РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр. Лом , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20201620101274 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба на С. ЦВ. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Лом, обл.
Монтана, ул. «Марица» № 5 против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
представлявано от К К, Л В. и Д.С., с която са предявени обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника поради отказ от наследството на титулярите на партида с
клиентски номер 300253160096 - Ц Н. с ЕГН и С С Г с ЕГН двамата бивши жители на гр.
Лом, алтернативно поради изтекла погасителна давност, вземанията за сумите от 11711,05
лева по Споразумителен протокол от 17.08.2020г. по заявление 001031208807/13.08.2020г. с
№239900114906 и 7861,20 лева по Споразумителен протокол от 17.08.2020г. по заявление
001031208807/13.08.2020г. с №239900114907. Претендират се деловодни разноски.
Ищецът твърди, че наследодателите му, неговите починали родители- Ц Н. Г с ЕГН и С С
Г с ЕГН , са били потребители на електрическа енергия като клиенти на ответника „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с клиентски № 300253160096. Ищецът живее в жилище, което
било собственост на родителите му, на адрес в гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Марица“ № 5.
Ищецът е извършил отказ от наследството на своя баща Ц Н. Г, вписан в специалната книга
за откази от наследство с определение № 11/06.04.2007г. по ч.гр.д. № 243/2007г. на РС-
Лом. Отказал се е и от наследството на своята майка С С Г, който отказ е вписан с
определение № 74/13.09.2017г. по ч.гр.д. № 2365/2017г. на РС- Лом. С двата си отказа от
наследство ищецът твърди, че е загубил качеството си на наследник по отношение на
двамата си родители. Въпреки това ответникът продължава да търси ищеца за стари сметки
на родителите му, по отношение на които е изтекъл давностния срок по чл. 111, б. „в“ от
1
ЗЗД. Бил извикан в местния клон на ответното дружество в гр. Лом и под заплаха, че ще му
бъде прекратено електрозахранването, ищецът сключил с ответника два споразумителни
протокола – един за сумата от 11 711,05 лева и друг за сумата от 7 861,20 лева. В същите не
се посочвало за кой период се отнасят въпросните суми, но в приложение към тях е
отразено, че касаят фактури с падеж през 2001г. Ищецът счита, че не дължи на ответника
посочените в споразумителните протоколи суми по следните причини: от посочените в тях
периоди са изтекли повече от три години и съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД
ответникът не може да ги събере от ищеца по принудителен ред, както и това, че през
посочения период ищецът не е бил собственик на електроснабдения имот, респективно
партидата не е била на негово име, а на името на родителите му, от наследството на които
той се е отказал.
В отговора на исковата молба се заявява, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Твърди се, че за процесните суми с ищеца са сключени споразумителни
протоколи с № 2399001149077 и № 239900114906, двата от 17.08.2020г., по заявление на
потребителя с № **********/13.08.2020г., с което е поискал да сключи спогодба във вид на
протокол за разсрочено плащане. Посочено е в табличен вид как са формирани
задълженията, които се оспорват, като след всяка фактура е посочена и лихвата по нея.
Твърди се, че споразумителните протоколи носят белезите на спогодба по чл. 365, ал.1 от
ЗЗД и в този смисъл споразумителният протокол е факта, пораждащ правото на ответника да
получи и задържи платеното. Излагат се правни съображения относно института на
погасителната давност и положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Посочват се правни норми, регламентиращи доставката на електрическа енергия.
Вследствие на изложеното ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Свилен Трифонов, моли да бъде отхвърлен изцяло иска като неоснователен и недоказан.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебни заседания ищецът се представлява от адв. П.П. от МАК, който поддържа
иска.
В съдебни заседания ответникът се представлява от юрисконсулт С. Т, който поддържа
писмения отговор и иска претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, намира следното.
От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и
страните се намират в облигационни правоотношения. Този факт се извежда от подписаното
от ищеца заявление за отсрочване и разсрочване на задължението от 13.08.2020г., приложен
на л. 35 от делото, от което е видно, че ищецът е поискал разсрочване на задълженията
именно като титуляр на партида с клиентски номер 300253160096. Родителите на ищеца,
майка му СС Г е починала на 16.09.1992г., а баща му Цветан Н. Горчев е починал на
2
11.04.1993г. Споразуменията обхващат задължения за консумирана електрическа енергия в
периода от 28.02.2001г. – 20.10.2006г. по партида с клиентски номер № 300253160096, по
фактури с падеж за периода от 28.02.2001г. до 20.10.2006г. Началото на този период е след
смъртта на наследодателите на ищеца, а краят му е преди извършения отказ от наследството
на същите – на 06.04.2007г. е отказът от наследството на неговия баща и на 13.09.2017г. - от
наследството на неговата майка. Т.е. периода на потребление на електрическа енергия,
обект на споразумителните протоколи, е период от време, когато ищецът все още не е бил
направил отказ от наследството на своите родители, като в този смисъл съдът не приема
наведеното съображение на ищеца за това, че същият не е приел активите и пасивите на
наследството на своите родители. От приложеното удостоверение на л. 92 с изх. №
**********/11.02.2021г., както и от Справка –договор за продажба на ел.енергия, е видно, че
ищецът е абонат на електроснабдителното дружество от преди 01.01.2006г. От всичко
изложено може да се заключи, че към датата на сключване на споразумителните протоколи
ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД и страните се намират в облигационни правоотношения.
Ищецът е страна по два броя споразумителни протокола, приложени като доказателства с
исковата молба, като не оспорва тяхното съдържание, нито това, че е подписал същите.
Ищецът и представител на ответното дружество са подписали двата споразумителни
протокола на 17.08.2020г., с които ищецът С. ЦВ. Н. признава задълженията по посочени в
протоколите фактури за незаплатена електрическа енергия по клиентски номер №
300253160096 към кредитора.
По споразумителен протокол от 17.08.2020г. по заявление с № 001031208807/13.08.2020г.
/условно наречен „Протокол № 1“/ ищецът е признал задълженията по посочени в същия
протокол фактури с посочени конкретни номера на издаване за консумирана незаплатена
електрическа енергия с настъпили падежи от 28.02.2001г. до 20.10.2006г. за клиентски
номер № 300253160096, в размер на 11711,05 лв. главница и дължимата върху тази сума
лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. Т.е. задължението в
размер на 11711.05 лева е посочено като главница. Ищецът се задължава да изплаща това си
задължение на ответника на равни вноски от по 40.00 лева в продължение на 11 месеца и 1
вноска от 11271,05 лв., с първа вноска на 18.08.2020г. и последна - на 12.07.2021г.
По споразумителен протокол от 17.08.2020г. по заявление с № 001031208807/13.08.2020г.,
който условно ще наречем „Протокол № 2“, ищецът е признал задълженията по посочени в
същия протокол фактури, без посочени конкретни номера на издаване, за консумирана в
периода …..г. до …..г. незаплатена електрическа енергия за клиентски номер №
300253160096, в размер на 7861,20 лв., по фактури с една и съща падежна дата -
30.04.2010г. и още една - 02.09.2020г. Задължението в размер на 7861.20 лева е посочено
като главница. Ищецът се задължава да изплаща това си задължение на ответника на равни
вноски от по 10.00 лева в продължение на 11 месеца и 1 вноска от 7751,20 лв., с първа
вноска на 18.08.2020г. и последна - на 12.07.2021г.
3
Ищецът не оспорва тези два споразумителни протокола откъм тяхното съдържание, нито, че
е подписал същите. Не твърди и да има основание за тяхната недействителност. Спорът се
свежда до изтекла погасителна давност на вземанията по същите, алтернативно – до
оспорване наследственото правоприемството от родителите на ищеца, чиято е била
партидата на електроснабдения имот.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен снабдител и
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № А-135-11 от
29.11.2006г., като съгласно пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на
лицензия за краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват
функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ и
издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия, доколкото не му
противоречат. От друга страна следва да се приеме, че ищецът е потребител с клиентски
номер № 300253160096, което бе обосновано по-горе в изложението. В този смисъл ищецът
е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на който е доставяна електрическа
енергия от ответното дружество за имот на ул. „Марица“ № 5 в гр. Лом, обл. Монтана с
посочения клиентски номер. Същият има качеството на битов потребител по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97,
ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това
същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор между
страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка, доколкото
правоотношението възниква по силата на закона.
От правна страна, съдът приема, че са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В случая в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи на ответника сумите
по двата споразумителни протокола, защото не е наследил правата и задълженията като
наследник от своите родители, а евентуално – защото вземанията по тези споразумителни
протоколи са погасени по давност. Тези твърдения на ищеца не представляват „основание
на иска“, защото при отрицателните установителни искове, за разлика от всички останали
искове, основанието на иска не е индивидуализиращ белег – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не важи
за отрицателните установителни искове.При въведени множество твърдения на ищеца в
исковата молба защо според него претендираното от ответника право не съществува, не сме
изправени пред обективно съединяване на искове, а пред един-единствен иск. Отделно от
това, в случая при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
отрицателни установителни искове за установяване недължимост на две вземания – по два
отделни споразумителни протокола.
