Решение по дело №238/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 152
Дата: 24 юни 2019 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20193001000238
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

           Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

        

152/гр. Варна, 24.06.2019 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. №238/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София срещу решение №1037/28.12.2018 г. по т.д.192/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която са отхвърлени исковете на въззивника за приемане за установено в отношенията с ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че приети и включени в списък №18 на приетите вземания, публични вземания по актове за установяване на публични вземания, издадени от КЕВР – по УДВ 21/20.03.2015г. и УДВ 21/10.11.2015г., имат различен ред на удовлетворяване от посочения в списъка, както следва: за главница от 6 000 лева ред по чл.722, т.6 от ТЗ както и за лихвите върху тази главница в размер на 2 437.36 лева, изчислени до 12.12.2012г. – с ред по чл.722, т.6 от ТЗ, на основание чл.694 ТЗ, както и в частта с която е отхвърлен иска предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ иск за приемане за установено в отношенията с ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че в полза на ищеца съществува вземане за лихви за размера над 3958.30 лева до предявяния размер от 111 548.80 лева, начислени върху главници, установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г. на общ.Девня, на основание чл.694 ТЗ.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.

Синдикът на „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/ е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и въззивна жалба от синдика на „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Девня срещу решение №1037/28.12.2018 г. по т.д.192/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която е прието за установено в  отношенията между НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане от ответното дружество по издадени в полза на държавата изпълнителни листи от РС –Девня, за следните суми: за сума в размер на 39 216.87 лева, представляващи главници, възникнали до решение за откриване на производството по несъстоятелност на 12.12.2012г. по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО, с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.6 от ТЗ ведно с лихви върху тази главница в размер на 6 588.02 лева, изчислени до 12.12.2012г. с поредност по чл.722, т.6 от ТЗ както, че сумата от 1 864.59 лева, представляваща главници по изпълнителни листи, издадени от РС - гр.Девня, възникнали след 12.12.2012г., има ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ, а лихвите върху тези главници, изчислени от 13.12.2012г. до предявяване на вземането в размер на 18 840.62 лева, са с поредност по чл.722, т.9 ТЗ, на основание чл.694 от ТЗ;

                  2) в частта с която е прието за установено в  отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че вземанията, възникнали по акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г., издаден от общ.Девня, представляващи главница в размер на 66 812.47 лева, възникнала до 12.12.2012г. и лихви в размер на 8 369.90 лева, възникнали преди тази дата, са с ред на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ, а главници в размер на 671 998.36 лева, възникнали след 12.12.2012г. са с поредност по чл.722, т.7 ТЗ, а лихвите, изчислени върху тях за периода след откриване на производството до предявяване на вземането в размер на 111 548.80 лева – с ред на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ, на основание чл.694 ТЗ;

                  3) в частта с която е прието за установено в  отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане от ответното дружество ПОЛИМЕРИ АД /в н./ представляващо лихви, начислени върху главниците по Акт за установяване на задължения на общ.Девня №3-1/14.12.2015г., за периода след 2015г. до предявяване на вземането в размер на 3 958.30 лева с поредност по чл.722, т.9 ТЗ, на основание чл.694 ТЗ.

                  4) с която е прието за установено в  отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане спрямо дружеството в несъстоятелност, въз основа на декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, за периода 2013 – 2017г. в размер на 420 375.72 лева с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ, възникнали след РОПН ведно с лихви в размер на 23 489.72 лева, с ред на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ, с общ размер от 443 864.72 лева.

                  5) с която е прието за установено в  отношенията между между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане от ответното дружество в размер на 115 300 лева главници, въз основа на издадени наказателни постановления, включени в списък №3 на неприетите вземания, а именно: по НП №01592-21 от 24.08.2012г. с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ, по НП №01591-78 от 07.11.2011г. с ред на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ, двете издадени от РИОСВ –Варна както и по НП 03-001322 от 08.08.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Варна с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ и лихви в размер на 117.50 лева по НП от 08.08.2013г. с ред по чл.722, т.9 ТЗ, както и в осъдителната част за разноските.                                                                                                                                    

          Решението се обжалва и в частта, с която несъстоятелния търговец е осъден да заплати държавни такси, както върху уважената, така и върху отхвърлената част от исковете.

Във въззивната жалба се сочат пороци на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необосновани изводи.

В жалбата е направено искане за поправка на доклада на първоинстанционния съд и ново разпределение на доказателствената тежест.

Насрещната страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.Софи, не е подала писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ОС - Варна са предявени искове с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София срещу ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/ и синдикът на длъжника И.Т.Б., за установяване съществуването на предявени от кредитора НАП в производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД / в н./ по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО, но неприети от синдика вземания, включени в списък №3 на неприети вземания на кредитори, както следва: публични вземания в размер на 65 332.12 лева – главница и лихви, възникнали по изпълнителни листи, издадени от Районен съд -Девня, за вземане в общ размер от 45 804.89 лв., от което вземане за  главници в размер на 39 216.87 лева  и лихви в размер на 6 588.02 лева, възникнали до 12.12.2012 год. да се предвиди поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.6 ТЗ и за разликата до пълния отказан размер, възникнали след 12.12.2012 год. вземания, да се предвиди поредност за удоволетворяване на главницата – чл.722, ал.1 т.7 и за лихвите - чл.722, ал.1 т.9 ТЗ; публични вземания в размер на 555 413.52 лева – главници и лихви, възникнали по декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, като за главници в размер на 430 375.72 лева, възникнали след 12.12.2012 год. се предвиди поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.7 от ТЗ; публични вземания в размер на 115 521.83 лева, възникнали по наказателни постановления, като за главница в размер на 15 000 лева, възникнала до 12.12.2012 год. се предвиди поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.6 от ТЗ, а за главници в размер на 100 300 лева, възникнали след 12.12.2012 год. се предвиди поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.7 ТЗ, както и  срещу поредността на приетото от синдика вземане, отразено в допълнителен списък № 18, както следва: за вземане по т.2 от ДС № 18, възникнало по акт на КЕВР УДВ-21/20.03.2015 год., УДВ – 21/10.11.2015 год. като се претендира изменение на ДС № 18 относно поредността за главница в размер на 6 000 лева и лихви, възникнали до 12.12.2012 год., от чл.722, ал.1 т.7 /за главницата/ и от чл.733, ал.1 т.9 /за лихвите/ на чл.722, ал.1 т.6 от ТЗ; за вземане по т.3 от ДС № 18, възникнало по АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № 3-1/14.12.2015 год. на Община Девня  като се претендира изменение на ДС № 18 относно поредността за главница в размер на 66 812.47 лева и лихви в размер на 8 369.90 лева, възникнали до 12.12.2012 год.от чл.722, ал.1 т.7 /за главницата/ и от чл.733, ал.1 т.9 /за лихвите/ на чл.722, ал.1 т.6 от ТЗ.           

Ответникът оспорва предявените искове като излага, че вземанията предмет на първия установителен иск са погасени по давност, тъй като са възникнали на основание изпълнителни листи издадени от Районен съд - Девня преди 23.06.2012 год. и спрямо тях е изтекъл давностния срок по чл.171 от ДОПК, тъй като в този период, давността не е спирана и/или прекъсвана по смисъла на чл.172 от ДОПК. Относно втория и третия установителен иск синдикът излага,  че вземанията по тях, основаващи се до Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК № 3-1/14.12.2015 год., издаден от Община Девня са включени в т.З от Допълнителен списък №18 на приетите вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (в несъстоятелност), поради което не могат да се предявяват втори път. Оспорва и вземанията по четвъртия установителен иск за сумата от 115 521.83 лв. по наказателни постановления, издадени от РИОСВ - Варна (МОСВ) и Инспекция по труда като твърди, че наказателните постановления не са връчени по надлежния ред и не са влезли в сила. В условията на евентуалност, прави възражение за погасяване по давност, считано от датата на издаване им.                                          

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                                    Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                                                                              Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението с оглед надлежното конституиране на синдика са допустими.    Няма спор между страните, че НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София е кредитор в производството по несъстоятелност на „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/. С определение №270 от 24.01.2018г. съдът е оставил без уважение възражението на НАП срещу списък №3 на неприетите вземания както и относно поредността на вземания, включени в списък №18 на приетите вземания на кредитори.                  I. Съдът намира за неоснователни направените във въззивната жалба  на НАП възражения относно реда на удовлетворяване на приети и включени в списък №18, публични вземания по актове за установяване на публични вземания, издадени от КЕВР – по УДВ 21/20.03.2015г. и УДВ 21/10.11.2015г.,  както следва: за главница от 6 000 лева ред по чл.722, т.6 от ТЗ, а за лихвите върху тази главница в размер на 2 437.36 лева, изчислени до 12.12.2012г. – с ред по чл.722, т.6 от ТЗ.                                                                  

Доколкто и двата акта са издадени и влезли в сила след решението за откриване на производство по несъстоятелност – 12.12.2012 г., то поредността за удовлетворяване на тези вземания е тази по чл.722, ал.1, т. 7 от ТЗ за главниците и чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ за лихвите. В случая е без значение, че част от задълженията са начислени за периоди преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, доколкото съобразно разпоредбата на чл.166 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая, нито в Закона за енергетиката, нито в друг свързан с него нормативен акт, не е уреден различен ред за установяване на тези задължения, поради което същите са възникнали  с факта на издаването на актовете на КЕВР, т.е след решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което в чази част, решението следва да се потвърди.                                                                                                              II. По жалбата на НАП в частта, с която е отхвърлен иска на агенцията за приемане за установено, че в полза на НАП съществува вземане за лихви за размера над 3958.30 лева до предявяния размер от 111 548.80 лева, начислени върху главници, установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г. на общ.Девня, на основание чл.694 ТЗ.                 От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че цялото вземане в размер на 854 409.76 лева по акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г. на Община Девня, е включено в в т.3 от списък №18 на приетите вземания, вкл. за лихви в размер на 115 598.93 лева. Според заключението, в списък №18 са включени всички лихви, начислени по акта до датата на издаване на акта на 14.12.2015 г., а лихвите върху главниците по акта, за периода от 2015 – 2017 г., са в размер на 3 958.30 лева, до който размер искът е уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 111 548.80 лева, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено.                                               III. По жалбата на синдика на „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Девня срещу решението в частта, с която е прието за установено, че в полза на НАП съществува вземане по издадени в полза на държавата изпълнителни листи от РС –Девня, за сума в размер на 39 216.87 лева, представляващи главници, възникнали до решение за откриване на производството по несъстоятелност на 12.12.2012г. по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО, с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.6 от ТЗ ведно с лихви върху тази главница в размер на 6 588.02 лева, изчислени до 12.12.2012г. с поредност по чл.722, т.6 от ТЗ както, че сумата от 1 864.59 лева, представляваща главници по изпълнителни листи, издадени от РС - гр.Девня, възникнали след 12.12.2012г., има ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ, а лихвите върху тези главници, изчислени от 13.12.2012г. до предявяване на вземането в размер на 18 840.62 лева, са с поредност по чл.722, т.9 ТЗ, на основание чл.694 от ТЗ.                                                                                                                 От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че общият размер на главницата по издадените в полза на държавата изпълнителни листи до датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност - 12.12.2012 г. е  39 321.25 лева, а лихвите върху тази главниците до 12.12.2012 г. са в размер на 6 593.07 лева. След постановяване на решението, главницата по изпълнителните листи е в размер на 1 864.59 лева, а лихвите върху тези главници, изчислени от 13.12.2012 г. до предявяване на вземането – 23.06.2017 г., са в размер на 18 840.62 лева. Независимо, че част от изпълнителните листи, че са представени като доказателства в исковото производство, същите са част от приложенията към предявеното по т.дело №1132/2012г. на ВОС, вземане от НАП, съобразени са от вещото лице в изготвената експертиза, поради което възражението, че сумите по тях, не се дължат по тази причина е неоснователно. Вземанията по издадените от РС – Девня изпълнителни листи, са за държавни такси, като по-голямата част са издадени в периода 2010 – 2012 г. и са предявени пред съда по несъстоятелността с молба си от 26.06.2017г.                                                                Синдикът е направил възражение за погасяване на вземанията по издадените изпълнителни листи по давност. Във връзка с горното следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.694, ал.4 от ТЗ предвижда, че синдикът е длъжен да участва в производствата по чл. 694, ал. 1ал. 3 от ТЗ. Самият закон не предвижда в какво качество синдикът участва в исковото производство. Този въпрос е бил разглеждан в решение № 125/04.07.2017 г., постановено по т. д. № 2591/2016 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т. о., с което е прието, че изменението на ТЗ, даващо възможност за участие на синдика в исковото производство е инспирирано не от разбирането, че синдикът е същинска страна в процеса, а от необходимостта от процесуална симетрия в производствата чл. 694 от ТЗ и с цел създаване на гаранция срещу симулативност в производството по иска. Синдикът действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в исковото производство е проявна форма на правомощието му по чл.658, ал.1, т.10 от ТЗ. Синдикът не е страна по материалното правоотношение, поради което за него са изключени процесуалните правомощия на главните страни по делото – признаване или отказ от иска. Не е и подпомагаща страна в процеса отново с оглед защита на общия интерес. Касае се до особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес – чл.26, ал.3 от ГПК. Използваният в чл.694, ал.4 от ТЗ термин - "длъжен" да участва в производството не бива да се тълкува в смисъл, че синдикът е необходим задължителен другар в това производство. Касае се за страна със специфично процесуално положение, несъвпадащо с положението на задължително необходимо другарство. Това разбиране за качеството на синдика при участието му в производствата по чл.694, ал.1 - ал.3 от ТЗ е възприето и в определение № 534/28.09.2017 г., постановено по ч. т. д. № 1516/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. С оглед на това следва, че синдикът е самостоятелна страна в процеса, който може да изразява самостоятелно становище относно съществуването или не на предявеното в производството по несъстоятелност вземане, предмет на спора по чл. 694 от ТЗ, като навежда правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи твърдения или такива, че правото е погасено. Доколкото синдикът никога не е страна по материалното правоотношение, въз основа на което се претендира вземането, то излаганите от синдика твърдения или направените възражения във връзка с вземането винаги ще са такива на една от двете страни в материалното правоотношение. С оглед на това, синдикът в зависимост от становището си може да прави всички възражения на страна по материалното правоотношение, с изключение на тези, които законът изрично предвижда, че могат да бъдат направени само от страната. Възражението за изтекла погасителна давност по чл. 120 от ЗЗД не е такова, което може да бъде направено само и единствено от страната по материалното правоотношение, която се позовава на давността. Това възражение е такова за защита срещу материално право, поради което има имуществен характер и по силата на чл.134 от ЗЗД би могло да бъде упражнено и от кредитор на длъжник, в чиято полза е изтекла давността. Възражение за изтекла погасителна давност ми могло да бъде направено и от поръчител или от трето лице, дало реално обезпечение за задължението на длъжника, в чиято полза е изтекла давността. Освен това, съгласно чл. 221 от ГПК възражение за погасителна давност в полза на ответника по делото може да бъде направено и от третото лице-помагач. С оглед на това, възражението за изтекла погасителна давност по чл. 120 от ЗЗД не е уредено като такова, което може да бъде направено единствено и само от длъжника. Поради това и като се вземе предвид изложеното по-горе относно качеството, в което синдика участва в производствата по чл.694, ал.1ал. 3 от ТЗ, той може да прави възражение за изтекла погасителна давност. Това произтича и от самото естество на спора по посочените текстове от ТЗ, при които се цели установяването на съществуването или не на предявеното в производството по несъстоятелност вземане, като по силата на чл.694, ал.8 от ТЗ влязлото в сила решение по тези искове има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Това налага да бъдат изчерпани всички твърдения и възражения, свързани със съществуването или не на вземането, като при бездействие на страните в тази насока, това може да бъде коригирано чрез предприемане на съответните действия от страна на синдика.                                                                                  Независимо, че се касае за влезли в сила актове за публични задължение, оспорването на това основание е допустимо, доколкото се основава на  нововъзникнали факти, настъпили след влизане в сила на  съответния акт за установяване на вземанията.                                                               Съобразно разпоредбата на чл.171 от ДОПК, петгодишната давност започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Ето защо съдът намира, че за вземанията по изпълнителни листи, издадени през 2010 г., давността е започнала да тече на 01.01.2011 г. и е изтекла на 31.12.2015 г., а за  вземанията по изпълнителните листи, издадени през 2011 г., давността е започнала да тече на 01.01.2012 г. и е изтекла на 31.12.2016 г., но само в случай, че през тези периоди не са били налице основания за прекъсване или спиране на давността.                                                                                                                   В мотивите на задължителното за съдилищата ТР №2/2013 год. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. За установяване на твърденията за прекъсване на давността, кредиторът е представил като доказателства протоколи за предаване на изпълнителните листи от ДСИ И. Байков на НАП, въз основа на което са присъединени към изп.дело №**********/2014 г. с разпореждане за присъединяване № С17003-105-0098905/06.10.2016 г. По делото не са представени доказателства за предприети действия от страна иа ДСИ И. Байков, които да водят до спиране или прекъсване на давността за всяко от вземанията. Нито протоколите за предаване, нито разпореждането за присъединяване, представляват същински действия по принудително изпълнение, поради което с извършването им, давността не е била прекъсната.

С оглед на горното и след като съобрази Приложение 1 към ССчЕ съдът намира, че  вземанията основани на изпълнителни листи издадени до 31.12.2011 г., в общ размер на 36 266.36 лева главници и 6 434.49 лева лихви върху тях, са погасени поради изтичане на  предвидения в чл.171 от ДОПК давностен срок.                                                                                                                          Ето защо, съдът намира, че решението на ВОС, с което е прието за установено съществуването на вземане по издадени в полза на държавата изпълнителни листи от РС –Девня, следва да се отмени за разликата над 2950.51 лева до  39 216.87 лева, представляващи главници по изпълнителни листи издадени от РС – Девня до 31.12.2011 г., както и за разликата над 153.53 лева до 6 588.02 лева, представляващи лихви върху тази главница в размер на изчислени до 12.12.2012 г.                                                                                                       От заключението на вещото лице се установява, че след решението за откриване на производството по несъстоятелност, главниците по издадените от РС – Девня изпълнителни листи са в размер на 1 864.59 лева, като същите са с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ, а лихвите върху тези главници, изчислени от 13.12.2012 г. до предявяване на вземането са в размер на 18 840.62 лева и са с поредност по чл.722, т.9 от ТЗ, поради което решението в тази част, следва да се потвърди.                                                                                              IV. По жалбата на синдика на „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Девня срещу решението в частта, с която е прието за установено,  че НАП има вземане спрямо дружеството в несъстоятелност, въз основа на декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, за периода 2013 – 2017г. в размер на 420 375.72 лева с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ, възникнали след РОПН ведно с лихви в размер на 23 489.72 лева, с ред на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ, с общ размер от 443 864.72 лева, в частта с която е прието за установено, че вземанията, възникнали по акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г., издаден от общ.Девня, представляващи главница в размер на 66 812.47 лева, възникнала до 12.12.2012г. и лихви в размер на 8 369.90 лева, възникнали преди тази дата, са с ред на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ, а главници в размер на 671 998.36 лева, възникнали след 12.12.2012г. са с поредност по чл.722, т.7 ТЗ, а лихвите, изчислени върху тях за периода след откриване на производството до предявяване на вземането в размер на 111 548.80 лева – с ред на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ, на основание чл.694 ТЗ, както и в частта с която е прието за установено че НАП има вземане за лихви, начислени върху главниците по Акт за установяване на задължения на общ.Девня №3-1/14.12.2015г., за периода след 2015г. до предявяване на вземането в размер на 3 958.30 лева с поредност по чл.722, т.9 ТЗ, на основание чл.694 ТЗ.                 Предявените вземания въз основа на декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ и Акт за установяване на задължения на общ.Девня №3-1/14.12.2015 г. са за незаплатени данъци върху недвижими имоти, собственост на длъжника, такси битови отпадъци и данък МПС, които с оглед разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК имат характер на публични задължения, които възникват по силата на ЗМДТ и в размер определен от закона на база декларации, подадени от данъчно-задълженото лице.                                                                                        Тези задължения възникват с осъществяване на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, които елементи в случая са налице, като сроковете за заплащането им са уредени в чл.28 от ЗМДТ – съответно на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.                                                                                                              С оглед разпоредбата на чл.23 от ЗМДТ, данъкът по чл.14 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци и данък МПС съгл.чл.60 от ЗМДТ, само се съобщават на данъчно задълженото лице, което съобщение има само уведомителен характер, поради което за възникване на данъчните задължения от такъв характер не е необходимо издаването на акт за установяването им.                               Ето защо, съдът намира, че тези задължения са изискуеми на посочените в закона падежи, а съставянето на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, има декларативно действие, тъй като с него само се констатира наличието на вече съществуващо право на държавата да получи съответния данък.                                                                                                                                 Доколкото от заключението на вещото лице, по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ се установяват по безспорен начин всички задължения по декларации по чл.54 от ЗМДТ и декларации по чл.14 ЗМДТ, възникнали в периода преди датата на откриване на производство по несъстоятелност и след нея, които правилно са съобразени от ВОС, както относно размера, така и относно реда за удовлетворяване на тези вземания, съдът намира, че решението в тези част следва да се потвърди, включително относно установения размер на лихвите.                                                                           V. По жалбата на синдика на „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Девня срещу решението в частта с която е прието за установено, че НАП има вземане в размер на 115 300 лева главници, въз основа на издадени наказателни постановления, включени в списък №3 на неприетите вземания, а именно: по НП №01592-21 от 24.08.2012г. с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ, по НП №01591-78 от 07.11.2011г. с ред на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ, двете издадени от РИОСВ –Варна както и по НП 03-001322 от 08.08.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Варна с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ и лихви в размер на 117.50 лева по НП от 08.08.2013г. с ред по чл.722, т.9 ТЗ, както и в осъдителната част за разноските.  От представените по делото доказателства се установява, че НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е предявила в производството по несъстоятелност на длъжника, публични вземания въз основа на Наказателно постановление №01592-21/24.08.2012г. на РИ на МОСВ –Варна, с което е наложена имуществена санкция на „ПОЛИМЕРИ“ АД в размер на 100 000 лева, на основание чл.164 от ЗООС и чл.53 и чл.58 от ЗАНН, Наказателно постановление №01591-78/07.11.2011г. на РИ на МОСВ – Варна, с което на на длъжника е наложена имуществена санкция, в размер на 15 000 лева и  Наказателно постановление №03-001322/08.08.2013 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Варна, с което е наложена на длъжника имуществена санкция в размер на 300 лева. Първите две наказателни постановления са били обжалвани от длъжника и потвърдени от съда, като са влезли в сила съответно на 18.01.2013 г. и 29.08.2012 г. Наказателно постановление №03-001322/08.08.2013 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Варна е връчено  27.10.2013 г., не е обжалвано и е влязло в сила 04.11.2013 г.                                       Синдикът е направил възражение за погасяване на вземанията по всички наказателни постановления, поради изтичане на предвидения в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, двугодишен срок от влизането им в сила до датата на предявяване пред съда по несъстоятелността- 23.06 2017 г.                  Действително и трите наказателни постановления, по отношение на които е направено възражение за изтекла погасителна давност, са издадени по реда на ЗАНН, като с тях на длъжника по несъстоятелността е наложена имуществена санкция по реда на чл.83 от ЗАНН. В тази връзка по отношение на погасителната давност следва да намерят приложение или разпоредбите на ДОПК, в частта относно давностните срокове, доколкото съгласно чл.162, ал.2 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични такива, или разпоредбите за давността по ЗАНН в случай, че е налице изключението по чл.171, ал. 1 от ДОПК.                                                                                   По отношение на приложимата давност за вземанията по наказателните постановления, с които е наложена имуществена санкция, е налице ТР №3/03.07.2014 г., постановено по тълк. дело № 5/2013 г. ОСК на ВАС, с което е прието, че давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а", във вр. с ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, не са приложими по отношение на "имуществената санкция", наложена с влязло в сила постановление.                                                                              С оглед на горното и доколкото по силата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, влезлите в сила наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН, представляват публични вземания, същите по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК се погасяват с изтичане на пет годишен давностен срок, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Ето защо, погасителната давност за установените с цитираните наказателни постановления вземания е започнала да тече от началото на годината, следваща тази на влизането им в сила, съответно 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г., поради което към датата на предявяване на вземанията – 26.06.2017 г., не е била изтекла.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението в частта,  с което е прието за установено, че НАП има вземане в размер на 115 300 лева главници въз основа на издадени наказателни постановления, с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ и лихви в размер на 117.50 лева по НП от 08.08.2013 г. с ред по чл.722, т.9 ТЗ, отхвърлен иска за установяване на вземането, възникнало по корекция на сметка, следва да бъде потвърдено.                                                             Решението в частта, с която „ПОЛИМЕРИ“ АД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати държавна такса върху отхвърлените искове в размер на 1 202.98 лева е постановено в отклонение с нормата на чл.78, ал.6 от ГПК, според която само при уважаване на претенциите, осъденото лице понася съответните държавни такси, поради което следва да се отмени.                            С оглед изхода от обжалването, решението в частта, с която „ПОЛИМЕРИ“ АД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати държавна такса върху уважените искове, следва да се отмени за горницата над 6935.67 лева до размера от 7 362.67 лева.

Въззиваемата страна НАП, чрез процесуалния си представител, претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от обжалването, насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода от спора в тежест на кредитора НАП, следва да бъдат присъдени разноските във въззивната инстанция, направени от синдика, съразмерно уважената част от жалбата му и за защитата срещу въззивната жалба на НАП. Представен е списък на разноските, според който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 19 506.42 лева с включен ДДС, за което са представен фактури, извлечения от сметки и договор за правна помощ. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от ответника. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.5 от  Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед цената на исковете, респективно обжалваемия интерес – 736 267 лева, минималното възнаграждение е в размер на 16 262 лева без ДДС, поради което заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 19 506.42 лева с ДДС, не е прекомерно.

Съразмерно уважената част от жалбата, размерът на дължимите от НАП разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е 2500 лева, които следва да се присъдят в полза на масата на несъстоятелността на длъжника.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. Обжалвалваемият интерес във въззивното производство по въззивната жалба на синдика е 629 633.12 лева, уважената част от жалбата е в размер на 42 700.85 лева, поради което държавната такса за въззивно обжалване  върху ¼ от 589 932 лева е в размер на 2934.66 лева, която следва да се заплати по сметка на ВнАС.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №1037/28.12.2018 г. по т.д.192/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която е прието за установено в отношенията между НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София и „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, при задължителното участие на синдика на длъжника И.Т.Б., съществуването на вземане по издадени в полза на Държавата изпълнителни листи от РС – Девня, за горницата над 2950.51 лева до  39 216.87 лева, представляващи главници по изпълнителни листи издадени от РС – Девня до 31.12.2011 г., както и за разликата над 153.53 лева до 6 588.02 лева, представляващи лихви върху тази главница изчислени до 12.12.2012 г., като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София, иск с правно основание чл.694 от ТЗ, за приемане за установено в отношенията с „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, при задължителното участие на синдика на дружеството в несъстоятелност, съществуването на вземане по издадени в полза на Държавата изпълнителни листи от РС – Девня, за сумата от 36 266.36 лева (горницата над 2950.51 лева до  39 216.87 лева), представляваща главници по изпълнителни листи издадени от РС – Девня до 31.12.2011 г., както и за сумата от 6 434.49 лева (горницата над 153.53 лева до 6 588.02 лева), представляваща лихви върху тази главница в размер на изчислени до 12.12.2012 г.    

ОТМЕНЯ решение №1037/28.12.2018 г. по т.д.192/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметка на ВОС държавна такса върху отхвърлените искове в размер на 1 202.98 лева, както и в частта, с която ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметка на ВОС държавна такса върху уважената част от исковете, за горницата над 6935.67 лева до размера от 7 362.67 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.                                                                                                               ПОТВЪРЖДАВА решение №1037/28.12.2018 г. по т.д.192/2018 г.  по описа на ВОС, в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Девня, чрез масата на несъстоятелността, да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София, съдебно – деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съобразно изхода от обжалването.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на масата на несъстоятелността на „ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Девня, сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, съобразно исхода от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА ПОЛИМЕРИ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Девня, чрез масата на несъстоятелността, да заплати по сметка на Варненския апелативен съд, държавна такса в размер на 2934.66 (две хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 66 ст.), на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: