Решение по дело №3715/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към решение № 644/05.10.2021 г. по АНД № 3715
по описа за 2021 година на Районен съд Варна, Пети състав

Районна прокуратура Варна е внесла с вх.№ 30190/10.09.2021 г. в Районен съд
Варна по тяхна преписка № 17508/2020 г. постановление заедно с материалите по
досъдебно производство № 467/2020 г. по описа на Сектор Пътна полиция при
Областна дирекция на МВР Варна, водено срещу ПЛ. ХР. К. ЕГН ********** за
извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от Наказателния
кодекс/НК/ с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
С оглед разпоредбата на чл.378 ал.3 от Наказателно-процесуалния
кодекс/НПК/, съдът приема за установена следната, отразена в постановлението на
Районна прокуратура Варна, фактическа обстановка:
На 12.12.2020 г. около 11:30 часа обв.ПЛ. ХР. К. управлявал лек автомобил
Субару Аутбек с рег.№ В 6582 ВТ в гр.Варна по локалното платно между магазин
Технополис и бул.Владислав Варненчик, от южната страна на булеварда, в дясната
лента за движение, в посока от запад на изток/към центъра на гр.Варна/ със скорост
30,42 км/час.
По това време св.ПР. Г. Ц. като пешеходец предприел пресичане напречно на
локалното платно в посока от север на юг/от бул.Владислав Варненчик към входа за
магазин Технополис/ със скорост на движение 4,2 км/час.
Разстоянието, на което се е намирал лекия автомобил когато пешеходецът е
навлязъл на платното за движение, е било 26,22 метра.
Времето било дъждовно, асфалтът на пътя бил мокър.
Въпреки че възприел пресичащия пътното платно пешеходец, обв.К. не
изпълнил задължението си по чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ -
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Когато св.Ц. навлязъл на около 2 метра в лентата на движение на лекия
автомобил, последвал удар странично в областта на левия преден калник на
автомобила. След удара пешеходецът Ц. преминал през предния капак на автомобила,
ударил се в предното стъкло, водачът на автомобила обв.К. предприел аварийно
спиране и след спирането на автомобила св.Ц. паднал на асфалта.
1

Според заключението на автотехническата експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство от вещото лице А.Х.В. е видно, че:
1. Скоростта на движение на лекия автомобил преди удара е била 30,42 км/час.
Скоростта на движение на пешеходеца Ц. е била 4,2 км/час
2. Дължината на опасната зона на спиране на лек автомобил Субару Аутбек с рег.№
В 6582 ВТ при приетата скорост на е била 15,97 метра. Дължината на опасната
зона е била по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила в
момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и по-малка от
разстоянието, на което се е намирал пешеходецът в момента на навлизане в
лентата за движение на лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил е имал
възможност да предотврати произшествието при навлизане на пешеходеца на
платното за движение и не е имал възможност да предотврати произшествието
при навлизане на пешеходеца в лентата му за движение.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза № 27/2021 г., изготвено от
експерт д-р С.М. е видно, че Ц. в резултат на ПТП е получил счупване на дясната
раменна кост в горна трета, обусловило трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник за период от около 3 – 3,5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес.
С гореописаното деяние според Районна прокуратура Варна обвиняемият ПЛ.
ХР. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 12.12.2020 г. в гр.Варна, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Субару Аутбек с рег.№ В
6582 ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на пешеходеца ПР. Г. Ц. средна телесна повреда,
изразяващи се в трайно затруднение в движението на горен десен крайник за период от
около 3-3,5 месеца поради счупване на дясна раменна кост.
Представител на Районна прокуратура Варна счита, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на ПЛ. ХР. К. с налагане на административно наказание:
- деянието е извършено по непредпазливост и за него е предвидено наказание
лишаване от свобода до 3 години или пробация;
- обвиняемият К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
- от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване;
- не е налице нито една от отрицателните предпоставки по чл.78а ал.7 от НК
и прави предложение обвиняемият ПЛ. ХР. К. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В съдебно заседание представител на Районна прокуратура Варна, редовно
призована, не се явява.
Пострадалият ПР. Г. Ц. в съдебно заседание се представлява от адв.С.С. от
2

Адвокатска колегия гр.Варна. Адв.С. представя декларация от Ц., че е запознат с
образуваното съдебно производство и с разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК, че
наказателното производство може да бъде прекратено, ако пострадалият поиска това и
заяви, но не желае да бъде прекратено наказателното производство.
Защитникът на обвиняемия адв.Ю.Г. в хода по същество излага аргументи, че
обв.К. не е имал възможност да види пешеходеца при стъпването му на пътното
платно, пострадалият е предприел пресичане с бърз ход, с тичане и сам се е блъснал в
лявата предна част на автомобила. Обв.К. е възприел пешеходеца едва при навлизането
му в лентата за движение на автомобила и тогава не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, поради което защитата моли съда да
оправдае обв.К..
Обвиняемият К. счита, че е невинен, че пострадалият сам се е блъснал в
автомобила, въобще не е излизал пред автомобила в неговата лента за движение.
При формиране на своето решение съдът взе предвид и следните писмени
доказателствени средства, съдържащи се в досъдебното производство:
1. Протокол за оглед на местопроизшествие/л.21 от ДП/.
2. Скица към протокола за оглед/л.24 от ДП/.
3. Албум с фотоснимки, изготвени при огледа на местопроизшествие/л.30 от ДП/.
4. Епикриза/л.30 от ДП/.
5. Копия от свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на
МПС, контролен талон, удостоверение за техническа изправност, застраховка
Гражданска отговорност/л.37-39 от ДП/
6. Протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол
и/или друго упойващо вещество в кръвта № 1252/14.12.2020 г./л.41 от ДП/.
7. Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от 12.12.2020 г. от д-р
Юлиян Бончев МБАЛ Света Анна-Варна АД/л.42 от ДП/.
8. Съдебномедицинска експертиза № 27/2021 г./л.44 от ДП/.
9. Автотехническа експертиза/л.49 от ДП/.
10. Писмо рег.№ 10852р-3305/21.12.2020 г. от Районен център 112 Варна при
Дирекция Национална система 112 МВР с приложен CD/л.63 от ДП/.
11. Справка за нарушител/л.67 от ДП/.
12. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1707/12.12.2020 г./л.15 от
ДП/.
Съдът кредитира изцяло заключенията на химическата, съдебно-медицинската
и автотехническата експертизи като обективни и компетентни. Заключението на
автотехническата експертиза е изготвено след задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства, същото е аргументирано и мотивирано изключително подробно.
Съдът кредитира и другите писмени доказателствени средства, цитирани по-
горе, събрани в хода на досъдебното производство и приобщените на основание чл.283
от НПК.
Съдът кредитира и свидетелски показания на свидетелите ПР. Г. Ц., К.Д.К.,
И.И.К. и Ц.Г.Н., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са
обективни, взаимно допълващи се и подкрепени от писмените доказателствени
3

средства по делото.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От обективна страна нормата на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК е
характерно това, че по своята същност нормата е бланкетна. Съгласно теорията
бланкетната диспозиция е тази, при която за непълноти в признаците на състава на
дадено престъпление се препраща към нормативен акт извън Наказателния кодекс,
където са уредени определени понятия или институти. В конкретния случай нормите,
уреждащи транспортните престъпления препращат към законови и подзаконови
нормативни актове, в които се съдържат специалните правила, очертаващи дължимото
поведение при управление на транспортно средство. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК се изразява в нарушаване на правилата за
движение при управление на моторно превозно средство, очертани най-вече в Закона
за движението по пътищата и Правилника за прилагане на ЗДвП. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.343 ал.1 от НК, според съдебната практика, може да се
осъществи чрез действие или бездействие, с което се нарушават правилата за движение
по пътищата и с това виновно се причиняват предвидените в закона противоправни
последици /престъпния резултат/.
В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемия
чрез действия и се изразява в нарушение на конкретни разпоредби, визирани в ЗДвП.
Нарушаването на правните норми от цитирания нормативен акт се изразява в
конкретни нарушения на разпоредбите на чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да направят всичко възможно да намалят скоростта или да спрат превозното
средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението". В конкретния
случай съдът намира, че на 12.12.2020 г. при управлението от страна на обвиняемия К.
на лек автомобил Субару Аутбек с рег.№ В 6582 ВТ в гр.Варна, на бул.Република на
локалното платно пред магазин Технополис, той е управлявал превозното средство без
да го контролира непрекъснато и като не се е съобразил с наличието в близост на
пешеходци. Нарушенията на цитираните правила за движение по пътищата от страна
на обвиняемия К. е довело до вредоносния резултат – причиняване на средна телесна
повреда на П.Ц.. Констатираните нарушения на правилата за движение са в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения престъпен резултат - причиняване на
средна телесна повреда на Ц..
При преценка на събраните в хода на наказателното производство
доказателства съдът намира, че в конкретния случай пострадалият Ц. като участник в
движението - пешеходец чрез своето поведение на пътя е съпричинил настъпилия
вредоносен резултат. Съгласно постоянната практика на ВКС на РБ, за да е налице
съпричиняване е необходимо да са налице следните предпоставки: извършените
действия да нарушават предписани от нормативен акт правила за поведение;
нарушенията да са в причина връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие; нарушенията да не зависят от волята на водача /решение № 260
от 05.05.1983 год. по н.д. № 216 от 1983 год., III наказателно отделение/. Безспорно по
делото е установено, че пострадалият е пресичал пътното платно на място, което не е
било обозначено като пешеходна пътека и не било предназначено за пресичане на
пътното платно, на висока скорост, без да се огледа и да пропусне лекия автомобил,
управляван от обв.К.. С тези си свои действия пострадалият е нарушила разпоредбата
на чл.113 ал.1 от ЗДвП. Нарушението е в причина връзка с вредоносния резултат и чрез
4

действията си пострадалият е допринесъл за осъществяването на съставомерния
резултат. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че пострадалият Ц. е
съпричинил престъпния резултат, нарушавайки цитираната по-горе нормативна
разпоредба, въвеждащи задълженията за пешеходците да пресичат пътното платно на
пешеходна пътека. Това обстоятелство е важно и съществено относно вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия ПЛ. ХР. К.. Но то по никакъв
начин не игнорира изключителната вина на обвиняемия за настъпването на
съставомерните общественоопасни последици.
От субективна страна съдът деянието е извършено при условията на
несъзнавана непредпазливост/небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Тази
форма на вината се характеризира с два момента-отрицателен и положителен.
Обвиняемият ПЛ. ХР. К. не е предвиждал възможността да настъпят
общественоопасните и вредни последици. Налице е и положителният момент при
несъзнаваната непредпазливост - деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на тези вредни последици. Формата на вина е извлечена от действията и
цялостното поведение на обвиняемия К. – управление на МПС, несъобразено с
конкретната пътна обстановка. Безспорна е причинно-следствената връзка между
описаното поведение на обвиняемия К. и причинения вредоносен резултат.
Съдът не приема аргументите на защитата и на обв.К., че не е могъл да
предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие, тъй като е видял
пешеходецът едва когато той е навлязъл в лентата на движение на управлявания от
него лек автомобил, тъй като преди това по насрещната лента е минавал джип и е
закривал пешеходеца. Този факт се твърди единствено от обв.К. и не бяха представени
други доказателства, поради което съдът не го приема. Според заключението на
автотехническата експертиза обв.К. е имал обективната възможност да възприеме
пешеходеца на разстояние 46,22 метра в момента на слизането му на платното за
движение. Това разстояние е извън опасната зона за спиране на автомобила и обв.К. е
имал достатъчно време да намали скоростта или да спре ако прецени, че е възникнала
опасност, което той не е сторил.
Съдът счита, че с оглед гореизложеното действително са налице
предпоставките на чл.78а от НК поради което призна за виновен ПЛ. ХР. К. за виновен
за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК – за
това, че на 12.12.2020 г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил Субару Аутбек с рег.№ В 6582 ВТ, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на пешеходеца ПР. Г.
Ц. средна телесна повреда, изразяващи се в трайно затруднение в движението на горен
десен крайник за период от около 3-3,5 месеца поради счупване на дясна раменна кост,
поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК и чл.78а ал.1 от НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
При определяне размера на наказанията съдът взе предвид следното:
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо
лице. ПЛ. ХР. К. има средно образование, работи, вдовец. От приложената справка за
извършени от него нарушения на ЗДвП като водач на МПС е видно, че същият
притежава свидетелство за управление на МПС от 1984 година и до този случай има
5

наложена само една глоба по фиш за неправилно паркиране. Всички тези
обстоятелства говорят за ниска степен на обществена опасност на дееца. В случая
обществената опасност на деянието също е ниска. В резултат на деянието не е
създадена опасност за живота и здравето на други участници в движението.
При превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът
счете, че справедливо наказание е глоба към минималния размер, а именно 1 000 лева.
Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България и в частност правилата на Закона за движение по пътищата.
Мотивите за извършване на закононарушението следва да бъдат търсени в
неотчитането на фактическата обстановка към момента на настъпването на
произшествието.
Законодателят в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН визира, че наказанията се
налагат с цел да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
административния и правов ред в Република България.
Съдът счита, че с посоченото по-горе наказание ще бъдат постигнати целите
както на специалната, така и на генералната превенция, като принуди обвиняемият да
преосмисли отношението си към правилата за движение по пътищата, пренебрегнати
самонадеяно в конкретния момент от него.
Съдът присъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

6

Номер на акта:	644
Дата:	5 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия:	Георги Митев

Дело:	20213110203715
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 септември 2021 г.

Решение по дело №3715/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите