№ 14763
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110169987 по
описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Д. Ф. К., срещу „А.Б.Б“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2524,72 лева –
незаплатена главница по договор за кредит, сумата в размер на 124,22 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.01.2010 г. до 19.08.2010 г. за неизпълнение на
задължение по договор за кредит от 23.12.2009 г., както и сумата в размер на 152,98
лева – разноски по делото, за които суми има издаден изпълнителен лист от 26.08.2011
г. по ч.гр.д. № *****/2010 г. по описа на СРС, 25 състав.
Сочи се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 5437/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М което било прекратено
поради настъпила перемпция, като последното извършено изпълнително действие
било от 02.12.2014 г. На 23.02.2015 г. „Т.Ю“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.А.К“
ЕАД/ цедирало вземанията си по изпълнителния лист на ответника. На 06.01.2020 г.
ответното дружество подало молба до ЧСИ М. с искане за образуване на ново
изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист, въз основа на
която било образувано изпълнително дело №**********
Ищецът намира, че от извършване на последното изпълнително действие по
изп.дело №5437/2012 г. по описа на ЧСИ М. до подаване на молбата за образуване на
новото изпълнително дело – 06.01.2020 г. била изтекла петгодишната погасителна
давност за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. Ето защо
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявения иск. Сочи, че след образуване на изпълнителното дело до
26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла, като се позовава на
решение №178/17.09.2018 г. постановено по гр.д. №2382/2017 г. по описа на ВКС.
Излага съображения относно перемирането на изпълнителното дело и извършване на
изпълнителни действия по перемирано дело. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на
изп. дело №*********** по описа на ЧСИ М., рег. №***, че в полза на „Т.Б.А.К“ ЕАД
e бил издаден изпълнителен лист срещу Д. К. за сумите, както следва: сумата в размер
на 2524,72 лева – незаплатена главница по договор за кредит, сумата в размер на
124,22 лева – обезщетение за забава за периода от 15.01.2010 г. до 19.08.2010 г. за
неизпълнение на задължение по договор за кредит от 23.12.2009 г., както и сумата в
размер на 152,98 лева – разноски по делото по ч.гр.д. №*****/2010 г. по описа на СРС,
25 състав.
С молба от 26.04.2012 г. „Т.Б.А.К“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително
дело срещу Д. К. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №*****/2010 г.
по описа на СРС, 25 състав, в резултат на което е образувано изп. дело №***********
по описа на ЧСИ М., рег. №***. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал ЧСИ да насочи принудителното изпълнение срещу движимите
вещи на длъжника, находящи се на адреса на местоживеенето му, да бъде наложен
запор върху трудовото му възнаграждение и върху банковите му сметки.
На 04.05.2012 г. за изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху
вземанията по банкови сметки на длъжника К. в следните банки: „Б.Д.С.К“ АД,
„Корпоративна търговска банка“ АД, „Б.П.Б“ АД, „С.“ ЕАД, „О.Б.Б“АД, „У.К.Б“ АД,
„П.И.Б“ АД, „Р (България)“ ЕАД, „МКБ Ю“ АД, Ю.Е.Д.Б“ АД, „П“ АД, получени от
банките на 10.05.2012 г.
На 04.05.2012 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника Д.
К., като на 07.06.2012 г. е залепено уведомление на посетения адрес на длъжника.
С разпореждане от 02.12.2012 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника, находящи се на адрес **** за 14.01.2013 г.
На 15.07.2015 г. е подадена молба от „А.Б.Б“ ЕООД с искане за конституиране
като взискател по делото, доколкото вземанията на „Т.Б.А.К“ ЕАД са били
прехвърлени на „А.Б.Б“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г. С молбата на ЧСИ са
възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
С постановление от 14.01.2019 г. ЧСИ М. е прекратил изпълнително дело №
*********** на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като са вдигнати наложените от
ЧСИ запори върху банковите сметки на длъжника.
На 06.01.2020 г. ответникът „А.Б.Б“ ООД е депозирал нова молба до ЧСИ М. с
искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнитения лист, издаден
по ч.гр.д. №*****/2010 г. по описа на СРС, 25 състав. С молбата е направено искане да
се извърши справка в регистъра на БНБ и да бъде наложен запор върху последните две
открити банкови сметки на длъжника. Направено е искане за насочване на
принудителното изпълнение и върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и
върху вземанията на длъжника от трети лица, включително и по банковите му сметки.
На 20.01.2020 г. са изпратени запорни съобщения до „О.Б.Б“ АД и „А.А.Б“ АД,
получени от банките на 22.01.2020 г.
На 03.02.2021 г. е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запор
върху банковата сметка на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ АД, както и да бъде
наложен запор върху движимите вещи на длъжника.
На 18.05.2021 г. е подадена молба с искане за налагане на запор върху трудовото
2
възнаграждение на длъжника.
На 14.12.2022 г. е подадена нова молба с искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, в резултат на което на 17.11.2023 г. са изпратени
запорни съобщения до „П.И.Б“ АД и „Т.Б.А.Б“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи
погасителната давност за вземането.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили
– след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от 02.12.2014 г., когато
според ищеца е извършено последното изпълнително действие по изпълнително дело
№*********** г., след който момент не били извършвани изпълнителни действия до
месец януари 2020 г., когато е образувано изпълнително дело № **********по описа
на ЧСИ М., рег. №***.
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от
чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД –
целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.,
II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.,
ГК.
По делото не са налице данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. №*****/2010 г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на която е издаден
процесният изпълнителен лист, но съдът приема, че това е станало най-късно на
26.08.2011 г. – датата, на която е издаден изпълнителният лист. От посочената дата е
започнала да тече 5-годишната давност за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземанията.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
3
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
За първи път погасителната давност, която е започнала да тече от влизане в сила
на заповедта за изпълнение най-късно на 26.08.2011 г. по аргумент от чл. 115, б. „ж“ и
чл. 117 ЗЗД, е била прекъсната на 04.05.2012 г. с налагането на запор върху вземанията
на ищеца от няколко търговски банки. След образуването на изпълнително дело
№*********** по описа на ЧСИ М., рег. №*** до 26.06.2015 г. давност за вземането не
е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно
което по време на изпълнителното дело давност не тече.
След прекратяване на посоченото изпълнително дело с постановление от
14.01.2019 г., на 06.01.2020 г. ответникът „А.Б.Б“ ООД е депозирал нова молба до ЧСИ
М. с искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнитения лист,
издаден по ч.гр.д. №*****/2010 г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на което е
образувано изпълнително дело № **********по описа на ЧСИ М., рег. №***, като с
изпращането на запорните съобщения на 20.01.2020 г. отново е прекъсната
погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнителния лист. С изпращането
на запорните съобщения от 17.11.2023 г. отново е прекъснато теченето на
погасителната давност.
От изложеното е видно, че между периода 26.06.2015 г. до който по изпълнително
дело №*********** давност не е текла и прекъсването на давността по
новообразуваното изпълнително дело №**********по описа на ЧСИ М., не е изтекъл
5-годишния давностен срок за вземанията, предмет на изпълнителния лист. Този срок
не е изтекъл и от последното прекъсване на погасителната давност на 17.11.2023 г. до
датата на подаване на исковата молба – 25.11.2024 г., поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ф. К., ЕГН: ********** срещу „А.Б.Б“ ЕООД,
ЕИК: ********** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 2524,72 лева –
незаплатена главница по договор за кредит, сумата в размер на 124,22 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.01.2010 г. до 19.08.2010 г. за неизпълнение на
задължение по договор за кредит от 23.12.2009 г., както и сумата в размер на 152,98
лева – разноски по делото, за които суми има издаден изпълнителен лист от 26.08.2011
г. по ч.гр.д. № *****/2010 г. по описа на СРС, 25 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5