. парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
възнаградителна лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на договорно възнаграждение; 3) наличието на валидно постигната
2
договореност между страните за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 4) изпадане на ответника в забава, респ. уговорка за настъпване на
предсрочна изискуемост и установяване на нейните предпоставки; 5) размера на вземанията.
От представените договор за револвиращ заем № **** от 16.04.2013 г. се установява,
че на посочената дата „Профи Кредит България“ като кредитодател и Т. Т. Т. като
кредитополучател са постигнали съгласие за предоставяне в заем на парична сума в размер
на 2150 лв., която следва да бъде върната на кредитора в срок от 48 месеца на равни
месечни вноски по 136 лв., с падеж 12-то число на месеца. Уговорен е ГПР 92,69% и ГЛП
71,23%, лихвен процент на ден 0,20, като по този начин общата за връщане, възлиза на
6632,51 лева.
Към договора е приложена Декларация по образец, информация относно обработката
на личните данни. Приложени са и Общи условия – Версия 01.03.2013 г., както и
Стандартен европейски формуляр, които не носят подписа на кредитополучателя, поради
което не са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК, още повече, че размерът на
шрифта на Общите условия видимо е многократно по-малък от изискуемия от закона.
Съгласно чл. 8.1 от ОУ клиентът се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да
погаси всички задължения, възникнали във връзка с него, по банковата сметка на кредитора.
С Анекс № 1 от 28.08.2013 г. страните са постигнали съгласие за отлагане на вноски
№ 3, № 4 и № 5, като броят вноски на погасителния план по този начин се променя от 48 на
51 бр. След сключване на анекса ГПР е в размер на 75,93%, ГЛП – 70,97%, а останалите
клаузи не са променени.
От съвкупната преценка на представените доказателства се установява реалното
предоставяне на заемната сума. Видно от приложените преводни нареждания, с отпуснатата
заемна сума са били рефинансирани два кредита на Т. Т. – кредит с остатък 1085,75 лева към
БНП Париба и кредит с остатък 423,16 лв. при Кеш Кредит Мобайл ЕООД. Остатъкът от
641,09 лв. е преведен в полза на Т. Т. по посочена от него банкова сметка. Фактът, че
кредитът е бил усвоен по описания начин, се подкрепя и от заключението по приетата ССчЕ,
която съдът кредитира изцяло като изготвена компетентно, подробно и безпристрастно.
Индиция относно реалното предоставяне на заемната сума е и фактът на извършеното
частичните погасявания на кредита – общо 545,30 лв., съгласно ССЕ.
В исковата молба се излагат твърдения, че падежът на договора е настъпил на
12.08.2017 г. и в този смисъл всички задължения са станали изискуеми.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е лихвеният
процент по кредита. Именно лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на
дадената парична сума. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва и клауза, надвишаваща този размер се счита за нищожна.
Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В
решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-
415/11, С-472/11 е прието, че националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО.
В конкретния случай е в договора е уговорен ГПР 92,69% и ГЛП 71,23%, а в
последващия анекс ГПР е в размер на 75,93%, ГЛП – 70,97%, т.е. и в двата случая се
надхвърля петкратния размер на законния размер лихва, определен от БНБ. В чл. 4.1 от
приложените Общи условия е уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора
годишна лихва, чийто процент е определен в т. VI от договора за потребителски кредит.
Съдът намира, че уговорката за договорно възнаграждение, е нищожна поради противоречие
със закона и с добрите нрави. Първо, приложените общи условия не са подписани от
кредитополучателя, като шрифтът видимо е в пъти по-малък от изискуемия от ЗПК размер
3
на шрифта „12“. Второ, в случая размерът на договорното възнаграждение – 4482,60 лв.,
съгласно заключението по ССчЕ, възлиза на 208,5% от размера на отпуснатата заемна сума
2150 лв., и в този смисъл е налице противоречие със ЗПК и с добрите нрави. Договореният
процент е прекалено висок и излиза извън присъщата функция на възнаградителната лихва –
4482,60 лв., а именно да служи като възнаграждение за кредитора за това, че е предоставил
паричен заем в размер на 2150 лв. и по този начин се стига до неоснователно обогатяване на
последния. С оглед на изложеното съдът намира, че клаузата, по силата на която ищецът
претендира заплащане на договорно възнаграждение, е нищожна на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК и
в този смисъл – не произвежда правно действие, респ. възникване на задължения за
кредитополучателя.
С това в правната сфера на заемополучателя Т. Т. е възникнало насрещното
задължение да върне единствено получената заемна сума.
От заключението на вещото лице се установява, че ако не се вземе предвид
задължението за договорно възнаграждение и ако с направените вноски – общо 545,30 лв. е
погасявано само задължението за главница, неплатеният остатък за главницата би възлизал в
размер на 1604,70 лв.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Т. Т. е починал на
31.01.2014 г., а негови наследници по закон са двете му деца – ответницата Е. С., както и Т.
Т., който също е длъжник в проведеното заповедно производство. При тези данни и по арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН съдът намира, че двамата са легитимирани да отговарят при условията на
разделна отговорност за ½ част от процесното задължение, т.е. за 802,35 лева,
представляваща ½ от вземането за главница, съгласно ССЧЕ.
Неоснователно е правопогасяващото възражение, обективирано по реда на чл. 414
ГПК, за изтекла погасителна давност. Уговореното между страните връщане на
предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на основното задължение на
части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита – 12.08.2017 г., а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“
ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, поради което и с
оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2021 г., не е изтекла
погасителната давност за вземането.
При тези данни съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен за сумата
от 802,35 лева (1/2 от главница в общ размер 1604,70 лева) и отхвърлен за разликата до
пълния заявен размер от 1056,40 лева (1/2 от главница в общ размер 2112,80 лева). Искът за
заплащане на договорно възнаграждение следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноските, които е сторил в исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете – 124,10 лв. от общо сторени разноски 471,83 лв. (държавна такса, депозит за ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност
съдът определя в минимален размер от 100 лв.). Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с
осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство
разноски, на ищеца се дължат 45,20 лв. от общо разноски 171,83 лева съразмерно на
уважената част от исковете, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, но
в процесния случай такива не са сторени.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Т. К., срещу Е. Т. С. , ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ****,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД
съществува изискуемо вземане спрямо Е. Т. С. като наследник на Т. Т. Т. за сумата от
802,35 лева – представляваща ½ от главница в общ размер 1607,70 лева по Договор за
револвиращ заем № ****/16.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.02.2021 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над 802,35
лева до пълния предявен размер 1056,40 лева, представляващ ½ от главница в общ размер
2112,80 лева, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1989,44 лева,
представляваща ½ от неплатено договорно възнаграждение в общ размер 3978,88 лв. за
периода от 12.01.2014 г. до 12.08.2017 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 124,10 лева – разноски
пред Районен съд Перник в исковото производство, както и сумата 45,20 лева – разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5