Решение по дело №515/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

                    гр.Плевен, 03.10.2019 година.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

      ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                         ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА

    СВЕТЛА Д.

при секретаря………Д. Г.………и в присъствието на прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…възз.гр.д.№ 515 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 836 от 10.05.2019г., постановено по гр.д. № 9066/2018г. Плевенския районен съд е постановил, на основание чл.127, ал.2 СК малолетното дете З. Д. Г. да живее при своя баща Д.Г.К. ***.Предоставил е           упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата Д.Г.К., като е определил следния режим на лични контакти на майката В.Ю.А. с детето З. Д. Г.: майката да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица на месеца – от 18.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспиване на детето при майката; всяка втора и четвърта седмица на месеца - от 18.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, с преспиване на детето при майката, а също и тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; През нечетните години майката да взема детето по време на следните официални празници: Великден (от петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта (22 септември) и за Нова година - от 28 декември до 2 януари,  с преспиване на детето при бащата; През четните години майката да взема детето по време на следните официални празници: Трети март, Георгьовден, Деня на съединението и Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово), с преспиване на детето при майката; През нечетните години майката да взема детето и за рождения му ден на деветнадесети февруари, с преспиване вечерта в дома на майката, а през четните години да взема детето на следващия ден след рождения му ден, също с преспиване в дома на майката. Осъдил е В.Ю.А.  да заплаща на  детето, чрез неговия баща и законен представител Д.Г.К. ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на постановяване на решението до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска.Присъдил е деловодни разноски в полза на Д.Г.К. в размер на 675лв. Осъдил е В.Ю.А.  да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК по сметка  на  Плевенски РС държавна такса  в размер на 201.60 лв.

 Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В.Ю.А., чрез пълномощникът и адв. С.Ч. от САК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата. Въззивницата моли съда да отмени  решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права, а на бащата – режим на лични отношения с детето и да бъде определена издръжката, която да заплаща за него.

Въззиваемият Д.Г.К., чрез пълномощника си адв.Д.П.  е взел  становище, че жалбата е неоснователна. Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В.Ю.А., подадено чрез пълномощникът ѝ адв.В. П. от ПлАК против Д.Г.К., с искане по 127 ал.2 СК за определяне от съда поради спор между родителите и липса на споразумение относно това кой от тях да упражнява родителските права над детето им З. Д. Г.. И с насрещен иск, предявен от бащата на детето, със същото искане.

Пред районния съд е било безспорно, а и пред настоящата инстанция също, че страните по делото са родители на малолетното дете З. Д. Г., родена на ***г. Не се спори, че страните са живели на съпружески начала около осем години в дома на родителите на Д.К. ***. Безспорно е, че през м. юни 2018г. са се разделили, като детето З. е останало да живее при баща си, заедно с брат си Г.-дете на Д.К. на 11г. възраст. Майката на малолетната З. е заживяла в с.Б., на ул.****, заедно с разпитания като свидетел пред РС А. О. Й., в имот-негова собственост. Същата работи в „Е*****“ ООД – гр.Плевен, със средно месечно трудово възнаграждение в размер на около 660лв. Бащата Д.К. работи в „Х*****“ ЕООД – гр.А., на длъжност „монтьор“, със средно месечно трудово възнаграждение в размер на около 630лв.И двамата родители желаят да отглеждат детето си и имат необходимите материални и битови условия за това и могат да разчитат в преките грижи за детето на подкрепата на близки. Тези факти и обстоятелства се установяват и от писмените доказателства, свидетелските показания и доклада на Отдел «Закрила на детето» и  извършеното социално проучване от социален работник.

Спорно е кой от родителите следва да упражнява родителските права над малолетната З. Д. Г..За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:

 Предявените искове са с правно основание в чл.127 ал.2 СК с оглед безспорно установените факти, че родителите на детето нямат сключен граждански брак и живеят разделени. След като не живеят заедно, страните нямат възможност ежедневно да вземат решения относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство пряко засяга интересите на детето и се разрешава с иска по чл.127 ал.2 СК. С този иск съдът следва да се произнесе по въпроса не само при кого от родителите ще живее детето, а и относно това на кого от двамата ще бъде предоставено упражняването на родителските права върху него, личните отношения с детето и издръжката му съгласно разпоредбите на чл.59, чл.142-144 СК.  За да реши спора по чл.127 ал.2 СК съдът следва да събере доказателства досежно това, кой от двамата родители притежава по-добри родителски и възпитателски качества и кой от тях може да гарантира на детето по-добри  условия и подходяща за отглеждането му социална среда. При съблюдаване интереса на детето, следва да се прецени при кой от двамата родители то ще расте здраво, обичано и щастливо, което е задължително за хармоничното му развитие като личност.                

За да определи родителските права да се упражняват от бащата, Плевенския районен съд е приел, че за задоволяване на нуждите на дете на такава ниска въъзраст –5 години, са важни не само подходящите битови условия, но от съществено значение е осигуряването на спокойна семейна среда, която да създава у него усещане за сигурност и уют. Важна е не степента на желание на всеки от родителите да упражнява родителските права, а как би повлияла на детето една евентуална промяна в досегашния му начин на живот и отношения с всеки от родителите.След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че и двамата родители могат да осигурят подходящи битови условия за отглеждане на дъщеря си, както и средства за задоволяване на обичайните нужди, които има според възрастта си, подкрепяни от членовете на разширеното семейство. Приел е, че всеки от родителите притежава необходимите родителски качества за да отглежда и възпитава детето и липсват доказателства за поведение, което да се квалифицира като вредно за нормалното му физическо и психическо развитие. Съобразявайки обстоятелствата, че майката е създала ново семейство със съжител, който дъщеря ѝ не познава и се е установила да живее в жилище, в което детето никога не е ходило и не приема като свой дом и въз основа на експертното  заключение на хабилитиран психолог, съдът е приел, че извеждането на детето от настоящата му среда/тази в дома на баща му/, в която то се чувства обгрижено, защитено, прието и обичано, и въвеждането му в нова среда/тази в дома на майка му/, която е непозната за него, и при нарушена на този етап емоционална връзка с този родител,  би могло да доведе до психо-емоционалното му  травмиране.

Изложените в мотивите на първоинстанционното решение  фактически констатации и правни изводи, са правилни, обосновани и законосъобразни и се споделят напълно от настоящия състав на въззивния съд, при условията на чл.272 от ГПК. От събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетелката Ю. А. И. – майка на ищцата В.А., се установява, че дъщеря ѝ при напускане на дома в с. С. е искала да си вземе детето, но баща му Д.К. е настоял то да остане да живее с него. Впоследствие, той и родителите му не са били съгласни да го дадат за отглеждане на майката и известно време не са ѝ давали да разговаря с детето по телефона, изтъквайки различни причини. Свидетелката твърди, че срещите на майката с детето са били недостатъчни и затрудявани от семейството на баща му, че дъщеря ѝ не давала пари за детето през периода на раздялата, т.к. нямала възможност да говори с ответника и дъщеря си, за да разбере от какво детето имало нужда.Същото се установява и от свидетелят Р. Г. М., а също и че майката може да разчита на помощ от близките си в грижите за дъщеря си. Свидетелят А. О. Й., който живее на съпружески начала с ищцата от началото на м.септември 2018г., установява, че подкрепя майката в желанието ѝ да се грижи за дъщеря си и декларира, че ще и помага. Свидетелят Г. Д. Г.  - баща на ответника излага в показанията си, че В.А. сама е напуснала дома им в с.С. и че по-късно, когато е дошла отново не е заявявала желание да вземе детето си, а само е възникнал спор за някакви вещи. Установява, че внучката му посещава детска градина, като сутрин я води баща й, а вечер я прибирали той или баба ѝ. Същото се установява и от показанията на свидетелката Т. К. В. и на свидетеля А. Д. Д..

Свидетелските показания касаят повече отношенията между родителите на детето и не установяват нещо различно относно приетите за  безспорни факти и обстоятелства от значение за произнасянето по въпроса за родителските права и свързаните с тях въпроси за местоживеенето, издръжката и личните отношения с детето.Същественото в случая, при равни други условия за отглеждането и възпитанието на детето, е установеното от заключението на психолога доц.А. Р., д.п., че след почти една година от напускане на жилището в с.С. се е установила емоционална дистанцираност на детето към майката, причина за което е липсата на редовни контакти между тях. Установява се, че към баща си и семейството по бащина линия детето проявява доверие и привързаност, като този родител е трайно присъстващата фигура, авторитетът, който определя правилата и границите и удовлетворява потребността на детето от сигурност и защитеност. При налични индикации за емоционална дистанцираност на детето от майката, вещото лице е установило, че не е налице синдром на родителско отчуждение. Не са били установени данни за директна манипулация спрямо детето, целяща настройването му срещу майката, но е отбелязано, че е възможна индиректна манипулация. Изказани мнения и квалификации по адрес на майката, детето на тази възраст може да приеме като свои. От проведената беседа и начинът, по който детето е отговаряло, експертът не е установил индикации за даване на заучени отговори. Вещото лице счита за препоръчително с детето да се общува по начин, който не провокира у него чувство за вина, че не отговаря на очакванията на единия или другия родител по отношение личните му предпочитания за общуване. Вменяването на вина по този индиректен начин крие риск за отключване на психоемоционални кризи в бъдеще. Вещото лице е дало заключение, че в интерес на детето е да има възможност, подкрепяно от бащата винаги, когато почувства емоционална потребност от това, да общува с майка си В..   Категорично е заключението, че е необходимо детето да бъде предпазено от попадане в емоционално травмираща го среда, както и да му се осигури спокойна, подкрепяща, с ясна структура среда, в която то се чувства обгрижено, защитено, прието и обичано и че в момента като такава З. приема дома на бащата.

При изслушване на доц. Р. в съдебно заседание пред районния съд същата разяснява, че детето не е готово и няма потребност да напусне структурираната среда и структурираните взаимоотношения в дома на бащата, за да премине в дома на майката. Към момента не желае да живее на друго място и е необходимо време, за да се възстанови физическата и емоционална връзка между него и майката, за което подкрепа следва да окаже и бащата. Поддържа писменото си заключение, че в момента при това състояние на взаимоотношенията не е подходящо за детето внасяне на промяна в живота му. Депозирания по делото социален доклад също съдържа констатацията, че детето се чувства добре в настоящата си семейна среда.

При така изложеното и след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, преценявайки единствено интересите на децата, окръжният съд намира, че упражняването на родителските права върху детето и съответно неговото местоживеене правилно е предоставено на бащата и постановено детето да живее при него.Приема за правилен и обоснован извода на РС, че макар детето да е на ниска възраст, когато има нужда от ежедневен контакт с майка си, на този етап следва да се постанови то да остане да живее при своя баща и той да упражнява родителските права, като в резултат на регламентирания разширен режим на лични контакти на детето с майката, се възстанови нарушената емоционална връзка между тях.Това може да се постигне постепенно, а не рязко при поставяне на детето в нова среда. Нужен е известен период от време, през който то да опознае новия дом и съжител на майка си и при редовно и пълноценно общуване и при тях да се чувства сигурно, обгрижвано и обичано, което е от изключителна важност за нормалното му развитие.Поради това, съдът приема, че няма основание да се променя фактическото положение, което е трайно установено. Отделно от това в дома на бащата където живее от раждането си, З. общува с брат си Г..

                      Определения режим на лични отношения с майката е съобразен с необходимостта от подновяване на контакта между нея и детето и е подходящ, като за в бъдеще при пълноценно използване на това време за възстановяване на прекъснатата емоционална връзка и при промяна на условията, може да се стигне и до промяна в упражняването на родителските права.Правилно е определен и размера на издръжката, който майката да заплаща, в минимален размер, съобразно поисканото и който е съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителите му.

Поради изложеното, решението на Плевенски РС следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно представения договор за правна помощ за платеното на адв. Д.П. възнаграждение, в брой.

    Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 836 на Плевенския районен съд от 10.05.2019г. по гр.д. № 9066/2018г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА В.Ю.А., с ЕГН **********,***  да заплати на Д.Г.К., с ЕГН **********,***, Плевенска област, **** сумата от 500лв., представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: