Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2412 13.07.2020 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на осми юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 10139 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането вр. с чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ****
г. в с. Г., община К., обл. П. около 11:00 часа почиствал собствения си
автомобил „Ауди А8“ с peг. № **** и след измиване при повдигане на предната
чистачка забелязал, че челното стъкло е пукнато в долната му част.
Съгласно общите условия, позвънил на
тел. 112, което било видно и от представената детайлизирана справка на мобилния
оператор Виваком за периода 01.01.2019 г. – 31.02.2019 г. След това закарал
автомобила си в Ликвидационния център на „Лев Инс“ АД в гр. Пловдив, където
техен служител извършил оглед на автомобила и съставил опис – заключение на
щетите. Представил исканите от застрахователя документи, за което бил съставен
опис на необходимите документи за приключване на щетата, и изчакал
произнасянето на ответника. Срокът изтекъл, но към днешна дата няма произнасяне
по образуваната щета, нито плащане по банковата му сметка.
Към процесния период за лек
автомобил „Ауди А8“ с peг. № **** е налице валидна застраховка „Каско“ на
моторни превозни средства /без релсови превозни средства/, с покрит риск „Пълно
каско“ в ЗК “Лев Инс“ АД по Застрахователна полица № ****, валидна от **** г.
до 17.12.2019 г., като същата е платена до 18.09.2019 г.
Незабавно след узнаването за
настъпването на застрахователното събитие уведомил ответника и предоставил
цялата информация относно обстоятелствата, при които е настъпило същото, с
което спазил основното си задължение по сключения договор за застраховка.
Заведена е щета № ****/**** г. и са налице всички предпоставки за изплащане на
обезщетение по сключената от него с ответното дружество застраховка „Каско“.
Предвид настъпването на
застрахователното събитие и претърпените вследствие на същото имуществени вреди
в размер на 3000 лв., за него възниква правен интерес да предяви настоящия
осъдителен иск за изплащане на обезщетение срещу посоченото застрахователно
дружество.
Моли съда да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №
51Д, което е отговорно по сключената застраховка „Каско“, Застрахователна
полица № ****, да заплати на В.Д.М. с ЕГН ********** сумата в размер на 3000
лв. /три хиляди лева/, съставляваща обезщетение за претърпени от възникналото
събитие имуществени вреди за лек автомобил „Ауди А8“ с peг. № ****, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2019 г. до окончателното й
изплащане. Претендира и направените разноски по делото.
В предоставения му срок ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск изцяло. Намира, че
в случая не е налице застрахователно събитие по смисъла на сключения процесен
договор, не е осъществен някой от покритите от полицата рискове, поради което
не дължи застрахователно обезщетение.
Ищецът не е уведомил компетентните
органи по смисъла на т. 14.11 от Общите условия към сключената застраховка „Каско“
за настъпване на покрит застрахователен риск, не е и представил издаден от
същите официален документ за горното, каквото е задължението му по т. 29.5 във
връзка с т. 28 от същите. Не е уведомил и застрахователя на посочения телефон в
т. 14.10, за да може той да установи веднага и на място наличието на щети и
причини за това.
Горното е от съществено значение и
засяга значително правата на ответника с оглед невъзможността да бъде проверено
дали повредите, които се претендират, не са настъпили по причина или вследствие
на управление на МПС от неправоспособен водач, без съответната категория, след
употреба на алкохол или упойващи вещества, дали има отказ от извършване на
проба за горните или при самоволно напускане на ПТП, ако такова е осъществено.
Не може да се направи преценка и дали не са налице някои от другите изключения,
визирани в т. 27 и следващите от Общите условия към сключената застраховка „Каско“.
Ако причинените увреди са в резултат
на ПТП, то е видно, че ищецът самоволно
го е напуснал, без да уведоми компетентните контролни органи за това.
Оспорва и предявения размер на
претенцията, като счита, че същият е завишен и не отговаря на действителната
стойност на увредените елементи на процесния автомобил към датата на увредата.
Ето защо счита предявените искове за
изцяло неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло и да присъди
на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* направените по
производството разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приетото по делото като доказателство заверено копие на Свидетелство за регистрация
Част І № **** г. ищецът се легитимира като собственик на лек автомобил, „Ауди
А8“ с peг. № **** – обстоятелство, което не се оспорва от ответника.
Ответникът
не оспорва, а и видно от застрахователна полица № **** от **** г., за процесния
автомобил „Ауди А8“ с peг. № ****, е сключен договор за застраховка „Каско“ на
МПС, Клауза 1, със срок на валидност от 00:00 часа на 19.12.2018 г. до 24:00
часа на 18.12.2019 г., като видно от сметка № ****, ищецът е заплатил първата
вноска по застраховката в размер на сумата от 760,16 лева на **** г.
От
Опис-Заключение от **** г., се установява, че в ответното дружество е заведена
щета № ****/**** г., като щета по автомобила е посочено – „челно стъкло“. Към
опис – заключение, е приложено и Опис на необходимите документи за приключване
на щета, с надеждно отразени приложени към описа документи на дата **** г.
От
представения препис от детайлизирана справка на мобилен оператор Виваком за
периода 01.01.2019 г. – 31.02.2019 г. /лист 8-гръб/, се установява, че на ****
г. в 11:01 часа е осъществено изходящо позвъняване на Национална система 112
/вид на обаждането – Спешна помощ/, с времетраене на обаждането – 2:28 минути.
От същата справка, се установява и, че на **** г. в 11:06 часа, е осъществено
изходящо позвъняване на Национален телефон – ********* /вид на обаждането – Безплатен/, с посочено времетраене
на обаждането – 2:49 минути.
В
хода на настоящото производство е изслушана и приета съдебно-автотехническа
експертиза, като вещото лице е посочило в заключението си, че лек автомобил
„Ауди А8“, с рег. № **** е с увредено предно обзорно стъкло в степен за
подмяна. От опис заключение по щета от ЗК „Лев Инс“ АД се установява, че при
огледа на същия автомобил е установена за същата авточаст, същата по степен
увреда /за подмяна/. Стойността на причинените материални щети, нанесени на
автомобила /стойността на ремонта/ при ремонт в представителство на марката
възлиза на сумата от 3207,78 лева. Стойността на причинените материални щети,
нанесени по автомобила /стойността на ремонта/ по среднопазарни цени възлиза на
сумата от 2802,18 лева.
Съдът
кредитира заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо
пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По
делото е установено по безспорен начин, че към **** г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по смисъла на чл. 343,
ал. 1 КЗ, по силата на което застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да
заплати на застрахования застрахователно обезщетение или сума. Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ, застрахователното покритие
започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска от нея, в
случай че премията е на разсрочено плащане. Установи се, че ищецът е изпълнил
задължението си да заплати първата от разсрочените вноски от застрахователната
премия по договора, както и че в срока на действие на този договор е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит от застраховката риск, като от
представените по делото Общи условия, безспорно се установи, че увреденото
предно обзорно стъкло в степен за подмяна, представлява покрит от
застрахователния договор риск по Клауза 1 – всички рискове по сключената
застраховка „Каско“ на МПС, представляващо, съгласно т. 1.4 – действие,
нарушаващо целостта и/или външния вид на автомобила. В §1, т. 4 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на застраховането /ДРКЗ/ се съдържа легално определение
на понятието “застрахователно събитие” – това е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие, а „застрахователен риск“
според §1, т. 3 ДРКЗ е обективно съществуващата вероятност от настъпването на
вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо
от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. Няма
спор между страните, а и от представените по делото доказателства, включително
и от приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, се установява,
че в срока на валидност на застраховката, е настъпило застрахователно събитие
по смисъла на закона – настъпило е вредоносно събитие, в резултат на което за
застрахования са настъпили вреди, състоящи се в увреждане целостта на предното
обзорно стъкло на застрахованото имущество /МПС/, покрито от застрахователния
риск. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Ответното дружество не доказа да са налице основания, изключващи
отговорността му по застраховка „Каско“ на МПС. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответното дружество, сторени в отговора на искова молба,
относно това, че ищецът не е уведомил компетентните органи по смисъла на т.
14.11 от Общите условия към сключената застраховка „Каско“ за настъпване на
покрит застрахователен риск, не е представил, издаден от същите официален
документ за горното, каквото е задължението му по т. 29.5 във вр. с т. 28 от
същите, като не е уведомил застрахователя на посочения телефон в т. 14.10, за
да може той да установи веднага и на място наличието на щети и причини за това.
На първо място, от приложената по делото детайлизирана
справка от мобилен оператор Виваком за периода 01.01.2019 г. – 31.02.2019 г.
/лист 8-гръб/, се установява, че на **** г. в 11:01 часа е осъществено изходящо
позвъняване на Национална система 112 /вид на обаждането – Спешна помощ/, с
времетраене на обаждането – 2:28 минути. От същата справка, се установява и, че
на **** г. в 11:06 часа, е
осъществено изходящо позвъняване на Национален телефон – ******** /вид на обаждането – Безплатен/, с посочено времетраене на
обаждането – 2:49 минути, т.е. ищецът е изпълнил условието на т. 14.10 от
Общите условия, като е уведомил застрахователя, за настъпилата по автомобила
щета. От Опис – Заключение /л. 5/, се установява, че на същата дата – **** г.,
ищецът е привел автомобила в Ликвидационен център на ответното дружество,
където е заведена щета № ****/**** г., като е установено, че е увредено
предното обзорно стъкло на автомобила в степен за подмяна, като е предал и
необходимите за завеждане на щетата документи, подробно посочени в Опис на
необходимите документи за приключване на щета /л. 6/. С оглед гореизложеното,
безспорно се установи по делото, че ищецът своевременно е уведомил
застрахователя за настъпване на събитието и е представил необходимите документи.
Въведеното
в т. 14.11 от Общите условия задължение за изискване на служебна бележка от
органите на Национална полиция и/или прокурорско решение, удостоверяващи
настъпилото застрахователно събитие, съдът намира да противоречи на закона.
Задължение за уведомяване на компетентната служба на МВР законът установява
само за водачите на пътни превозни средства, участвали в пътно-траснспортно
произшествие, от което има пострадали хора /чл. 123, ал. 2 от ЗДвП/. Въз основа
на кредитираното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
съдът приема, че процесният автомобил е бил в състояние да се придвижи на
собствен ход до Ликвидационния център на ответното дружество, което е и сторено,
като липсва основание за посещаване на произшествието от органите на КАТ и за
издаване на удостоверителни документи. В този смисъл и твърдението за
неизпълнение на задължението по т. 29.5 от ОУ е неоснователно. В чл. 408 КЗ са
изброени хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение – при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи,
предвидени със закон. В случая не е доказана нито една от тези предпоставки.
Ответното дружество не доказа да са налице основания, изключващи отговорността
му по застраховка „Каско“ на МПС.
Поради
горните съображения съдът приема, че следва да бъде ангажирана имуществената
отговорност на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение поради
настъпване на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по силата
на сключения договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на настъпване
на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение възлиза в размер на
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна
стойност съгласно чл. 400, ал. 2 от КЗ се смята стойността за възстановяване на
имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, монтаж и друга, без прилагане на обезценка. В настоящия случай
видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, действителната стойност на причинените
материални щети, нанесени по автомобила, възлизат на сумата от 3207,78 лева, като
предвид диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 3000 лева.
Според
чл. 409 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, освен в случаите
по чл. 380, ал. 3. Ответникът не е навел твърдения, че при предявяване на
извънсъдебната претенция ищецът не е предоставил информация за банковата си
сметка, а освен това видно от приложените документи същата е представена от
ищеца. Поради това се налага извод, че дружеството дължи на ищеца обезщетение
за забава от деня на изтичане на срока по чл. 405 КЗ. В чл. 405, ал. 1 е
предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да
бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5. Съгласно т. 45 от общите
условия застрахователят изплаща застрахователно обезщетение до 15 работни дни
след като му бъдат предоставени всички изискани документи, който срок е
съответен на този по чл. 108, ал. 1 КЗ. Ответникът нито е навел, нито доказа в
процеса, твърдения, че ищецът не му предоставил документи, които са били
изискани от него. Поради това следва да се приеме, че същият е бил задължен да
заплати застрахователно обезщетение в рамките на срока, предвиден в общите му
условия. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава, считано от 23.01.2019
г., която дата обаче предхожда изтичането на срока, предвиден в общите условия
и закона, доколкото същият не е 15 календарни дни, както ги е изчислил ищеца, а
15 работни дни от представяне на документите. Така определеният срок
изтича на 29.01.2019 г. т.е., считано от 30.01.2019
г. следва да се присъди законната лихва върху главницата, като за периода
от 23.01.2019 г. до 29.01.2019 г., искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото
производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер на 120
лева, 150 лева – депозит за вещо лице, 600 лева – адвокатско възнаграждение,
както и
сумата от 100 лева за явяването на процесуалния представител в третото по
делото съдебно заседание, проведено на 26.02.2020 г. на основание чл. 7, ал. 8
от Наредба № 1/09.07.2004 г. / Изм. с
Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
23.05.2017 г./, за което са представени Допълнително споразумение от 24.02.2020
г. към ДПЗС от 17.06.2019 г. и разписка от 24.02.2020 г. за изплащане на
посочената сума. Неоснователно е искането за заплащане на сумата от още 100
лева по ДС от 24.02.2020 г. към Договор за правна защита и съдействие от
17.06.2019 г. за явяване в съдебно заседание на адв. Л., проведено на
08.06.2020 г., за което е представена разписка от 08.06.2020 г., доколкото чл.
7, ал. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е отменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ
- бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 3000 лева /три хиляди лева/ – главница,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по Договор за
имуществена застраховка „Каско“ на МПС от **** г., обективиран в полица № ****,
със срок на покритие 19.12.2018 г. – 18.12.2019 г., за причинени щети на лек автомобил марка ”Ауди ”, модел „А8“,
с рег. № ****, собственост на В.Д.М., установени на **** г. в с. Г., общ. К.,
обл. Пловдив около 11:00 часа, изразяващи се в увредено предно обзорно стъкло в
степен за подмяна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.01.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Д.М. иск за заплащане на законната лихва върху главницата от
3000 лева за периода от 23.01.2019 г. до 29.01.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 970 лева /деветстотин и седемдесет лева/ – разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала!
КЯ