№ 12
гр. Бургас , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20202120203374 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. А. против Наказателно постановление
№ 20-0769-002082/30.06.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания лишаване
от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба в
размер на 2 000 лева и са му отнети на основание Наредба № 1з-2539 на МВР
12 контролни точки. Претендира се отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт е депозирала писмено
становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я
уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
адвокат.
В с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.
1
По отношение на законосъобразността на НП релевира оплакване, че са
описани две нарушения по текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, едното от които
не е било констатирано с АУАН, както и че е налице разминаване между
описателната част и диспозитива на постановлението досежно способа, по
който е следвало извършване на проба за наркотични вещества – с тест или с
техническо средство. Поддържа теза, че е нарушена процедурата по издаване
на талона за медицинско изследване, който му бил връчен преди съставянето
на АУАН, в което време той е следвало да се яви за лабораторно изследване.
Изтъква обстоятелства, които допълнително са отнели от определеното му
време за явяване за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното
наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Срещу А. Г. А. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 627213/02.06.2020 г. за това, че на 02.06.2020 г.,
около 02,05 часа, в гр. Бургас, по ул. „Г. Калоянчев“ в посока ул. „Д.
Аврамов“, управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № 709АЕD93/F/ с рама
№ WDB2110061A770526, собственост на DOS SANTOS STEPHANE, като
при полицейска проверка водачът отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични и упойващи вещества и техните аналози, с което виновно е
нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от
жалбоподателя. Посочено е в АУАН, че на водача е издаден талон за
медицинско изследване и седем броя холограмни стикери. Видно от
съдържащия се в преписката талон № 0067133/02.06.2020 г., жалбоподателят
собственоръчно е вписал, че отказва да бъде пробван за наркотици. Талонът
му е предявен за връчване в 03,40 ч., което обстоятелство е удостоверил с
подписа си. В талона е определено на водача да се яви за медицинско
изследване в спешния център на УМБАЛ – Бургас до 45 минути от
връчването.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
2
отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.
Обобщил е извод, че по този начин жалбоподателят отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози.
Жалбоподателят ангажира гласни доказателства за причини, поради
които не е успял да изпълни предписанието за лабораторно изследване.
Според разпитания св. М.А., придружавал жалбоподателя по време на
въпросната проверка по линия на КАТ, проверяваният изчакал да дойде такси,
чийто шофьор да премести автомобила му на паркинг и да го откара до
спешния център, поради което отишъл за медицинско изследване 10 минути
преди определеното му време, но бил отпратен от медицинското лице под
предлог, че нямало да има време да пристигне полицай. Свидетелят заявява,
че от позицията си на седящ в управлявания автомобил не видял
последователността на издаване на документите, като изказва предположение,
че първо е изготвен талонът и после АУАН.
Разпитаният по делото актосъставител – св. Хубен Карамфилов, изнася
данни, че е спазил поредността за съставяне на АУАН и издаване на талон за
медицинско изследване.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
03.08.2020 г. Жалбата е подадена на 07.08.2020 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, в какъвто
смисъл са направените оплаквания. В НП нарушението е индивидуализирано
по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съдът е в обективна
3
възможност да прецени кое нарушение е вменено на жалбоподателя. Фактите,
които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към
извършеното нарушение, са описани в наказателното постановление по
недвусмислен и достатъчен начин.
НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към
ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната
територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на
основание регламентиращите компетентността на наказващите органи
разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
установяване на употребата на наркотични вещества, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лева. Алинея 4 на същия текст
указва, че редът, по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, се определя с наредба, каквато в случая е действащата
към момента Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /в сила от
29.09.2017 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата,
възпрепятстването на извършването на проверката от страна на
проверяваното лице се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава, а съгласно чл. 3а, ал. 2, т. 1 от Наредбата, когато водачът откаже
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози с тест, то употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с химико-токсикологично лабораторно изследване. Анализът на
така цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
ясно указва, че отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказът да бъде
извършено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
4
на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни
състава на нарушение по тази норма, тъй като двете деяния са посочени
алтернативно – или. Това от своя страна означава, че отказът на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози осъществява състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и не е необходимо
кумулативно да е отказал да му бъде извършено и химико-токсикологично
лабораторно изследване. В случая не е спорно, че жалбоподателят е отказал
да бъде проверен за употребата на наркотични вещества със съответното
техническо средство. Този отказ той сам вписал в издадения му талон за
медицинско изследване и се е подписал. С отказа да му бъде извършена
проверка с техническото средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози той виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което и правилно на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП са му наложени кумулативно предвидените в закона
наказания във фиксиран размер – лишаване от право на управление за срок от
24 месеца и глоба в размер на 2000 лева. Без правно значение са причините,
поради които водачът е отказал извършване на проверката или в последствие
не е дал кръвна проба, тъй като разпоредбата не предвижда изключения. С
процесното наказателно постановление А е наказан за отказа да му бъде
извършен тест за наличие на наркотични вещества или техни аналози, поради
което възраженията по отношение на причини защо не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване и доказването им са неотносими
към спора. Действително по преписката е представен талон за изследване №
0067133 от същата дата, в който е отразен отказът на водача да бъде тестван
от контролния орган. Талонът съдържа подпис на проверявания с
информирано съгласие за вписания в него час на връчване и време за явяване
за медицинско изследване. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г., крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в
зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за
отиване до него. В случая тези обстоятелства са съобразени.
5
С разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се цели да бъдат
санкционирани водачи, които, отказвайки да бъдат изпробвани за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, търсят да
осуетят реализиране спрямо тях на административно-наказателна или
наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след
употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Така, че е достатъчно
водачът да е отказал проверката по първия начин, какъвто е и разглежданият
случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на административно-
наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН серия АА № 627213/02.06.2020 г. отговаря на всички законови
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. В
производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази
доказателствена сила на акта чрез ангажиране на доказателства, данните от
които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези,
отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-
наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посоченото в АУАН
и в наказателното постановление административно нарушение действително
е осъществено от страна на А.
Нказващият орган е вписал в НП отнемане на 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата е
предвидено, че за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат
12 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на
контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка
показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за
отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като
административно наказание или принудителна административна мярка.
Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление.
6
В заключение, административно-наказващият орган е издал правилно и
законосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-
002082/30.06.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас, с което на А. Г. А., с ЕГН **********, от *****, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца и глоба в размер на 2 000 лева и са му отнети на основание Наредба №
1з-2539 на МВР 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7