4
Родителите на ищеца - неговата майка, С С Г, е починала на 16.09.1992г., а баща му - Ц Н.
Г, е починал на 11.04.1993г. Споразуменията обхващат задължения за консумирана
електрическа енергия в периода от 28.02.2001г. – 20.10.2006г. по партида с клиентски номер
№ 300253160096, по фактури с падеж за периода от 28.02.2001г. до 20.10.2006г. Началото на
този период е след смъртта на наследодателите на ищеца, а краят му е преди извършения
отказ от наследството на същите – на 06.04.2007г. е отказът от наследството на неговия
баща, а на 13.09.2017г. - от наследството на неговата майка. Т.е. периода на потребление на
електрическа енергия, обект на споразумителните протоколи, е период от време, когато
ищецът все още не бил направил отказ от наследството на своите родители, като в този
смисъл съдът не приема наведеното съображение на ищеца за това, че същият не е приел
активите и пасивите на наследството на своите родители. От приложеното удостоверение на
л. 92 с изх. № **********/11.02.2021г., както и от Справка –договор за продажба на
ел.енергия, е видно, че ищецът е абонат на електроснабдителното дружество от преди
01.01.2006г. От всичко изложено може да се заключи, че към датата на сключване на
споразумителните протоколи ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и страните се намират в облигационни правоотношения.
Следващият въпрос по делото се свежда до това какъв е характерът на сключените между
страните споразумителни протоколи, двата от 17.08.2020 г. За да се установи характерът им,
следва да бъде изведена действителната воля на страните.
Видно от самия споразумителен протокол № 1 /за сумата от 11 711,05 лв./, към датата
на сключването му – 17.08.2020г. ищецът е бил титуляр на партидата с кл. № 300253160096
и по силата на закона и Общите условия е имал качеството на потребител, съответно е
налице облигационна обвързаност между страните, без да е необходимо сключването на
отделен договор между тях. За този период, видно от доказателствата по делото – от самия
Протокол № 1, са натрупани задължения за доставяна електрическа енергия за периода
28.02.2001г. до 20.10.2006г., които не са били заплатени. Със сключване на споразумението,
видно от съдържанието му, страните са уредили начина на погасяването на тези задължения,
макар към този момент давностният срок за тях да е бил изтекъл. Подобно разсрочване
на задължението може в конкретния случай да се счете за признание на дълга и за
отказ от изтекла погасителна давност.
За прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла /Решение №
63/19.02.2013г. по гр.д. №1569/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, докато за признаването на
вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане винаги може да бъде
признато, включително след изтичането на давностния срок. Нещо повече - по аргумент за
по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането
на давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да
стори и по-малкото - да признае вземането, т.е. своето задължение. Това признание
представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност. След като по
аргумент от чл. 113 ЗЗД е валиден само отказът от вече изтекла давност, то няма пречка
5
признанието да бъде направено след изтичане на давностния срок. Всъщност ако
длъжникът признае вземане, като е знаел или е могъл да узнае, че за него вече е
възникнало правото да възрази за изтекла давност, но не се е позовал на нея, то е направил
пълен отказ от цялата вече изтекла давност, за което не съществува срок да бъде сторено. В
този смисъл е съдебна практика на ВКС, формирана с Решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. №
600/2010 г., І т.о. на ВКС. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото на
погасителна давност може да се направи само след изтичането й. Относно формата на
едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност, с
Решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., ІV г.о., е прието, че няма форма
за действителност, но длъжникът, като знае същността на правото си, трябва и да иска
настъпването на правните последици от непозоваването на погасителна давност. Прието е
още, че отказът може да бъде изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва да
може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност – относно цялото парично задължение или част
от него, а също и че паричното задължение следва да бъде индивидуализирано.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесното споразумение по протокол
№ 1 /за сумата от 11711,05 лв./ има характер на признание на дълга и на отказ от изтекла
погасителна давност. Това е така, защото от самото волеизявление, тълкувайки го, може да
се стигне до извод, че страната, направила го, е признала задължението и се е отказала от
изтеклия в нейна полза давностен срок. Споразумението индивидуализира в достатъчна
степен паричното задължение – посочена е като общ размер главница от 11711,05 лв. за
консумирана електрическа енергия, като в табличния вид падежите на фактурите са за
период 28.02.2001г.- 20.10.2006г., последователно описани по дати. Може да се приеме, че
паричното задължение е индивидуализирано, тъй като от посочените падежни дати на всяка
фактура с конкретен посочен номер на фактура, е видно задълженията за какъв период са
натрупани и е ясно, че са твърде отдалечени във времето от датата на сключването на
споразумителния протокол – за около 14 години назад. Това обстоятелство обуславя
наличие на достатъчна индивидуализация на вземането и обуславя възможността
споразумителният протокол да се цени като отказ от правото на погасителна давност. Макар
да липсва изричен отказ, обективиран в споразумителен протокол № 1 /за сумата от 11711,05
лв./, може по несъмнен начин да се направи извод относно кои конкретни парични
задължения, а именно за главница по конкретни фактури, с конкретизиран падеж, с
посочени суми за всяко едно вземане, длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност. Признанието на вземането като основание за прекъсване на
давността може да бъде направено само до изтичане на давностния срок. В разглеждания
случай този срок за задълженията за доставена електрическа енергия – тези с настъпил
падеж до 20.10.2006г., е изтекъл към датата на сключване на споразумението - 17.08.2020 г.,
така че в случая за прекъсване на давността не става въпрос, а за отказ от вече изтекла
погасителна давност, както се обоснова по-горе. Или в обобщение, в Споразумителен
протокол № 1 достатъчно детайлно са описани вземанията, от които се формира общата сума
6
от 11 711,05 лв. – с конкретни номера на фактури, посочени падежни дати и суми и по този
начин от съдържанието му става ясно за кои точно вземания ищецът се е съгласил да се
откаже от изгодната нему изтекла погасителна давност. Не е такова положението при
сключения Протокол № 2.
В Протокол № 2 /за 7861,20 лв./ дължимата сума също е именувана като „главница“. По този
начин се получава, че и в двата протокола става дума за главница по издадени фактури, като
от прочита на самите протоколи не става ясно, че единият от тях касае главници, а другият –
лихви. В протокол № 2 е посочено на всеки един от редовете му, че касае фактури с една и
съща дата /01.05.2010г. и само четири фактури от 13.08.2020г./ и с един и същи падеж
/30.04.2010г. и последните четири фактури с падеж – 02.09.2020г./ Без експертно заключение
не може да се добие никаква детайлна представа за дълга, който се „признава“. Ето защо не
може да се направи извод за наличие на индивидуализация на вземанията и за ясна воля на
ищеца кои задължения съзнателно признава, сключвайки Протокол № 2. В Протокол № 2
липсват и данни за периода, за който общата сума от 7861,20 лв. се дължи – ако тя е лихва
или главница, следва да се посочи и за кой период се отнася, за да се приеме, че е налице
индивидуализация на признатото вземане. Без експертното заключение не би станало ясно,
че тази сума по Протокол № 2 всъщност съставлява сбор от начислени лихви по главниците
от Протокол № 1. И в тази връзка няма как да се приеме за достатъчно индивидуализирано
вземането в Протокол № 2 /за 7861,20 лв./, след като се разкри едва посредством съдебно-
счетоводната експертиза каква е връзката между стойностите в двата протокола, а именно
главница - лихва. Няма как да се приеме, че вземанията в протокола са индивидуализирани,
след като при прочита му това не става ясно. Ако това беше така, то щеше да е видно и да
става ясно от самия протокол, без изготвянето на експертното заключение. Ето защо по
отношение на задълженията, включени в протокола № 2 /за 7861,20 лв./, следва да се
направи преценка дали задълженията са погасени по давност чрез преглед на експертното
заключение и посочените в него периоди. Задължението в размер на 7861.20 лева е посочено
като главница в самия протокол, като е вписано, че се дължи върху тази сума и лихва за
забава за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. От съдебно-
счетоводната експертиза обаче е видно, че сумите в този Протокол № 2 всъщност
съставляват начислени лихви за забава в общ размер от 7474,45 лева. Съобразно приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която дава изражение на задълженията в табличен
вид, неплатената сума е в размер на 7474,45 лева, която всъщност съставлява лихва за
забава, въпреки че в споразумителния протокол е възведена като главница. Тази сума за
лихва касае издадени в периода 31.01.2001 г. - 31.08.2006 г. фактури с падежи от
28.02.2001г. – 20.10.2006г., предмет на Протокол № 1. Падежът на последното оспорено
задължение за главница е настъпил на 20.10.2006г. и то е погасено по давност до
20.10.2009г. С погасяване на главното задължение се погасяват и акцесорните за лихви,
дори за тях давността да не е изтекла /чл. 119 ЗЗД/. Ответната страна към този момент е
имала главно вземане и акцесорно вземане. Доколкото обаче не е налице надлежна
индивидуализация на вземането в Протокол № 2, то следва да се приеме, че няма валиден
7
отказ от изтекла погасителна давност. Липсва също изричен и мълчалив отказ по
изложените по-горе съображения - не може по несъмнен начин да се направи извод точно
относно кои парични задължения - главно или допълнително, изцяло или отчасти за всяко
едно от тях, длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност.
