Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
Гр. Разград, 10 април 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Пламена Михайлова и в
присъствието на прокурора ….. разгледа
докладваното от съдията дело №230 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Екобулшанс“ ЕООД,
гр.Кубрат против Уведомително писмо с изх.№01-2600/4788#4 от 07.08.2019 г. на
Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказана
финансова помощ и прекратен агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС)“ за кампания 2016 г.
В жалбата и по същество се твърди, че административният акт е незаконосъобразен,
като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това
се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на разноските по
производството.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По
същество развива доводи, че оспореният акт е валиден и законосъобразен
административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и
материалния закон, при наличието на фактическите и правни основания за това,
поради което моли съда да отхвърли предявената жалба, ведно с произтичащите от това законни
последици. Претендира и за заплащане на
разноските по производството.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законосустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Със Заявление УИН 17/160611/62474, подадено през 2011г. жалбоподателят е кандидатствал
за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“
от ПРСР 2007-2013г., по направление „Възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност“ като е заявил шест броя парцели с обща площ
62,23 ха в землищата на селата Бисерци, Камено и Мъдрево. Видно от Уведомително
писмо (УП) за одобрение и неодобрение за участие площи и/или животни и/или
пчелни семейства в мярка „Агроекологични плащания“ с
изх. № 01-2600/8746 от 14.09.2011г. и приложената таблица към него (л.55 и
л.56) неговото искане е изцяло одобрено.
През 2012г. „Екобулшанс“ ЕООД отново е подал Заявление
с УИН 17/080612/70145 за плащане по мярка 214 „Агроекологични
плащания (АЕП)“ от ПРСР 2007-2013г., по направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, като е увеличил
площите на 338,79 ха. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 от Наредба №11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. (Наредба №11)
при увеличаване на общата одобрена площ над 20 на сто от първоначалния размер
или с повече от 10 хектара се поема ново агроекологично
задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на
одобряване по реда на глава пета от наредбата, в случай че са изпълнени предвидените
там условия. Видно от приложеното УП изх. № 01-2600/102 от 10.01.2017г. и таблицата
към него (л.287 –л.290) общата одобрена
площ е в размер на 338,79 ха. През следващите 2013, 2014 и 2015 години
дружеството е заявявало за подпомагане одобрените площи за Кампания 2012 година по мярка 214 „АЕП“ без
промени в техния размер и географското положение. За 2016г., която е последната
пета година от поетия ангажимент, то не е подало заявление за плащане.
Във връзка с това, с Писмо изх. № 01-2600/4788 от 09.08.2017г. (л.62) на
основание чл.26, ал.1 от АПК
жалбоподателят е бил уведомен, че ДФЗ
открива производство за издаване на административен
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. В него са посочени
констатациите от извършените административни проверки, приложимите законови
разпоредби и последиците от установените обстоятелства, като е даден 7-дневен
срок за представяне на възражения и доказателства. В отговор „Екобулшанс“ ЕООД депозира писмо с вх. №01- 2600/4788 от
29.08.2017г. (л.67), в което заявява, че дружеството е имало сключени договори
за наем на мери и пасища от държавния и общински поземлен фонд, които поради
измененията в ЗСПЗЗ (публикувани в ДВ бр.61/2015г.) са прекратени, поради което
моли ДФЗ да приеме, че са били налице форсмажорни обстоятелства за да не подаде
заявлението през 2016г. Към писмото е приложил заповеди и споразумения за
прекратяване на договорите (л.68-л.74).
След изменението на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015г.) пасищата, мерите и ливадите се
разпределят между правоимащите, които имат
регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида
на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от
притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади при
посочените там условия, изисквания и параметри. Съгласно разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР към
ЗСПЗЗ ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и
ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са
длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от закона, като договорите за наем или
аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които
не са приведени в съответствие в този срок, се прекратяват от кмета на
общината, съответно от директора на областната дирекция "Земеделие" (§15,
ал.3 от ПЗР към ЗСПЗЗ).
Тази промяна в нормативната уредба е съобразена от административния орган,
който е приел, че за част от площите, които са предмет на поетия ангажимент,
дружеството е било в обективна невъзможност да го изпълни. Всички кадастрални
номера на имоти, по отношение на които то е
представило заповеди/споразумения за прекратяване на договори за наем и
аренда на ДПФ и ОПФ, са отразени и потвърдени в регистър „Пълно или частичноадаптиране на ангажиментите“ съгласно Процедура за
извършена на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от
ПРСР 2007-2013 г„ мярка 10 и 11 от ПРСР 2014-2020 г. на ДФ „Земеделие“. При
извършената проверка и съпоставяне на заявените и одобрени за подпомагане площи
с площите, предмет на заповедите/споразуменията за прекратяване на договорите
за наем на земи обаче е установено, че има остатък от 59, 79 ха, подробно
описани в табличен вид, за които дружеството не е доказало обективна
невъзможност да изпълни поетия ангажимент. При така установените факти и
обстоятелства е издадено оспореното УП (л.58-л.60), с което във връзка с чл.21
от Регламент (ЕС) №65 на Комисията от 27 януари 2011г. за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №1698/2005 , на основание
чл.18, ал.3, т.4 и чл.67, ал.1 от Наредба №11 Заместник изпълнителния директор
на ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1)“.
Това писмо е валиден административен акт, като постановен в писмена форма
от компетентен орган, на който със Заповеди №03-РД/715 от 27.06.2017г. и №03-РД/2891 от 23.07.2019г. (л.167-л.171) Изпълнителният
директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава този вид актове. В хода на административното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните
правила и норми, като на жалбоподателя е предоставена възможност в пълен обем
да защити своите права, да ангажира доказателства, да заяви своето становище и
възражения по констатациите. Спазена е установената от закона форма, като УП е
надлежно мотивирано и в него достатъчно пълно, ясно и точно са изложени
фактическите и правни основания за издаването му.
Процесният индивидуален административен акт е издаден и в съответствие с
материалния закон и преследваната от него цел.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 1 и ал.2 от Наредба №11 агроекологичните дейности или направления се изпълняват за
срок пет последователни години. Срокът започва да тече от началото на годината
на подаване на "заявление за подпомагане". През всяка следваща година
до изтичане този срок кандидатите за подпомагане подават "заявление за
плащане".
В случая е безспорно установено, че това изискване не е изпълнено и
оспорващият не е подал заявление за
плащане през 2016г., която е пета и последна година за поетия от него
ангажимент. При липсата на подадено "заявление за плащане" не може да
се приеме, че дружеството е продължило прилагането на подпомаганите агроекологични дейности. В този случай на основание чл.18,
ал.3, т.4 и чл.67 от Наредба №11 се прекратява агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица дължат възстановяване на получената от тях финансова
помощ.
В хода на производството жалбоподателят не доказа, че са налице обективни
форсмажорни обстоятелства, които са го препятствали изцяло да изпълни поетия си
ангажимент. По делото е назначена СТЕ, която извърши пълно съпоставяне и
проследяване на движението на имотите, одобрени за подпомагане и имотите, предмет
на прекратените договори за наем на основание §15, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изготвеното
заключение не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло като
компетентно, обективно и съответстващо на всички доказателства по делото. Според
него, след като се съобразят всички доказателства, налични в ДФЗ – РА, Община Кубрат и Общинска служба по земеделие - гр. Кубрат
(дори и непредставени от оспорващото дружество) остава референтна площ в размер
на 21,08 ха, за която липсват доказателства за обективна невъзможност да
продължи изпълнението на поетия ангажимент. Тази площ не е заявена за
подпомагане през кампания 2016 година, поради което правилно и обосновано е
прието от административния орган, че са налице основанията да се прекрати агроекелогичния ангажимент, ведно със следващите от това
законови последици.
Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен
орган, надлежно оправомощен, в предписаната от закона форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на това
подадената жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК в тежест на жалбоподателя
следва да се присъдят направените деловодни разноски от ответната страна, които
са своевременно предявени и доказани до размер на 450, 00 лв. съобразно
представения Списък на разноските. Те включват 350 лв. заплатено възнаграждение
за вещо лице и 100 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Екобулшанс“ ЕООД, гр.Кубрат против
Уведомително писмо с изх.№01-2600/4788#4 от
07.08.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което е му отказана финансова помощ и прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС-1)“
ОСЪЖДА „Екобулшанс“ ЕООД, гр.Кубрат да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 450 (четиристотин
и петдесет) лева - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:/п/