Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2944, 18.06.2013г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение осми състав, в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди и тринадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №330 по описа за
2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.132,
ал.1, т.2 от СК.
В исковата молба на Й.А.Р., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр.Варна ул.”Вл.Варненчик” бл.106, офис 6, чрез адв.П.Д.,
против С.Х.С., с ЕГН **********,***, се твърди, че страните са родители на
детето А.С. С., родена на ***г. Твърди се, че от
раждането на детето до подаване на исковата молба, ответникът е виждал същото
само веднъж и то случайно при разходка в Морската градина на гр.Варна. Твърди
се, че ответника един или два пъти се е
обаждал по телефона, за да попита как е детето. Твърди се, че ответникът не е
давал издръжка и не е оказвал никаква помощ при отглеждането на детето, както и
че не е полагал никакви грижи за него.
Ищцата моли съда да постанови решение,
с което на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК да лиши ответника от родителски
права по отношение на детето А.С. С., както и да бъде
определен ограничен режим на личните отношения на родителят, лишен от
родителски права и детето. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата, лично и
чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК
от ответника не е постъпил отговор, същия се явява в с.з. и признава, че не е
предоставял грижи и издръжка за отглеждане на детето.
Контролиращата страна РП Варна,
поддържа становище за основателност на иска.
Контролиращата страна и Д-я
”СП”-гр.Варна, поддържа становище в подкрепа на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеният по делото заверен
препис от Удостоверение за раждане издадено от общ.Варна въз основа на Акт за
раждане №0473 от 05.12.2011г., се установява, че детето А.С. С. е родено в гр.Варна на 29.11.2011г., от родители: майка-Й.А.Р.
с ЕГН ********** и баща-С.Х.С. с ЕГН **********.
От показанията на свидетеля С.Ц.Т. без
родство със страните, чиито показания съдът кредитира като убедителни и изградени
в резултат на непосредствени, лични възприятия, се установява, че страните са
се разделили малко преди да се роди детето. Установява се, че ответникът не е
полагал грижи за него и не е давал издръжка за отглеждането му. Установява се
още, че ответникът не е осъществявал срещи с детето, освен една случайна, поради
което между тях няма изградена емоционална връзка.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Лишаването от родителски права,
уредено в чл.132 от СК, представлява цялостно отнемане на родителските
правомощия и крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите. В
настоящият случай ищцата е предявила претенцията си на основание на
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от СК, според която родителят може да бъде
лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага
грижи за детето и не дава издръжка. Това основание за лишаване от родителски
права предполага цялостно неизпълнение на родителските задължения във формата
на тежко укоримо виновно бездействие, като то се
състои от две предпоставки–без основателна причина родителя не полага грижи за
детето и не дава издръжка, като неизпълнението на родителското задължение за
грижи и издръжка трябва да бъде и трайно. Посочените предпоставки трябва да са
налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до юридическа
невъзможност да бъде приложена предвидената санкционна мярка спрямо ответника.
Съдът намира, че в конкретния казус са
налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установи, че от раждането на детето
родителите му не живеят съвместно, както и че ответникът не е подържал
родителски връзки със същото. Поддържането на лични отношения с детето от страна
на родителя, който не живее със същото, е както негово право, така и негово
задължение, като виновното му неизпълнение и дезинтересирането
от детето, може да предизвика и санкционни правни последици. Личните контакти
позволяват на отделно живеещият родител да полага за детето си непосредствени
грижи и да участва във възпитанието му. Личните отношения осуетяват
отчуждаването от родителя и спомагат развитието на детето да се извършва при
условия наподобяващи нормалните-при ежедневни грижи и на двамата родители. Ето
защо, ответникът е имал и понастоящем има задължение да полага непосредствени
грижи за детето, извън задължението му да плаща издръжка. Същевременно по
делото не се установи да са били налице обективни-извинителни причини, които да
са възпрепятствали ответника да полага грижи за детето си. Ето защо, съдът
намира, че ответникът трайно не е полагал грижи за детето без за това да е
налице основателна причина.
Относно втората кумулативна
предпоставка-не даване на издръжка без основателна причина-съдът намира, че по
делото също са налице безспорни данни в тази насока. От събраните по делото
гласни доказателства, безспорно се установи, че от раждането на детето, бащата
не е давал никакви финансови средства за отглеждане му. Наред с това издръжката
е парично задължение, за което на общо основание е приложимо правилото на
чл.68, б.“а” от ЗЗД, същата е носимо, а не търсимо задължение, поради което самият длъжник /в случая-ответникът/ е трябвало да я доставя в местоживеенето на
кредитора /детето, чрез неговата майка и законен представител/. Още повече, че задължението
на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца е безусловното и не
зависи от възможностите им да дават такава. Доколкото в случая това не е било
спазвано в продължение на изключително дълъг период от време, то следва да се
приеме, че ответникът трайно не е давал издръжка за детето си без основателна
причина.
С оглед гореизложеното, съдът прави
извод, че от страна на ответника е налице продължително, твърдо установено
пълно дезинтересиране спрямо детето. Родителят укоримо се е самоосвободил от
родителските си функции. В резултат, от което формалното притежаване на
родителските функции е неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК ответникът
следва да бъде лишен от родителски права по отношение детето А.С. С..
На основание чл.134, т.2 от СК, съдът
следва да определи режим на лични отношения на ответника с детето, като при
определяне мерките относно личните отношения между лишения от родителски права
родител и детето следва да се има предвид, както влиянието, което родителят ще
окаже при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна
връзка. В процесният случай, с оглед данните по
делото, че ответникът трайно се е дезинтиресирал от
детето през изключително дълъг период от време и предвид особената възраст на
същото, и с цел да се охранят интересите на детето, които се състоят в
правилното му физическо и духовно развитие, и социално формиране, като
същевременно се има предвид и съществуващата между баща и дете кръвна връзка,
съдът намира, че следва да определи стеснен режим на лични отношения между
бащата и детето, а именно-ответникът да има право да вижда дъщеря си А.С. С., веднъж месечно-всяка първа събота от месеца от 9.00ч.-18.00ч.,
както и за една седмица през лятото, която да не съвпада с платения годишния
отпуск на майката. Съдът счита така определения режим на лични отношения на детето с ответника за напълно подходящ и
съобразен с конкретния случай, тъй като едновременно то ще бъде предпазено от
неблагоприятни въздействия, а от друга страна същото да не се отчужди абсолютно
от родителя.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и чл.81 от ГПК, и в съответствие с направеното от искане от
ищцата, в нейна полза следва да се присъдят разноски по делото, които съобразно
представените доказателства за извършването им възлизат на 80лв. за внесена
държавна такса
След влизане на решението в сила
препис следва да се изпрати на Община Варна, за съответното вписване на
постановеното лишаване от родителски права, на основание чл.136 от СК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА С.Х.С. с
ЕГН **********,***, от РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето А.С. С.,
родена на ***г., поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи
за детето си и не участвал в издръжката му.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между С.Х. С. и детето А.С.
С., както следва: всяка първа събота от месеца от
9.00ч. до 18.00ч., и една седмица през лятото, която да не съвпада с платения
годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА С.Х.С., с ЕГН **********,***, да заплати на Й.А.Р., с ЕГН **********,***, съдебноделоводни разноски в размер на 80лв.
След влизане в сила на решението препис от същото да
се изпрати до Община Варна, за съответно вписване на лишаването от родителски
права в актовете за гражданско състояние.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: