Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 31.01.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 12844 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.06.2018
г. по гр.дело № 84348/2017 г., СРС, І ГО, 32 с-в е отхвърлил предявените
от ищеца „ДЗИ Общо З.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
срещу ответника З. „О.З.”АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
искове за сумите: 3317,18лв., представляваща
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение в размер на 3302,18 лв.
и ликвидационни разноски в размер на 15лв. за щети по МПС, застраховано по
застраховка Каско при ищеца, вследствие ПТП, настъпило на 30.03.2017г. на път II-49,
в близост до разклон за с.
Сейдол, причинено от откъснала се гума с джанта на л.а., застрахован по
застраховка ГО при ответника, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба - 30.11.2017г„ до плащането; 51,70
лв. - обезщетение за забава за периода 05.10.2017г. (датата, на която е
изтекъл едномесечният срок за плащане от връчване на регресната покана на
5.9.2017г.)-29.11.2017г. Осъдил
е ищеца „ДЗИ Общо З.” ЕАД,ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да плати на ответника З. „О.З.”АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***70 лв. - разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - Общо З.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Главен изпълнителен директор К.Ч.и Изпълнителен директор Г.Р.Г.К.,
чрез пълномощника по делото адвокат Г.С.Я.
от АК-Благоевград, със съдебен адрес:*** надпартер, офис 3, Адвокатско
дружество „С.“ с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди, че
са налице всички основания на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ- 1/ наличие на
валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като застраховател и
собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди
и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“. Налице са ПТП,
вина на деликвента, сключена застраховка ГО на автомобилистите на ответното
дружество, отремонтиране на увредения автомобил от сервиз, възложен от ищеца за
чиято стойност е издадена фактура за сумата от 3 302,18 лв., платена с
преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017 г. С изплащането на
застрахователното обезщетение ищецът, на основание чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ встъпва в правата на застрахованият собственик на увреденото имущество срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
причинителя на вредата З. „О.З.“ АД. Неоснователно съдът е приел, че не е
налице елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно вина
на деликвента. Според чл.45 ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното. Ответникът е релевирал обстоятелство, което изключва вината, а
именно случайно събитие, каквото представлява отхвръкване на гума на
автомобила, застрахован при ответника. Случайно е събитието, което е било
обективно невъзможно да бъде предвидено и поради това не е могло да бъде
предотвратено. В процесния случай водачът на лекия автомобил, застрахован при
ответника, е имал задължението да спазва установените от ЗДвП правила за
безопасност на движение. Чл.20 от ЗДвП предвижда, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Разпоредбата
на чл.5, ал.1 от ЗДВП налага забрана водачите на МПС да създават с поведението
си опасност пречки за движението, да
застрашават живота и здравето на хората, като и да причиняват имуществени
вреди. При така установената забрана управлението на автомобил, който е
технически неизправен/какъвто е застрахования при ответника/ може да се приеме
като нарушение от страна на водача на задължението му да не създава опасност за
движението. Той е бил длъжен да следи за техническата изправност на автомобила
и в случай, че бъде установена някаква повреда-да го спре от движение. След
като противоправният резултат е бил предотвратим при полагане на дължимата
грижа на добрия стопанин, то увреждащото
събитие няма характер на случайно и като такова не съставлява изключващо вината
обстоятелство. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият-ответник
З. „О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт ********
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във
вр. с чл.411 КЗ във вр с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 3 317,18 лв. главница, както и мораторна лихва в размер на 51,70
лв., считано от 05.10.2017 г. до 29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата от „ДЗИ - Общо З.” ЕАД срещу З. „О.З.“ АД.
По направените във въззивната
жалба възражения, СГС излага следните доводи:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с
чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования
срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право
пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: -
1/ наличие на валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди
и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Настоящата
инстанция също приема, че по делото не е бил уставен елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно вина на деликвента, като
доказателствата по делото оборват презумпцията за непредпазлива вина по чл.45,
ал.2 ЗЗД. От показанията на разпитаните
по делото свидетели участници в
ПТП-водачът на увреденото МПС Т.С.Т.и водачът В.Д.В.и от заключението на СТЕ се
установява механизма на ПТП, а именно поради внезапно възникнала техническа неизправност на т.а. Рено Мастер с per.
№ ******изпада задна лява гума
с джантата, преминава в насрещното платно за движение и реализира ПТП с
насрещно движещия се т.а. Мерцедес Актрос с per. № ******. По последния настъпват вреди, които са в
причинна връзка с ПТП, като за отстраняването им по средни пазарни цени е
необходима сумата 3302,18лв. По делото не се установява т.а. Рено Мастер с per.
№ ******да е бил неизправен
или в лошо техническо състояние, или да е била предприета маневра, което да е в
пряка причинна връзка с изпадането на гумата от автомобила. Именно за
установяване на обстоятелството за техническата изправност на автомобила, във
въззивната инстанция е повикано за преразпит вещото лице по допуснатата САТЕ В.К.Д.,
което и на основание чл.195 ГПК да отговори на въпроса какво представлява и в
какво се състои отбелязаната от вещото лице
техническа неизправност на автомобила.
Въз основа на какви данни по делото е посочено в експертизата, че
„поради техническа неизправност на автомобила задна лява гума с джантата,
преминава в насрещното платно за движение и реализира ПТП с насрещно движещия
се автомобил „Мерцедес Актрос“. Вещото лице депозира отново САТЕ, като и в съдебно
заседание заявява, че има два варианта за тази техническа неизправност, а
именно счупване на оста и незатегната самоотвиваща се гайка, т.е. гайката не е
била съобразена с килограмите, не е осигурена против самоотвиване, като не може
да даде отговор точно коя е причината за възникване на техническата
неизправност.
Въззивникът развива доводите си именно във връзка с
тази техническа неизправност и неполагане на грижата на добър стопанин от
страна на причинителя на вредата, но предвид установеното по делото, не става
въпрос за техническа изправност, която да ангажира отговорността на водача по
смисъла на чл.20 и чл.5, ал.1 от ЗДвП, а за случайно възникнала техническа
неизправност. Освен това, и двамата свидетели сочат, че гумата се е откъснала,
движила се е по платното около 30м., след което се е ударила в насрещно
движещия се автомобил. Ето защо не се установява поведение от страна на водача
на т.а. Рено Мастер с per. № *****, което от субективна страна да съдържа признаците на непредпазлива
вина. Поради внезапността на техническата неизправност водачът нито е могъл,
нито е бил длъжен да привиди, че при нормално управление на автомобила, лявата
задна гума с джантата ще се откъсне и ще причини вреди на друго МПС.
Предвид изхода на делото и предявената претенция,
въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.06.2018 г. по гр.дело № 84348/2017 г. на СРС, І ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо З.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Главен изпълнителен директор К.Ч.и Изпълнителен директор Г.Р.Г.К.,
чрез пълномощника по делото адвокат Г.С.Я.
от АК-Б., със съдебен адрес:*** надпартер, офис 3, Адвокатско дружество „С.“ да
заплати на З. „О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника си по
делото юрисконсулт ******** направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.