№ 21742
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110100988 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.......“ АД срещу Д. М. Д. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 487,41 лева,
представляваща сбор от:
1/ 287,41 лева за неплатени съобщителни услуги по договор със системен партиден
номер М6669487 и
2/ 200 лева – неустойки на основание чл. 54,12 от ОУ,
както и държавна такса и разноски за юрисконсулт.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на търсените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, според който
неравноправна е всяка клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Клаузата от ОУ, предвиждаща неустойката за прекратяване на договора е
неравноправна, тъй като за потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен
процесния договор. Отклоняването от разпоредбата на чл. 87 ЗЗД лишава потребителя от
яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са
точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като плати.
Без да бъде уведомен потребителят за тези обстоятелства, не може да бъде натоварен със
кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази
възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно, в
който смисъл са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС. В
този смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по договора за заем за
1
потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна
свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за
връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане
или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно
изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на
предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с
негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника
при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорените в договора или предвидените в закона.
Ето защо клаузата от договора предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост е
неравноправна и не следва да се прилага. С оглед изложеното следва да се приеме, че между
страните не е настъпило нито предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и
неустойки за прекратяване не се дължат (така и Определение № 8891 от 10.06.2024 г. на
СГС, ЧЖ-I-А по ч. гр. дело № № 20241100500213 по описа за 2024 година, Определение
№ 11993 от 31.07.2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Ж по гражданско дело № 20241100507397 по
описа за 2024 година и др.).
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 200 лева, както и за
съответната част от разноските (в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за
юрисконсулт, определени на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК), следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4146 от 07.01.2025 г. на „.......“ АД срещу Д. М. Д. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от
200 лева – неустойки на основание чл. 54.12 от ОУ от Договор със системен партиден номер
М6669487, както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2