Р Е Ш Е Н И Е
№
62/06.07.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, наказателно отделение
на
петнадесети май през две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при
секретаря Соня Дичева
и с
участието на прокурора Иван Тодоров
разгледа
докладваното от съдия Даскалова
НДВ
№ 28 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искане от С.А.Х. ЕГН ********** ***, чрез адв.С.С. *** за
възобновяване на ВНОХД на ОС, гр.Силистра и НОХД № 73/2018 г. на РС, гр.Дулово.
В
подаденото искане за възобновяване се твърди, че съдебният акт е постановен при
съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и
наложените наказания са явно несправедливи – чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат
се съображения, че деянието не е извършено по хулигански, а по лични подбуди -
/личен конфликт между Х. и Асенов, предизвикан от поведението на Асенов през
предходния ден към бащата на Х./. Твърди се, че анализа на доказателствата,
извършен от първоинстанционния и от въззивния съд е неубедителен и формален.
Искането е да бъде възобновено НОХД № 73/2018
год. по описа на PC, гр. Дулово и отменена постановената по него присъда № 8/30.10.2018
г., както Решение № 27/28.06.2019 год., постановено по ВНОХД № 79/2019 год. на
ОС, гр.Силистра, с което същата е била потвърдена изцяло, а осъдения Х. да бъде
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12, изр.2-ро
вр.чл.129, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Варненската апелативна прокуратура изразява
становище за неоснователност на искането за възобновяване. Според прокурора
присъдата е законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо.
Адв.
С. поддържа внесеното искане по изложените в него съображения. Счита, че не са
налице достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12
от НК. Според него наложената пробационна мярка задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години, на основание чл.67, ал.3 от НК с
нищо няма да допринесе за поправянето на дееца, а само ще създаде ограничения в
ежедневието му.
Осъденото
лице С.Х. моли за прошка.
Варненският
апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на С.Х., чрез адв.С.С.,
изслуша становищата на страните в съдебно заседание и провери материалите по
делото, направи следните констатации:
Искането за
възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е
подадено от лице, попадащо в кръга на субектите
по чл.420, ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила непроверен по касационен ред съдебен акт
от визираните по чл.419, ал.1 НПК
– решение № 27/28.06.2019 год., постановено по ВНОХД № 79/2019 год. на ОС,
гр.Силистра, с което е потвърдена присъда № 8/30.10.2018 г. постановена по НОХД
№ 73/2018 год. по описа на PC, гр. Дулово. С
посочената присъда С.А.Х. е признат за виновен за това, че на 23.07.2017 г. в
с. Секулово, общ Дулово, по хулигански подбуди е причинил средна телесна
повреда на Асен Василев Асенов от с. с., изразяваща се в избиване на двата
горни централни резеца, тежкостепенна луксация на двата долни централни резци,
рани на венеца в зъбните алвеоли на двата горни централни резеца, обуславящи
трайно затруднение на храненето и говора - престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
изр.2-ро вр. чл.129, ал.1 от НК. За това деяние на Х. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три години, изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено с изпитателен срок от пет години, а на основание чл.67, ал.3 от НК е
наложена пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от три години.
Х.
е атакувал присъдата на РС, гр.Дулово пред въззивната инстанция – Силистренски
окръжен съд, който с решение № 27/28.06.2019 год. я е потвърдил изцяло.
Съобщения, че решението е изготвено са изпратени на страните на 01.07.2019 г.,
като няма данни кога Х. е получил своето.
Осъденият
Х. е подал искането за възобновяването на наказателното производство по ВНОХД 79/2019
година на СОС чрез своя защитник на 30.12.2019 г. - в срока по чл.421, ал.3 НПК.
Разгледано по същество искането за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно, по следните съображения:
Изложените от защитника на осъдения в искането
за възобновяване доводи в подкрепа на неговата основателност налагат да се посочи, че
производството по реда на глава ХХХIII НПК е извънреден способ за проверка на
влезли в сила съдебни актове, който държи сметка за техния стабилитет. Затова
възобновяването на наказателните дела е възможно единствено при наличието на
изчерпателно посочените в чл.348, ал.1, т. 1-3 НПК основания – нарушение на
закона, съществено нарушение на процесуалните правила, явна несправедливост на
наложеното наказание.
В
преобладаващата си част аргументите на защитника и осъдения, с които се иска
възобновяване на наказателното дело, по своето съдържание са оспорване на
обосноваността на влезлите в сила съдебни актове, основано на предложен
собствен анализ и интерпретация на събраната и проверена от контролираните
инстанции доказателствена съвкупност. Необосноваността, обаче, не представлява
касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 НПК. В производствата по
възобновяване на наказателните дела се проверява процесуалната
законосъобразност на действията на решаващите съдилища, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, правилността на
формирането на вътрешното убеждение и юридическата правилност на съдебните
актове с оглед на установената в тях фактическа обстановка, без да се преценява
и пререшава въпросът за достоверността на доказателствените материали, относими
към предмета на доказване по делото и съответно - да се установява нова
фактическа обстановка, различна от тази, приета от контролираните инстанции.
Внимателният
преглед на съдебните актове, породили недоволството на осъдения Х., сочи, че
вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена
съвкупност, която е извършена в пълно съответствие с изискванията на чл.13,
чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК.
