№ 141
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20243100500982 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от В. М. Б., ЕГН ********** против
Решение № 50/12.03.2024г., постановено по гр.д. № 639/2023г. по описа на
Районен съд Провадия, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между М. С. Б., ЕГН ********** и В. М. Б., ЕГН ********** че ищецът е
собственик на следния недвижим имот, представляващ е УПИ *** по ДРП на
с. Т. одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., целият с площ от 1900кв.м. при
граници- улица, *******, на основание договор за покупко-продажба по НА №
86/1987г. за 1306,25кв.м.ид.ч., а на 593,75кв.м.ид.м. от същия имот на
основание давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г.,
на основание чл. 124 ГПК; е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ *** по
ДРП на с. Т. одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., целият с площ от
1045кв.м., при граници- *******, на основание договор за покупко-продажба
по НА № 86/1987г. за 721,88кв.м.ид.ч., а на 328,12кв.м.ид.м. от същия имот на
основание давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г.
и В. М. Б. Е ОСЪДЕНА ДА ПРЕДАДЕ на М. С. Б. владението върху същия
1
имот, на основание чл. 108 ЗС. Изложени са подробни оплаквания за
неправилност на атакувания акт. Поддържа се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на производството, неточно приложение на
материалния закон – чл.79 ЗС и необоснованост. Сочи се, че съдът не е
извършил задълбочена проверка на доказателствения материал и неправилно
е установил фактическата обстановка. Искането към въззивния съд е за
отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата М. С. Б., ЕГН ********** заявява становище
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При въззивната проверка Варненски окръжен съд намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, предявен от М. С.
Б. срещу В. М. Б., за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на 721,88кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ
от 1050кв.м. представляващ УПИ *** по ДРП на с. Т. одобрен със заповед №
386/16.09.1992г., на основание договор за покупко- продажба по НА №
86/1987г., а на 328,12кв.м.ид.м. от същия имот - на основание давностно
владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г., и осъждане
ответника да му предаде владението върху имота, както и иск с правна
квалификация чл. 124 ГПК, предявен от М. С. Б. срещу В. М. Б., за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
1306,25кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 1900кв.м.
представляващ УПИ *** по ДРП на с. Т. одобрен със заповед №
386/16.09.1992г., на основание договор за покупко- продажба по НА №
86/1987г., а на 593,75кв.м.ид.м. от същия имот - на основание давностно
2
владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г.
Ответникът В. М. Б. оспорва исковете, като счита същите за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Като своевременно направено, съдът е приел за съвместно
разглеждане направеното в евентуалност правоотлагащо възражение за
признаване право на задържане до заплащане стойността на извършените в
имота подобрения на стойност 3 580лева.
С постановеното по спора Решение № 50/12.03.2024г. по гр.д. №
639/2023г. по описа на Районен съд Провадия, първостепенният съд е приел
исковете за основателни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 86/24.07.1987г.,
ищецът е придобил собствеността върху 2 200кв.м.ид.ч. от недвижим имот,
представляващ дворно място цялото с площ от 3 200кв.м., съставляващо
парцел *** по плана на с. Т..
С влязло в сила на 05.06.2018г. решение по гр.д. № 40/2016г. на ПРС
ищецът е признат за едноличен собственик на имот, представляващ 22
00кв.м.ид.ч от дворно място цялото с площ от 3 200кв.м., съставляващо УПИ
*** с площ от 1050кв.м. и *** с площ от 1900кв.м. по предявен от него иск с
правно основание чл. 21 СК/отм./, предявен срещу бившата му съпруга и
майка на ответницата.
С писмо от 03.07.2018г. ищецът е бил уведомен от община Провадия, че
с молба от 12.06.2018г. ответницата е започнала процедура по заверка на
молба- декларация относно УПИ ***.
С КНА № 175/05.10.2018г. ответницата е призната за собственик на
дворно място, представляващо УПИ *** с площ от 1050кв.м. На 06.11.2018г.
ищецът е поканил ответницата да освободи заетата от нея част от имота му,
която той е заградил и да му върне ключовете за имота.
С КНА № 784/28.11.2018г. ищецът е признат за собственик на имот на
1000кв.м.ид.ч. от дворно място цялото с площ от 3 200кв.м. в с. Т.,
съставляващо имот пл.***, от което 1050кв.м., включени в УПИ ***, и
1900кв.м.ид., включени в ***.
3
За доказване твърденията на ищеца относно осъществяваното от него
владение върху имотите и предоставяне част от имота, обособена с РП от
1992г. в УПИ *** за ползване на ответницата, респ. опровергаване
твърденията й за осъществявано давностно владение и извършване на
подобрения, по делото са ангажирани гласни доказателства - показанията на
свидетелите И.Х., Д. Б. /брат на ищеца/, В. Г. /живуща на семейни начала с
ищеца/ и А.А..
За доказване твърденията на ответницата относно осъществявано
давностно владение върху имота и извършени подобрения в него, респ.
опровергаване твърденията на ищеца за давностно владение, по делото са
ангажираните гласни доказателства- показанията на свидетелите Н.А. /живее
на семейни начала с ответницата/, М.И., С.И., С.М./леля на ответницата/ и К.
И..
В хода на първоинстанционното производство са приети заключения по
първоначална и повторна съдебно - техническа експертизи, от които се
установява извършването и стойността на подобренията в УПИ ***.
Съгласно заключението на първоначалната експертиза, от заявените с
възражението извършени подобрения в имота, в.л. е установило - жилищна
постройка със стара каменна зидария, шпакловани и боядисани стени и таван,
циментова замазка на пода, стара фазерна врата, лята мивка от бетон с фаянс,
комин, захранващ кабел от уличното табло до каменната постройка без
изолация, двукрил прозорец от стари материали, покрив от ондулин- стари
вълнообразни плоскости с различни цветове; стопанска постройка без
стоманено-бетонен фундамент и строително разрешение със стари дъсчени
три стени и четвъртата стара тръбна вратичка с мрежа, вътрешно преградена
две с под от пръст, стар покрив на летвена скара с покритие стари етернитови
плоскости, със стар двукрилен прозорец на едната фасадна стена. До тази
сграда е изградена незавършена сграда за баня и тоалетна, без строителни
книйа, със стени от циментови блокчета и стара фазерна врата за вход,
вътрешно е поставен частично фаянс с различни по големина и цвят плочи,
стара мивка за ръце, бойлер и душ батерия за баня, подът е бетонна плоча,
покривът е на два ската с козирка от дървени ребра; кладенец с бетони
пръстени и новоизляти бетонов капак и бетонна шахта за помпа; водомерна
шахта с метален капак от ламарина, бетонен пояс и стени зидани от стари
4
единични тухли и вароциментен разтвор, от шахтата до каменната постройка
е подменена подцинкована тръба, а от каменната постройка до банята с
тоалетната е прокарана тръба до външната чешма с нова канелка, външната
чешма е с каменно корито. На място в.л. е установило стара и силно
корозирала оградна мрежа на стари и наклонени бетонни и дървени колове на
не по-малко от 20-25години. Покрай дерето нямало ограда. Според в.л.
жилищната постройка е стара, налична поне от 1992г., когато е приет плана на
селото, в който е нанесена. Стойността на разходите за направата на ремонт по
жилищната сграда е 1277,03лева, за бетонната шахта и водопроводни тръби
200,77лева, за изграждане на баня и тоалет- 544,41лева, за изграждане на
стопанската постройка- 93,87лева. Според в.л. увеличение в стойността на
имота вследствие на така извършените подобрения няма. В о.с.з. уточнява, че
жилищната сграда е изградена в разрез с техническите, противопожарни и
строителни правила, в т.ч. ел. инсталацията не е защитена. За привеждането на
всички сгради съобразно изискванията на закона е нужно тяхното събаряне и
изграждане отново.
Съобразно заключението по повторната СТЕ и от извършения на място
оглед, в.л. прави извод, че имотът е ограден с ограда от три страни с
изключение участъка откъм дерето. Предвид състоянието на оградата, тя е на
повече от 20години и единствено е възстановявана в отделни участъци, за
което е влаган само труд. Откъм улицата има монтирана входна врата втора
употреба към 2006г. Кладенецът е бил изграден също преди повече от
20години, като е бил впоследствие почистен, изляти за бетонни капаци и до
него е направена нова шахта за съхранение на ел. помпа. Жилищната
постройка е изградена през 1992г. и е била съществуваща към момента на
закупуването на дворното място, вероятно изграждана през 60-те или 70-те
години на миналия век. Стойността на имота без подобренията към датата на
подаване на исковата молба е 7900лева, а след извършването им 8600лева, а
към датата на заключението- 8900лева и 9400лева. Стойността на разходите за
направата им към датата на извършването възлиза на сумата от 6145,12лева
/изброени подробно от в.л. в приложение 2, колона 7/. В колона 10,
приложение 2, в.л. е отразило подобренията увеличаващи стойността на
имота, общо със сумата от 666,45лева.
Съгласно писмо от кмета на Община Провадия и по повод подаден от
ищеца сигнал за извършено неправомерно строителство в процесния имот,
5
същият е бил уведомен, че в хода на извършената проверка и оглед на място от
съответните компетентни институции, е установено че ремонтът на покрива
на жилищната сграда, изграждането на банята и тоалетната и стопанската
постройка е сторено без нужните строителни книжа съгласно чл. 148 ЗУТ и е
необходимо премахването на тези строежи, което обаче следвало да стане след
приключване на висящия спор за собственост на имота.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:
На първо място, предявеният установителен иск по чл.124 ГПК по
отношение недвижим имот, целият с площ от 1900кв.м., представляващ УПИ
*** по ДРП на с. Т., одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., се явява
недопустим поради липса на правен интерес. Видно от материалите по делото,
ответницата не оспорва правата на ищеца върху този имот и не
противопоставя свои такива. Не се споделя изводът на районния съд, че
спецификата на фактите по спора обосновават наличие на правен интерес. В
конкретния случай със Заповед от 16.09.1992г. е одобрен регулационен план,
по силата на който ПИ № *** се обособява на два отделни УПИ - *** с площ
1900 кв.м. и УПИ IХ-*** с площ 1050 кв.м. Предвид установената
самостоятелност на *** и липсата на твърдения, обосноваващи необходимост
от искова защита чрез установителен иск, първоинстанционното решение в
тази част се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
На следващо място, когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост (било констативни или такива за
правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при
оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като
всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание /Решение №
236 от 09.12.2015 г. по гр. д. № ***6/2015 г., г. к., і г. о. на ВКС/. В конкретния
случай ищецът М. Б. успешно е доказал придобивните основания по
отношение на УПИ IХ-***.
Безспорно по делото се установява, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 86/24.07.1987г., ищецът е придобил собствеността върху
2 200 кв.м.ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място цялото с
площ от 3 200кв.м., съставляващо парцел *** по плана на с. Т. или 68,75 % от
УПИ IХ-***. За останалите 1 000 кв.м. ид.ч. (31,25%) съдът намира, че е
6
осъществен фактическият състав на придобивна давност.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване
право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време, т.е.
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента:
обективен елемент (corpus) – упражняване на фактическа власт и субективен
елемент (animus) – намерение за своене на вещта. Чл. 69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – то да
е непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС),
спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено
по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо
непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и
действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не
са прекъсвани от действията на трети лица. Следва да се посочи, че плащането
на данъци и битови сметки за ток, вода, интернет и пр. сами по себе си не са
действия, изразяващи промяна в намерението, с което се упражнява
фактическата власт. Тези задължениа се заплащат от лицето, което фактически
ползва имота, независимо на какво основание. Снабдяването с констативен
нотариален акт за собственост по давност за целия имот също не представлява
такова действие, тъй като промяната на намерението следва да е
демонстрирана по отношение на собственика, а не на трети лица /Решение №
50002 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 53/2022 г., г. к., і г. о. на ВКС/.
Не е спорно по делото, че останалите 1 000 кв.м. ид.ч. са били закупени
от бащата на М. Б.. От показанията на свидетелите И.Х. и В. Г. се установява,
че ищецът е получил фактическата власт върху целия имот, който бил около 3
дка. Св. И. говори, че е виждала ищеца да идва в имота - малко след 1994г. М.
7
и жена му са се грижили за целия имот и са сели картофи около 3 - 4 години.
Следователно, упражняването на фактическа власт е започнало още 1987г.
Вторият елемент – своенето, също е налице. Самият брат на ищеца, разпитан
като свидетел, сочи, че М. Б. „има имота като свой собствен“. Съвкупният
анализ на показанията на свидетелите И.Х., Д. Б., В. Г. и А.А. води до извод за
непрекъснато, спокойно и явно намерение на М. Б. да държи вещта като своя.
Свидетелите сочат, че ищецът е изградил кладенец, засадил е дръвчета и
житни култури, възложил е на друго лице да обработва имота.
От друга страна, твърденията на ответника за придобиване на спорния
недвижим имот по давност остават недоказани. Макар по делото да се
установява, че В. Б. е установила фактическата си власт върху УПИ IХ-***
през 2006г., тази власт се окачествява като държане, а не владение. В тази
насока са показанията на св. Х., Б., Г. и А., които сочат, че М. Б. е предоставил
имота на дъщеря си, за да сее тя зеленчуци в него. Показанията на водените от
ответната страна свидетели, съдържат предположения, че тя е получила имота
от дядо си, чиято собственост знаят имотът да е бил. Не са налице данни В. да
е отблъснала правата на наследниците на дядо й – М. и брат му Д.. Когато е
установена фактическа власт на основание, което прави упражняващият я
само държател, той не се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС. Тази
презумпция е установена в полза на владелеца и прилагането й е изключено,
ако фактическата власт е установена като държане, в който случай вещта се
държи за други го. Наличието на основание, на което е установена фактическа
власт, изключва намерението да се владее за себе си. За да се трансформира
упражняването на фактическа власт от упражняването й за другиго, въз
основа на основание за това, във владение за себе си, упражняващото
фактическа власт лице е необходимо да демонстрира промяна на намерението
и да противопостави тази промяна на собственика, защото за да се придобие
по давност недвижим имот, владението следва да е явно и несъмнено. От
момента на изявяване на промяната на намерението от такова в държане за
другиго във владение за себе си с посочените, изискуеми от закона признаци
започва да тече придобивната давност. Това се прилага и когато между
собственика и упражняващият фактическа власт лице е имало уговорка за
ползване /Решение № 50087 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 3914/2021 г., г. к., іі г.
о. на ВКС/. В случая В. Б. е демонстрирала промяна на намерението си и е
противопоставила тази промяна на баща си 2018г., когато ищецът е бил
8
уведомен за започната от ответницата процедура по обстоятелствена
проверка. Вследствие на това ищецът се е противопоставил, отправяйки
покана до дъщеря си да освободи имота и снабдявайки се с документ за
собственост за частта от него, за която е нямал такъв.
При това положение, с оглед събрания доказателствен материал,
ответницата не е доказала фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание – давностно владение.
Доколкото В. Б. не е владелец, а държател на УПИ IХ-***,
възражението за признаване право на задържане до заплащане на
извършените в имота подобрения се явява неоснователно.
Изходът на спора налага присъждане на разноски по съразмерност.
Настоящата инстанция следва да отмени изцяло първоинстанционното
решение в частта за разноските. Като се съобрази фактическата и правна
сложност на делото и с оглед частичното уважаване на въззивната жалба, в
полза на въззивника следва да се присъдят разноски в общ размер 843,24 лв.,
от които: ***,24 лв. за въззивното производство и 525 лв. – за
първоинстанционното производство. На въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски в общ размер 925 лв., от които: 600 лв. за въззивното
производство и 325 лв. – за първоинстанционното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 50/12.03.2024г., постановено по гр.д. №
639/2023г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между М. С. Б., ЕГН ********** и В. М. Б.,
ЕГН ********** че ищецът е собственик на следния недвижим имот,
представляващ е УПИ *** по ДРП на с. Т. одобрен със заповед №
386/16.09.1992г., целият с площ от 1900кв.м. при граници- улица, *******, на
основание договор за покупко-продажба по НА № 86/1987г. за
1306,25кв.м.ид.ч., а на 593,75кв.м.ид.м. от същия имот на основание
давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г., на
основание чл. 124 ГПК и вместо него постановява:
9
ПРЕКРАТЯВА производството /въззивно и първоинстанционно/ в
същата част по исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/12.03.2024г., постановено по гр.д. №
639/2023г. по описа на Районен съд Провадия в останалата му част.
ОТМЕНЯ Решение № 50/12.03.2024г., постановено по гр.д. №
639/2023г. по описа на Районен съд Провадия, в частта за разноските и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** да заплати на В. М. Б., ЕГН
********** сумата от 843, 24 лева, представляваща деловодни разноски за
двете инстанции.
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН ********** да заплати на М. С. Б., ЕГН
********** сумата от 925лева, представляваща деловодни разноски за двете
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10