№ 51
гр. С., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. К.а
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100315 по описа за 2022 година
Предявен е пряк частичен иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 60 000лв от общо 100 000 лв.
В исковата молба ищeцът твърди, че на 07.11.2020г , в гр.С., на ул.“О., бил блъснат
като пешеходец от товарен автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ***, управляван от Д. С. И.,
движейки се на заден ход.
В пряка причинна връзка от това ПТП получил счупване на горната челюст и лява
зигоматична кост; травматични отоци на меките тъкани в областта на основата на носа с
обилно кръвотечение от двете ноздри и челната област, с кръвонасядания и охлузвания по
кожата; счупване на горния ръб на дясната орбита и част от фронталната кост с наличие на
офтамологични усложнения /конюнгтивален кръвоизлив, емфизем, кръвоизливи в
перибулбарни тъкани/, както и кръвоизливи в десните синуси.
С решение №194/13.09.2021 по НАХД № 937/2021г на СлРС, водачът на товарен
автомобил „Рено Мастер“, бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343 ал.1,
б.“б“ предл.2 вр. с чл. 342 ал.1 НК, за това, че причинил по непредпазливост на ищеца
средна телесна повреда, нарушавайки правила за движение по пътищата: чл. 40 ал.1 и ал.2
ЗДвП.
Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП, била застрахована по
застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна към
датата на ПТП.
С молба, получена от ответника на 04.03.2021г, отправил своята писмена
1
застрахователна претенция до ответника, който с писмо от 18.03.2021г поискал
допълнителни документи, каквито му били представени , но последвал отказ от негова
страна.
Твърди, че след ПТП бил откарал в болница, където установили фрактура на дясна
орбита и на 12.11.2020г бил опериран под местна анестезия за спиране на кръвотечението от
носа чрез тампонада и каутеризация. Изписан бил от болницата невъзстановен, което
наложило неговите близки да се грижат за него.
Твърди, че в пряка причинна връзка с ПТП получил влошаване на наличните
интелектуални – паметови нарушения, водещи до затруднения в самостоятелното
личностово и социално функциониране, които се явявали резултат от наличната съдова
деменция. Налице била тежко изразена личностова промяна, изразяваща се в
раздразнителност, избухливост и др.
Твърди, че установените психопатологични нарушения били налични и преди ПТП, но
след него състоянието му допълнително се влошило, като съдовата деменция заедно с тежка
личностнова промяна при липса на достатъчно критичност, довела до продължителто
разстройство на здравето. В резултат на ПТП получил влошени характеристики на
вниманието и паметта, висока тревожност и безпокойство, депресия, нежелание за
общуване, влошено настроение, страхова невроза, изпадал в паника и изпитвал страх при
придвижване с МПС. Психичното му състояние след процесното ПТП се влошило до такава
степен, че се наложило поставянето му под ограничено запрещение с решение по гр.дело №
363/2022г на СлОС.
Допълва, че в резултат на ПТП, към момента има и загрозяващи белези, продължава за
изпитва болки и страдания, ограничение в движенията и продължавал да бъде подпомаган
от близките при битовите си нужди.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му
заплати сумата 60 000лв- частичен иск от общо 100 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на получени
при ПТП на 07.11.2020г. телесни увреждания, ведно със законната лихва на основание чл.
429 ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 04.03.2021г до
окончателното изплащане и ведно със законната лихва на основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ,
считано от 26.03.2021г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
иска изцяло като неоснователен.
Не оспорва наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на увреждащия автомобил„Рено Мастер“, с рег. № ***.
С оглед влязлото в сила решение по НАХД № 937/2021г на СлРС, не оспорва вината за
деликвента и противоправността на деянието.
Оспорва описаните в ИМ вреди и твърдението, че към настоящия момент не е
приключил възстановителния процес.
2
Оспорва твърдението, че получените от ищеца травматични увреждания са довели до
продължително разстройство на здравето, както и че тези увреждания са го лишили от
възможност да води нормален начин на живот.
