РЕШЕНИЕ
№ 389
Кюстендил, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
|
Членове: |
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА кнахд № 20247110600041 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по
касационна жалба от Д.С.С., с ЕГН **********, чрез адвокат З.В.,***, срещу
Решение № 411/24.11.2023 г., постановено по административнонаказателно дело
(АНД) № 1038/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 23-5310-000549/08.08.2023 г., издадено от
началника на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали” (КПДГПА) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОДМВР) – Кюстендил и С. е осъден да заплати на ОДМВР – Кюстендил
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С посоченото наказателно
постановление на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д.С. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от същия
закон. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
В съдебното заседание по
делото жалбата се поддържа от адвокат З.В..
Началникът на група КПДГПА при
ОДМВР – Кюстендил, чрез юрисконсулт Г.
Б, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът дава
заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба
е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на
чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията
за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните съображения.
От фактическата страна на
спора районният съд е установил, че на 11.07.2023 г., около 06:20 часа, в
община Дупница, на път първи клас № 1, Е-79, км 336+000, при управление на лек автомобил марка и
модел „Ф Г”, с рег. № ***, Д.С. е извършил
маневра изпреварване при забрана, въведена с пътен знак В24 – „Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”, и пътна маркировка М1 –
„Единична непрекъсната линия”,
със зона на действие до км 337+066 (съгласно
чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат тази
пътна маркировка), и е реализирал пътнотранспортно
произшествие. С. блъснал с предната лява част на автомобила си
спрелия на осевата линия в опит да завие неправомерно наляво (при въведена
забрана с пътен знак В22
– „Забранено е завиването наляво”) лек автомобил марка и
модел „Ф П”, с рег. № ****, като се
ударил в неговата дясна задна част, след което продължил движението си надясно, ударил се в
мантинелата, и спрял. За констатираното нарушение срещу С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 949522/11.07.2023 г., в който нарушението е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издаденото процесното НП,
в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е
доказано, и е
потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав,
при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание,
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Правилен е изводът на районния
съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление.
При реализирането на административнонаказателната отговорност на С. не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние,
както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че при съставянето на процесния АУАН са нарушени
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената
норма актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Употребата в закона на множествено число за
свидетели не налага посочването на поне двама, а предполага възможност такива
да бъдат посочвани. В случая е неприложима хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН (нормата предвижда, че при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него). Полицейските служители,
посетили мястото на нарушението и извършили огледа, са свидетели по
установяване на нарушението в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Правилен е и изводът на
районния съд за доказано противоправно деяние. Административнонаказателната
отговорност на Д.С. е ангажирана на основание чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно
посочената норма участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Правилно районният съд е приел, че извършването на
описаното в наказателното постановление нарушение е надлежно установено, като
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установяват
авторството на нарушителя и неговата вина. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. При доказателствена тежест за Д.С. да опровергае констатациите в процесния АУАН, същият
не е ангажирал доказателствени средства в тази насока. Фактическите констатации
в акта не се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели,
посочени от С..
По делото няма данни за направено от него или от процесуалния му представител
по пълномощие доказателствено искане за разпит и на други лица. Районния съд е
проявил необходимата процесуална активност да събере и обсъди всички необходими
и относими доказателства.
По
изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният
съд е постановил правилно решение. Правилно Д.С. е осъден заплати на ОДМВР
– Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 411/24.11.2023 г.,
постановено по АНД №
1038/2023
г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |