№ 3128
гр. Варна, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501472 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 34771/25.05.2022г. от Шермин Фикрет С. срещу
Определение № 5112 от 13.05.2022г. постановено по гр.д. № 4951/2021г. на ВРС, с което на
основание чл. 130 от ГПК производството по делото е прекратено.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Съдържа доводи, че недопустимо с решение на Районен съд, гр.
Тутракан грижите по отношение на детето й са предоставени на трето лице – сестра на
мъжа, с който е била във фактическо съжителство, но е напуснала, без да е била призовавана
по делото или да й е било връчено решението. Позовавайки се на тази недопустимост е
предявила иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето М. АЛК. Н. и прекратяване възлагането на грижите по отношение на детето М. АЛК.
Н. на лицето АН. АЛ. Т., при която е настанено извън семейството, на осн. чл. 137 от СК.
Моли обжалваното определение да се отмени като неправилно и делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Препис от частната жалба не е връчен на другата страна на основание чл. 130, изр. 2
от ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Ш. Ш. С. срещу АН. АЛ. Т.
иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. АЛК.
Н. и прекратяване възлагането на грижите по отношение на детето на АН. АЛ. Т..
Исковата молба е основана на твърдения, че ищцата е майка на детето М. АЛК. Н., с
което живеят в гр. Варна, напускайки мъжа, с когото е съжителствала на съпружески начала
в гр. Сливен ул. „Йордан Кюлиев“ № 4. С Решение от 22.12.2021г. по гр.д. № 572/2019г. по
описа на Районен съд – Тутракан по предявения от Алкин Н. Февзи иск с правно основание
1
чл. 127, ал. 2, пр. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето М.Н. на майката и определяне на местоживеенето му при нея и
определяне на режим на лични отношения с бащата, съдът на основание чл. 137 от СК е
постановил детето М.Н. да живее при АН. АЛ. Т., която да полага грижи за него на адрес: гр.
Сливен, ул. „Йордан Кюлиев“ № 4, като е определил режим на лични отношения с майката и
бащата и издръжката на детето. Ищцата твърди, че това дело се е движило паралелно на
воденото от нея гр.д. № 6647/2019г. на РС-Сливен с правно осн. на иска чл. 132, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от СК за лишаване от родителски права на бащата Алкин Н. Февзии, но не е била
призована по делото на РС-Тутракан, нито е уведомявана за така постановеното решение.
Категорично оспорва детето й да бъде отглеждано от трето, чуждо лице, без родствена
връзка и при нежеланието на детето да живее с това лице, като претендира да й бъде
предоставено упражняването на родителските права и местоживеенето на детето да се
определени на посочения от нея адрес в гр. Варна, като получи възможност да запише
детето Мехрин в близкото до дома й във Варна училище-„Елин Пелин“.
Моли и за постановяване на привременни мерки, за да може да запише детето си на
училище.
Видно от Удостоверение за раждане, издадено от Община Тутракан детето М.Н. е
родено на 22.12.2019г. от майка Ш. Ш. С. и баща Алкин Н. Февзи.
С разпореждане от 20.04.2022г. съдът е оставил исковата молба без движение с
указания ищцата да уточни дали предявява самостоятелен иск, а не само привременни мерки
и ако предявява такъв иск да посочи какви са промените в обстоятелствата настъпили след
08.03.2022г., когато решение на РС – Тутракан е влязло в сила, обуславящи и
необходимостта от исканата промяна на постановените мерки по отношение на детето
Мехрин; да формулира ясно искане към съда.
В уточняваща молба ищцата повторила изложеното от нея в исковата молба.
Допълнила е, че детето Мехрин е силно привързано към нея и не желае да вижда А.Т..
Намира се във крайно влошени отношения с мъжа, с когото е съжителствала във Сливен, на
сестрата на когото е възложено да полага грижи за детето й, поради което тя не може да се
върне в Сливен. Тя се е преместила във Варна с детето ,намерила си е квартира и постоянна
работа. За воденото пред РС – Тутракан дело и за постановеното решение узнала едва след
преместване на семейството в гр. Варна от служители на ДСП - Варна. Същевременно е
заявила, че тази жена А.Т., която е ходила на делото в Тутракан е получавала книжата от
съда и не я е уведомявала. Отправила е изрично искане за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето на нея, като настоява за постановяване на
незабавни привременни мерки да полага грижите за него и да не се полагат грижите от
ответницата, за да може да запише детето Мехрин на училище.
В обжалваното определение първоинстанционният съд приел, че с подадената молба
майката на детето не предявява отделен иск, а цели единствено да препятства изпълнението
на влязлото в сила решение на РС – Тутракан. Приел е още, че формулираното искане за
предоставяне на родителските права на нея не може да бъде квалифицирано като отделна
допустима искова претенция, понеже твърди, че цитираното решение на РС-Тутракан не е
влязло в сила. Дори и да се приеме, че е влязло в сила, поради удостоверяването за това на
дата 08.03.2022г., иск за изменение на постановените мерки по чл. 59, ал. 9 от СК също би
бил недопустим, поради липсата на твърдения за трайно и съществено изменение в
обстоятелствата, което да обуславя изменението. Така съдът е обосновал недопустимост на
предявения иск, поради което прекратил образуваното въз основа на него производство по
делото.
Така формираните правни изводи, съдебният състав на ВОС приема за неправилни и
незаконосъобразни, като противоречащи на чл. 129 от ГПК.
В нарушение на чл. 129 вр. чл. 127, т. 2 от ГПК съдът не е оставил исковата молба без
2
движение, като даде ясни, точни и пълни указания за отстраняване нередовностите на
исковата молба посредством уточнение колко и какви искове са предявени и посочване на
надлежен ответник. Изрично в исковата молба ищцата е посочила, че иска да й бъде
възложено упражняването на родителските права по отношение на детето й Мехрин.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от СК носител на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Видно от приложения препис от решение
№ 260038/22.12.2021г. по гр.д. № 572/2019г. на РС-Тутракан, произнасяне на съда по
предоставяне упражняването на родителските права, няма, а лицата, на които са възложени
грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения съгласно чл. 137, ал. 1 от
СК. Ето защо с решението на РС – Тутракан не е разрешен спорът между носителите на
родителските права и задължения, поради което предявеният от единия родител иск за
разрешаване на въпроса относно родителските права не е иск по чл. 59, ал. 9 от СК, както е
приел в обжалваното определение ВРС. Исковата молба не е основана на твърдения за
настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на тази разпоредба, а дадените в този
смисъл указания са били неотносими. Следователно първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск за разрешаване на спор относно родителските права по отношение на детето
Мехрин по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, с искане да бъде предоставено упражняването на
родителските права на ищцата Ш. Ш. С.. Освен това, макар и непоследователно Ш. Ш. С. е
изложила, че иска тя да полага грижи за детето си, а не АН. АЛ. Т. и да може да запише
детето си на училище, от където може да бъде изведено искането й за изменение на влязлото
в сила решение на РС-Тутракан, като се позовава на следните промени в обстоятелствата-тя
е напуснала мъжа, с когото съжителствала в гр. Сливен, установила се е от началото на
м.март 2022г. с детето в гр. Варна, наела е жилище и има постоянна работа, а не може да се
върне в гр. Сливен, още повече, че детето Мехрин не иска да вижда АН. АЛ. Т. и да живее
при нея. Видно от направеното удостоверяване върху решението на РС-Тутракан, то е
влязло в сила на 03.08.2022г. Може да бъде прието, че освен иск по чл. 127, ал. 2 от СК за
предоставяне на родителските права на нея, ищцата е предявила и иск за изменение на
решението на РС-Тутракан, на осн. чл. 59, ал. 9 от СК, като местоживеенето на детето
Мехрин бъде определено при нея, а възлагенето на грижите за него, по реда на чл. 137 от
СК-преустановено.
Предявените искове биха бил процесуално допустими, ако с оглед конституирането
на надлежен ответник по делото, ако съдът, в изпълнение на задължението си по реда на чл.
129 от ГПК беше дал конкретни указания на ищцата за отстраняване на тази нередовност на
исковата молба, която се състои в насочване на исковата претенция срещу АН. АЛ. Т., на
която е била възложена грижата за детето Мехрин, вместо срещу бащата на детето- Алкин
Н. Февзи. Бъде ли отстранена тази нередовност, съдът може да се произнесе по искането на
страната за постановяване на привременни мерки. За по-голяма коректност, ВРС би могъл
междувременно да изиска справка от РС-Тутракан дали до момента Ш. Ш. С. не е подала
молба за отмяна на влязлото в сила решение, на осн. чл. 303, ал. 1 т. 5, предл. 1 от ГПК,
която да е в срок, което е малко вероятно, като се вземе предвид, че още към датата на
постановяване на решение № 314/23.09.2020г. по гр.д. № 510/2020г. на ОС-Сливен Ш. Ш. С.
е била наясно, че срещу нея се води гр.д. № 572/2019г. на РС-Тутракан, което е цитирано в
самото решение. Ако не е, няма пречки по насрочване на делото в о.с.з. и произнасяне по
съществото на спора. Съдът е избързал с прекратяване на производството.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 34771/25.05.2022г. на Шермин Фикрет С.,
Определение № 5112 от 13.05.2022г. постановено по гр.д. № 4951/2021г. на ВРС, с което на
основание чл. 130 от ГПК производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед
мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4