Всички събрани гласни и писмени
доказателства, както и заключението на СМЕ експертиза, са били подложени на
задълбочен и внимателен анализ от първоинстанционния и въззивния съд, като са
обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство
или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е
придадено съдържание каквото няма. Фактическата обстановка е установена въз
основа на годни доказателствени източници, като съдилищата са дали ясен,
изчерпателен и убедителен отговор защо не кредитират като достоверни
обясненията на подс.Х., в които се пресъздава друга фактическа обстановка, по-различна
от установената чрез преки гласни доказателства, каквито се съдържат в
показанията на частния обвинител и граждански ищец Асен Асенов, свид. Гюлюмсер Юсеин и
свид.Ердован Ахмед, подкрепени от преки косвени доказателства - съдържащи се в
показанията на свид.Серпил Джелил, свид.Александър Ганчев и свид.Алиш Салим, и
преки, но производни по своя характер доказателства, съдържащи се в показанията
свидетелите Айше Демирова и Гюлюмсер Феим, както и от заключението на СМЕ
относно характера и механизма на причиняване на получените от Асенов телесни
увреждания. Версията на Х., че нападението над Асенов е извършено, поради
наличие на предходно спречкване между пострадалия и бащата на Х., като
непочиваща на никакви убедителни доказателства е била приета за защитна.
Не
се установява твърдяното неправилно приложение на материалния закон. Деянието на Х. е съставомерно престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.1 НК. Твърдението в искането за
възобновяване, че съдилищата са извлекли квалифициращия признак
"хулигански подбуди" от поведението на осъденото лице, без да отчетат
наличието на личен конфликт между Х. и Асенов, предизвикан от
поведението на Асенов през предходния ден към бащата на Х., е некоректно. Първоинстанционният
съд на стр.5 от мотивите към присъдата е изложил подробно съображенията си
относно наличието на хулигански подбуди за извършване на престъплението.
Въззивният съд изрично в своя акт /стр.2, последните два абзаца и стр.3 , първи
абзац от решението/ е посочил, че поведението на осъдения, без да е бил
провокиран по никакъв начин от пострадалия, по своето съдържание съставлява
хулигански действия. Изложени са и съображения защо, твърденията на осъд. Х.,
че нападението над Асенов е извършено, поради наличие на предходно спречкване
между него и бащата на Х. са били приети за защитна версия.
Действията
на Х., извършени на публично място, в светлата част на деня, пред погледите на
множество свидетели, са годни да изпълнят със съдържание в необходимата степен
понятието хулиганство и съответно - да обосноват мотива за причиняване на
телесното увреждане на Асенов. Несъмнено тези действия не могат да бъдат
оценени по друг начин, освен като непристойни, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото.
В
теорията и практиката неотменно се приема, че за психическото отношение на
дееца към деянието и за подбудите и мотивите му за неговото извършване се съди
по действията на самия деец. Несъмнено - действията на осъд.Х. не могат да
бъдат преценени по различен начин, освен като изключително непристойни и грубо
нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение както към обществото,
така и към човешката личност и към такава висша ценност, каквато е физическата
неприкосновеност на личността. Затова, като са приели, че средната телесна
повреда на Асенов е причинена по хулигански подбуди от осъд.Х., решаващите
съдилища правилно са приложили материалния закон.
Наложеното
наказание от три години лишаване от свобода не е явно несправедливо. То е
определено в размер близък до минималния, като решаващите съдилища са взели
предвид всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Съобразена
е както високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изведена
от начина на осъществяването му, така и невисоката лична степен на обществена
опасност на самия деец, който е неосъждан.
Няма обстоятелство, което да не е било съобразено от решаващите съдилища и
което да налага смекчаване на наложеното на Х. наказание. С оглед данните за
личността на Х., съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е постановил отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.
По
отношение на твърдението, че налагането на основание чл.67, ал.3 от НК по време
на изпитателния срок на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години „с
нищо няма да допринесе за поправянето на дееца, а само ще създаде ограничения в
ежедневието му“, съдът съобрази, че по дефиниция наказанието е мярка на държавна принуда,
изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е предвидена в закон и се
налага на физическо лице заради извършено от него престъпление и за да се
постигнат определени в закона цели. Същността на всяко наказание се свежда до
някакво отрицателно засягане на права и интереси на осъдения, като различните
видове наказания засягат и различни права и интереси на субекта, т.е. няма как
наказанието да не засегне правата и интересите на осъдения и то против неговата
воля, независимо от неговото съгласие или поне без да се взема предвид какво
той желае или не желае.
Не може да се сподели изразеното недоволство
срещу така наложената пробационна мярка, тъй като според състава на апелативния
съд именно чрез срещи с пробационния служител на осъденото лице ще бъде
въздействано така, че за в бъдеще да съобрази поведението си с изискванията на
закона и морала.
Предвид
изложените съображения настоящият
състав на ВАпС намира
искането на осъдения за възобновяване
на ВНОХД на ОС, гр.Силистра и НОХД № 73/2018 г. на РС, гр.Дулово за
неоснователно.
Мотивиран от горното, Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения искане от С.А.Х.,
чрез адв.С.С. *** за възобновяване на ВНОХД на ОС, гр.Силистра и НОХД № 73/2018
г. на РС, гр.Дулово.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: