Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/09.02.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 489/2022 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на С.Р.Д., с ЕГН
**********,***, подадена чрез адвокат
С.К. от ДАК, срещу заповед за прилагане на
принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22 – 0283 – 000071/29.08.2022
г., издадена от началника на
РУ - Каварна към ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения административен акт поради
противоречието му с процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че
фактическата обстановка в заповедта не отговаря на обективната истина. Счита
се, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че именно С.Д. е
управлявал процесното МПС. Сочи се, че в действителност жалбоподателят не е
спрян за проверка на пътя, а след настъпило ПТП, причинено от друг водач на
МПС, който е ударил собствения му автомобил, паркиран пред магазин за
хранителни стоки по ул. „България“ в град Каварна. Твърди се, че не става ясно
как контролните органи са достигнали до извода, че С.Д. е имал качеството на
водач на МПС, за да се стигне до изпробването му с техническо средство за
употреба на алкохол, след като той не е управлявал автомобила. Актосъставителят е отишъл на мястото на произшествието,
когато автомобилът вече е бил в покой и не е очевидец на това кой го е
управлявал и съответно паркирал по улицата. Сочи се, че в разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се съдържа срок за налагане на принудителната
административна мярка. При определяне на неговата продължителност
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но е
длъжен да го обоснове, като изложи съответните мотиви. Твърди се, че директорът
на РУ – Каварна не е посочил конкретен срок на действие на принудителната
административна мярка и не е изложил мотиви за това, с което е нарушил целта на
закона и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Счита се, че не са спазени
изискванията за съдържание на административния акт, предвидени в чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началникът на РУ – Каварна при ОД
на МВР-Добрич, не изразява становище по нея.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения :
От данните по административната преписка се установява,
че на
28.08.2022 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Добрич, РУ Каварна, Д.Т.П., е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 403488 (л.14) против С.Р.Д. за това, че на
28.08.2022 г., в 08:57 часа, в гр.
Каварна, по ул. „България“ в посока от светофара
към Мебелен завод „Калацерка“ пред магазин за
хранителни стоки „К.ХХХ“
ЕООД, паркира личния си автомобил
„Фолскваген голф“ с рег. № HAS SD 130 (немски регистрационни табели), непосредствено след което лек автомобил
„Дачия лоджи“ с рег. № В 8133 ВМ, собственост на „Д.“ ООД, управляван от Васил Веселинов
Прокопиев, при извършване на маневра – заден
ход, блъска вече паркирания
автомобил. Настъпва
ПТП с материални щети. Двамата водачи са тествани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPL-0258. Пробата за алкохол в кръвта на С.Р.Д. показва 1.40 на хиляда. Водачът
заявява,
че отчетеният от уреда алкохол е консумиран вечерта на 27.08.2022 г. Издаден му е талон
за медицинско изследване с номер 0049588. Актът е предявен и връчен на водача и
е подписан от него без възражения. При съставянето му от контролните органи са иззети СУМПС № *********, контролен
талон № 6600604, СРМПС № ********* и два броя регистрационни
табели с рег. номер HAS SD 130.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на базата на обясненията на свидетелката
В.У., дадени непосредствено след извършване на ПТП пред актосъставителя
Д.П..
В обясненията си тя твърди, че на 28.08.2022 г., около 08, 50 часа, е видяла лек автомобил,
марка Фолксваген, черен на цвят,
с чуждестранен номер,
да спира пред магазина. От автомобила слязъл
непознат за нея мъж на
възраст около 55-60 години, нисък на
ръст, с прошарена коса и с очила. След като мъжът
влязъл в магазина, дошъл автомобилът на „Д.“ ООД, който я вземал за работа,
но по време
на паркирането,
ударил автомобила с чуждестранната регистрация. След удара нямало видими
щети. Водачът на автомобила с чуждестранната регистрация излязъл от магазина,
видял, че му е ударена колата
и поискал да се обади на
полицията заради настъпилото ПТП. След като пристигнали,
полицаите извършили проби за алкохол на
двамата водачи. В обясненията е пояснено, че У. видяла лицето С.Д. лично
да управлява и паркира автомобила с чуждата регистрация. Свидетелката е вписана
в АУАН като очевидец, присъствал при установяване на нарушението.
Въз основа на съставения АУАН е издадена заповед № 22
– 0283 – 000072/ 29.08.2022 г. на началника
на РУ – Каварна към ОДМВР – Добрич, с която на С.Р.Д. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като правно
основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, а като фактическо основание - управлението на МПС под
въздействието на алкохол. Деянието на водача
е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
С
т.1.5 от заповед № 357з – 924 – 07.04.2022
г., издадена на основание чл.
172, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, директорът на ОДМВР – Добрич е упълномощил
началниците на РУ при
ОДМВР – Добрич с правомощия
на територията, обслужвана от съответното
РУ при ОДМВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от от ЗДвП.
В хода на производството по делото са разпитани трима
свидетели – актосъставителят Д.П. и двама свидетели, които
са доведени от жалбоподателя.
В показанията си св. Д.П. разказва, че отишъл на мястото
на ПТП по сигнал от дежурния в РУ. Когато пристигнал, единият водач чакал отвън
до автомобила, а другият – бил в магазина. При съставяне на протокола за ПТП
изпробвал и двамата водачи за наличие на алкохол в кръвта. Когато попитал кой е
управлявал автомобила с чуждестранна регистрация, жалбоподателят е заявил, че
той е с МПС. Свидетелката У. също казала, че го е видяла да управлява
автомобила. Около мястото на ПТП имало и други хора, но никой не поискал да
даде обяснения. Колегата на свидетеля отишъл да пита лицата, които седели на
кръглата масичка пред магазина, но те нищо не казали. Магазинът не разполагал с
видеокамери, от записите на които да се проследи какво точно се е случило. Свидетелят
пояснява, че жалбоподателят дал доброволно проба за алкохол. Нямал никакви претенции,
че не е карал автомобила, докато не видял стойността на апарата. Тогава
започнал да оспорва, че не е управлявал МПС.
При разпита му св. К.Г.Е. сочи, че когато пристигнал, колата вече била пред магазина. Той не знаел,
че автомобилът е на С.. Жалбоподателят дошъл, поздравил го и влязъл в магазина.
В това време свидетелят видял, че някой ударил колата с немска регистрация.
Жалбоподателят излязъл от магазина и казал, че тази кола е негова. Поискал да
извикат полиция. Свидетелят се обадил по телефона. Не е разговарял с полицаите,
когато пристигнали на място. Казал само на един от служителите, че той се е
обадил по телефона. В показанията си свидетелят сочи, че не е виждал
жалбоподателя да кара колата. По принцип си пиел кафето пред магазина и отивал
там към седем, седем и нещо. Когато отишъл, колата вече била там, но С. не бил
вътре в нея.
Св. Г.А.Д. дава
показания, че на процесната дата сутринта си взел кафе от автомата в магазина и седнал на една
масичка отвън, с гръб към улицата.
Някой го тупнал отзад. Когато се обърнал, видял С.Д., който влязъл в магазина. Тогава станал ударът. Свидетелят не видял ПТП,
тъй като бил с гръб към улицата, но после разбрал, че някой е ударил колата на С..
Сочи, че когато пристигнал пред магазина, автомобилът на жалбоподателя вече бил спрян там. При идването на полицаите останал с гръб към улицата. Не е
гледал какво правят и не е разговарял с тях.
При тези фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно приложената по делото упълномощителна
заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба,
регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са
мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към
съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е неразделна част от
административната преписка.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила или нарушение на материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Текстът на чл. 171 от ЗДвП в приложимата му редакция предвижда
за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една
от които е временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не
повече от 18 месеца – чл. 171, т. 1, б. “б. от ЗДвП (редакция ДВ, бр.77/2017г., в сила от
29.06.2017г.).
Следователно необходимите материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена
по един от посочените в закона начини, което в случая безспорно е налице. От
съдържанието на АУАН е видно, че на инкриминираните дата, час и място Д. е
управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,40 на хиляда,
отчетена с техническо средство. АУАН е редовно съставен по предвидения за това ред
и има задължителна за административния орган презумптивна
доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Констатираното с акта нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е основание за прилагане на мярката при условията на обвързана компетентност,
поради което началникът на РУ – Каварна не е имал право на преценка дали да
издаде обжалваната заповед или не. Към момента на проверката отчетеният с
техническото средство резултат е показвал съдържание на алкохол в кръвта на
водача над 0, 5 на хиляда и правилно в съответствие с този резултат административният
орган е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 171, т. 1, б. “б“
от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е доказано
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е имал качеството на водач
на МПС, защото това се установява както от АУАН, така и от непротиворечивите обяснения
на свидетелката У., в които ясно и убедително е посочено, че Д. е паркирал автомобила пред магазина и веднага след това е последвало ПТП с другия автомобил.
При предявяването и връчването на акта жалбоподателят не
е оспорил констатациите, че той е управлявал и паркирал процесното
МПС. В приложеното по делото копие изрично е вписано, че водачът няма
възражения срещу акта. Съгласно обстоятелствената част на акта нарушителят е изразил
несъгласие само с показателите на техническия уред, заявявайки, че отчетеният
алкохол в кръвта му е употребен предната вечер. От последователните показания на актосъставителя се установява, че
при посещението на ПТП жалбоподателят сам е заявил, че той е водачът на
автомобила с немска регистрация. Същите сведения е дала и св. У., която е била
пряк очевидец на случилото се. Преди да пристъпят към тестване на двамата
водачи, полицейските служители са се уверили с всички възможни средства и
способи кои са участниците в ПТП, поради което неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е ясно по какъв начин контролните органи са достигнали до
извода, че той е имал качеството водач на МПС. Писмените обяснения на св. У. са
събрани в съответствие с процесуалните правила и не са оспорени от
жалбоподателя в хода на проверката. Те са дадени непосредствено след ПТП, от незаинтересовано от изхода на делото лице, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
Последващите твърдения на
жалбоподателя, че присъствието му на мястото на ПТП не е достатъчно да обоснове
категоричен и несъмнен извод, че именно той е управлявал автомобила, без да
сочи как се е озовал там и кой всъщност е управлявал и паркирал собствения му
автомобил пред магазина, са плод единствено и само на неговата защитна теза,
която противоречи на цялостното му поведение по време на проверката и не е годна
да опровергае обясненията на св. У. и констатациите в акта.
Показанията на доведените от жалбоподателя свидетели също не са годни да ги опровергаят. От разпита на лицата се
установява единствено, че автомобилът е бил паркиран, когато те са пристигнали на място. И двамата
свидетели говорят неопределено, че са видели жалбоподателя пред магазина, но не
и как е дошъл дотам. Сведенията им за появата му са несигурни и неубедителни,
като единият твърди, че е бил непрекъснато с гръб към улицата. Изминалото време от настъпването на инцидента и уклончивостта в отговорите им разколебава достоверността
на казаното от тях. Прави впечатление, че по време на проверката те не са дали никакви обяснения, за да спомогнат за
изясняване на обективната истина, въпреки че са имали тази възможност, а сега, почти пет месеца след нарушението, свидетелстват
в полза на жалбоподателя, което създава съмнение
в обективността и безпристрастността им. С оглед на това показанията
им не са надежден източник на информация и не следва да се ценят.
Няма спор, че при настъпването на ПТП и идването на
полицейските органи автомобилът на жалбоподателя е бил в покой, но актът срещу
него е съставен за това, че е управлявал МПС под влиянието на алкохол,
паркирайки автомобила си на посочените дата, час и място. Обстоятелството, че
той е бил проверен, след като е паркирал пред магазина на ул. „България“ в град
Каварна, не изключва качеството му на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП, защото паркирането на автомобила е част от неговото управление.
След като жалбоподателят не е представил надлежни доказателства,
с които да обори установената от контролните органи фактическа обстановка при условията на пълно обратно доказване, правилно
и обосновано административният орган е приел, че именно той е управлявал и
паркирал автомобила непосредствено преди ПТП, зачитайки презумпцията за
истинност на акта по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
При безспорността на основния правнорелевантен
факт – управление на МПС след употреба
на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда – правилно и законосъобразно
административният орган е упражнил публичното си субективно право да наложи
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП. Административната
принуда е държавновластническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми,
които техният адресат не желае да изпълни доброволно. Приложената ПАМ има
превантивен и преустановителен характер – да прекрати
извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици
от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното
отнемане на СУМПС на водача е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови
шофирането в нетрезво състояние и да се гарантира живота и здравето на участниците
в движението, поради което процесната заповед не е в противоречие с целта на
закона. Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в
чл. 6 от АПК. Предвидената в чл. 171,
т. 1, б. “б” от ЗДвП ПАМ се прилага
под прекратително условие – до решаване
на въпроса за отговорността на водача, но
за не повече
от 18 месеца. Действително в заповедта не е
посочен конкретен срок на действие на ПАМ, но това не е съществено
закононарушение. При произнасянето на компетентния орган относно административнонаказателната отговорност на водача или
след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита
за отпаднала с оглед настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано действието й. В този смисъл нормата на чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП е императивна и следва
да се приложи по отношение на срока на действие на мярката.
По тези съображения съдът
намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена при изяснена
фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, поради което не са
налице основания за отмяната й по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора жалбоподателят
няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски по
делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Д., с ЕГН **********
***, срещу заповед за прилагане на
принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22 – 0283 – 000071/29.08.2022
г., издадена от началника на РУ – Каварна към ОД на МВР
– Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: