Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря
А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр. дело №7715 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №430569 от 15.06.2018год., СРС, 43-ти състав, постановено
по гр.дело №60991/2016год. е признато за установено, че ответникът Ю.А.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Х. дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата от 2148,23 лв.- главници, представляващи стойност
на доставена топлинна енергия, в т.ч. стойност на услугата дялово
разпределение, за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „********, апартамент №12, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.06.2016 г. - датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело
№33712/2016 г. по описа на СРС, 43 с-в, до окончателното й изплащане, и сумата
от 44,83лв. -обезщетения за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.06.2013 год. до 07.06.2016 год. върху главниците за потребена топлинна енергия за периода от м.май 2013 г. до
м.февруари 2014 г. Отхвърлени са като неоснователни предявените от „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата над 2148,23 лв.
до 2158,43 лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за м. 06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
22.06.2016 год. до окончателното изплащане и искове с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 44,83 лв. до размера от 299,14 лв. - обезщетения за забава в
размер на законната лихва за периода от 30.06.2013 год. до 07.06.2016 год.
върху главниците за потребена топлинна енергия за
периода от м.март 2014 г. до м.април 2015 г., и върху стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г. Осъден е Ю.А.К.
да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 613,22
лв. и направените разноски в заповедното
производството по ч.гр. дело №33712/2016 г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в в
размер на 325,85 лв. Осъдена е „Т.С.”
ЕАД да заплати на Ю.А.К. на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски в
исковото производство в размер на 48,43 лв. и направените разноски в
заповедното производство по ч.гр. дело №33712/2016 г. по описа на СРС, ГО, 43
с-в в размер на 34,01 лв., за възнаграждение за един адвокат.
С определение №87837/09.04.2019год. е
изменено решението в частта му за разноските, които Ю.А.К. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД направените в заповедното производството по ч.гр. дело
№33712/2016 г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в в размер на 325,85 лв., като е
осъден да заплати сумата от общо 88,48лв.-разноски за заповедното производство.
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, с която обжалва първоинстанционното
решение в отхвърлителната част за разликата над 2148,23 лв. до 2158,43 лв. - главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за м. 06.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 год. до окончателното
изплащане и за разликата над 44,83 лв.
до размера от 299,14 лв. - обезщетения за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.06.2013 год. до 07.06.2016 год. върху главниците за потребена топлинна енергия за периода от м.март 2014 г. до
м.април 2015 г., и върху стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 30.06.2013 г. до 07.06.2016 г., както и в частта за разноските с оглед отхвърлителната част, с доводи за неправилност и
постановено при неправилност на материалния закон. Посочва, че са налице ОУ за продажба на топлинна енергия в
сила от 13.02.2008год. и с оглед на чл.32, ал.1 от тях е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат месечните сметки в 30дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят след което изпадат в забава. Сочи, че
след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата за
дялово разпределение на ТЕ в сградата на база на реален отчет на уредите за
дялово разпределение и в случай, че в резултат на тях е налице сума за
доплащане към първата дължима сума за процесния
период, а ако е за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най старото. Посочва също, че съгласно ОУ,
чл.22, ал.2 клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „Дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, както и лихва за забава
върху тази главница и след като
посочените суми са включени във фактурите и не са оспорени от длъжника е
следвало да присъдят. Моли да се отмени решението в обжалваната част и вместо
него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявената претенция.
Претендира за присъждане на разноски по делото.
Постъпил отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ГПК от въззиваемата страна Ю.А.К.,
в който оспорва жалбата.
Постъпила е въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение в уважените
части от ответника по исковата молба Ю.А.К., подадена чрез неговия
пълномощник адв. Х. с основни доводи, че решението е неправилно,
поради нарушения на материалния закон и
е необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго, с което предявените
искове се отхвърлят изцяло. Посочва, че първоинстанционният
съд не е обсъдил възражението относно
обща фактура от 31.07.2015год., която смята, че е извън процесния
период, както и лихвата за забава върху тази фактура. Посочва, че решението е
неправилно и в частта, в която е присъдена сума за стойността на услугата
дялово разпределение, която смятат, че не се дължи на ищеца. Претендира за
присъждане на разноски по делото и представя списък на разноските.
