Решение по дело №23/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ч. М. М. от [населено място], [улица] срещу Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3262 от 21.06.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2019г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която е извършено прихващане със сумите от 3664,72лв. и 57,78лв.. В жалбата се твърди постановяване на административния акт в нарушение на процесуалния и материалния закони. Сочи се, че актът е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон и при несъответствие със законовата цел. Същия не съдържа мотиви и не е ясно въз основа на какво е извършено прихващането. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуален представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Моли за отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3262 от 21.06.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2019г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която е извършено прихващане със сумите от 3 664,72лв. и 57,78лв.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ч. М. М. е физическо лице регистрирано като земеделски производител. За кампания 2019г. подава заявление за подпомагане по няколко схеми и мерки, между които и Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство и Схема за обвързано подпомагане за млечни крави. Към заявлението са приложение изискуемите документи. За този период и по тези мерки липсват извършени на място проверки на земеделския производител. За посочените две схеми е издадено посоченото по-горе уведомително писмо, с което в таблица 2 е отразено извършено прихващане.

В хода на съдебното производство се представят заповеди за Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за упълномощаване на негови заместници да издават уведомителни писма, оспорения административен акт в оригинал като електронен документ и съдебни решения.

 

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл.20а, ал.4 ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г. на ИД на ДФЗ.

Актът е издаден като електронен документ, подписан с електронен подпис в периода на неговата валидност, поради което отговаря на изискванията за писмена форма, но той е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила за това.

Според чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено прихващане на субсидии по две схеми. От съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен вид единствено са посочени вида на схемите, дата, оторизирана сума, прихваната сума и изплатена сума. Според поясненията в писмото в колона „Прихваната сума“ се отразяват „приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПВД, или приспаднати задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ“.

В административния акт не е посочено кое от посочените основания за прихващане е налице по отношение на земеделския производител М..

В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Такива не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо. Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с оглед порока по чл.146, т.2 от АПК.

Административният акт не отпраща за констатирани факти и обстоятелства към друг акт, находящ се в административната преписка, нито се позовава на официален и/или друг документ, съдържащ релевантните за разпореденият правен резултат обстоятелства.

В настоящия случай твърдение въз основа на какво е извършено прихващането не се съдържа нито в писмено становище на ответника, нито в друго изразено от процесуалния му представител становище.

Следва да се маркира за пълнота, че излагането на мотиви към акта едва в съдебната фаза на процеса заобикаля императивното изискване за установимост на фактите, релевантни към издаването на административния акт и подлежащи на доказване пред съда – чл.170, ал.1 от АПК. Единственото допълване на предмета на спора пред съда, което процесуалният закон позволява, е допълването с доказателства за нововъзникнали факти – чл.142, ал.2 от АПК.

Посочените процесуални нарушения са от категорията на съществените и обуславят отмяната на административния акт. За пълнота на изложението и с оглед повторното разглеждане от административния орган на заявлението за подпомагане, следва да се отбележи и следното:

Видно от текста на жалбата до съда, в която се оспорват няколко уведомителни писма, земеделският производител М. заявява подпомагане по схеми и мерки за 2017г., 2018г. и 2019г., като за всяка година има издадено уведомително писмо с корекции, които са връчени на лицето едновременно и съответно са оспорени пред съда едновременно. По жалбата на Ч. М. в Административен съд Велико Търново са образувани три дела:

– А.д. № 21 / 2023г. с предмет Уведомително писмо изх. № 02-040-6500 / 5179 / 22.07.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което e извършено намаление на претендираните суми в размер общо на 12 926лв. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12 279,07лв.

• А.д. № 22 / 2023г. с предмет Уведомително писмо изх. № 02-040-6500 / 2525 / 28.04.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което e извършено намаление на претендираните суми в размер общо на 15 057,50лв. и е извършено прихващане на оторизираната сума от 6 756,82лв.
• И настоящото а.д. № 23 / 2023г. с предмет Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3262 от 21.06.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2019г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която е извършено прихващане със сумите от 3664,72лв. и 57,78лв.

Настоящото производство е спряно до приключване на а.д. № 21 / 2023г. и № 22 / 2023г., като видно от приложените съдебни актове и двете уведомителни писма, касаещи кампании 2017г. и 2018г. са отменени.

При тези данни може да се направи обосновано предположение, че основание за прихващането се явява наложената санкция за бъдещ период за кампания 2017г.

В тази хипотеза е налице друго процесуално нарушение – извършване на прихващане на вземане, което не е изискуемо и ликвидно. Уведомителното писмо, с което е наложена санкция за бъдещ период не е влязло в сила, т.е. санкцията не е наложена с влязъл в сила административен акт, за да може да послужи като годно основание за прихващане. Едва след влизане в сила на административния акт, с който се налага утежняващо адресата му задължение, това задължение може да бъде събирано принудително, като една от възможностите за принудително изпълнение е извършване на прихващане. В конкретния случай административния орган не е установил влизането в сила на Уведомително писмо изх. № 02-040-6500 / 5179 / 22.07.2021г. и в нарушение на закона извършва прихващане на невлязла в сила санкция. Доколкото производството по издаване на уведомителни писма се извършва по реда на АПК, то за административния орган съществува възможността за спиране на административното производство до приключване на друго производство от значение за произнасянето му.

Към настоящия момент се установява отмяната на наложени санкции за бъдещ период с окончателен съдебен акт – Решение № 137 / 13.07.2023г., постановено по а.д. № 21 / 2023г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение № 3886 / 02.04.2024г. на Върховния административен съд – поради което и извършване на прихващане с несъществуваща санкция е в противоречие с материалния закон.

С оглед установеното неправилно приложение на процесуалния и материалния закони, съдът намира, че оспорения акт следва да бъде отменен и преписката върната на ответника за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им плащане.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3262 от 21.06.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2019г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която е извършено прихващане със сумите от 3664,72лв. и 57,78лв.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда в едномесечен срок от получаване на решението.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Ч. М. М. от [населено място], [улица] сума в размер на 910лв. ( деветстотин и десет лева ).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.