Оспорват всички последици от инцидента и тяхната продължителност.
Оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен с оглед претърпените
вреди, съдебната практика и принципа за справедливост.
Оспорва и претенцията за законна лихва за забава, претендирана на две различни
основания, по подробно изложените в отговора съображения.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
в ПТП ищец, който като пешеходец, не е спазил разпоредбите на ЗДвП, а именно чл. 108
ал.1, чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 114 от ЗДвП, тъй като не се движел по тротоара или банкета
на пътното платно, като преди да навлезе внезапно при ограничена видимост, не се
съобразил с приближаващите ППС и пътя и времето за преминаване по пътното платно.
С това не само нарушил правила за движение по пътищата, но и способствал за
собственото си увреждане, поради което и на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, обезщетението
следвало за бъде намалено съобразно неговия принос, който бил най-малко 50%.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и е било
непредотвратимо, тъй като водачът на автомобила не е могъл да предвиди, нито да
предотврати.
В с.з. ищецът ред. призован, не се явява лично и не представляван от процесуален
представител. С молби по делото, подадени от процесуалните представите на ищеца, се
поддържа предявения иск, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва и разноски.
Представен е и списък на разноските по чл. 8 ГПК.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен
представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията, направени с
отговора на исковата молба. Моли при постановяване на решението, с което съдът
отхвърли иска изцяло, алтернативно, да съобрази действително претърпените вреди и
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски.
Представя списък на разноските по чл. 8 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 07.11.2020г , в гр.С., на ул.“О.“, ищецът бил блъснат като пешеходец от товарен
автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ***, управляван от Д. С. И., движейки се на заден ход.
По случая е образувано ДП № 1234/21г по описа на РУ-С., вх. № 4957/2020 на РП-С..
С решение № 194/13.09.2021г по НАХД № 937/2021г по описа на РС- С., подс. Д. С. И.
е признат за виновен и осъден за това, че на 07.10.2021г., в гр. С., при управление на МПС-
товарен автомобил „Рено Мастер“ с per. № ***, нарушил правила за движение по
3
пътищата, а именно: чл. 40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Г. В. Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на горната челюст и лявата
зигоматична/скулна, ябълчна/ кост, с дислокация, имащо медико-биолигични
характеристики на счупване на челюст– престъпление по чл. 343 ал.1 в.“б“ предл.2, вр. с чл.
343 ал.2 НК вр. с чл.343 ал.1 НК, за което му е наложено административно наказание глоба
в размер на 2500лв и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: водачът на товарния автомобил
предприел маневра за движение на заден ход в зоната на ул.“О.“, в гр.С.. При потегляне от
място, скоростта на движение била около 7 км/ч, а опасната зона на спиране при тази
скорост била около 3 метра. Водачът предприел маневрата, като не е наблюдавал
непрекъснато цялата зона зад товарния автомобил.
В същото време, по платното за маневрата, зад товарния автомобил, преди да потегли,
се е движил ищеца като пешеходец, с бавен ход.
Водачът на автомобила не го е възприел поради ограничената зона на видимост.
Според техническото оборудване на автомобила, той е нямал техническа възможност да
наблюдава зоната непосредствено зад автомобила в огледалата за обратно виждане. При
предприетата маневра на заден ход, автомобилът застигнал и ударил ищеца със задния си
габарит, съответно в зоната на задната повърхност на тялото, а при удара, ищецът паднал
върху терена с лице напред.
Мястото на удара между автомобила и ищеца е върху платното за движение и спрямо
ориентира на 1,8 m вдясно от нивото на левия тротоар, гледано по посока на маневрата за
водача и на нивото на ориентира.
Скоростта на товарния автомобила към момента на удара е била около 7 km/h., като
той е потеглил от място при извършване на маневра на заден ход.
Опасната зона за спиране при определената скорост от 7 km/h е била около 3 метра.
