№ 8385
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
СъдебниЦВЕТАН КР. БОЯДЖИЕВ
заседатели:БОГДАНКА Б. И.А
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора А. Ист. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело
от общ характер № 20221110203096 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ – В. В. П., уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично с АДВ.Б. и АДВ.А. с пълномощно по делото.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ – Л., уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се.
А., редовна призована, явява се.
СРП- редовно призована, явява се прокурор А. К..
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА , че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подсъдимият е със снета самоличност и разяснени права от предходно
съдебно заседание.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други искания.
1
СЪДЪТ, с оглед становището на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания
СЪДЪТ прикани подсъдимия да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да давам други обяснения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените
доказателства по делото.
СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа страна и с оглед
становището на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвиненията срещу подсъдимия така като
са внесени в съда с ОА. Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните в ход на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства. Доказателственият материал не съдържа противоречие, като при
анализа на същия, безпротиворечиво се установява както времето и мястото
на извършване на деянията, така и съпричастността на подсъдимия.
Свидетелят Л. К. е единственият очевидец на извършените престъпления.
Обстоятелството, че той се явява пострадало лице от това не е пречка за
кредитиране на показанията му в цялост, тъй като не е установено те да се
оборват от останалите доказателства. Нещо повече, конфликтът, възникнал
пред къщата на подсъдимия П., на който са присъствали и родителите на
пострадалия К., потвърждават показанията на последния относно нанесения
му преди това побой и се явява реакция на свидетелите Н. С. и К. К. срещу
случилото се на сина им. Тук е мястото да се каже, че дадените от
подсъдимия обяснения, относно начинът, по който е настъпило увреждането
2
на свидетеля К., а именно при сборичкването пред дома на подсъдимия, се
оборва от разпита на вещото лице, изготвило СМЕ (Съдебно–медицинската
експертиза). Вещото лице в съдебно заседание заяви, че такова телесно
увреждане непременно е съпроводено с моментално и обилно кръвотечение
от носа, за каквото обстоятелство няма данни да се е случило там пред дома
на П..
За всяко от двете престъпления намирам за справедливо да бъде
наложено наказание във вр. чл. 54 от НК, в размер на по една година
лишаване от свобода.
На осн. чл.23 от НК, следва да се определи едно общо най – тежко
наказание от една година лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 от НК, да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В случай, че признаете подсъдимия за виновен, моля на осн. чл. 189, ал.
3 от НПК, същият да бъде осъден да заплати и сторените по делото разноски.
АДВ.Д.: Поддържам казаното от представителя на СРП, считам, че по
делото, по безспорен и категоричен начин се доказаха повдигнатите две
обвинения спрямо подсъдимия.
На първо място безспорно се установи, че между подсъдимия П. и
пострадалия К. е възбуден конфликт от страна на подсъдимия, при който е
нанесена средна телесна повреда на доверителя ми. В хода на случката, която
се е разиграла, е отправена закана за убийство, която закана пострадалият е
възприел и е предизвикала в него основателен страх за неговото
осъществяване.
Възрастовата разлика между пострадалия и подсъдимия, което е
обяснимо, все пак е едно дете, нищо, че е на прага на пълнолетието, не е
житейски зрял, за да може да възприеме тези негови думи като основателен
страх и като действителност за изпълнението им. Времето и мястото, на което
е извършено, е от особено значене, това е в тъмната част на денонощието,
пострадалият е бил сам. По отношение на неговото леко наивно поведение,
доколкото сам е слязъл в този късен час, без да уведоми родителите си,
слизайки с чистото си съзнание да покаже на подсъдимия, той не е виновен,
че не е извършил нищо нередно спрямо сестра му. Това негово детско
поведение е довело до възможността подсъдимият да се възползва и да
извърши двете деяния. В подкрепа на твърденията, освен на пострадалия, че
тези случки са се случили са и показанията на свидетеля Б. Г.. В съдебно
заседание звучаха неадекватно, но СППЕ доказа, че той е годен за свидетел,
но дадените в ДП показания от страна на Г., следва да бъдат кредитирани в
цялост. Това, че свидетелят заяви, че едва ли не е бил насочван от адвокати,
не се доказа, защото при първоначалния разпит на ДП не са присъствали
адвокати, и няма как някой да го насочва с такива подробности да обясни
създалата се ситуация, как подсъдимият е бил с джапанки, как сам е заявил,
че смени обувките, защото ще рита някой, за да не го боли. Ето защо считам,
че тези негови показания изцяло трябва да бъдат кредитирани, а не тези
3
дадени в съдебно заседание, защото на всички стана ясно, че явно спрямо
свидетеля са прилагани някакви опити за въздействие за неговите показания.
Всички свидетели, разпитани в съдебно заседание, заявяват, че едва ли не
поводът конфликта са някакви „sms“–и от страна на пострадалия К. спрямо
сестрата на подсъдимия. Нито един, включително и сестрата на подсъдимия
П. не е виждал реално тези „sms“–и, самата тя заяви, че не ги е отваряла,
всички свидетели преразказваха, че някой е чул от друг, но никой не ги е
виждал. Дори да приемем, че е имало такива „sms“– и, това не дава право на
подсъдимия П. да извърши тези действия спрямо пострадалия. Точно
възрастовата граница е тази, която ще предпази подсъдимия П. да не реагира
по този начин, по който е реагирал и е нанесъл средната телесна повреда,
оправил е заканите за убийство, защото единият е непълнолетен, а другият е
пълнолетен с опит в живота. Дори да приемем, че е имало тези „sms“–и които
никой не е виждал, а само са чували, то е следвало да реагира по съвсем друг
начин. Такива проблеми се решават по съвсем друг начин, затова имат
семейство, ако двамата не са могли да се разберат помежду си, то е следвало
да информират родителите си, да се вземе някакво отношение, за да се решат
въпросите цивилизовано и нормално, а не чрез нанасяне на средна телесна
повреда.
На следващо място подкрепям и казаното от страна на прокуратурата,
че начинът на нанасяне на средна телесна повреда и мястото е различна от
тази, която подсъдимият и останалите свидетели се мъчат да внушат, а
именно сбиването пред дома на подсъдимия и ударите на баща му, и
сборичкването е станало причина за счупването на носа. СМЕ категорично
доказа, че към момента на нанасяне, на удара кръвотечението е незабавно и
обилно, никой от свидетелите, които са били пред дома на подсъдимия П. не
заяви, че пострадалият е бил с такова обилно течение, напротив всички
заявиха, че при пристигането си е личало, че е бил с кръвотечение, което
означава, че ударите са нанесени на друго място, от това което е пред дома на
подсъдимия.
Ето защо ще моля да приемете за изцяло доказано, че подсъдимият П. е
извършил и двете деяния, като наложите справедливо наказание. Считам за
адекватно наказание предложението на СРП, с оглед признаването на
подсъдимия за виновен ще моля да присъдите в полза на подсъдимия и
направените от доверителят ми разноски, съобразно представеното
адвокатско пълномощно.
ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ: Поддържам адв.Д.
АДВ.А.: Аз ще си призная, че ще бъда по обстоятелствен, с оглед
сложността на казуса и много поставени противоречиви въпроси, които ще се
падне тежката задача на вас да изясните.
На първо място категорично се противопоставям на изводите на
4
прокуратурата, че съдебното производство и обвинението по него са
категорично доказани, категорично неистиново твърдение, което не почива на
събраните по делото доказателства. Както от самото начало аз изразявах пред
Вас моите съмнения за неадекватно воденото досъдебно производство, за
което ние направихме възражение още от самото начало с искане за отвод на
водещия разследването, преместването на делото от 02 РУ–СДВР, в което е
работил разследващият полицай С., който е брат на пострадалия и доказаните
от така наречения свидетел на Л. К., от самия Б. Г., че делото се е водило по
неприемлив законосъобразен начин. Изводът е мой и за него правя такъв от
казаното от свидетеля Б. Г.. Начинът на събиране на доказателства, а именно
съвместен разпит на пострадал и относително независим свидетел Б. Г.,
извършван съвместно при изричната уговорка от страна на разследващите
полицаи, че казаното от Б. Г. трябва да е като това на Л. К.. Това подставя под
голямо съмнение обстоятелството, че в хода на разследването не са
извършени необходимите огледи подсказва пак същият непрофесионализъм.
Обстоятелството, че полицейските служители не са стигнали дори на мястото,
на което е съобщено да е извършено престъпление, пак показва голяма доза
непрофесионализъм, която поставя пак под съмнение обективността на
разследването. Не на последно място обстоятелството, че всички действия,
които са установени при разследването в СДВР, са именно по инициатива на
защитата, доколкото разследването се беше ограничило единствено върху
първата част от действията, които ние тук разискваме, а именно доказването
на престъпление, извършено от подзащитния ми. Безспорно по делото се
установи, че във вечерта на деянието младежите са разисквали именно
поведението на Л. К. и неприличните му съобщения за сексуално общуване
изпращани по телефона, което както самият подсъдим разкри го е напрегнало
до степен, в която след като е поскал потвърждение от сестра си за наличието
на такива съобщения, същият е отишъл за да потърси обяснение от Л. К..
Считам, че действията му така, както бяха разказани пред Вас, категорично
доказват както по своята логика, както и от събраните доказателства
действията на подзащитния ми. Категорично не мога да се съглася с
твърденията в ОА, че В. П. е казал, че си сменя маратонките именно за да
рита Л. К., обстоятелство, което беше категорично недоказано. На
въпросното място са присъствали множество младежи и никой от тях не
съобщи за подобни действия от страна на В. П., напротив самият Б. Г. отрече
да е казвал подобни изрази на Л. К.. Единствено Б. Г. визира, че след срещата,
за която не отрича и подсъдимият, в която той твърди, че е нанесъл два или
три шамара с отворена ръка по бузите на пострадалия, други наранявания той
по себе си е нямал. Не напразно освен кръвотечението, което е имал и то
леко, Б. Г. изрично подчертава, че преди да се качи на микробуса е видял Л.
К., който имал лека кръв от носа си, не по тялото си, по носа си. Това говори,
че дори и да му е бил разкървавен носът, то в никаква степен това не е
станало след удари, за които СМЕ е категорична, че трябва са бъдат с голяма
кинетична енергия, нанесени от долу на горе или централно от вън към
5
тялото на пострадалия. За такива удари не свидетелства нито пострадалия,
нито подсъдимия, напротив Л. К. твърди, че е бил паднал когато са му
нанасяни ударите. Твърдението, че той е ритан в гърба и в стомаха, говорят,
че той е бил на една от двете си страни, а когато в последствие той твърди, че
са били нанасяни удари с юмруци върху него, същият се е предпазвал с ръце,
показва именно установеното от експертизата, че начинът, по който е било
тялото на пострадалия, обвиняемият е нямало как да атакува неговия нос и да
нанесе удари, което да доведат до неговото счупване. Ако Вие приемете, че
ударите върху Л. К. са нанасяни когато той е бил легнал на едната си страна,
свит, покрил главата си с ръце, то именно това доказва, че ударът, който
свидетелства СМЕ е бил нанесен върху носа на пострадалия, е нямало как да
бъде осъществен. Аз твърдя, че е имало разкървавяване, но в никакъв случай
удар, който да счупи носа на пострадалия, това се доказва и от
обстоятелството, че самият Л. К. се е придвижвал без никакви видими
нарушения на движението си. Имаме добър социален опит и макар
експертизата да не казва, че счупването е изключително болезнено, то
наистина е такова, то щеше да има странични фактори, които да подскажат,
че такова е било налице, а именно държане за носа, пазене от физически
контакт, защото всеки, който си е контузвал дадена част от тялото знае
инстинктивното желание на човек да го прикрива, за да не бъди то ударено
отново. Напротив не само, че той няма данни за това, че тогава му е бил
счупен носът, той се впуска в отмъстително мероприятие, а именно
саморазправа, за която свидетелства Б. Г. и се впуска в пряк физически
контакт с В. П., което категорично опровергава, че на същия му е била
нанесена болезнена контузия, защото той щеше да търси за избягва какъвто и
да е физически контакт. Ще се хвана за думата цивилизованост, която
колегата съобщи и доколкото тя е пристрастна към защитата, и към своя
клиент, аз ще дам следните аргументи, за да я убедя, че думата
цивилизованост е клише, което в случая не върви. Не може да се твърди за
цивилизованост, когато в случая се търси реакция от млад човек, който
преценява действията на свой приятел като пряко сексуално намесване в
личната свобода на дете, която е 13 годишна към момента на получаване на
съобщенията. Да се говори за цивилизовано отношение, знаейки какво се е
случило непосредствено след натоварването на микробуса и тръгването към
дома на В. П. за саморазправа, този двоен аршин за мен не е приемлив. Вие
сами чухте в разпита на младежите, които бяха тук, че всички бяха
категорични, че такива съобщения не само са циркулирали, но те са
изхождали главно от Л. К. и именно крехкостта на повечето от свидетелите,
нежеланието им тези съобщения да станат достояния до техните родители и
неприличността им, са ги карали да ги трият. Независимо от това част от тези
съобщения бяха разказани пред съда съдържателно и в същото време съдът
много ясно разграничи усещанията, които те са получавали при изписването
на тези съобщения. Фактът, че нито частното обвинение, нито полицията взе
отношение на тази деятелност на така наречения пострадал, говори и за
6
система, която не е съвсем обективна, защото ако има достатъчно данни едно
лице да е извършвало такива действия, прокуратурата би следвало да вземе
отношение. Факта, че голяма част от изнесеното от постаралия Л. К. като
думи, с които е бил заплашен, категорично не бяха установени, аз твърдя, че
те са недоказани и обслужват единствено неговата обвинителна таза. Нещо
повече, те се формират непосредствено в семейството на пострадалия и
знаейки процедурите, по които трябва да се мине. На Вас през цялото време
беше внушавано, че аз съм ходил, аз съм обслужвал защитата, влияейки
върху свидетелите, аз много добре си давам сметка, че именно на Б. Г.
показанията сложиха корона, върху цялостното поведение на обвинението, но
фактът, че върху обвинението е било влияно, че бяха събрани достатъчно
доказателства за това, че са поставили думи в устата на Б. Г. за ритане, за
действията в „Пирогов“, те не се подкрепиха. Това говори, че трябва с
изключително голямо внимание да се кредитират показанията на Л. К., нещо
повече, именно за тежестта на обвиненията на изразите, който са казали,
кореспондират с тезата на Б., който казва, че трябва да се направи нещо
твърдо, което да докара до дело. Именно за това аз считам, че при изричното
отричане на обвиняемият да е казвал каквито и да е изрази в тази посока,
няма доказателства, които да кореспондират, че такива са били изречени и
единственото им твърдение от Л. К., което по никакъв начин не ги прави
истини. Направил съм си труда когато няколко пъти четох показанията на Л.
К., да изведа, няколко откровени лъжи, които той прави, аз ги квалифицирам
като такива, доколкото те не кореспондират с казаното по делото, именно, че
върху В. П. е нямало наранявания, напротив такива бяха установени в
„Пирогов“, където същият е бил лепен. Множеството свидетели
свидетелстват за това, че той е бил с ожулвания, с отток и с кръвотечение от
една от скулите си. Самият Л. К. твърди, ме не е бил писал на Н. каквито и да
е съобщения, пак поредно обстоятелство, което се оборва от останалите
доказателства по делото. Неверни обстоятелства същият съобщи, когато той
разказваше как са се развили действията пред дома на В. П.. Категорично се
установи, че първият удар е нанесен от бащата на В. П., той си го признава
макар не директно, защото той до последно не вярвал, че В. ще си говори с
него, В. затова е отишъл пред дома си, за да обясни поведението си.
Нападението, което е било осъществено от К. К. върху В., обръща цялата
система и потвърждава думите на Б., че именно те са отишли там, да търсят
мъст, а не справедливост. Обстоятелството, че Л. К. и К. К. твърдят, че са
отишли пред дома на В. П., за да разговарят с родителите му и с В. и да
разберат какъв е проблема се опровергава именно от техните действия.
Фактът, че те са отишли и са чакали в продължение на десет минути пред
дома на В. П., вместо да извикат майка му и да потърсят съдействия за
разрешаване на конфликта, говори, че техните действия са декоративни, а не
търсене за разрешаване на проблем, те са търсили мъст, а не решаване на
проблема. Ето защо считам, че от събраните по делото доказателства за
начина, при който се действията се развиват пред дома на В. П., а именно
7
загубването на координация и падането на В. П. върху Л. К., усетения от него
удар, нанасянето на множество удари от страна на К. К. върху В. П. и част от
тези удари, които В. П. заяви, че при опитите си да си премести главата са
попадали върху главата на Л., който е бил непосредствено под него, доказва,
че е напълно възможно нараняванията, които са твърди в ОА, а именно
средната телесна повреда, да са се случили именно пред дома на В. П.. Ето
защо ще Ви помоля когато разглеждате доказателствената съвкупност да
имате предвид, че от казаното в експертизата, че начинът на нанасяне на
удари върху тялото на В. П., обяснява напълно възможността, ако е имало
някакво нараняване тази вечер, довело до счупване на носната преграда, това
да е станало именно пред дома на В. П.. Това се потвърждава и от
обстоятелството, че ако физическото състояние на Л. К. е било толкова
критично, колкото го описват неговите родители, логическото действие беше
те да потърсят първо Бърза помощ и да отидат в полицията след това. Фактът,
че те пренебрегват външния вид на сина си, говори, че той не е бил същият, за
който те твърдят. Същото се потвърждава и от видео–техническата
експертиза, която твърди, че не е наблюдавала движението, ако приемем, че
същото е било на Л. К., да е такова, което да разкрива нанасянето на тежък
побой, който да обоснове неговото окаяно физическо състояние. По делото не
са извършени и огледи, които категорично щяха да ни дадат отговори на това
колко е било обилно кръвотечението на Л. К., на двете места. Аз си мисля, че
установеното от оперативния екип наслояване на кръв в носните кухини,
товари, че ако носът на Л. К. е бил счупен, той е бил в легнало състояние, то
кръвта няма как да е била изтекла и би се насъбрала именно там, за където
говори хирургичният екип. Ето защо ще Ви помоля като обсъдите коректно
свидетелските показания и не пренебрегнете най–вече разпита на Л. К., който
сочи на тенденциозно провеждане на разследването до един етап, както сами
ще видите разминаванията, които съществуват в разритите на родителите му
и на самия него, по отношение на възприетото пред дома на В. П., ще Ви
убеди, че техните разпити са тенденциозно и обслужват интереса на частното
обвинение, да докаже обвинението. Ето защо в заключение ще Ви помоля,
като спазите принципа за несъмненост на извършеното от подзащитния ми
деяние, да приемете, че така събраните по делото доказателства по никакъв
начин не доказват още по–малко несъмнено, че подзащитният ми В. П. е
извършил престъплението, за което е обвивен. Моля да го оправдаете.
АДВ.Б.: Далеч съм от мисълта, че вече нямате едно изградено
предварително становище по крайния съдебен акт по настоящото дело, но все
пак сме длъжни да обърнем внимание на някои обстоятелства, без да се
преповтаряме. Това е едно от делата, които касаят до накъде битови
инциденти, но винаги по тази дела са налице две групи свидетели – едните са
на страната на пострадалия, другите са на страната на подсъдимия, трудната
задача на съда е да отсее на кои показания да даде вяра и на кои не. В случая
следва това да стане като се обърне внимание на фактите, обстоятелствата и
8
доказателствата, които произлизат от обективната действителност от
незаинтересовани по делото лица. В продължение на мисълта на колегата ще
споделя следното:
Такива свидетели се явяват полицейските служители, които са
разпитани. Нали си представяте, че при един такъв голям конфликт няма как
същите да не са били потърсени, да не са били въвлечени в него, да не са били
извършили действия по охрана на местопроизшествието, каквито в случая
очевидно не са сторили. За тази кръв, за която се говореше кога е потекла от
носа на пострадалия, полицейските служители казаха, че са го видели така
след като вече е била приключила ситуацията пред дома на моя подзащитен,
което в допълнение на казаното по горе, потвърждава нашето становище, че
ако на Л. К. е причинено някакво нараняване, то това е станало в този побой.
Няма лице, което да е получило заплаха за живота и наистина да се е
усетило изплашено за своя живот, след това да отиде да търси саморазправа,
нормалната реакция е да се подходи по съвсем друг начин. Няма лице, което
да е било пребито, да е получило средна телесна повреда и след това са отива,
да търси саморазправа. Д–р Н. беше достатъчно коректен да обсъди всички
варианти за причиняване на тази телесна повреда, като по никакъв начин не
отрече това да е станало при падането на земята, с което подзащитният ми
евентуално е ударил пострадалия по главата. Когато има няколко хипотези на
възможност за причиняване на нараняване, не може категорично да се твърди,
че е налице извършено престъпление, особено когато някои от тях са се
случили без какъвто и да е било умисъл. Нещо друго, което избягва до този
момент и не се отбелязва, е че травмата не е констатирана в „Пирогов“, както
и бащата на самия пострадал казва: „... Пуснаха ни, защото казаха, че му няма
нищо...“ добре,, да приемем, че в „Пирогов“ не са си свършили работата, има
няколко дневен период, когато тази травма е констатирана в ИСУЛ. Д–р Н.
беше категоричен, че и в този период може да се е получила тази травма, и тя
да не е в следствие на инцидента, свързан с нашия подзащитен. Когато
нямаме време категорично на причиняване на травмата, на констатиране
наличието на такава, отново е налице съмнение относно това дали същата е
била извършена именно на датата, часа и мястото, за което е обвивен нашият
подзащитен. Считам, че са налице обективни данни, които сочат, че е налице
едно изключително съмнение относно виновността на нашия подзащитен във
връзка с това какво се е случило, когато са били само двамата с пострадалия.
Цялостното поведение и да двамата преди и след това, и последващия още
един конфликт, който вече е установен категорично с физическа
саморазправа, и то непредизвикан от нашия подзащитен, а търсен от
семейството на пострадалия, в който може да са се случили всички тези неща,
за които прокуратурата го е предала на съд.
Н тази връзка ще моля да постановите присъда, с която да признаете В.
П. за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
9
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма какво да допълня поддържам казаното от
адвокатите.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ: Ще помоля да бъда оправдан.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА ПРИСЪДАТА.
СЪДЪТ ПРОИЗНЕСЕ ПРИСЪДАТА СИ ПУБЛИЧНО В
ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
СЪДЪТ разясни на страните правото на обжалване и протест в 15–
дневен срок от днес по реда на глава 21 от НПК.
СЪДЪТ на основание чл.309, ал.1 от НПК, се занима с МНО на
подсъдимия и намира, че са налице основанията на чл. 309, ал. 4 от НПК, за
изменение на мярката за неотклонение в по–лека такава, а именно в
„Подписка“, доколкото подсъдимият е осъден на наказание ЛОС, което е
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Водим от горното и на осн. чл. 309 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ изпълняваната спрямо подсъдимия В. В. П. с ЕГН:
**********, мярка за неотклонение от „Парична гаранция“ в „Подписка.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от
днес пред СГС по реда на глава 22 от НПК.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
10
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 11:14 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11