Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 67 17.04.2019
година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На деветнадесети март две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ДРАГАНОВ
Секретар Янита Тончева
като разгледа докладваното от
председателя
НАХД № 107 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. Ц.И., упълномощен
защитник на д.м.п., в качеството му на управител на „Д. **” ООД гр. Т., против
Наказателно постановление № 387229-0079721 от 06.12.2018 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Централно управление на
НАП, с което за нарушение на чл.
25, ал. 1 във вр. с
чл. 3, ал.
1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.
118 от ЗДДС на дружеството е
наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 700 лева на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по
акта и инвокира оплаквания за извършени процесуални
нарушения в хода на производството – липса на
преценка на наказващия орган за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предвид на това
моли съда да отмени издаденото НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответната страна, посредством процесуалния си представител ст.ю.к. М. Д.,
счита издаденото НП за правилно и законосъобразно, като моли съда същото да
бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 15.07.2018 г. служители на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
Централно управление на НАП, свидетелите С.С. и Е.Д.,
извършили проверка на търговски обект – кафе аперитив „Читалище”, находящ се в гр. Т., пл. „С. М.”, стопанисван от „Д. **”
ООД гр. Т.. При проверката била извършена контролна покупка на 1 бр. кафе без
кофеин, 1 бр. кафе с кофеин и 1 бр. кондензирано мляко на стойност 2.40 лева. При
извършеното заплащане в брой на посочената сума сервитьорката Н. Н. връчила на
проверяващите някаква служебна бележка, която не била фискална касова бележка
от монтираното в обекта фискално устройство. Проверяващите изчакали няколко
минути евентуално да им бъде представен фискален бон, и след като това не се
случило се легитимирали на работещите в обекта. Вече при представянето им
сервитьорката им връчила фискален бон за сумата от 1 лев, която не била за
извършената от тях покупка.
За констатираното нарушение – неиздаване на
фискална касова бележка, бил съставен Протокол за извършена проверка № 24459/15.07.2018
г., а седмица по – късно, в присъствието на управителя на дружеството д.м.п., бил съставен АУАН № 0079721/21.07.2018
г. срещу „Д. **” ООД гр. Търговище за нарушение на чл. 25, ал. 1 във
вр. с чл. 3, ал.
1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.
118 от ЗДДС – за това, че задълженото лице не е издало фискален
касов бон за придобития доход.. Актът е връчен на
същата дата и в законоустановения срок по ЗАНН не постъпило възражение от дружеството.
Въз основа на съставения акт административно наказващият орган Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Централно управление на НАП издал Наказателно постановление № 387229-0079721 от
06.12.2018 г., с което на дружеството, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 700 лева.
Така установените фактически обстоятелства се
доказват по един несъмнен начин от писмените доказателства – материалите по
административно наказателната преписка, и показанията на актосъставителя
С. Р. С.. В показанията си последният потвърждава констатациите по акта, и е
категоричен относно допуснатото административно нарушение. Същото се
потвърждава и от приложените към преписката писмени доказателства - междинен
касов отчет и сметка на стойност 1.00 лева.
Въпреки формалното
оспорване в жалбата на фактите по АУАН, от страна на жалбоподателя не е оборено
твърдението, че няма издаден касов бон за приетото плащане.
При така установеното от фактическа страна съдът прецени следното: Жалбата
е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.
По същество подадената жалба е н е о
с н о в а т е л н а по следните
съображения:
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно на нарушителя. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено. В хода на административно-наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, които той е упражнил с подаването
на жалба до въззивната инстанция.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на
министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се
извършва по банков път.
Изричната законова разпоредба на член 118 ЗДДС постановява, че лицата са
длъжни да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
От проверката в хода на адм. производство се
изяснява, че фискалният бон не е бил издаден за извършеното плащане, и такъв не
е бил връчен на клиента в абсолютно нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредбата за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, където се постановява, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането, като задължените лица по чл. 3 същата наредба са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. Нарушението по член 185, ал. 1 ЗДДС санкционира единствено
неиздаването на документа. По делото не е оборено твърдението, че няма издаден
касов бон за приетото плащане.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в наказателното постановление
липсва изрична преценка на административно наказващият орган по отношение приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, когато се установи, че
нарушителя е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на
чл. 28 и 29, наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага
на нарушителя съответното административно наказание. Т. е. наказващият орган
първо следва да прецени налице ли са предпоставките за приложението на чл. 28
от ЗАНН и само ако счете, че не са налице такива, да издаде НП. Цитираната
разпоредба предполага преценката да се извършва преди издаването на НП и самото
издаване на санкционния акт обективира преценката на
наказващия орган, че липсват основания за квалифициране на случая като
маловажен. При обратна преценка изобщо не би се стигнало до издаване на НП, с
което се налага административно наказание. Преценката на наказващият орган по
приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР №
1/12.12.2007г. на ВКС. Възивния съд обаче не е обвързан
от решението на административно наказващия орган и сам, въз основа на
представените пред него релевантни за спора факти, следва да направи своя
преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и тази му преценка е част от
проверката за законосъобразност на оспореното НП. В случай, че приеме, че са
съществували предпоставки за прилагането на този текст, а административно
наказващия орган не го е приложил, ще е налице основание за отмяна на НП, което
е изрично посочено в тълкувателното решение – „когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие
със закона”. Или НП следва да бъде отменено само в тези случаи, а не когато
неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не е било изрично обосновано и мотивирано в текста
на НП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изброени изчерпателно задължителните
реквизити на НП и мотивите на наказващия орган относно предпоставките за
приложението на института на „маловажен случай” не фигурират сред тях.
В процесния случай, като извърши своя преценка
относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган
правилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съображенията са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи
фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Касае се за
нарушение, което води до неотчитане на приходи, което само по себе си говори за
високата степен на обществена опасност този вид административни нарушения. От
събраните в настоящото производство доказателства не може да се направи извода,
че конкретното нарушение се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за съответния вид нарушения.
Съдът намира обаче, че наказанието е явно несправедливо. Наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание
за извършеното деяние над минималния размер предвиден в закона - чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Липсват каквито и да
било мотиви на административно наказващия орган за начина на определяне на
конкретния размер на наказанието, както и дали нарушението е извършено за първи
път, тези изводи за несправедливост на наказанието се основават и с оглед
размера на сумата, за която не е издаден фискален бон, обуславящ незначителни
вредни последици за фиска.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 387229-0079721
от 06.12.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно
управление на НАП, с което на Д. **” ООД гр. Търговище, представлявано от
управителя д.м.п., е наложено административно
наказание - „имуществена санкция“ в размер на 700, 00 лв. за нарушение на чл.
25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложената "имуществена
санкция" от 800, 00 лв. на 500,00 (петстотин)
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Търговище.