Към момента на удара пешеходеца е бил в покой и на нивото на мястото на удара - на
нивото на мерната линия и на 1,8 m вдясно от левия тротоар, гледано спрямо посоката на
движение на автомобила.
В момента на потегляне на автомобила, ищецът се е намирал на около 1 -1,5 m от
мястото на удара, движейки се към автомобила, като след достигане на мястото на удара се е
обърнал в посока обратна на предварителната му посока на движение.
Той е имал техническата възможност да възприеме предприетата маневра от водача на
товарния автомобил „Рено“, да се съобрази с нея и да избегне удара, но е останал прекалено
дълго върху пътното платно.
Водачът на товарния автомобил „Рено“ е нямал техническата възможност да
наблюдава непрекъснато зоната непосредствено зад автомобила поради наличието на
товарно отделение. Той обаче е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
осигури човек, който да контролира предприетата маневра или по-рано се увери в нейната
безопасност.
4
Според заключението на авто-техническата експертиза, техническите причини, довели
до възникването на ПТП са две:
1/ Предприетата маневра за движение на заден ход от водача на товарен автомобил без
да наблюдава непрекъснато платното зад автомобила.
Технически правилно е водачът на товарния автомобил да наблюдава непрекъснато
платното зад автомобила, а при невъзможност за това да осигури човек, който да контролира
непрекъснато предприетата маневра.
2/Технически неправилното поведение на ищеца, който се е движил по платното за
движение и е останал върху него прекалено дълго, без да се съобрази с наличието на
приближаващия автомобил при маневра на заден ход, както и със скоростта му на движение.
Технически правилно било ищецът като пешеходец да използва тротоара, а такъв в
случая е имало.
В с.з. вещото лице поясни, че ищецът се е движил преди ПТП в посока към
автомобила, възприемайки неговото разположение.Автомобилът бил паркирал с изходно
положение в края на улицата, на 30,6 метра преди мястото на удара, тоест бил е в покой.
Ищецът спрял върху платното за движение, там където е мястото на удара, с лице към
автомобила, но се обърнал леко с гръб и лявата странична повърхност към автомобила и
останал там в положение на покой, като автомобилът тръгнал в този момент назад. Когато
автомобилът потеглил, ищецът все още бил с лице към автомобила. В следващия момент,
той се обърнал с гръб, когато вече автомобила приближавал към него и достигал до
разположението, където настъпва удара. В момента на удара, ищецът е бил в покой. Той не
се е движил върху платното за движение, а само се е обърнал със задната си лявостранична
повърхност към задната част на автомобила. Останал е в невидима зона за страничните
огледала на водача.
Водачът е имал възможност да възприема обекти само в страничните си огледала, тъй
като автомобилът бил товарен, с товарно отделение, без налично огледало в купето за задно
виждане. Затова е технически правилно той да осигури човек извън автомобила, който да
контролира неговата маневра, което не е сторил.
В резултат на удара, ищецът получил следните увреждания:
- счупване на горната челюст и лявата зигоматична кост;
- изразени травматични отоци и кръвонасядания на меките тъкани в областта на
основата на носа, с обилно кръвотечение от двете ноздри, травматичен оток на меките
тъкани в дясната половина на челната
- счупване на горния ръб на дясната орбита и част от фронталната кост с
офгалмологични усложения- конюнгтивален кръвоизлив, емфизем и кръвоизливи в
перибулбарните тъкани и кръвоизлив в десните синуси.
Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното
действие на твърд тъп и/или тъпоръбест предмет и добре отговарят да са получени по време
5
и в резултат на процесното ПТП .
Тези увреждания се дължат на удар в областта на лицето и са се получили при
падането на ищеца напред от собствен ръст, в резултат на удара от движещия се на заден
ход лекотоварен автомобил.
Получените увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от
07.11.2020г.
Счупването на горната челюст води до затрудняване на дъвченето.
Закритото счупване на горния орбитален ръб и част от челната кост в дясно сами по
себе си осъществяват смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ .
Кръвонасядането на очната ябълка на дясното око и кръвоизливите в перибулбарните
меки тъкани сами по себе си са причинили на ищеца временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му.
Травмата в областта на носа, изразяваща се в масивен оток и кръвонасядане на меките
тъкани в областта с обилно и продължително кръвотечение от двата носни хода и излив на
кръв в околоносните синуси, е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на ищеца.
Останалите кръвонасядания и повърхностни охлузвания на кожата също са причинили
на ищеца болка и страдание.
Всички описани увреждания са свързани с търпенето значителни болки и страдания,
които постепенно с времето намалели до пълното им отзвучаване.
Същият постепенен процес на обратно развитие бил налице и по отношение на
травматичните отоци, кръвонасядания и охлузвания. В материалите по делото не се
откриват обективни данни за настъпили усложнения, които да са довели до удължаване на
оздравителния период.
Според в.л. Д-р С., уврежданията били от такъв характер, който предполага пълно
възстановяване от тях, без остатъчни здравословни последици. Поради здравословни
проблеми от друг характер, на ищеца не е извършен личен преглед от вещото лице, който
да установи наличието или липсата на такива последици.
Различните увреждания отзвучават за различен период от време, който е индивидуален
и зависи от множество фактори. Въпреки че ищецът страдал от няколко години от
хронични заболявания, те не са повлияли негативно на хода на оздравителните процеси.
Някои от по-леките увреждания са отзвучала за 10-15 дни, докато за други
оздравителния процес е бил по-дълъг, като правило най-дълъг бил възстановителния процес
при фрактурираните кости.
В с.з. вещото лице допълва, че костните счупвания зарастват за срок по-дълъг от 30
дни, но при някои кости се възстановяват нормалните физиологични функции на организма
преди да е зараснала костта. Счупването на горния ръб на дясната орбита, освен болка и
6
страдания, не водело до някакви нарушения на функциите на организма. По скоро, там
проблемът бил свързан с мекотъканните увреждания, отоци, които отзвучавали за период
по-кратък от 30 дни. В практиката се приемало, че неусложнено счупване на челюстта се
възстановява за около 40 дни. Това увреждане затруднявало дъвченето и говора.
През 2010 и 2011 ищецът претърпял два исхемични инсулта. Преди това е бил
диагносдициран с болест на Бехтерев.
В резултат на двата инсулта развил органично разстройство на личността и съдово
деменция, изразяваща се в емоционална лабилност, лесни преходи към раздразнителност и
краткотрайни изблици на гняв, агресивност, нарушения в паметта, вниманието, интелекта.
Органично-мозъчната промяна и дементния синдром били в лека степен, поради което
можел да се справя сам с дейностите от ежедневието. Ищецът не си спомня претърпения на
07.11.2020 пътен инцидент, което според заключението на комплексната психолого-
психиатрична експертиза скочи на травматична амнезия, но след този инцидент значително
се задълбочили интелектуално-паметовите нарушения и личностната промяна. Той
страдал от нарушена концентрация на вниманието, раздразнителност, задълбочили се
паметовите нарушения, което наложило да бъде подпомаган от близките си в рутинни
дейности от ежедневието. Имал затруднения при осъществяване на социални контакти.
Към момента на прегледа вещите лица констатирали, че ищецът страда от тежко
изразена личностова промяна по органичен тип и съдова деменция, а процесното ПТП
според тях е довело до влошаване и задълбочаване на интелектуално-паметовите
нарушения, водещо до затруднение в самостоятелното личностово и социално
функциониране. Това състояние се характеризирало с деструктивни процеси по отношение
на личностната идентичност и нарушения, обхващащи всички аспекти на съзнанието.
Ищецът бил емоционално възбудим, със склонност към ирационално преекспониране,
психичното му страдание било с променлив интензитет, а прогнозата –неблагоприятна.
Наличната тежка личностова промяна от органичен тип и съдовата деменция
представлявали продължително разстройство на съзнанието.
Ищецът не бил в състояние правилно да възприема и пресъздава обективната
действителност.