Дори да се приеме, че сумите по Протокол № 2 са за главници, а не за лихви, то в
споразумителния протокол падежът на всички фактури е посочен, че настъпва на
30.04.2010г., с изключение на последните четири реда от протокола, което също се
приравнява на липса на индивидуализация. Тук също следва да се приложи разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и постановките на тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. №
3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че задълженията като периодични такива се погасяват с
изтичането на три години от изискуемостта им. Доколкото по делото не се съдържат
доказателства за прекъсване или спиране на давността за тези задължения, които
обстоятелства са в тежест на ответника, то следва да се приеме, че погасителната давност за
оспорените задължения, натрупани до 20.10.2006г., обект на този споразумителен протокол,
е изтекла на 20.10.2009 г., т.е. преди предявяване на иска и преди сключване на
споразумителния протокол. В съдебно-счетоводната експертиза е посочена общата стойност
на задълженията за целия период - 7475, 45 лв. Доколкото искът е предявен по отношение
на този споразумителен протокол за признаване недължимост на сумата от 7861, 20 лв., то
искът следва да бъде уважен за посочената сума. Съдът следва да се произнесе по размера,
който се оспорва от ищеца и който се претендира от ответника като дължим въз основа на
споразумителния протокол – 7861, 20 лв., а не съобразно размера, който вещото лице сочи
като неплатена сума /7474,45 лв./. В този смисъл отрицателният установителен иск
касателно претендираната на основание Протокол № 2 сума в размер на 7861,20 лева се
явява основателен в неговата цялост.
Всички горепосочени задълженията имат периодичен характер, който следва както от
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и от постановките на тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според които задълженията се
погасяват с изтичането на три години от изискуемостта им. Доколкото по делото не се
съдържат доказателства за прекъсване или спиране на давността за тези задължения, които
обстоятелства са в тежест на ответника, то следва да се приеме, че този срок за визираните
задължения по втория протокол е изтекъл преди датата на подаване на исковата молба -
08.09.2020 г., поради което правото на принудително изпълнение по отношение на
събирането на тези задължения за този период е погасено по давност. За да определи
размера на задълженията, правото на принудително изпълнение за които е погасено по
давност, съдът се позова на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която беше необходима дотолкова, доколкото следваше да се разграничи кои фактури са
включени в споразумителните протоколи, с какви точни дати на издаване и с какви падежи.
Експертизата съдържа в табличен вид задълженията, посочвайки техния период, размер, в
това число поотделно лихва и главница, и падеж, при което, проследявайки ги, може да се
изведе и размера на погасените по давност задължения за всеки от споразумителните
8
протоколи.
С определение № 327/21.09.2019 г. по т.д. № 3033/2017г. на 1 т.о. на ВКС касационно
обжалване е допуснато по въпроса: Следва ли съдът, при тълкуване на договора, да издири
действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване,
съгласно чл.20 ЗЗД? Допълнителният селективен критерий е удовлетворен в хипотезата на
чл.280, ал.1, т.1 ГПК с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по гр.д.№ 4088/2017
г. и по гр.д.№ 6886/2013 г. на ІІІ г.о., по гр.д.№ 222/2009 г. , гр.д.№ 856/2009 г., № 420/2009
г. ,гр.д.№ 6126/2013 г. и гр.д.№ 1673/2014 г. на ІV г.о. на ВКС. С цитираните, а и с други
решения / гр.д.№ 992/2018 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 1356/17 г.на І т.о. /, постановени по реда на
чл.290 ГПК, ВКС в решението си от 23.04.2021г. по това т.д. № 3033/2017г. сочи, че по
въпроса за принципите на тълкуването по чл.20 ЗЗД, е прието, че тълкуването цели
издирване на действителната, а не предполагаема, обща воля на страните. Самата
разпоредба изрично предвижда способите за това - отделните уговорки се тълкуват във
връзка една с друга и всяка от тях се схваща в смисъла на целия договор, с оглед целта му,
обичаите в практика и добросъвестността. Не следва тълкуването да води до подмяна на
волята на страните, а да следва от общия разум на волеизявленията. Последователно в
цитираната съдебна практика се приема, че при тълкуването на договорите може да се
излиза и извън текста на самия договор, вкл. като се изследват обстоятелствата, при
които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената
кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, характеристиките на
предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване
действителната воля на договарящите. Поради това настоящият съдебен състав е разгледал
правоотношението, на което почива сключената съдебна спогодба, обективирана в двата
споразумителни протокола, която ответникът твърди, че представлява самостоятелно
основание за претендиране на оспорените суми. Или в обобщение, предвид цитираното
решение на касационната инстанция, касаещо също спор при наличие на сключена
спогодба по чл. 365 от ЗЗД, съдът намира, че съдебната спогодба не съставлява едно
изолирано правоотношение, което да се разглежда без връзка с предхождащите отношения
между страните.
По отношение на разноските: Предвид изхода на делото и това, че ищецът е освободен от
внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на РС- Лом държавна такса в размер на 314,45 лева,
изчислена като 4% от стойността на уважения иск. Ищецът следва да заплати държавната
такса върху отхвърлената претенция – 468,44 лева.
Депозит за вещо лице е изплатен в размер на 200 лева - 100 лева, внесени от ответника и
100,00 лева от бюджетната сметка на съда. С оглед изхода на спора – исковата претенция е
отхвърлена в размер от 60 %, то 120,00 лева за работата на вещото лице се дължат от ищеца
и 80,00 лева от ответника. Следователно в полза на РС- Лом ищецът следва да възстанови
цялата сума, платена от бюджета на съда, в размер на 100,00 лева, а на ответника – ищецът
9
да възстанови сумата от 20,00 лева, надвнесена над определената дължима от ответника
сума от 80 лева.
Чрез процесуалния си представител ищецът е поискал присъждане на разноски, като по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за адвокатското
възнаграждение на адв. П., което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2
вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес минималният размер на възнаграждението съобразно уважената част на
претенцията, в случая се определя на 723.06 лева при материален интерес - 7861,20 лева.
Разноски в полза на ответника ищецът дължи съобразно отвърлената част от претенцията
/чл.78, ал.3 ГПК/– 11711,05 лв. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Сългасно чл.
25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв. С оглед на материалния интерес общо за двата предявени кумулативно
съединени иска следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер от 300,00 лева, като същото, след определянето му по НЗПП, следва да се определи
съобразно отхвърлената част на претенцията /60 %/, или 180,00 лева се дължат за
юрисконсултско възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че С. ЦВ. Н., с ЕГН
********** и адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. «Марица» № 5, НЕ ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от К К, Леон В. и Д.С., вземането
за сумата от 7861,20 лева /седем хиляди осемстотин шестдесет и един лева и двадесет
стотинки/ по Споразумителен протокол 17.08.2020г. по заявление
001031208807/13.08.2020г. с №239900114907, съставляващо задължение за клиентски номер
№ 300253160096, като погасено по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че С. ЦВ. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. «Марица»
№ 5, НЕ ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от К К, Л
В. и Д.С., вземането за сумата от 11711,05 лева /единадесет хиляди седемстотин и
единадесет лева и пет стотинки/ по Споразумителен протокол от 17.08.2020г. по заявление
001031208807/13.08.2020г. с №239900114906.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата, «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от К К, Л В. и
Д.С., да заплати на адвокат П.П. от АК-Монтана адвокатско възнаграждение в размер на
723.06 /седемстотин двадесет и три лева и шест стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. ЦВ. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Лом, обл.
Монтана, ул. «Марица» № 5, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
представлявано от Карел Карл, Леон В. и Д.С., разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180.00 /сто и осемдесет лева/, както и 20,00 /двадесет/ лева
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
представлявано от К К, Л В. и Д.С., да заплати по сметка на РС- Лом държавна такса в
размер на 314,45 лева /триста и четиринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. ЦВ. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Лом,
обл. Монтана, ул. «Марица» № 5, да заплати по сметка на РС- Лом държавна такса в
размер на 468,44 лева /четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/, както и 100, 00 /сто/ лева за възнаграждение на вещото лице, платено от бюджета
на РС- Лом.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
11