Решение по дело №3031/2019 на Районен съд - Бургас

        Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                    27.08.2019 г.                                      Град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                    XX - ти наказателен състав

На тридесет и първи юли                                    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Станимира Иванова

Секретар: Гергана Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 3031 по описа на БРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от М.В.М., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление № 19-7779-000539 от 28.06.2019 г., издадено от Началник РУ Камено към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение по  чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение по  чл. 70, ал. 3 от ЗДвП му е наложено, на основание чл.185 от ЗДвП, наказание глоба в размер на 20 лева, и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, му е наложено, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С жалбата се излагат възражения за допуснати процесуални нарушения, като не се оспорват по същество първите две нарушения, а именно управление без включени светлини за движение през деня и управление на МПС без използване на обезопасителен колан, когато МПС е оборудвано с такъв. Жалбоподателят възразява, че не осъществил третото му вменено нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, като излага и възражения, че нечетливостта на връчения му екземпляр от акта е възпрепятствал адекватно упражняване от негова страна на правото му на защита.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и отново моли за отмяна на атакуваното НП.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР – Бургас, РУ - Камено, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2019 г., жалбоподателят М. управлявал лек автомобил марка/модел „Шкода Октавия“ с рег.№ *******. Около 08.40 часа  в гр.Камено, общ.Бургас, по ул.“Освобождение“ в посока град Българово, бил спрян за проверка от свидетеля Т.П., заемащ длъжността младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, тъй като М. управлявал МПС без включени светлини за движение през деня и не използвал обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът. При подадения му сигнал да спре, М. го изпълнил. Свидетелят П. му обяснил какви нарушения е извършил, при което се настанил в служебния автомобил за съставяне на АУАН. Жалбоподателят се опитал да въздейства на полицейския служител с цел да му бъде съставен единствено фиш, поради което се приближил към св.П., и се облегнал на полицейския автомобил. Неколкократно полицейският служител му отправил покана да отиде до личния си автомобил, където да изчака да му бъде съставен АУАН, който впоследствие ще му бъде връчен, но М. не изпълнявал разпорежданията и продължавал да пречи вербално. Ето защо, св.П. използвал помощни средства белезници, с помощта на които отвел М. в районното полицейски управление в гр.Камено, където довършил съставянето на АУАН и го предявил на жалбоподателя. В съставения АУАН №19-7779-000539/23.06.2019 г. било посочено, че жалбоподателят М. на посоченото място управлявал МПС без използването на предпазен колан /чл.137а, ал.1 от ЗДвП/, какъвто имало МПС, не бил включил светлини за движение през деня /чл.70, ал.3 от ЗДвП/ и не изпълнява разпорежданията на полицейски орган, като умишлено пречил на изпълнение на служебните му задължения /чл.103 от ЗДвП/. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля Г. А. Г., за който, чрез изрично подчертаване, е посочено, че е свидетел-очевидец на нарушенията. След съставянето му, АУАН бил представен за запознаване на жалбоподателя М., който го разписал и вписал възражения, че е съгласен с първите две нарушения, но не и с последното. Впоследствие е депозирал и възражения, които, като доводи, съвпадат с тези, изложени в жалбата, дала повод за образуване на настоящото дело.

Сезиран с преписката, АНО намерил за установено по несъмнен начин извършването и на трите описани в АУАН нарушения от страна на М., поради което и издал атакуваното наказателно постановление № 19-7779-000539 от 28.06.2019 г., с което за нарушение по  чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение по  чл. 70, ал. 3 от ЗДвП му е наложено, на основание чл.185 от ЗДвП, наказание глоба в размер на 20 лева, и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, му е наложено, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на разпитания свидетел, ангажирани с настоящия казус и събраните писмени доказателства, в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.  

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона и събраните доказателства, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен при спазване на реда на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Предоставена е била възможност нарушителят да се запознае със съдържанието на АУАН. АУАН и НП са съставени от компетентните за това длъжностни лица в изискуемата от ЗАНН съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН форма и реквизити. Посочени са времето и мястото на извършването на деянието в достатъчна степен чрез изписване на населеното място и улицата, на която са осъществени административните нарушения, и обстоятелствата, свързани с него. Нарушението е описано ясно и детайлно, за да може адресатът на АУАН и НП да разбере в какво точно е обвиняван от АНО. Тук следва да се посочи, че в АУАН изрично е посочено чрез подчертаване, че Г. Г. е свидетел очевидец на нарушенията, като той е в достатъчна степен индивидуализиран чрез посочване на трите му имена и ЕГН.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че му е бил връчен нечетлив екземпляр от АУАН и не е разбрал за какво нарушение е бил наказан. Актът е връчен лично на М. в деня на съставянето му, като в момента на връчването той е вписал възражения в него, като изрично е посочил, че е съгласен с първите две вменени му нарушения. Впоследствие е депозирал и допълнителни възражения. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг четлив екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 6 от делото), с който той се е запознал и подписал. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното производство. Следва да се отбележи, че състоянието, в което се намира представеният в съдебно заседание, находящ се на стр.28 по делото екземпляр от АУАН, може да се дължи на последващи действия от страна на самия нарушител.

Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации касателно първите две нарушения, а и тяхното осъществяване се установи по несъмнен начин. На 23.06.2019 г. жалбоподателят М. управлявал лек автомобил марка/модел „Шкода Октавия“ с рег.№ ******* без включени светлини за движение през деня, което представлява нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, както и без да използва обезопасителен колан, когато МПС е оборудвано с такъв – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Ето защо, правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал М. и за двете нарушения в предвидените в закона административни нарушения в абсолютен размер, както следва - за нарушение по  чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение по  чл. 70, ал. 3 от ЗДвП му е наложено, на основание чл.185 от ЗДвП,  наказание глоба в размер на 20 лева.

Разпоредбата на  чл. 103 от ЗДвП гласи: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. За да бъде наложено законосъобразно административно наказание, то нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства. Извършването на описаното в НП нарушение безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното производство доказателства. По делото несъмнено се установи, че макар М. да е спрял при подаден му сигнал от органите на полицията, то същият не е изпълнявал адресирани до него указания, дадено му от униформен полицейски служител. Последният се е опитвал да състави АУАН на жалбоподателя във връзка с констатирани по –рано административни нарушения, през което време М. се е опитвал да му повлияе да не съставя АУАН, а фиш. Въпреки неколкократните покани от страна на св.П. до М. да се оттегли до личния си автомобил, същият е продължил да пречи на полицейския орган, поради което се е стигнало до задържането му и санкционирането му за нарушение по чл.103 от ЗДвП. Наведените възражения в тази насока, а именно, че М. е изпълнил дадените му указания от автоконтрольора и че бил безпричинно задържан, са неподкрепени с доказателства, като съдът ги възприема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

Наложеното наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, се явява законосъобразно по вид. За констатираното нарушение на разпоредбата на  чл. 103 от ЗДвП, се предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Що се отнася до въпроса за справедливостта, така наложеното на жалбоподателя наказание, предвид поставените от законодателя долна и горна граници, се явява индивидуализирано в среден размер, а именно 100 лв. глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месеца, отчитайки многократните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, както и няколкото констатирани такива, към момента на проверката. Така определеното наказание е справедливо. Същото е адекватно на степента на обществената опасност на деянието и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

С оглед всичко гореизложено, атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид гореизложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                                

                                         Р Е Ш И :

     

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-7779-000539 от 28.06.2019 г., издадено от Началник РУ Камено към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение по  чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на М.В.М., ЕГН:********** е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение по  чл. 70, ал. 3 от ЗДвП му е наложено, на основание чл.185 от ЗДвП, наказание глоба в размер на 20 лева, и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, му е наложено, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.

 

Вярно с оргинала: Г.Ст.