О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV - 1590 13.08.2018 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
въззивен състав
На тринадесети август две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1045 по описа за 2018 година
На основание чл.268 ГПК, съдията –
докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Със съдебно решение № 338 от 28.02.2018г.,постановено по
гр.д.№1081/2017г.по описа на БРС,районния съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на К.Г.П. против
Ж.В.М. за осъждането на ответницата М. да заплати на ищеца П. сумата от
3 000 евро,представляваща предоставен и паричен заем на
02.04.2011г.,ползван от нея за плащане на капаро при сключването на
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в
гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на
подаване на исковата молба- 13.02.2017г.,ОТХВЪРЛИЛ е и иска на К.Г.П. за разделното
осъждане на Ж.В.М. и „Уникредит Булбанк“АД да му заплатят сумата от 5 000
лева,представляваща стойността на извършените от ищеца П. подобрения и ремонтни
дейности в закупения от М. апартамент 72,находящ се в гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,бл.76,вх.1
ет.12,изброени подробно в диспозитива на решението,ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба-13.02.2017г. Със същото съдебно
решение БРС е ОСЪДИЛ Ж.В.М. да заплати на К.Г.П. сумата от 461 лева,с която
неоснователно се е обогатила за негова сметка чрез закупуване на водонагревател
„Елдом Инвест“ на стойност 296 лева и аспиратор на стойност 165 лева,от страна
на П. в полза на М.,ведно със законната лихва за забава върху горната
сума,считано от датата на предявяване на иска-13.02.2017г.до окончателното
изплащане,като искът е ОТХВЪРЛЕН ЗА ГОРНИЦАТА над уважения размер от 461 лева
до пълния заявен размер от 803.99 лева или за закупения водонагревател на
05.01.2013г.за сумата 188.10 лева и миялна машина „Индезит“ на 17.09.2012г.за
сумата от 450.89 лева,ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената
част,считано от датата на подаване на исковата молба- 13.02.2017г.
С определение № 2664 от 11.04.2018г. по реда на чл.248 ГПК
БРС е оставил без уважение молбата на ищеца П. за изменение на решението в
частта за разноските.
С молба вх.№16669 от 23.04.2018г. ищецът П. е направил ОТКАЗ
ОТ ИСКА СИ предявен срещу „Уникредит Булбанк“АД,като с определение № 31.08 от 24.04.2018г.,БРС
е ПРИЕЛ направения отказ от иска,обезсилил е решението си в тази
част,включително и досежно присъдените разноски
и е осъдил на основание чл.78 ал.4 ГПК ищецът П. да заплати на
„Уникредит Булбанк“АД сумата от 200 лева за направените по делото разноски.Определението
не е обжалвано в срок и е влязло в сила.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът К.Г.П.,който
го е обжалвал ИЗЦЯЛО ПО ОТНОШЕНИЕ двата отхвърлени иска,обжалвал е решението и
по третия иск в отхвърлителната му част,като по подадената въззивна жалба е
образувано в.гр.д.№1045/2018г.по описа на БОС.
Решението в частта,с която е уважен частично третият
иск,предявен от П. против М. не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищецът е обжалвал с частна жалба определение № 2664 от 11.04.2018г. по реда на
чл.248 ГПК,като по жалбата му е образувано ч.гр.д.№ 1046/2018г.по описа на БОС.
Налице са предпоставките на чл.213 ГПК за служебно
съединяване на двете дела за общо разглеждане,тъй като обжалваното определение
е постановено по реда на чл.248 ГПК и въззивният съд следва да постанови общ
съдебен акт по въззивната и частната жалби.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения двуседмичен срок,от активно легитимирано лице-ищец
в първоинстанционното производство,внесена е държавната такса за обжалването.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответницата,която е депозирала писмен
отговор в законния срок.
Във въззивната жалба на първо място са наведени
оплаквания,че БРС не е направил разлика между двата иска- първият,произтичащ от
неизпълнение на задължения по заемно правоотношение и вторият за неоснователно
обогатяване,като ги е разгледал заедно и съединил кумулативно в общо разглеждане,макар
в исковата молба от 05.04.2017г.ищецът да е поискал разделното разглеждане на
двата иска.На следващо място са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението по иска с правно основание чл.240 ал.1 вр.с
чл.79 ЗЗД,като се сочи,че съдът не се е аргументирал по същество въз основа на
събраните по делото доказателства,в това число и свидетелски
показания.Въпреки,че са били доказани безспорно значимите в процеса релевантни
факти,БРС не е зачел съществени доказателства- представена разписка,подписана
лично от ищеца,която е нормативно предписания документ,писмено признаващ и
доказващ получаването на облагата от продавача Милен Митрев. Счита,че в това
облигационно правоотношение са спазени всички изисквания на закона,разписката
носи подписа на издателя,платен е дългът,падежа,страните и дата.Според
разписката възниква договорно заемно правоотношение—еален,консесуален,алеаторен
и формален договор.Името на ответницата е посочено в самата разписка не като
предоставяща задатъка,а то фигурира наред с получателя на престацията,именно от
това може да се направи обосновано предположение,че ответницата не е
предоставила сумата.Ако се направят изводи в тази посока,възникват много
въпроси- след като ответницата е изтеглила сумата 3 200 евро,присъствала
ли е при подписването на разписката и предварителния договор от
02.04.2011г.,защо не е положила подписа си върху разписката,а е подписала само
предварителния договор,а след като ищецът не е страна по договора,защо името му
фигурира в разписката.Смята,че съдът следва да даде отговор на тези въпроси при
обсъждането на спора по същество и постановяване на решението си,като има
предвид и факта,че не е било проведено насрещно доказване на
разписката.Счита,че районният съд не е изложил никакви аргументи по тези
въпроси,а само е заявил,че липсват доказателства ищецът и/или неговите родители
да са декларирали реализирани доходи през данъчната 2010г.В тази връзка се
сочи,че по делото са били представени доказателства-справки от имотния регистър
на Калинка и Георги Пейчеви,от които е било установено,че родителите на ищеца
по това време са извършили продажба на недвижими имоти и са реализирали
доходи,но това също не е било взето предвид от съда,който се е задоволил да
посочи само 2010г.,но не и годините преди и след този период.По това време
доходите от продажба на недвижими имоти са получавани не само по банков път,а
много често и в брой,какъвто е настоящия случай.Счита,че по този иск не следва
да доказва доходи,като съдът и тук е смесил предмета с иска по чл.55 ЗЗД.По
отношение на свидетелските показания на св.Милен Митрев,се е доказало
безспорно,че задатъкът от 3000 евро е бил платен от ищеца в плик на въпросната
дата и ответницата е присъствала,както и факта,че тези средства ищецът е
предоставил в заем на ответницата за срок от пет години,считано от датата на
подписване на разписката.Тези факти са потвърдени и от св.Боян Милев.Тези факти
съдът е игнорирал изцяло,а е формирал изводите си и е дал вяра на това,че не е
било установено майката на ищеца да е изтеглила предния ден сумата от
3 000 евро от банковата си сметка,във връзка с показанията на
св.Митрев,който е заявил,че е говорил с майката на ищеца и тя предния ден е
изтеглила пари и му ги дала,за да плати капарото.От това обаче според
въззивника не може да се прави извод,че буквално на предния ден са изтеглени
парите,защото те може да са изтеглени по-рано или въобще да са били налични,а
съдът е отдал голямо правно значение на този факт,игнорирайки всички
останали.Изводите си съдът е изградил и въз основа на факта,че на
02.04.2011г.ответницата е изтеглила кредит 3 000 евро,като
обстоятелството,че е била предадена от нейно име на продавачите чрез
пълномощника им не означава,че и е била дадена в заем от ищеца. Посочва,че този
извод също поражда много въпроси,на които съдът не е дал отговор- откъде са
били изтеглени парите,кога и в колко часа,тъй като сделката се е състояла в
гр.Царево в апартамента на продавача и липсата на отговор дава основание за
твърдение,че тази сума е изтеглена за други разходи. Намира за абсурдно
твърдението на съда,че сумата е била предадена от името на ответницата на
продавачите чрез пълномощника им,но това не означавало,че е дадена в заем.
Такава аргументация намира за недопустима,тъй като по делото няма
доказателства,от които да се установява подобно предаване на пари,а в такъв
случай тя би следвало да е подписала разписката.
По отношение на иска за неоснователно обогатяване и
кумулативно съединения иск за вещите въззивникът намира решението на БРС за
неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Счита,че съдът не се е произнесъл
по цялото искане на ищеца,тъй като ако се приеме,че съдът се е произнесъл по
претенцията за заплащане по предоставените фактури,то защо не се е произнесъл
по иска за извършените ремонтни дейности с личен труд,които ищецът е поискал
кумулативно.Посочва,че съдът е предоставил изключително голям кредит на доверие
на показанията на майката на ответницата,макар тя да е заинтересована,като са
изложени доводи за много изтеглени кредити от ответницата,но не е взет предвид
факта,че тези кредити са изцяло усвоени по закупуването на въпросното
жилище.Жилището е закупено изцяло с кредити,а усвоените средства са крайно
недостатъчни,за състоянието,в което се е намирало жилището тогава.Ако е
заплатила 2 800 евро на купувача,както и нотариалните такси по
прехвърлянето,ипотеката,местния данък и т.н.,става ясно,че средствата са крайно
недостатъчни и вероятно изтегления кредит от 3 200 евро е бил предназначен
за заплащането на тези такси. Неправилни са изводите на съда,че от
реализираната висока заплата са извършени последвалите ремонти,защото след подписването
на договора с банката не са оставали средства.Намира за недопустими изводите на
съда за това,че е възложител по някои от договорите не установява,че плащането
е извършено с негови лични средства.В тази връзка посочва,че като страна по
договорите за ищеца биха възникнали неблагоприятни последици в случай на
неизпълнение.По отношение на св.Митрев и св.Милев съдът не е изложил
доводи,макар в техните показания да са били възпроизведени впечатления от
процеса на продажбата и извършените ремонтни дейности и подобрения. Независимо
от това,че и тримата свидетели са заявили факта,че ищецът и родителите му
предоставят хотелиерски услуги в къща за гости в гр.Царево и са реализирали
доходи от тази дейност,съдът не се е обосновал по този въпрос,независимо от представените
договори с туроператори,а е направил заключението си въз основа на показанията
на св.Милев,който е заявил,че не знае чии са били средствата,но е пропуснал да
обсъди факта,че този свидетел е възприемал лично,че всички плащания извършва
ищецът,както и че той е извършил ремонта на жилището. По отношение на
противоречие относно извършени СМР,което съдът е посочил,въззивникът счита,че
няма как да помни по памет точно преди 5 години кога е подписвал въпросните
договори,включително и след насрещното доказване за съществуваща фирма
„Соларис“. Намира,че по отношение на извършения ремонт съдът не е подходил
обективно на процеса на изпълнение,като се вземе предвид,че не всички ремонтни
работи са извършвани от фирми,а голяма част е извършил лично ищецът.
По отношение на иска за сумата 803.99 лева,счита,че в
отхвърлителната част решението е незаконосъобразно,тъй като е представил
доказателства за закупуване на всяка една вещ с касов бон,гаранция и адрес на
доставка –адреса на жилището на ответницата.
Решението е оспорено и в частта досежно присъдените в полза
на ответницата разноски,като се сочи,че тя е имала двама адвокати и съдът
незаконосъобразно е присъдил разноски за двамата адвокати,като не е уважил и
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението
на БРС в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и
уважаване на исковата претенция. По отношение на иска за неоснователно
обогатяване и кумулативно съединения с него иск за заплащане на сумата 803.99
лева моли решението на БРС да бъде обезсилено като недопустимо,постановено по
непредявен иск и делото да се върне на БРС за ново разглеждане.При условията на
евентуалност моли решението в тази част да бъде отменено и исковете- уважени
изцяло или отчасти.
Прави доказателствено искане за издаване на съдебно
удостоверение,което да му послужи пред нотариуси Димитър Чалъков и Мария В. в
гр.Царево,с което ще удостовери извършена продажба от родителите му и получените
средства от продажбите.Претендира разноски.
С частната жалба срещу определение № 2664 от 11.04.2018г. по
реда на чл.248 ГПК същото е оспорено от въззивника П. като неправилно и
незаконосъобразно.Счита,че неправилно съдът е приел,че ищецът не е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,още в първото по
делото съдебно заседание,което не е било записано в протокола.Счита,че след
като са били представени две бланки и е имало двама повереници на
ответницата,то и възнагражденията им са две,а ако се приеме,че е един
адвокатския хонорар,то същият е прекомерен.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
ответницата М.,в който е заявено становище за неоснователността и,а
възраженията на въззивника –за неоснователни.Посочва,че съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства,въз основа на които е направил правилен и
обоснован извод,че нито ищецът,нито родителите му са разполагали със
средства,за да може той да предостави на ответницата заем от 3 000 евро и
да извърши ремонт със свои средства в размер на 5 000 лева.Намира
съображенията във въззивната жалба за голословни и неподкрепени от събраните
доказателства по делото,не са изтъкнати и допуснати нарушения при постановяване
на съдебното решение.В жалбата се поставят различни въпроси,които нямат нищо
общо с обоснованите мотиви на решението.Моли решението на БРС да бъде
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Доказателственото искане въззивният съд намери,че следва да
бъде оставено без уважение,тъй като не са налице основанията за допускането му
визирани в чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК.Не е имало пречки ищецът да ангажира исканите
доказателства пред районния съд,но това не е било сторено в законоустановените
преклузивни срокове.Ето защо,на основание чл.266 ал.1 ГПК въззивният съд
намира,че доказателственото искане следва да се остави без уважение поради
настъпила преклузия.
При така извършената проверка за
допустимост и редовност на въззивната жалба,частната жалба и постъпилия
отговор, БОС намери,че няма пречки делото да бъде внесено за разглеждане и
решаване в открито съдебно заседание.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.267, ал.1 ГПК,чл.266 ал.1 ГПК и чл.213 ГПК
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СЪЕДИНЯВА
за общо разглеждане в.гр.д.№1045/2018г.г.по описа на БОС и ч.гр.д № 1046/2018 г.по описа на БОС като делото се разглежда под номера на
първото- в.гр.д.№1045/2018г по описа на БОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника К.Г.П. за издаване на съдебно
удостоверение,което да му послужи пред нотариуси Димитър Чалъков и Мария В. в
гр.Царево,с което ще удостовери извършена продажба от родителите му и
получените средства от продажбите поради настъпила преклузия.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1045/2018 г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на
17.09.2018г. от 14.00 часа,за която дата и час страните да бъдат
уведомени с изпращане на съобщения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: