Решение по дело №86/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.78, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Образувано е по жалба на „Т. 2012“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Ю. Д. П., действащо чрез адв.Б.Б., срещу Решение рег. № ППН-02-177/2024/18.01.2024г. на Комисия за защита на лични данни.

Оспорващият счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради издаването му в несъответствие със събрания доказателствен материал и в разрез с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679. Заявява, че в имота, собственост на дружеството, няма назначена охрана. В ползваната част от жилищната сграда има монтирана техника – седем броя климатици, телевизори, кухненско и друго обзавеждане. През 2019г. дружеството констатирало липса на монтирана антена, тип „сателитна чиния“ и увреждане на външно тяло на климатик, изразяващо се в липса на решетка пред перката и липса на самата перка, което прави климатика неизползваем. За да защитава своя живот и здраве, както и имота и активите си, намиращи се в този имот, Ю. П. монтирал камера за наблюдение на терасата на 2 етаж, която е насочена към жилищната сграда, както са констатирали и проверяващите. Оспорващият заявява, че не е монтирал система за видеонаблюдение. Позовава се на отразеното в констативния протокол, съставен от инспектори на КЗЛД, в който е посочено, че не се извършва запис. Камерата е монтирана като самостоятелно устройство, без наличие на записващо устройство, поради което същата не представлява „система за видеонаблюдение“. Въз основа на изложеното счита, че е налице противоречие между констатациите и изводите на Комисията. Твърди, че дружеството не извършва и не съхранява записи. Същото важи и за физическото лице – Ю. П.. С оглед на това нито жалбоподателят, нито управителят на дружеството извършват действия по обработка на данни, тъй като такива липсват. Камерата е насочена и наблюдава терасата на апартамента, използван само и единствено от „Т. 2012“ ЕООД.

Позовавайки се съдебна практика на СЕС и на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 жалбоподателят настоява, че в конкретния случай е допустимо извършване на видеонаблюдение чрез монтирана камера, тъй като тя не записва и наблюдава само неговата собственост.

По изложените в жалбата аргументи моли за цялостна отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.Б.Б., който заявява, че поддържа жалбата. Акцентира върху факта, че имотът на дружеството, където се намира сградата с монтирана на нея камера, няма никаква ограда и до същия може да се достигне безпрепятствено от всяко трето лице. По аргументите, изложени в жалбата, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, отправя искане за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна - Комисия за защита на лични данни, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И. П., в депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като сочи, че съгласно чл.5, §1 от Регламент (EC) 2016/679 личните данни следва да са подходящи, относими и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“). Мерки за видеонаблюдение трябва да се предприемат единствено, ако целта на обработването не може да бъде постигната в достатъчна степен с други средства, които представляват по-малка намеса в основните права и свободи на субекта на данните. С още по-голямо внимание администраторът на лични данни трябва да се отнася при обработване на лични данни чрез видеоустройства, когато имотът му влиза в границите на стратегическа зона, какъвто е и конкретният случай. Твърди, че защита на недвижимото имущество на жалбоподателя, позиционирано в стратегическа зона, би могло да се осъществи и чрез предприемане на алтернативни мерки за сигурност като монтиране на обикновени, вътрешни камери в общите части на имота, ограждане на имота, въвеждане на редовно патрулиране от служители по сигурността, назначаване на пазачи на входа, инсталиране на по-добро осветление или защитени ключалки, прозорци и врати. Сочи, че с процесното решение КЗЛД посочва една от изброените по-горе възможности за изпълнимост на целта на Ю. П. да предотврати извършването на евентуални престъпления срещу неговата собственост (имот на „Т. 2012“ ЕООД) чрез монтиране на обикновени, вътрешни камери в общите части на сградата (вход, етажни площадки, вход към апартаментите и др.), след взимане на такова решение от собствениците на сградата. Това не изключва възможността на Ю. П. във всеки един момент да предприеме и някоя друга допълнителна мярка за сигурност от изброените по-горе за осъществяване защита на имота си.

В конкретния случай имотът на Ю. П. се намира в границите на стратегическа зона, която е под постоянна физическа охрана, поради което външното видеонаблюдение е напълно необосновано. Счита, че външната камера, поставена по начина, установен от проверяващия екип, не охранява подхода, а гледа единствено и само към апартамента, поради което не може да се направи обоснован извод, че се използва за целите на охрана на имота. В случая използваното средство не отговаря на преследваните цели и е налице непропорционално обработване на лични данни, което е в нарушение на разпоредбите на Регламент (EC) 2016/679 и ЗЗЛД.

Аргументира становище, че установената камера е елемент от изградена система за видеонаблюдение, доколкото същата е присъединена към локална компютърна мрежа, ситуирана в имота. Моделът на видеокамерата позволява изпращане на картина по стандартна компютърна мрежа и осигурява отдалечен достъп до картината в реално време през интернет. Има възможност за автоматично проследяване на движещи се обекти. Достъпът до изходящия образ в реално време се осъществява управителя на „Т. 2012“ ЕООД отдалечено посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Приложението позволява съхранение на графични изображения и видеозапис и Ю. П. може във всеки един момент да направи запис на изходящия образ предаван от камерата.

Изразено е и несъгласие със становището на жалбоподателя, че нито дружеството, нито неговият управител извършват действия по обработка на лични данни. Изхождайки от дефиницията на „лични данни“ и „обработване“, дадени с нормата на чл.4, §1 и §2 от Регламент (EC) 2016/679, твърди, че дружеството и управителят Ю. П. извършват действия по обработване на лични данни.

Заявява, че с оглед местоположението на видеокамерата и нейния обхват не следва да се приеме, че обработването на получените от нея данни попада в хипотезата на чл.6, §1, б. „е“ от Регламента. Действително същата служи за целите на легитимните интереси на администратора, а именно – охрана на неговото имущество. На този легитимен интерес на администратора на лични данни, обаче се противопоставят личните интереси и основните права и свободи на субектите на данни – посетители, които са служители на „Н. с.“ ЕАД, собственик на ½ ид.част от жилищната сграда, работници и охранители в същото дружество, изпълняващи служебните си задължения в стратегическата зона язовир „Тича“.

Аргументира тезата, че охраната на имота може да бъде постигната чрез монтиране на вътрешни камери в сградата, както и чрез допълнителни мерки за охрана на имота – ограждане на имота, въвеждане на редовно патрулиране от служители по сигурността, назначаване на пазачи на входа, инсталиране на по-добро осветление или защитени ключалки, прозорци и врати, като по този начин ще бъде спазен един от основните принципи на Регламента за свеждане на обработваните от администратора лични данни до минимум.

Твърди, че разпоредителната част на обжалваното решение е ясна и изпълнима. С премахване на камерата се премахва възможността от незаконосъобразно обработване на лични данни и се отправя предупреждение до администратора на лични данни при повторен монтаж на видеокамера да се съобрази с разпоредбите на чл.6, §1, б. „а“ – „е“ от Регламент (EC) 2016/679. Преустановяването на видеонаблюдението на жилищната сграда е необходимо, тъй като така монтираната камера не отговаря на нито едно от условията за допустимо законосъобразно обработване на лични данни и не е съобразена с принципите, установени в регламента.

В обобщение заявява, че оспореното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с целта на закона, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с получено писмо – сигнал с вх. № ППН-02-177/21.03.2023г. относно обработването на лични данни на физически лица посредством система за видеонаблюдение, изградена в [имот номер], [ЕКАТТЕ], находящ се в местност „Ат Йолу“, в землището на Виница, общ.Върбица, обл.Шумен, със Заповед № РД-15-160/02.05.2023г. на председателя на Комисия за защита на личните данни е наредено извършване на проверка, която да установи спазени ли са разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД в дейността на „Тича 2012“ ЕООД при обработване на лични данни на физически лица чрез средства за видеонаблюдение в посочения недвижим имот.

В изпълнение на възложената задача на 11.05.2023г. е извършена проверка на място, при която е констатирано, че на посочения в писмото адрес се намира масивна жилищна сграда на два етажа, от които - първи етаж, с площ от 246 кв. м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246 кв. м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня и санитарен възел; осем броя избени помещения с обща застроена площ 125 кв.м. Сградата е построена в имот № 000014, с [ЕКАТТЕ], в местността „Ат Йолу“ в землището на Виница, общ. Върбица, обл. Шумен, с площ 19942 кв.м. Върху имота има ограничение - Защитена зона за опазване на дивите птици, съгласно чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от ЗБР. 

Дружеството „Т. 2012“ ЕООД, представлявано от Ю. Д. П. - собственик и управител, е собственик на ½ ид.част от сградата, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим [имот номер], том XII, peг. № 4833, дело № 1190 от 2012г. на нотариус С. Н., с район на действие PC - [община] (приложен към делото – л.38-39). Другата ½ ид. част от сградата е собственост на „Н. с.“ ЕАД, клон Шумен.

Сградата попада в границите на стратегическа зона на язовир „Тича“, собственост на Министерство на земеделието, представляващ стратегически обект от значение за националната сигурност, включен в Списъка - Приложение към чл.1, ал.1 от ПМС № 181/20.07.2009г., като язовир с национално значение за питейно водоснабдяване (III. Сектор „Водни ресурси“, т.2.1 буква „т“), в зоната на отговорност на ТДНС - Шумен. Оператор на обекта е „Н.С.“ ЕАД, клон Шумен.

В имота на „Т. 2012“ ЕООД е монтирана един брой IP PTZ камера за видеонаблюдение марка HIKVISION, модел DS-2DE7430IW-AE. Камерата не е снабдена с карта памет (SD). Не е наличен видеорекордер, към който камерата да е свързана. Видеокамерата е присъединена към локална компютърна мрежа, изградена в имота.

Установено е, че камерата е монтирана през месец юли 2019г. от Ю. П. - управител на „Тича 2012“ ЕООД, с лични труд и финансови средства.

Целта на осъществяваното видеонаблюдение е превантивна охранителна дейност на имота на „Тича 2012“ ЕООД.

В имота на „Т. 2012“ ЕООД не се извършва охрана от друго физическо / юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност.

Към момента на проверката не се извършва запис с видеокадри, като не са установени такива и за минал времеви период. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни).

Достъп до настройките на камерата и изходящия образ в реално време, се осъществява единствено от Ю. П. - управител на „Т. 2012“ ЕООД след въвеждане на атрибути за идентификация - потребителско име и парола, достояние и известни на същия. Патлеев осъществява отдалечен достъп до камерата посредством специализирано приложение, инсталирано на мобилния му телефон.

Проверяващият екип установил, че камерата е монтирана на тераса от апартамент на втория етаж от южната страна на сградата, собственост на „Т. 2012“ ЕООД, насочена е и заснема вратата и прозореца на същата тераса. Към момента на проверката в обхвата на камерата не попадали части от поземления имот и/или други площи от стратегическата зона на язовир „Тича“. Камерата е с моторизиран обектив и има възможност за автоматично въртене и промяна обхвата на наблюдение. Камерата има възможност за предаване на звук. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица. Не са налице информационни табели, предупреждаващи за извършвано видеонаблюдение на обекта. Администраторът е предприел технически и организационни мерки за защита на данните, изразяващи се в контрол на физическия достъп до оборудването и идентификация чрез въвеждане на потребителско име и парола за достъп до камерата за видеонаблюдение.

От страна на Ю. П. - управител на „Тича 2012“ ЕООД не били предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез средства за видеонаблюдение на обекта.

Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол, съставен в два екземпляра, един от които е връчен на управителя на „Тича 2012“ ЕООД – л.35 - 37 от делото.

Въз основа на направените констатации по време на проверката, проверяващият екип счел, че при промяна обхвата на наблюдение на монтираната от Ю. П. камера за видеонаблюдение в жилищната сграда, обект на проверката, има вероятност да извърши видеонаблюдение на части от поземления имот и/или други площи от стратегическата зона на язовир „Тича“, представляващ стратегически обект от значение за националната сигурност, включен в Списъка – Приложение към чл.1, ал.1 от ПМС №181/20.07.2009г. като язовир с национално значение за питейно водоснабдяване, като по този начин обработи лични данни на неограничен кръг лица, попадащи в обхвата на камерата, без наличие на правно основание, с което да наруши разпоредбите на чл.6, §1, букви „а“ – „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и принципите, регламентирани в чл.5 от същия регламент, с оглед на което с Констативен акт с рег.индекс ППН-02-667/01.11.2023г. предложили на основание чл.58, §2, б. „а“ от регламента КЗЛД да отправи предупреждение до „Тича 2012“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, за това, че при промяна обхвата на наблюдение на монтираната камера за видеонаблюдение в жилищната сграда има вероятност да извърши видеонаблюдение на части от същия поземлен имот и/или други площи от стратегическата зона на язовир „Тича“ като по този начин обработи лични данни на неограничен кръг лица, попадащи в обхвата на камерата, без наличие на правно основание, с което да наруши разпоредбите на чл.6, §1, букви „а“ – „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и на принципите, регламентирани в чл.5 от същия регламент.

Констативният акт е разгледан на заседание на КЗЛД, проведено на 08.11.2023г.

Със свое Решение рег. № ППН-02-177/2024/18.01.2024г., на основание чл.58, §2, буква „г“, във вр. чл.57, §1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г., и въз основа на заседание на КЗЛД, отразено в Протокол № 41 от 08.11.2023г., КЗЛД разпорежда на „Тича 2012“ ЕООД с ЕИК *********, управител Ю. Д. П., в качеството му на администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, букви „а“ - „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и принципите, регламентирани в чл.5 от същия Регламент, а именно - да преустанови чрез демонтиране на IP PTZ Камера (Съгласно констативен акт peг. № ППН-02-667 от 01.11.2023г.), видеонаблюдението в жилищна сграда, находяща се в [имот номер], с [ЕКАТТЕ], местност „Ат Йолу“ в землището на Виница, общ. Върбица, обл. Шумен.

Видно от приложените към молба рег. № ДА-01830/29.03.2024г. писмени доказателства решението е връчено на неговия адресат чрез пощенски оператор на 19.02.2024г.

Настоящата жалба е подадена чрез ответния орган на 01.03.2024г.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, в това число направени по време на проверката снимки на обекта и местоположението на камерата. По искане на оспорващия в съдебно заседание е извършен оглед на веществено доказателство – магнитен носител, съдържащ изображения на недвижимия имот. От същите се установява, че имотът няма ограда, преграда или друго съоръжение, препятстващо достъпа от язовира до сградата.

Съдът констатира, че изложената в обжалваното решение фактическа обстановка съответства на установената такава въз основа на представените от страните и приети по делото доказателства. Същата по същество не се оспорва от жалбоподателя.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение рег. № ППН-02-177/2024/18.01.2024г. на КЗЛД - индивидуален административен акт, от който произтичат неблагоприятни правни последици за неговия адресат, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид изричната разпоредба на чл.78, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, според която, без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, в законоустановения срок, поради което същото е допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - КЗЛД. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, КЗЛД е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон и на Регламент (ЕС) 2016/679. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.10а от ЗЗЛД, съответно от чл.57 и чл.58 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Доколкото в приложимия специален закон липсват конкретни изисквания за формата и съдържанието на акта следва да бъдат съобразени предвидените в чл.59 от АПК общи изисквания. Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити, регламентирани в ал.2 на чл.59 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването му, даващи възможност за упражняване на контрол за законосъобразност от съда и гарантиращи правото на защита на жалбоподателя.

При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. КЗЛД е разгледала по реда на чл.12, ал.4 от ЗЗЛД постъпил сигнал от ДАНС, съдържащ твърдения за нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, извършено от управителя на „Тича 2012“ ЕООД. Разпоредено е извършване на проверка, при която са събрани доказателства; изготвен е констативен протокол от назначен със заповед на председателя на КЗЛД проверяващ екип.

От приетия по делото Протокол № 41/08.11.2023г. (макар и същият да не е представен в цялост) е видно, че Комисията, в качеството си на колегиален орган, е постановила процесното решение при наличие на необходимия кворум и мнозинство, съгласно чл.8, ал.6 и ал.7 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация.

В производството не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, свързани с правото на участие на жалбоподателя и възможността да прави възражения и да представя доказателства. Настоящият жалбоподател е бил уведомен за административното производство чрез връчване на препис от заповедта за възлагане на проверката. Видно от изготвения Констативен протокол от 11.05.2023г. същият е присъствал при извършване на проверката на място и е получил екземпляр от протокола.

Предвид изложеното обжалваното решение се преценява като валиден акт, издаден в съответната форма и при спазване на процедурните правила.

При направената преценка за съответствие на акта с материалния закон, съдът намира следното:

По делото липсва спор относно фактите, а именно, че проверката е извършена в жилищна сграда, разположена в границите на стратегическа зона на язовир „Тича“, представляващ стратегически обект от значение за националната сигурност, включен в Списък - Приложение към чл.1, ал.1 от ПМС № 181/20.07.2009г., като язовир с национално значение за питейно водоснабдяване. В частта от жилищната сграда, собственост на оспорващото дружество, е установено наличие на монтирана 1 брой IP PTZ камера за видеонаблюдение марка HIKVISION, модел DS-2DE7430IW-AE, която камера не е снабдена с карта памет и няма наличен видеорекордер, свързан към камерата. Видеокамерата е присъединена към локална компютърна мрежа, изградена в имота. Камерата е монтирана през месец юли 2019г. от Ю. П. - управител на „Т. 2012“ ЕООД, с лични труд и финансови средства, като целта на видеонаблюдението е превантивна охранителна дейност на частта на жилищната сграда, ползвана от „Т. 2012“ ЕООД. Съгласно Констативния протокол не се извършва запис с видеокадри, като не са установени такива и за минал времеви период. Също така не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство. Достъп до настройките на камерата и изходящия образ в реално време, се осъществява единствено от Ю. П. - управител на „Тича 2012“ ЕООД след въвеждане на идентификация - потребителско име и парола. Ю. П. осъществява отдалечен достъп до камерата посредством специализирано приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Няма спор и относно мястото на камерата, която е монтирана на тераса от апартамент на втория етаж от южната страна на сградата, ползван от „Тича 2012“ ЕООД, насочена е и заснема вратата и прозореца на същата тераса. Към момента на проверката в обхвата на камерата не попадат части от поземления имот и/или други площи от стратегическата зона на язовир „Тича“. Не са налице информационни табели, предупреждаващи за извършвано видеонаблюдение на обекта.

Въз основа на фактите по делото по несъмнен начин се установява, че оспорващото дружество осъществява видеонаблюдение посредством камера, монтирана на терасата на собствен апартамент, която е насочена и заснема вратата и прозореца на терасата. Установява се също, че съобразно техническите характеристика на камерата (моторизиран обектив с възможност за автоматично въртене) е възможно в обхвата на камерата да влязат части от същия поземлен имот и / или части от поземления имот, в който е разположена сградата. При това положение съдът намира за правилен извода на ответния орган, че осъществяваното видеонаблюдение във всеки един момент може да бъде насочено извън личната сфера на лицето, като обработи без правно основание личните данни на неограничен кръг лица, изпълняващи служебните си задължения в сградата, обслужваща стратегическия обект – язовир „Тича“.

Според чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“). Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „обработване на лични данни“ е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване, а според дефиницията на Регламент (ЕС) 2016/679 – чл.4, §2 „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

При съобразяване с изложената нормативна регламентация и като се изходи от легалния термин за „видеонаблюдение“ – техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършени при спазване на изискванията за защита на личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни, следва изводът, че дружеството извършва действия, попадащи в приложното поле на чл.4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът намира за основателно становището на ответната страна, че след като при видеонаблюдението може да се извърши идентификация на даден субект, попадащ в обхвата на камерата, са налице действия по обработване на лични данни. Видеонаблюдението като форма на обработване на лични данни представлява постоянно и непрекъснато обработване на лични данни, поради което неговата законосъобразност се преценява във всеки един момент от неговото осъществяване. Фактът, че към момента на проверката не са открити записи от видеонаблюдението не означава, че такива не могат да бъдат направени в едни последващ момент, в резултат на което може да се осъществи незаконосъобразно обработване на лични данни. Техническите характеристики на камерата позволяват идентификация на физически лица, което по същество представлява действие по обработване на лични данни. Резолюцията на камерата е от високо качество и в обхвата ѝ могат да попаднат движещи се xopa и превозни средства на разстояние от 150 метра от нея. Независимо, че към момента на проверката не се извършва запис с видеокадри, то такъв може да бъде осъществен във всеки един момент от поставяне на липсващата карта памет. Характеристиките на камерата са такива, че дават възможност на администратора, във всеки един момент да извърши предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство. В конкретния случай са налице предпоставки за осъществяване на действия по незаконосъобразно обработване на лични данни от страна на оспорващото дружество, което се явява администратор на лични данни. Константна е съдебната практика, че видеонаблюдението е продължавано, а не еднократно действие по обработка на лични данни. Съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическите лица, попада в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде идентифицирано по безспорен начин.

Осъщественото от дружеството монтиране и въвеждане в работен режим на система за видеонаблюдение посредством видеокамера, представлява форма на обработването на лични данни по смисъла на чл.4, §1, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такава следва да се извърши при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента. Регламентът е общоприложим акт, той задължително се прилага в своята цялост в държавите членки, каквато е и РБ, като това приложение е пряко, не е необходимо транспониране в националното законодателство с акт на вътрешното право. Въпросът, на който се дължи отговор в настоящата хипотеза, е дали видеонаблюдението и обработените в конкретния случай лични данни са превишили целите, за които са обработвани. Това следва от целта на Регламента, а именно съвместяването на правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация в съответствие с началото за еднакво зачитане на всички основни права.

Като администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от Регламента „Тича 2012“ ЕООД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл.6 предпоставки.

Дружеството твърди, че камерата е монтирана с цел охрана живота и здравето на физическото лице Ю. П. – управител на „Тича 2012“ ЕООД, както и на имуществото на дружеството от неправомерно посегателство. Съдът намира за недопустимо постигане на претендираната превантивна цел посредством видеонаблюдение с обхват, включващ стратегически обект и чужд имот, каквото е конкретният случай. В тази връзка правилно ответният орган е отчел обстоятелството, че жилищната сграда е собственост на „Тича 2012“ ЕООД и на „Напоителни системи“ ЕАД, поради което имотът е достъпен както за жалбоподателя, така и за служители, работници и други лица, изпълняващи служебни правомощия в частта от сградата, собствена на „Н.С.“ ЕАД, както и до части от стратегическата зона на язовир „Тича“. С разпоредбата на чл.6, §1 от Регламент (EC) 2016/679 са разписани условията, при наличието на които е допустимо обработването на личните данни на физическо лице. Съдът намира, че в процесния случай не е налице нито една от визираните в разпоредбата хипотези. Неоснователна е поддържаната от оспорващия теза за наличие на предпоставките по чл.6, §1, б. „г“ от Регламента, а именно, че обработването на лични данни посредством видеонаблюдение е с цел, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице. Понятието „жизненоважен интерес“ е неразривно свързано с непосредствена заплаха за основните права и блага на едно лице (живот, здраве, телесна неприкосновеност и други). В правната доктрина се отбелязва, че законосъобразното обработване на лични данни на това правно основание следва да е жизненоважно за оцеляването на лицето. Представените по делото доказателства не сочат наличие на пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето на управителя на оспорващото дружество, а охраната на имуществото не е от жизненоважно значение за негово оцеляване. С оглед изложеното, правилно административният орган е отрекъл наличието на предпоставките по чл.6, §1, б. „г“ от Регламента.

Съдът намира, че в случая не установява и проявлението на хипотезата на чл.6, §1, б. „е“ от Регламента. В тази връзка е необходимо да се направи анализ на баланса на интересите в хипотезата на допустимост на обработването на лични данни по смисъла на чл.6, §1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, в частност за допустимия обхват на камерата, разположена на втория етаж от къщата, като се обследват обстоятелства за липсата, респективно наличието на алтернативни начини за постигане на определена легитимна цел. В мотивите на оспореното решение са обсъдени наведените от жалбоподателя съображения и в частност, че целта на видеонаблюдението е охрана на имуществото на дружеството. Този легитимен интерес е съпоставен с личните интереси и основните права и свободи на субектите на данни - посетители, които са служители на „Н.С.“ ЕАД, клон Шумен, собственик на ½ идеална част от жилищната сграда, работници и охранители на същото дружество, изпълняващи служебните си задължения в стратегическа зона язовир „Тича“. При така направената съпоставка, ответният орган е съобразил местоположението на видеокамерата и нейния обхват и правилно е приел, че може да бъдат нарушени принципите по чл.5 от Регламента - обработването на личните данни на субекта следва да се осъществява законосъобразно само при наличието на някое от условията по чл.6, §1 от Регламента и личните данни, които се обработват следва да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Правилно и обосновано ответният орган е посочил, че целеният от дружеството резултат – охрана на имуществото, би могъл да бъде постигнат посредством други мерки, а именно – монтиране на обикновени, вътрешни камери в общите части на сградата. Съдът намира, че обработването на лични данни на физически лица при извършване на служебни задължения в стратегически обект е прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл.5, §1, б. „в“ от ОРЗД принцип за „свеждане на данните до минимум“. Посредством видеонаблюдението дружеството може не само да идентифицира лицата, изпълняващи служебните си задължения в съсобствения имот – въпросната сграда, на която е монтирана камерата, но и да получи информация за дейности, осъществявани в стратегическия обект, без да има правно основание или преимуществен интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до необходимото във връзка със защитата на собствеността и/или здравето.

Неоснователно е позоваването на решение от 11.12.2014г. на СЕС по дело № С-212/13, направено от жалбоподателя. С цитираното решение СЕС приема, че чл.3, §2, второ тире от Директива 95/46/EO на ЕП и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на xopa, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на coбcтвeницитe на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба“. В унисон с даденото тълкуване е допустимо извършване на видеонаблюдение чрез монтираната камера, която заснема единствено и само собствеността (жилището) на управителя на дружеството. В случая техническите характеристики на монтираната камера позволяват в обхвата на камерата да влязат части от същия поземлен имот или площи от стратегическата зона на язовира, което не може да се приеме за дейност „изцяло лична или домашна“ по смисъла на решение от 11.12.2014г. по дело № C-212/13.

Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващото дружество, че КЗЛД е постановила своето решение въз основа на предположения и недоказани твърдения. Както се посочи по-горе видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и при липсата на основания по чл.6 от Регламента за законосъобразното им обработване, е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в цитираната разпоредба. Безспорно по делото са установени релевантните за спора факти, а именно, че на фасадата (терасата на втори етаж) на жилищната сграда на дружеството е монтирана видеокамера с моторизиран обектив с възможност за автоматично въртене; че посредством същата се осъществява видеонаблюдение; местоположението на камерата и нейните технически характеристики позволяват в обхвата на камерата да влязат части от същия имот и от стратегическата зона на язовир „Тича“. Аргументираната е и липсата на доказателства, които да водят до извод за прилагане на някоя от хипотезите, визирани в чл.6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 - наличие на надделяващ легитимен интерес на администратора. Действително непосредствен обект на наблюдението е вратата и прозореца на терасата на втория етаж от сградата, където е монтирана камерата, но той като същата има моторизиран обектив и възможност за автоматично въртене, в обхвата на камерата попадат и части от същия поземлен имот или други площи от стратегическата зона на язовира.

Правилно и обосновано на основание чл.58, §2, б.„г“, във връзка с чл.57, §1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 е издадено разпореждане на „Тича 2012“ ЕООД да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, б. „а“ – „е“ от същия Регламент, като преустанови чрез демонтиране на IP PTZ камера видеонаблюдението в жилищна сграда, находяща се в [имот номер], [ЕКАТТЕ], местност „Ат Йолу“, в землището на Виница, общ.Върбица, обл.Шумен. С разпореденото премахване на камерата се предотвратява възможността от незаконосъобразно обработване на лични данни и се отправя предупреждение до администратора на лични данни при повторен монтаж на видеокамера да се съобрази с разпоредбите на чл.6, §1 от Регламент (EC) 2016/679. Преустановяването на видеонаблюдението на жилищната сграда е необходимо, тъй като така монтираната камера не отговаря на нито едно от условията за допустимо законосъобразно обработване на лични данни и не е съобразена с принципите установени в Регламента.

Решението е съответно и на законовата цел да се предотврати възможността за неправомерно обработване на лични данни, както и да се преустанови налична такава.

По изложените съображения съдът приема, че Решение рег. № ППН-02-177/2024/18.01.2024г. на Комисия за защита на лични данни, е издадено от компетентен орган, при спазване на процедурата, фактически и правно обосновано и съответно на доказателствата по делото. При издаване на същото е приложен правилно материалният закон – разпореждането да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, б. „а“ – „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като преустанови чрез демонтиране на камерата видеонаблюдението в жилищна сграда, е превантивна мярка, разписана в чл.58, §2, б. „г“ от Регламента, като същата е съответна на установеното нарушение. Административният акт е в съответствие и с целта на закона.

Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в жалбата и при служебната проверка не бяха установени основания за неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е основателна. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. 2012“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Ю. Д. П., срещу Решение рег. № ППН-02-177/2024/18.01.2024г. на Комисия за защита на лични данни.

ОСЪЖДА „Тича 2012“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Ю. Д. П. да заплати на Комисия за защита на лични данни разноски по делото в размер на 100,00 лева (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.