Съгласно експертното заключение, е налице пряка причинна връзка между
констатираното влошаване на наличното психично разстройство с органична етиология и
травматичните увреждания, които е получил при процесното ПТП.
След пътния инцидент ищецът бил откаран в Спешен център на МБАЛ“Д-р Иван
Селимински“ и останал на лечение в същата болница за една седмица, с придружител -
неговата майка св.В.а. Тя първа го видяла непосредствено след инцидента и го описва с
подути и сини очи, не можел да я познае, не можел да говори, не можел да става. След като
се прибрал у дома, двамата със съпруга й се грижели за него, тъй като ищецът не можел да
се движи, да се обслужва и храни сам. Това състояние продължило около седем месеца.
След ПТП той изпитвал страх от коли и катастрофи, не искал да излиза сам от къщи, не
7
искал да се среща с приятели.
Преди пътния инцидент живеел сам, бил пенсионер по болест и можел да готви, пере,
пазарува и поддържа самостоятелно домакинство.
Към настоящия момент е изцяло обслужван от своите родители, които го хранели,
къпели, блъснели и пр.
С решение № 52/10.03.2022г по гр.дело № 363/2021г на СлОС, ищецът е поставен под
ограничено запрещение.
Органът по настойничество и попечителство при община-С. е назначил за негов
настойник бащата му В. Г. В..
По отношение на увреждащия автомобил товарен автомобил „Рено Мастер“ с per. №
*** е сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
начална дата на покритие 12.01.2020г. и крайна дата - 11.01.2021 г.
На 04.03.2021г. ответникът е получил писмена застрахователна претенция на ищеца за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от
07.11.2022г.
С писма от 18.03.2021г и 28.05.2021г застрахователят е изискал медицински документи
и банкова сметка на пострадалия, които не е известно дали са били представени, но до
момента на приключване на съдебното дирене пред тази инстанция, на ищеца не е
определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени.
Цени заключението на трите изслушани по делото съдебни експертизи като подробни,
обосновани , ясни и неоспорени от страните.
Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните по делото трима
свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният частичен иск е с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и
цена – 60 000лв от общо 100 000лв .
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- основателен и доказан, но
предявени в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищецът е изпълнил задължителната процедура по чл. 49 КЗ за доброволно уреждане
на спора със застрахователя и е изтекъл 3-месечния рекламационен срок, което е условие за
допустимост на иска.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен застраховка
8
„гражданска отговорност“ на автомобилистите процесното МПС, сключена с ответника и
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, и наличие на деликт с всички елементи от
неговия фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Водачът на застрахования при ответника лек автомобил е признат за виновен и
осъден с решение по реда на чл. 78а НК, което по правно последици е приравнено на влязла
в сила присъда./ арг. от т.15 от ТР №6/2012г от 06.11.2013г по т.д. № 6/2012г на ОСГТК/.
На основание чл. 300 ГПК, гражданският съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда относно авторството, противоправността
на деянието и вината. Затова, в настоящото производство, ищецът следва да се докаже само
вида и размера на вредите.
При призната в наказателния процес вина на прекия причинител на смъртта на
пострадалото лице, е налице установеност на причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат, а именно: получените от ищeца в
резултат на процесното ПТП две средни телесни повреди, които са част от присъдата.
Вредите като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от
еднопосочните показанията на двама свидетели и заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които се
свеждат до : вид, характер и тежест на увреждането, продължителност и интензитет на
претърпените болки и страдания, продължителност на възстановителния процес,
настъпилите неблагоприятни последици, емоционални, психически сътресения или други
усложнения , възраст на пострадалия и пр.
Като се има предвид възрастта на ищеца/ 58години/, че е получил две средни телесни
повреди и няколко леки, като: отоци, охлузвания, кръвонасядания, претърпените болки и
страдания и тяхната продължителност, че е възстановен напълно от травматичните
увреждания, с изключение на психологичното му и емоционално състояние, при което е
налице усложнение в резултат на процесното ПТП, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди сумата 60 000лв.
Според заключението на приетата по делото комплексна психолого-психиатрична
експертиза, е налице пряка причинна връзка между констатираното влошаване на наличното
психично разстройство с органична етиология и травматичните увреждания, които е
получил ищеца при процесното ПТП.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който с поведението си допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат, тъй като сам се е поставил в опасност, като впоследствие е понесла
вредни за нея последици, поради което и на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, обезщетението
следвало да бъде намалено.
9
Възражението е основателно.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно
установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не
би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха
били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, те имат значение при преценката на приноса му, само ако
се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици,
тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Виновното и противоправно поведение на водача на застрахования товарен автомобил
е безспорно и установено с влязла в сила присъда.
Установи се по делото, че поведението на ищеца е също противоправно, защото като
пешеходец е нарушил чл. 108 ал.1, чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП, тъй като не се движел по
тротоара или банкета на пътното платно и не се съобразил с приближаващото ППС, нито с
пътя и времето за преминаване по пътното платно.
Съгласно чл. 108 ал.1 ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно, когато има тротоар или банкет.
Разпоредбата на чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП регламентира, че преди да навлязат на
платното за движение, пешеходците са длъжни да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, нито да спират
без необходимост на платното за движение.
От заключението на САТЕ се установява, че преди ПТП ищецът се е движил в посока
към автомобила, възприемайки неговото разположение. Той се спрял върху платното за
движение, където е мястото на удара, с лице към автомобила, но се обърнал леко с гръб и
лявата странична повърхност към автомобила и останал там в положение на покой, като
автомобилът тръгва в този момент назад. Когато потеглил, ищецът бил все още с лице към
автомобила, тоест той го е възприел като опасност. В следващия момент обаче, се обърнал с
гръб, когато вече автомобила приближавал към него и достига до разположението, където
настъпва удара, оставяйки в невидимата зона за страничните огледала. В момента на удара,
ищецът е бил в покой.
Това поведение е и противоправно, и доста странно, вероятно поради моментно
състояние на ищеца, което обаче е ирелевантно за основателността на възражението за
съпричиняване.
В резултат на това противоправно поведение, ищецът спомогнал в значителна степен за
собственото си увреждане, а степента на неговия принос съдът определя на 50%.
Затова, на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, съдът следва да намали наполовина
застрахователното обезщетение, а именно до размер на 30 000лв.
10
Неоснователно е възражението на ответника, че се касае за случайно деяние.
Случайното деяние по смисъла на чл. 15 НК изключва вината на дееца, а в настоящия
случай има влязла в сила присъда за водача на товарния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът
не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпване на обществено опасните последици.
В настоящия казус, деецът е бил длъжен и е могъл да ги предвиди настъпването на
вредите последици за ищца.
Частичният искът до пълния размер 60 000лв от общо 100 000лв, съдът отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Обезщетението съдът присъжда заедно със законната лихва за забава, считано от
04.03.2021г.
Не се спори по делото, че ищецът е предявил писмено застрахователната си претенция
до ответника на 04.03.2021г., поради което, следва да се приеме, че това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за
дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава
се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Ищецът претендира законна лихва на две различни основания – по чл. 429 ал.3 КЗ и по
чл. 497 ал. 1 т.1 КЗ.
Съдът намира за неоснователна претенцията за заплащане на лихва за забава на
основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ. върху главница и върху лихвата по чл. 429 ал.2 КЗ., считано
от датата на забава на застрахователя - 26.03.2021г., поради което я отхвърля.
Съгласно чл. 497 ал.1 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: т.1/ изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106 ал.3 и т.2 / изтичане на срока по чл. 496 ал.1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106 ал.3.
Тези разпоредби на КЗ уреждат правилото, че се дължи законна лихва, считано от по-
ранната дата, упомената в закона.
Паралелно съществуване на две отделни лихви върху една и съща главница, за един и
същ период, е недопустимо.
КЗ урежда, че отговорността за лихви по застраховка“гражданска отговорност“
преминава от прекия причинител на вредата върху застрахователя, което не обосновава
11
дължимост на допълнителна лихва върху застрахователното обезщетение, включващо вече
начислена лихва за предходен период.
В съответствие с общото правило на чл. 86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Застрахователят, чиято отговорност е функция на отговорността на деликвента, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквато дължи и деликвента, макар и
при по-късен начален момент.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищците съразмерно на
уважената част от иска, но такива не са направени от него, тъй като е освободен от
заплащане на такси и разноски по делото
Той е уговорил безплатна адв.защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, поради което съдът
следва да присъди единствено адвокатско възнаграждение в полза на неговия процесуален
представител.
Тъй като се претендира с ДДС и са представени доказателства за регистрация по
ЗДДС., съдът го присъжда с включен 20 % ДДС.
Адв.възнаграждение съдът изчисли по правилото на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредбата
№1/09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения, съобразно материален
интерес от 30 000лв, до който размер искът е уважен, а именно сумата : 3050 лв, която с
включен ДДС в размер на 610лв, става общо 3660лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иск в размер на 670 лв от общо 1340 лв, които съгласно
представения списък включват: 980лв- разноски за възнаграждение на вещи лица и 360 лв-
юриск.възнаграждение, определено от съда по правилото на чл. 24 ал.1 от НЗПП.
Според уважения размер на иска , ответникът дължи д.т. в размер от 4% или сумата 1
200 лв. и 290 лв – възнаграждение за вещи лица, платено от бюджетните средства,
съразмерно на уважената част от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Д.““№1, ЕИК- ****, представлявано заедно от Изпълнителните
Директори Ж. С. К. и Б. Г. И., да заплати на Г. В. В. от с.Ч., общ.С., ул.“М. **, с ЕГН
-**********, със съгласието на неговия попечител В. Г. В. с ЕГН - ********** и адрес: с.Ч.,
общ.С., ул.“М. ** , със съдебен адрес:гр.С., ул.“Х. БV ***, чрез адв. Г. Г. Р., сумата 30
000лева / тридесет хиляди лева/ - частичен иск от общо 100 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, получено при ПТП на
07.11.2020г, в гр.С., причинено виновно от Д. С. И., като водач на товарен автомобил „Рено
12
Мастер“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2021г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният частичен иск по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му размер
60 000лв от общо 100 000лв, както и претенцията за заплащане на законна лихва върху
главница и лихва по чл. 429 ал.3 КЗ , считано от 26.03.2021г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,
бул.„Г.М. Д.“ №1, ЕИК- ****, представлявано заедно от Изпълнителните Директори Ж. С.
К. и Б. Г. И., да заплати на адвокат Г. Г. Р. от САК, с ЕГН- **********, личен номер
********** и адрес на дейност:гр.С., ул.“Х. БV ***, сумата 3660лв./ три хиляди
шестстотин и шейсет лева/, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ на Г. В. В. от с.Ч.,
общ.С., ул.“М. **, с ЕГН -**********- ищец по гр.дело № 315/2022г по описа на СлОС.
ОСЪЖДА Г. В. В. от с.Ч., общ.С., ул.“М. **, с ЕГН -**********, със съгласието на
неговия попечител В. Г. В. с ЕГН ********** и адрес : с.Ч., общ.С., ул.“М. ** , със съдебен
адрес:гр.С., ул.“Х. БV ***, чрез адв. Г. Г. Р., да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.„Г.М. Д.“ №1, ЕИК- ****,
представлявано заедно от Изпълнителните Директори Ж. С. К. и Б. Г. И., сумата 670 лв,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,
бул.„Г.М. Д.“ №1, ЕИК- ****, представлявано заедно от Изпълнителните Директори Ж. С.
К. и Б. Г. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С.ски
Окръжен Съд държавна такса в размер на 1200 лв и сумата 290 лв –разноски за
възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните .
13
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
14