По въззивната
жалба от Ю.А.К. не е постъпил в срока по чл.263 ГПК отговор от въззиваемата страна ищец „Т.С.“ЕАД,, както не е заявено
становище и от третото лице помагач „Б.Б.“ ООД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3039894/22.06.2016г. срещу Ю.А.К., по което е образувано гр.д. №33712/2016г.
по описа на СРС, 43-ти състав. Посочено е, че претендираното
вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2013год.
до месец 04.2015г. в размер на 2115,83лв.
за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София,
ЖК“********, сумата от 42,60лв.- за дялово
разпределение и 289,41лв.-законна лихва за забава за периода
от 30.06.2013год. до 07.06.2016год., сумата от 9,73лв.-лихва върху главницата
за дялово разпределение както и законната лихва върху главницата от 22.06.2016год.
до окончателното й изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение в законоустановения срок е
постъпило възражение от Ю.А.К. в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е
предявила положителен установителен иск спрямо длъжника
по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №60991/2016г. СРС,43-ти
състав.
В отговора на
исковата молба ответникът е оспорил исковете,
както е заявил, че не счита, че е е пасивно легитимирана, тъй като няма качеството
потребител на топлинна енергия, като липсвали доказателства да е собственик,
извлеченията от сметки не са годно доказателство, оспорва, че е в договорни
отношения с фирмата за дялово разпределение и прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на сумите за
главница и лихва.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове частично и е приел за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 2115,83лв.- главница,
представляваща стойността на доставена и неплатена топлинна енергия за м.05.2013-м.04.2015год. и сумата от 44,83лв лихва за забава върху
посочената главница и сумата от 32,40лв. главница за дяловото разпределение, като са отхвърлени исковете за разликата до
пълния претендиран размер за главница за дялово
разпределение до предявения размер от 42,60лв. и за лихва за забава до
289,41лв. върху главницата за стойността
на незаплатената ТЕ и изцяло за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Съдът е приел, че страните са в облигационни отношения, след
като не се спори че сградата в която се
намира имотът на ответника е топлофицирана, а ответникът е собственик на процесния имот с оглед на приложените по делото писмени
доказателства- нот. акт за покупко-продажба от 1993год., нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 2007год. и молба-декларация
за откриване на партида от
22.11.1998год. и с оглед на заключението на СТЕ, в която е посочено общо
задължение за периода м.2013год. до 30.04.2015год. от 2115,83лв. за ТЕ и от 32,40лв. за услугата дялово
разпределение за същия период е уважил искът за главница до посочения размер,
както и за сума за главница за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за ТЕ само за периода от м.05.2013год. до 02.2014год., определена, съобразно
ССЕ и по чл.162 ГПК, като в останалата
част исковете като неоснователни и недоказани са отхвърлени.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на осн.
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата на
ищеца за неправилност на решението, следва да се добави и следното, в рамките на
заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, че в сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран
е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е
намирал апартамент №12, находящ се в гр.София, ЖК“********е
била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер.
Независимо, че
ответникът в отговора на исковата молба е оспорил, че е потребител
и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с оглед на приложените към исковата
молба нотариален акт №102/23.06.1993год.,
н.дело №7244/98год. по описа на нотариус
при СРС за продажба и нотариален акт №22/14.11.2007год., по нот.дело
№1141/2007год. за учредяване на договорна ипотека се установява, че ответникът
е придобил процесния апартамент по договор за
покупко-продажба от 23.06.1998год., върху който е учредил на 14.11.2007год. договорна ипотека, както и от
молба декларация, подадена от него от 22.11.1998год. е заявил, че желае
да му бъде открита партида за ползваната ТЕ при декларирани, че ще се ползва от
семейството му и няма и твърдения, а и доказателства, че е прехвърлен процесния имот на трети лица се налага извод, че ответникът
като собственик на процесния имот и след като няма
спор, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана
и ищецът е доставил в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер
и ответникът, като собственик върху процесния
апартамент, в същата сграда- етажна собственост има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът
на вещно право на ползване, който ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. В смисъла на горните легални определения, ответникът, като
собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна енергия, поради
което е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на
потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на собственост
върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, които са съответно одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от 2014год. и които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
От приета СТЕ, която настоящия състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява
стойността на ТЕ за имота- за сградна инсталация и за
БГВ по отчет на два водомера, след като
вещото лице е работило по документите за главен отчет, с подпис на потребителя,
с реален отчет за всеки от периодите, при отбелязване, че в имота радиаторите и
една щранг лира са демонтирани, като в абонатната
станция топломерът е отчитан ежемесечно по електронен път, технически изправен
е и няма несъответствия и разминавания в показанията, като са приспадани
технологичните разходи. В СТЕ изрично
вещото лице е посочило, че в процесния имот след реалните отчети от ФДР и изравнителните
сметки дължимата сума за ТЕ е от 2115,92лв. след като по прогнозно
потребление е от 2 529,74лв. и е отчетена сума от 413,82лв.-за връщане на
абоната след изравнителните сметки.
Основателна се явява претенцията и за
заплащане на сума за услугата дялово разпределение от 32,40лв. за процесния
период, след като е извършвано дялово
разпределение от третото лице помагач и за което са представени договор, с
предвидено възнаграждение за отчитане на
уредите и партидата, както и констативни
протоколи за осъществения отчет от служители на третото лице помагач „Б.“ООД, с
подпис за потребителя и в тази връзка е
и заключението на ССЕ и която сума се дължи, както с оглед на чл.36 от ОУ от 2008год. така и с
оглед на чл.36 от ОУ в сила от 14.03.2014год. Неоснователна се явява претенцията до пълния претендиран размер от 42,60лв. или за разликата от 10,20лв.
и която сума е начислена за м.06.2012год., който е извън процесния период.
По отношение на претенцията за заплащане
на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за стойността на ТЕ, правилно първоинстанционния съд е приел, че с оглед на това, че за
част от процесния период от м.05.2013год. до
м.02.2014год. са приложими ОУ от 2008год. и с оглед на чл.33, ал.1 от същите е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен
да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. С оглед на което ответникът е изпаднал
в забава за заплащане на падежиралите в този период
ежемесечно дължими суми, представляващи стойността на топлинната енергия за
периода от 05.2013год. до м.02.2014год. и които правилно първоинстанционния
съд е определил като е взел в предвид месечните суми, посочени като главници в
ССЕ и при условията на чл.162 ГПК е определил техния размер от 44,83лв.
По отношение на останалия период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2
от същите месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, т.е. общата
фактура отразява цената на реално потребеното
количество топлинна енергия. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. В чл. 33, ал.4
от ОУ е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2. С оглед на което независимо, че клиентите следва да заплащат
месечните суми по месечните фактури в 30
дневен срок от датата на публикуване на задълженията, с оглед на чл.33, ал.4 от
ОУ обезщетение за забава е предвиено само при
неизпълнение на задължението за заплащане на цена на ТЕ в 30 дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество ТЕ
за целия отчетен период. В случая ищецът
не е ангажирал по делото доказателства за публикуването й, поради което правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил претенцията за обезщетение за забава до пълния претендиран размер от 289,41лв. и за периода от
м.03.2014год. до 30.04.2015год. като недоказан.
Неоснователна е претенцията за
обезщетение за забава и върху цената на услугата дялово разпределение след като
не е предвиден срок за заплащането й, поради което длъжникът изпада в забава
след покана с оглед на чл.84, ал.2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства да е отправяна покана от ищеца за заплащане на това задължение,
отправена преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК от 22.06.2016год.
С оглед на
което основателен е предявения иск за заплащане на сумата за ТЕ и услугата
дялово разпределение за периода м.05.2013год. до 04.2015год. за сумата от 2148,33лв., както и за сумата от
44,83лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.06.2013год. до 07.06.2016год. върху главниците за потребена
ТЕ за периода от м.05.2013год. до 02.2014год. и в останалата част претенциите
до пълните претендирни по исковата молба размери като
неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните уважени и отхвърлителни части
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неуважаване и на двете въззивни
жалби не следва да се присъждат разноски на страните за въззивното
производство във връзка с подадените въззивни жалби,
които са неоснователни. При направено изрично искане на ответника за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение и във връзка с депозиран отговор на въззивната жалба на ищеца, за което са представени
доказателства да са направени разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв. и
при направено възражение за прекомерност на същите и което съдът намира за
основателно следва да се присъдят разноски в размер на 300лв., с оглед на чл.9,
ал.1 от НМРАВ.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №430569 от 15.06.2018год., на СРС, 43-ти състав, постановено по гр.дело №60991/2016год., изменено в частта за
разноските с определение от 09.04.2019год.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ********да
заплати на Ю.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.
Х. сумата от 300лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач „Б.“ООД на страната на ищеца.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.