Р Е Ш Е Н И
Е № 39
гр. Търговище, 21.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 50 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Я.М. *** чрез адв.
Р.Р. против заповед № ЗСП/Д-Т- О/51 от 30.01.2020г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Омуртаг, с която е отказана месечна социална помощ за
допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.01.2020г. Жалбоподателят
счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен на несъществуващо
фактическо основание, а именно, че жалбоподателят съжителства с Х. А. Х., която
има брак с друго лице, поради което не можело да се установи имущественото
състояние на съпруга на Х., а оттам и на Х.. Оспорва обстоятелството, че Х. Х. още
има брак с друго лице. По тези съображения прави искане съдът да отмени
заповедта. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – директор на дирекция
„Социално подпомагане“ - Омуртаг оспорва основателността на жалбата. Излага
съображения, поради които счита, че издадената заповед е съобразена с
материалния и процесуалния закон.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Административен съд – Търговище, втори състав, приема от
фактическа страна за установено следното:
Жалбоподателят към 13.01.2020г. е
разведен, съжителстващ на адрес в с. Камбурово, ул. „….“ № .. с Х. А. Х., която
към същата дата е в брак с трето лице. По инициатива на Х. Х. е постановено
съдебно решение № 118 от 18.12.2019г. на РС – Омуртаг по гр. д. № 107/2019г., с
което е прекратен брака ѝ с А. А. Х.. Решението е влязло в сила на
20.01.2020г. Промяната на гражданското състояние на Х. е отразена по
административен ред с съответните регистри на 30.01.2020г.
На 13.01.2020г. жалбоподателят е подал
заявление-декларация за получаване на целева помощ „за храна и дрехи“. На
едната страница на декларацията е посочил в графата „съпруг (съпруга)/лице,
съжителстващо на семейни начала“ Х. А. Х. с ЕГН **********, а в графата за
нейно семейно положение е попълнил - „съжителства“, а на другата – в т. III, е декларирал, че лицето му е съпруга. Декларираният
от М. настоящ адрес на Х. Х. е с. Камбурово, ул. … № .. – същият като неговият.
По повод на заявлението на С.М. от служители на дирекция „Социално подпомагане“
– Омуртаг е извършена служебна проверка на релевантни обстоятелства и е проведена
социална анкета на М. и Х.. Резултатите от проверките и анкетата са отразени в
социален доклад. Според отразеното в доклада същият е изготвен на 30.01.2020г.,
а служебните проверки са били осъществени на 13.01.2020г. Видно от отразеното в
социалния доклад, декларираното от М. семейно положение е възприето по следния
начин от служителите на дирекцията: М. е разведен, съжителства с Х., която е в
брак с друго лице. Тези обстоятелства са и твърдените от лицата при социалната
анкета.
Социалният доклад приключва с предложение да се откаже отпускане на
месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, тъй като заявителят е декларирал „некоректно
семейно положение“.
На 30.01.2020г. е издадена
оспорената заповед, с която се отказва отпускане на месечна социална помощ за
допълване на доходите. Фактическото основание за отказ на помощ по чл. 9 във
връзка с § 1, ал. 2 от ЗСП е декларирано „некоректно“ семейно положение.
Правното основание за отказ не е посочено. Упоменатите норми в заповедта – чл.
13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 от ППЗСП, регламентират общо правомощието на
директора на дирекцията да отпусне помощи със своя заповед.
Заповедта е връчена на М. на 07.02.2020г. и е била оспорена по
административен ред. С решение № 25 – РД06 – 0004 от 17.02.2020г. жалбата срещу
нея е отхвърлена от директора на РДСП - Търговище. Решението е съобщено на
жалбоподателя на 19.02.2020г., а жалбата срещу заповедта до съда е подадена на
28.02.2020г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма – писмена. Съдът намира, че в хода на административното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а отделно от това
актът е издаден без годно фактическо и правно основание.
Основанията за този извод са следните:
Съгласно чл. 13 от ППЗСП социалните помощи се отпускат въз основа на
заявление – декларация, подадено от нуждаещия се. Административният орган е
приел, че е сезиран с искане за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП,
без да е налице такова изявление на заявителя. Жалбоподателят е поискал
отпускане на „целева помощ за храна и дрехи“, а органът, без да даде възможност
да се уточни искането на заявителя, се е произнесъл по искане за отпускане на
месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Подобно интерпретиране на молбата на заявителя
е недопустимо, макар да е било в негов интерес. Месечната помощ е различна от
целевата помощ за отопление или наем или от еднократната помощ за задоволяване
на жизненоважни потребности – като основания за плащане и срокове за плащане. При
приемане на молбата, ако е счел че има недостатък на искането, доколкото
законът не предвижда целева помощ за храна и дрехи, органът е следвало да даде
възможност на заявителя да уточни за каква помощ се подава заявлението –
целева, еднократна или месечна, по реда на чл. 30, ал.2 от АПК и едва след това да се произнесе по него. Порокът
на оспорената заповед е от такова естество, че налага отмяна на оспорения акт и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на
закона.
При новото произнасяне органът следва да има предвид и следното:
Терминът „некоректно семейно положение“ не е легален термин и подобно
състояние не е предвидено в закона основание за постановяване на отказ за
отпускане на помощ. Няма коректно семейно положение, което е предпоставка за
отпускане на помощта. Буквалното тълкуване на фразата предполага да се разбира,
че на М. е отказана социална помощ, тъй като заявеното от него семейно
положение не съвпада с действителното му семейно положение. Подобно
несъответствие между декларираното
семейно положение и действителното такова съдът обаче не намира. Очевидно е, че
отбелязването „съпруга“ на стр. втора, в т. III от заявлението- декларация по
отношение на Х. се дължи на грешка, а не на опит да се въведат в заблуждение
социалните органи и да се черпят права от това заблуждение. На първа страница
на заявлението-декларация М. изрично е посочил, че той самият е разведен и
съжителства с Х.. Отделно от това, при социалната анкета двамата са твърдели
именно тези обстоятелства – че М. е разведен, Х. – в брак, а двамата -
съжителстват. По този начин е възприето и от социалните органи декларираното от
М. семейно положение и това е очевидно от съдържанието на изготвения социален
доклад.
На следващо място, ако социалните органи са имали предвид, че бракът на Х.
с друго лице е самостоятелна пречка за отпускане на социална помощ, то такова
разбиране също няма нормативно основание. Съгласно § 1, ал. 2 от ЗСП
"Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без
родствена връзка, регистрирани на един адрес. Няма изискване, лицата да не са в
брак с други, несъжителстващи с тях лица. Правото на социална помощ е следвало
да се прецени на база установените към момента на подаване на заявлението
обстоятелства и евентуален отказ да се основе на предвидените в закон
обстоятелства – наличие на доход над предвидения размер, неизпълнение на
изискванията на чл. 10 от ППЗСП, наличие на някоя от хипотезите на чл. 11 от
ППЗСП, неизчерпване на всички
възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния
кодекс и прочие.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне на
административния орган за ново произнасяне, който следва да прецени наличието
на положителни предпоставки за възникване на право на заявеното социално
подпомагане и липсата на отрицателни такива към момента на заявяване на
помощта.
С оглед изхода на спора претенцията за заплащане на разноски от страна на
жалбоподателя следва да се постави на разглеждане. По делото са представи
доказателства за направени разноски в размер на 300лв. Съгласно чл. 143, ал.1
от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. По делото са представи доказателства за направени
разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение. Дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг следва да бъде осъдена да плати тези разноски.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 143, ал.1 от АПК и чл. 13, ал. 6 от ЗСП,
Административен съд – Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на С.Я.М.
*** заповед № ЗСП/Д-Т- О/51 от 30.01.2020г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по заявлението на С.Я.М. *** от
13.01.2020г. съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг да плати на С.Я.М. *** разноски по делото в размер на
300лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: